четвъртък, 29 декември 2011 г.

В Созопол е имало митница

Вече два месеца се извършват археологически проучвания на църквата ‘Свети Стефан“ и на крепостната стена на голям участък в Созопол, който се намира от Южната страна на провлака с обща площ около 6 дка. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Бургас Цоня Дражева, директор на РИМ- Бургас и археолог. По думите й проучванията в тази част дават много данни за историята на самия град Созопол от 6 до средата на 16 в.“ Това означава, че тя е свързана с укрепяването на Созопол с две крепостни стени и с един изключително интересен вход с много добра запазеност, с крепостна стена, която е поддържана до края на съществуването на крепостта Созопол като една важна стратегическа единица в българската държава през края на 14 век и в крайна сметка до един християнски център, създаден в началото пред портата на Созопол, но вече при разширяването на средновековния Созопол през 10 век вероятно е станал и част от града, защото там откриваме данни за три преустройства на християнската църква, вероятно свързани с тежки години на опожаряване и разрушаване по време на войните в тази част на България“, разказа Дражева. След като църквата е престанала да бъде храм за богослужение в края на 14 век, е била използвана за гробница на християните. Находките са много- над 300 монети, изключително интересна керамика, рисувана и битова и която е свързан със стопанската дейност около нея. „Откриваме ковачница и друг център, който е свързан с изработването на графитокерамика през 13-14 век т.е. икономическо развитие в тази част на града, което доказва мястото на Созопол в епохата на средновековието и най-вече между 10 и 15 век“, каза още археологът. До сега са открити 8 печата, които са свързани с богослужебни или частни лица вероятно търговци или някакви други, които са вързани с византийската администрация. “ В това число и един владетелски печат на императрица Теодора, която е от средата на 11 век. Открихме и търговски оловни пломби, които са свързани с дейността на контролния или митнически пункт. Това е втората митница в Бургаски регион, която се открива. Едната е в Дебелт по време на археологическите проучвания през 1982-83 година и сега имаме категоричните данни за втория пункт, който потвърждава историческите факти, че още по времето преди хан Крум вече след това има създадени отношения между българските владетели и византийски императори ,а и по-късно в най-сериозните и тежки времена между 11 и 14 век тук се поддържа администрация, която контролира търговията, производството и дава много модерни икономически отношения“, разказа още Дражева. Когато се установи кои са най-ценните находки, когато се реставрират, ще бъде направена изложба с находките в РИМ-Бургас, Националния исторически музей, във фондовете на Созополския археологически музей. Открити са още 67 основни погребения и от костницата има повече от 120 индивида, препогребани в костницата, която е създадена в олтарната част от църквата, след като тя е престанала да бъде за богослужение. В момента археолозите зазимяват разкопките.

Лебедите отново са в Созопол

У нас откриха древна митница край Созопол

сряда, 28 декември 2011 г.

Печат на византийска императрица обогатява историята на Созопол

По време на разкопки на новоткритата църква в Созопол до Източната порта на древния град е открит от археолозите Цоня Дражева, директор на Бургаския регионален музей и Димитър Недев,директор на Археологическия музей в Созопол голям и отлично запазен оловен печат на византийската императрица Теодора.

Светлина върху историческите събития от онова време и предположения за още един манастир на територията на Созопол прави директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Императрица Теодора е управлявала еднолично империята от 11 януари 1055 г. до 31 август 1056. Но нейният бурен политически живот започва много по-рано, когато на 19 април 1042 г. става съимператрица на сестра си Зоя. Властолюбивата Зоя през юни същата година я обвинява в близки любовни отношения с последния български цар Пресиан II и я заточва в манастир. За съжаление източниците не сочат точно къде и в кой град е изпратена Теодора. Дали това може да е Созопол? Богатият търговски град точно в ХI век е място за заточение в многобройните манастири около него. Там са пращани видни личности. Древните източници съобщават, че там са заточени Лъв, епископ на Халкедон, и Соломон, съветник в императорския двор.
Оловните императорски печати обикновено скрепяват дарствени грамоти, чрез които се дават пари за възстановяване на манастири или големи поземлени имоти.
Печатът на Теодора е единственият открит засега в българските земи. За краткото си управление тя едва ли е успяла да разпише много дарителски грамоти. От какво е предизвикан жестът й към созополската църква, която е част от манастирски комплекс? Единственото възможно обяснение е, че тя е била заточена именно тук. И, останала доволна от отношението към нея от страна на монахините и гражданите на Созопол, богато е възнаградила манастира. А дали тук не е бил заточен любовникът й – българският цар Пресиан II? Първият му опит за преврат минал без последствия. И той организира втори, също неуспешен. Този път обаче Пресиан II е ослепен и изпратен в манастир. На пръв поглед изчезва за историята, но през 1978-а бе открит негов гроб със съответния надпис в тогавашна Чехословакия. В дългия си път към тази земя той може и да е пребивавал в манастира в Созопол. Известно е, че Теодора го е обичала безумно и не се е женила никога. Тя е толерирала рода на Пресиан II. По време на управлението й Арон, братът на Пресиан, командващ крупна войскова част, загубил сражение със селджуките. Вместо да го уволни, Теодора го повишила в ранг.
При работа с архивни документи бе открито и името на манастира. В грамота на Вселенския патриарх Йеремия II от 1579 г. манастир в Созопол „Св. Николай Чудотворец“ се присъжда заедно с имотите си на манастира „Св. Иван Предтеча“, пак в Созопол на остров Св. Иван. Още гръцкият историк Ламперидис в книга, излязла в Солун през 1993 г., предположи, че този манастир е различен от манастира „Св. Николай Помощник на бедните“ в гр. Черноморец. Ламперидис изтъква, че е невъзможно в документ, засягащ имоти, да се сбърка името на манастира, тъй като документът става невалиден. Но естествено тогава не е било известно къде точно е бил разположен този манастир и Ламперидис си оставя вратичка за евентуална грешка. Грешка няма. Нормално е впрочем един храм, който е построен за моряците от пристанището, да носи името на техния покровител.
източник: www.sozopol.bg

вторник, 27 декември 2011 г.

Археолози откриха древна църква в Созопол

Още един туристически маршрут предлага Созопол

Созопол оформи през последните няколко години и предложи на многобройните си гости два туристически маршрута, единият от който е религиозно- поклонически и включва всички емблематични места в Стария Созопол. Другият маршрут обхваща всички значими обекти на културно- историческото минало на най- стария град по българските земи. С последните археологически разкопки и сензационни разкрития, които бяха направени в късната есен на тази година, се оформи още един туристически маршрут, който ще предложи на туристите и гостите на града интересни и малко познати археологически артефакти. Маршрутът включва крепостната стена и кула срещу Археологическия музей, които бяха консервирани миналата година, продължава през новооткрития военен вход на античния Созопол, както и новооткритата църква в близост до храма „Св. св. Кирил и Методий”, където ще се съхраняват мощите на Св. Йона Кръстител след окончателния ремонт на църквата. Новият туристически маршрут продължава по Южната крепостна стена и кула, където археологическите артефакти са консервирани и експонирани по най- добрия начин и продължава до нос Скамни, където бяха направени немалко археологически открития, променили представата ни за историята не само на Созопол, но и по българското Черноморие.

Оформянето на нов туристически маршрут стана възможно с реализирането на проекта за разкопки по Южната крепостна стена в Созопол с научен ръководител Цоня Дражева, директор на Бургаския регионален музей. Това е проект, който има за цел извършването на спасителни археологически проучвания, консервацията и реставрацията на началото на стената с двете кули и вход между тях и който се финансира от Националния исторически музей.С този участък ще се завърши реставрацията на цялата Южна крепостна стена.

Работата по него започна на 23 ноември т.г. и ще продължи около 2 години. Площта, която се обработва е огромна, много бързо трябваше да достигнем до основите, за да се изясни каква е запазената архитектура, има ли опасност от бързо разрушаване, тъй като предстои зима, пояснява Дражева.Едновременно с разкопките върви и проектирането на аварийната консервация. В многовековната история на Созопол най-интересният отрязък от време по отношение на укрепителната система на града е от края на 4-ти до 13 век.

Археолозите се радват на много добре запазената крепостна стена, висока 7,30 м, най-високата съхранена като оригинал, открита на територията на България досега. Открит е и вход със специални функции, който е на 15 метра от централния.Второстепенният вход е в центъра на шийката на провлака, но малко встрани – югоизточно от него. Той е второстепенен като стопанско и гражданско значение, но не и от гледна точка на неговото военно значение. Вероятно в началото на 6 век, след тежките нападения на черноморските градове от варварите от север и от пиратите по море, се е наложило удвояването на крепостната стена и изграждането на специален вход с 4 м ширина с две кули – бастиони

Този няколко пъти преустройван вход показва каква е била тактиката на отбранителите на крепостта. 4-метровата ширина дава възможност за бързото излизане на конници – един малък конен отряд, който да реагира при нападение на портата или ползването на тежкобронирана кола с метателни уреди.

Непосредствено пред входа, на 40 метра е изградена църква, с датировка 6 век. Тя е просъществувала до края на 13 век и може да се счита, че е една от най-добре запазените от откритите до сега в Созопол 6 храма от средновековния период.Според археологическия екип най -интресното е, че църквата е превърната в костница и е изпълнявала функцията на гробно място.Това се проследява по извънредно интересните находки – явно по времето на османската империя християнските църкви и прилежащите към тях терени са единственото място, където християните – българи или гърци, живеещи в града, са можели да погребват своите мъртви.

Проследявайки в некропола многослойно препогребване в отделни части, които са сформирани като малки гробници, археолозите стигат до заключението, че почти два века тя функционира като средищно място за християнски погребения на жители от града, а може би и от околностите.

Археолозите не са имали очаквания, че стената ще бъде толкова висока и добре запазена, тъй като доста е пострадала през последните 70 години. От нея дори са вадени камъни за строителството на къщите на новите заселници още през 30-те години. А с изграждането през 80-те години на крайбрежната алея с много заведения, новите постройки почти изцяло закрили древния зид.

Реализацията на проекта ще се оформи пространството между сега съществуващия храм „Св. Св. Кирил и Методий, морския бряг и площад „Хан Крум” . Така ще се създаде още един туристически маршрут в Созопол.
източник: www.sozopol.bg

Новоткритата църква в Созопол с името „Св. Стефан”

Откритият неотдавна оловен печат по време на археологическите разкопки в Созопол дава възможност за предположения, че новоткритата църква,която се намира до църквата „Св. Кирил и Методий” е носила името „Свети Стефан”.

Оловният печат е от 11 век и е скрепявал дарителна грамота от пергамент. Грамотата е изтляла от времето, но печатът и надписът върху него свидетелства, че някой си Стефан Созополски е дарил, неизвестно какво, средновековната църква пред Източната порта на града. Археолозите все още изследват артефакта, който би хвърлил още светлина върху събитията от това време. Предполага се, че Стефан Созополски след като е имал право на печат, е или висше духовно лице,може би митрополит на града, защото не е случайно определението Созополски. Може да е и знатен богат гражданин, който е направил дарение на църквата, играла голяма духовна роля в средновековието.
Според Божидар Димитров по този начин косвено можем да определим неизвестното, засега, име на църквата.”Обикновено дарителят дарява църквата или манастир, които носят неговото първо име,така че с голяма степен на сигурност може да се твърди, че църквата се е наричала „Свети Стефан”- е мнението на директорът на НИМ.
източник: www.sozopol.bg

Стефановден е

Св. Стефан е първият християнски мъченик. Неговото дело се почита от Православната църква на 27 декември, Стефановден.

Имен ден имат всички, кръстени Стефан, Стефана, Стамен, Стоимен, Станимир, Станимира, Стоил, Станка, Стоян, Стоянка, Таня, Цонко, Запрян и техните производни.

Св. Стефан е и създател на първата християнска общност. Тъй като тя започнала да набира сила, юдеите завидели на Св. Стефан, обявили го за измамник и го пребили с камъни. Единствената, която се молела за него, била Св. Богородица.

През 415 г. мощите на Св. Стефан били открити чрез видението на един свещеник. Те били пренесени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На Стефановден младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.
източник: www.news.bg

понеделник, 26 декември 2011 г.

Християнски некропол в центъра на Созопол

Внушителен християнски некропол откриха археолози на пъпа на Созопол. Става въпрос за огромен брой християнски погребения, които са били извършвани в продължение поне на два века. Останките са били полагани в подземието на старинна църква, която бе открита едва преди месец. Според археолозите храмът, който датира от VІ век е бил превърнат в костница и е изпълнявал функцията на гробно място. Историците смятат, че по времето на Османската империя християнските църкви са били единственото място, където православните са можели да погребват своите мъртви.

Църквата-некропол бе открита в края на ноември, а в непосредствена близост до нея археолозите откриха и една от входните порти на средновековен Созопол. Предполага се, че тя е била главният подстъп към крепостта, тъй като от двете й страни личат останки от бойни охранителни кули. Учените смятат, че това е важно откритие, което ще хвърли светлина върху фортификационните съоръжения и ще помогне за попълването на археологическата карта на един от най-древните градове по българското Черноморие.

Търсенето на главната източна порта на Аполония започва още през средата на ІХ век от френски археолози. С много прекъсвания само за последно са работили българските им колеги преди 15 години, но без особен успех. Мястото дълги години бе заето от малки кръчми, които бяха премахнати неотдавна от общинските власти. След разчистването на бараките с кебапчета, археолозите попаднаха на старинната църква и главната порта на Созопол.
източник: www.standartnews.com
от Стела Николова

неделя, 25 декември 2011 г.

Почивните дни през 2012 г.

За Нова година 2012
Почивни дни - 31 декември, 1 и 2 януари. 2 януари се отработва на 21 януари (събота)

За Великден
Почивни дни - 13 април (петък), 14, 15 и 16 април

За Деня на труда
Почивни дни - 28, 29, 30 април и 1 май. 30 април (понеделник) се отработва на 21 април (събота)

За 24 май
Почивни дни - 24, 25, 26 и 27 май. 25 май (петък) се отработва на 19 май (събота)

За 6 септември
Почивни дни - 6, 7, 8 и 9 септември. 7 септември (петък) се отработва на 29 септември (събота)

За Коледа
Почивни дни - 22, 23, 24, 25 и 26 декември

За Нова година 2013
Почивни дни - 29, 30, 31 декември. 31 декември (понеделник) се отработва на 15 декември (събота)

25 Декември - Коледа

На този ден имен ден празнуват: Райко, Радко, Радослав, Радостин, Христо, Христинa, Ицо, Kристинa, Kристиaн, Kристиaнa, Божан, Божана, Божин, Божил, Радомир

Това е празникът, с който се чества раждането на Исус Христос. Има поверие, че в коледната нощ небето "се отваря" и човек, каквото и да си пожелае, ще му се сбъдне.


Раждането на Исус Христос поставя начало на ново летоброене.

Раждането на Исус Христос поставя начало на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник и начало. Рождество Христово е начало в духовната история на човечеството...

На Рождество Христово празнуваме раждането на Исус Христос, който е Божият Син и Спасител на всички хора. За изпращането на Божествен изкупител – Месия е било предречено от древните пророци. В Стария Завет в книгите на Исая, Еремия, Михей има точни предсказания за необикновеното Му раждане и мисия (Ис. 7:14, 9:6; Ер. 23:5; Мих. 5:2,3).

Раждането на Исус Христос поставя начало на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник и начало. Рождество Христово е начало в духовната история на човечеството - Божият син се ражда, за да възстанови връзката между небето и земята, изгубена след грехопадението.

Рoждеcтвенcкият пpaзник е изpaз нa идеятa, че c paждaнетo нa Иcуc Xpиcтoc пpед вcеки вяpвaщ чoвек cе oткpивa възмoжнocттa дa пocтигне чpез вяра и христоподобен живoт cпacение нa душaтa cи.

Светският еквивалент на този празник се нарича Коледа.
източник: www.rojdestvo.bg/

Бъдни вечер се характеризира с най-голяма обредност сред зимните празници, според етнограф

Бъдни вечер се характеризира с най-голяма обредност сред зимните празници, според етнограф
Видин. Коледа съвпада с периода на зимното слънцестоене и връзката на празника с този повратен момент в природата определя и богатството на празничната обредност, каза за Радио „Фокус” - Видин етнографът Десислава Божидарова. Светлият ден фиксира началото на новата слънчева година и затова изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, както и с различни магични обреди и действия, които имат продуциращ, отгонващ и предпазващ характер, допълни тя.
Бъдни вечер е тази част от празничния комплекс, която носи най-богата обредност. Много е важно цялото семейство да седне рано на масата, за да узреят рано житата. Традиционно софрата е ниска и преди да се сложат ястията, се слага слама, а отгоре се застила традиционната покривка – месал, на която се реди трапезата. Никой не трябва да става от масата, за да не стават квачките от яйцата си. Само на стопанинът на къщата е позволено да става, но трябва да ходи приведен, за да натежат житата от плод.
Трапезата е изключително тържествена на този празник. Ястията са предимно постни и трябва да са нечетен брой. С тях се цели да се покаже това, което ражда земята, затова на масата трябва да има от всичко – задължително да има чесън и орехи, обясни етнографът. По орехите се гадае какво ще е здравето на всеки член от семейството, в зависимост от това каква е вътрешността на ореха, който е избрал.
Хлябът е много важен в днешния ден според традицията, подчерта Божидарова. Особено много се държи на чистотата на месачката, която докато го замесва, трябва да е празнично облечена и да нарича думи за здраве и плодородие. Месят се три вида хляб. Първият е посветен на самия празник – кръгла пита, изрисувана с изображения на кръст, цветя и кръгове. За Западния край е характерна погачата с пара. Вторият хляб е посветен на селското стопанство, затова и пластичната украса по него пресъздава различни етапи от селскостопанския живот. Третия хляб е за коледарите, така наречения Коледарски кравай, който момите даряват на избранника си сред коледарите.
В празничната вечер стопанинът е този, който разчупва хляба и дава по едно парче на всеки, като едно парче се оставя за къщата. То се слага под иконата. Поверието гласи, че момите трябва да скрият къшей от хляба под възглавницата си и през нощта ще сънуват момъкът, за който ще се оженят.
Специфичното за коледуването в Западна България е това, че коледарчетата са деца между 6 и 12 години. Стопанката ги посреща със сито, пълно с житни зърна, които посипва по тях и около тях. Те чукат с тоягите си по падналото жито и това е поличба за плодородие. На най-здравото дете стопанката дава тиква, която то трябва да разбие с един замах на прага на дома, така че да се разпилеят семената – пак знак за плодородие. Етнографът допълни, че много важна част от ритуала на Бъдни вечер е и хвърлянето в огнището на предварително приготвена дъбова шума от коледарчетата, които хвърляйки наричат пожелания за плодородие. Накрая на ритуала стопанката дарява децата със сушени плодове, орехи и кравайчета.
Агенция „Фокус” Стела СЛАВЧЕВА

събота, 24 декември 2011 г.

Тиха Нощ, Свята Нощ

Весела Коледа!

Археологическите разкопки в Созопол продължават до март

Археологическите разкопки пред входа на Стария град в Созопол ще продължат и през следващата година, като до края на март археолозите смятат да приключат работата си и да предадат обекта за консервация и реставрация, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).

Целта е до края на юни и тези работи да завършат и Созопол да представи на туристите нов обект на историческия туризъм. От музея припомнят, че новият археологически ансамбъл се намира в непосредствена близост до храма "Св. св. Кирил и Методий", реставриран през тази година със средства от правителството, в който се пазят мощите на Св. Йоан Предтеча.

За тази година разкопките са приключили. Необичайното за археология време на този обект се наложи поради факта, че в началото на октомври бяха премахнати два незаконно построени на това място още през 70-те години на миналия век ресторанта, отбелязват от НИМ. Археолозите са разкрили монументални останки на крепостната стена на града.

Спешно са били осигурени средства и в течение на три месеца, въпреки студа, екипите са разкопали значително пространство пред крепостните стени. Крепостната стена е почти цяла, запазена е на височина близо осем метра - най-висока от стените на близо 3000-те крепости по българските земи.

В центъра на разкопавания фрагмент от крепостната стена е открита и входната порта на града. Тя е била широка четири метра, от двете страни с кули - бастионен тип, които също са добре запазени.

Археолозите са се натъкнали и на останки от голяма средновековна църква, построена в разрез с всички изисквания на фортификацията на десетина метра от външната страна на крепостта.

Строителството на всякакви сгради пред крепостите е било забранявано, тъй като стените им биха прикривали от обстрел приближаващ се нападател, обясняват от НИМ.

Изненадата е дошла от малка сграда, прилепена до църквата и обърната "с лице" към входа на крепостта. Десетките митнически пломби на пода в тази сграда (някои сложени в две малки гърнета) подсказват, че това е митнически пункт, контролиращ влизащите в града стоки, посочват от НИМ.
източник: www.dnevnik.bg

Созополските исторически потайности излизат на бял свят

Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, приключиха археологическите разкопки в Созопол – какво показват те?
Божидар Димитров: Приключиха за тази година археологическите разкопки на Националния исторически музей пред входа на Стария град в Созопол. Необичайното за археология време на този обект се наложи поради факта, че в началото на октомври бяха премахнати два незаконно построени на това място още през `70-те години на миналия век ресторанти. Пред смаяните очи на археолозите се показаха монументалните останки на крепостната стена на града.
Със съдействието на вицепремиера Симеон Дянков, спешно бяха осигурени средства и в течение на три месеца, въпреки студа, археолозите Цоня Дражева и Димитър Недев разкопаха значително пространство пред крепостните стени. И бяха щедро възнаградени. Сензациите следваха една след друга. Първата бе свързана с крепостната стена. Оказа се, че тя е почти цяла. Запазена е на височина близо 8 метра – най-висока от стените на близо 3000-те крепости в българските земи. В центъра на разкопавания фрагмент от крепостната стена, се откри и входната порта на града. Тя е била широка 4 метра и фланкирана от двете страни с мощни кули – бастионен тип, които също са добре запазени. Портата е част от хитроумно фортификационно съоръжение – капан за нападателя. Преодолелия портата враг, се е изправял пред втора порта и крепостна стена, пред още две кули и е бил обстрелван от всички страни, включително и с гръцки огън. Гръцкият огън е всъщност напалм /осапунена нафта/, изстрелвана от медни оръдия. През 812 г. кан Крум пленил в Несебър 36 медни оръдия и оттогава и българите използват това страшно оръжие при защитата на крепости.
Големите изненади не спряха. Веднага след откриването на портата археолозите се натъкнаха на внушителните останки на огромна средновековна църква, построена в разрез с всички изисквания на фортификацията на десетина метра от външната страна на крепостта.
Строителството на всякакви сгради пред крепостите е било забранявано, тъй като стените им биха прикривали от обстрел приближаващ се нападател.
Фокус: Какво представлява църквата?
Божидар Димитров: Църквата, чиито стени са били покрити със стенописи, в определен период е била превърната в храм-костница на избити през 1453 г. от турците знатни созополчани, отказали да предадат града на турците. Тук са погребани над 200 души.
В църквата са открити и множество монети и печати на византийски императори и български царе, от които най-любопитни са многобройните монети на цар Иван Шишман. Когато той дошъл на власт /1371 г./, Созопол вече пет години не е на българска територия. През 1366 г. градът е бил превзет от кръстоносците на италианския граф Амедей Савойски и предаден на Византия. Но изглежда след 1371 г. - и то след битката при Черномен, която турците печелят, Созопол е бил превзет от тях и предаден на Иван Шишман.
Най-голямата изненада обаче дойде от малка сграда, прилепена до църквата и обърната с лице точно пред входната порта на крепостта. Десетките митнически пломби на пода в тази сграда /някои сложени в две малки гърнета/ подсказват, че това е митнически пункт, контролиращ влизащите в града стоки. Според договор между България и Византия от 716 г., сключен от наша страна от кан Кормисош, стоките на търговците от двете държави трябвало да имат оловни митнически пломби – свидетелство, че са платили изискваните от закона мита и акцизи. Очевидно митничарите и от България, и от Византия са имали на въоръжение достатъчно пломби и ако са откривали стока без пломби, са вземали необходимите мита и са поставяли пломбата.
Дали и тогава е имало корупция, археологията не може да каже. Ще напомним все пак, че тогава не е имало нито цигари, нито наркотици. Но е могло от десет тона жито да ти обмитят срещу известна сума само два тона.
Разкопките ще продължат и през следващата година, като до края на март археолозите смятат да приключат работата си и да предадат обекта за консервация и реставрация. Целта е до края на юни и тези работи да завършат и Созопол да представи на туристите нов обект на историческия туризъм. Ще напомним, че новият ансамбъл се намира в непосредствена близост до храма „Св. Св. Кирил и Методий”, реставриран през тази година със средства на българското правителство, и в който се пазят мощите на „Св. Иван Предтеча”.

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Модерен медицински скенер видя отвътре и направи 3D изображение на мощите на св. Йоан Кръстител.

източник: www.24chasa.bg

Модерен медицински скенер видя отвътре и направи 3D изображение на мощите на св. Йоан Кръстител.

Изследването е извършено в бургаска кардиоболница и е заснето от екип на “Нешънъл джиографик”. То ще бъде показано във филм за най-коментираната археологическа находка за годината.

Потвърдиха се изводите, направени по-рано по други методи - че костите са на мъж, средиземноморски тип, между 30- и 40-годишен, употребявал растителна храна, каза пред “24 часа” Цоня Дражева, шеф на бургаския музей и зам.-ръководител на разкопките на остров Свети Иван.

Изследването е извършено от д-р Лъчезар Савов, който работи на скенера, в присъствието на откривателя на мощите проф. Казимир Поптодоров. Част от процедурата са и 3D изображения, които показват вътрешната структура на находката.

Томографските изследвания са базисни, върху тях учените могат да правят допълнителни анализи, уточни Дражева. На пръв поглед се виждало, че костите не са с добра плътност, което издавало, че притежателят им е водил труден живот.

Оглед на находката е направил и шефът на лабораторията по антропология проф. Йордан Йорданов. Определено е до най-малка точност от кои части на тялото са костите - дясна ключица, пръст на дясна ръка и резец от горна челюст.

автор; Диана Саватева снимка: ЕЛЕНА ФОТЕВА

Созопол с две нови попълнения


Футболният Созопол се подсилва с две нови попълнения. Мениджърът на тима Румен Димов призна пред Футболния сайт Football24.bg, че клубът привлича Тодор Йорданов - вратар, роден през 1990 година от школата на Черноморец Бургас и Атанас Заимов. През миналия сезон Йорданов игра в отбора на Мастер Бургас. Заимов е роден през 1992 година и е централен защитник, като за последно е играл в Родопа Смолян.

сряда, 21 декември 2011 г.

Потопеният през 1941г.параход ,,Родина''

Ремонтират археологическия музей в Созопол

източник: www.chernomorskifar.com
Проект за над 1.2 млн.лв. спечели община Созопол, като средствата са за подобряване на инфраструктурата до четири културни паметници.

Точната стойност на средствата, предвидени за това, е 1 244 863,78 лв., като безвъзмездната финансова помощ е 1 161 859,03 лв.(94,02 %), а собственият принос – 83 004,75 лв. (5,98 %).

Финансирането стана възможно, след като кметът на общината Панайот Рейзи подписа договор BG161PO001/3.1-03/2010/010 по Оперативна програма „Регионално развитие”за изпълнение на проект „Интеграция на културно-историческите ценности и диверсификация на туристическите продукти на територията на община Созопол”.

Сред обектите в Созопол e „Античен християнски комплекс – Трети етап – Експониране и социализация на археологическите структури северно от църквата „Св. Георги”. Там ще бъдат извършени строително-монтажни работи за приключване на трети етап от дейностите за консервиране и реставрация, чрез които атрактивно и окончателно ще се впише архитектурният паметник в централна част на Созопол.

В проекта са включени археологическите разкопки на християнския храм в приземието на многофункционалната административна сграда на общинския съвет, експонирането и организация на достъпа до тях. Ще бъде изграден защитено, предпазено стъклено подово покритие на археологическата находка и ще бъдат реализирани други реставрационни и консервационни дейности.

Друг обект в Созопол е Археологическият музей, който ще бъде ремонтиран. Предвижда се оборудване и обзавеждане. Тези дейности ще спомогнат за по-качественото съхранение на културните паметници, ще разширят възможностите за тяхното експониране и ще повишат комфорта на посетителите на музея. Ще бъде осигурен достъп за хора с увреждания до всички нива на музея.

В Черноморец ще бъде извършено строителство на нови експозиционни зали на Археологически музей – Созопол, които ще са ситуирани там и ще бъдат обединени като Културно- анимационен център „Свети Никола”. На отреденото петно от 1800 кв.м ще се построят 2 експозиционни зали с обща застроена площ 450 кв.м. Те ще бъдат обзаведени и оборудвани, като в едната е планиран анимационен център за мултимедийно представяне на културните и природните атракции на община Созопол.

вторник, 20 декември 2011 г.

Общинският съвет в Созопол прие новата структура на общината

На днешната последна за годината общинска сесия съветниците от Созопол приеха новата структура на общината. Това съобщи за Радио „Фокус”-Бургас кметът на община Созопол Панайот Рейзи. Други важни решения от днешната сесия са последната актуализация на бюджета на общината и гласуваната еднократна финансова помощ за 10 граждани на Созопол. Като най-важно решение от днешната сесия Рейзи открои приемането на новата структура на общината. „15% от държавните средства трябваше да се намалят, предстои съкращаването на осем – девет души от общинската администрация, затова я преструктурирахме, за да може тези, които са наистина необходими и важни за общината, да минат в общинското финансиране. В случая при нас отпадна единият зам.-кмет. Предния мандат бяха трима, не го бях назначил и в предния и затова прецених, че няма нужда от трети зам.-кмет. Направихме и преструктуриране на дирекциите, в някои от тях увеличихме отделите през изминалите четири години видяхме къде куцат нещата и мисля, че така структурата ще бъде по-работеща”, посочи Панайот Рейзи. Еднократна помощ са получи 10 души в размер от 100 до 500 лева. Кметът на Созопол си пожела следващата 2012 година да бъде спокойна и ако не може да бъде по-добра от 2011, то поне да бъде като нея. За мен лично 2011 е една прекрасна година, посочи той. На своите съграждани Рейзи пожела най-вече здраве.

понеделник, 19 декември 2011 г.

Археолози разкриха християнски погребения в новооткритата църква на Созопол

Християнски погребения са разкрити в новооткритата църква на Созопол, съобщиха археолозите. Екипът, с научен ръководител Цоня Дражева използва максимално хубавото декемврийско време за разкопки по Южната крепостна стена в Созопол. Това е проектът, който има за цел извършването на спасителни археологически проучвания, консервацията и реставрацията на началото на стената с двете кули и вход между тях. С този участък ще се завърши реставрацията на цялата Южна крепостна стена. Работата по него започна на 23 ноември т.г. и ще продължи около две години.
Площта, която се обработва е огромна, много бързо трябваше да достигнем до основите, за да се изясни каква е запазената архитектура, има ли опасност от бързо разрушаване, тъй като предстои зима, поясни Дражева.
Едновременно с разкопките върви и проектирането на аварийната консервация. В многовековната история на Созопол най-интересният отрязък от време по отношение на укрепителната система на града е от края на 4-ти до 13 век.
Археолозите се радват на много добре запазената крепостна стена, висока 7,30 м, най-високата съхранена като оригинал, открита на територията на България досега. Открит е и вход със специални функции, който е на 15 метра от централния.
Второстепенният вход е в центъра на шийката на провлака, но малко встрани – югоизточно от него. Той е второстепенен като стопанско и гражданско значение, но не и от гледна точка на неговото военно значение.
Вероятно в началото на 6 век, след тежките нападения на черноморските градове от варварите от север и от пиратите по море, се е наложило удвояването на крепостната стена и изграждането на специален вход с 4 м ширина с две кули – бастиони.
Този няколко пъти преустройван вход показва каква е била тактиката на отбранителите на крепостта. 4-метровата ширина дава възможност за бързото излизане на конници - един малък конен отряд, който да реагира при нападение на портата или ползването на тежкобронирана кола с метателни уреди, обяснява Цоня Дражева.
Непосредствено пред входа, на 40 метра е изградена църква, с датировка 6 век. Тя е просъществувала до края на 13 век и може да се счита, че е една от най-добре запазените от откритите до сега в Созопол 6 храма от средновековния период.
Според археологическия екип най-интересното е, че църквата е превърната в костница и е изпълнявала функцията на гробно място. Това се проследява по извънредно интересните находки – явно по времето на османската империя християнските църкви и прилежащите към тях терени са единственото място, където християните - българи или гърци, живеещи в града, са можели да погребват своите мъртви.
Проследявайки в некропола многослойно препогребване в отделни части, които са сформирани като малки гробници, археолозите стигат до заключението, че почти два века тя функционира като средищно място за християнски погребения на жители от града, а може би и от околностите.
Археолозите не са имали очаквания, че стената ще бъде толкова висока и добре запазена, тъй като доста е пострадала през последните 70 години. От нея дори са вадени камъни за строителството на къщите на новите заселници още през 30-те години. А с изграждането през 80-те години на крайбрежната алея с много заведения, новите постройки почти изцяло закрили древния зид.
Установи се, че едната кула, която съм проучвала още през 1986 година, е разрушена с около 2 метра, изравнявали са, за да направят част от кухнята на ресторант, който и в момента функционира, разказа Цоня Дражева.
Реализацията на проекта ще сложи край на незаконната намеса в старините и ще оформи пространството между сега съществуващия храм „Св. Св. Кирил и Методий, морския бряг и площад „Хан Крум”. Така ще се създаде един прекрасен туристически маршрут.
източник: www.focus-news.net

СОЗОПОЛСКИ РИБОЛИВЦИ

петък, 16 декември 2011 г.

Приемат се оферти за рекултивация на сметището в Созопол

източник: www.investor.bg

Министерството на околната среда и водите открива обществена поръчка за закриването и рекултивацията на депото за битови отпадъци край Созопол, чието изпълнение трябва да приключи до половин година. Това се посочва в обявата на екоминистерството, качена на страницата на Агенцията за обществени поръчки.

Капсулацията на сметището ще струва 500 хил. евро, които се осигуряват от предприсъединителната европейска програма ИСПА.

Строителните дейности включват оформяне на нова по-малка площ за предепониране на наличните отпадъци, оформяне на буферен басейн, повърхностно отводняване на площадката чрез монтаж на колекторен тръбопровод, отводнителни канавки и изграждане на обслужващата инфраструктура – обходни и технологични пътища и др.

Финалните дейности по рекултивацията са свързани с насипването на подпочвен пласт и хумус, биологична рекултивация в зависимост от наклоните на терена, отстраняване на евентуални дефекти и др.

Кандидатите за запечатване не сметището могат да получат документацията в министерството на околната среда и водите до 20 януари 2012 г.

Офертите се приемат до първи февурари 2012 г., а самото отваряне на проектните предложения е насрочено за 6 февруари, се посочва в обявата.

Кандидатите за изпълнението на поръчката трябва да разполагат с ликвиден капитал за последните три години над 900 хил. евро или еквивалентно под формата на пари в брой, гарантирана неотменима кредитна линия, отпусната от банка или друга приемлива форма на разполагаеми средства.

Общият оборот на кандидатите за изпълнението на поръчката не трябва да бъде под 5 млн. евро за последните три години до 2010 г. включително, се посочва в критериите за избор.

Изискват се още доказателства за наличието и валидността на застрахователен договор за застраховка за професионална отговорност на строителите.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Коледен благотворителен бал организираха в Созопол

Коледен благотворителен бал се проведе в Созопол, съобщиха от пресцентъра на общината. Балът е традиционен за членовете, симпатизантите и съмишлениците на Ротари клуб Созопол. За пореден път благотворителното общество в града се събра, обединено от идеята всеки да отдели време, средства и енергия, за да се създаде добронамереност и приятелства, да бъде направено онова, което е истинско и което е от полза на всички хора. С тези думи и с признателност за свършената досега работа се обърна към участниците в благотворителния бал председателят на Ротари клуб Созопол арх. Румен Александров. Той припомни, че благодарение на общите усилия на всеки един ротарианец и общата благородна цел на ротарианското общество в Созопол бяха изградени два детски къта в Созопол. Единият бе построен безвъзмездно за децата на Созопол и се намира в новия град. Другият детски кът получи невероятно популярност като детски кът „корабчето” и излезе извън рамките на града, защото стана любимо място на стотиците туристи, посетили Созопол през лятото. Ротари клуб Созопол продължава с изпълнение на дългосрочния си проект за изграждане на детски кътове за игра. През тази ротарианска година е планирано да бъде изграден модерен детски кът на т.нар. Магарешки площад в Созопол. По време на благотворителния търг са откупени картини и предмети на стойност 25 хил. лв., което ще даде възможност да бъде изградено още едно съоръжение, което ще бъде място за игра на много деца и което ще достави много радост и усмивки. Своеобразна изложба на големия созополски художник Янис Хрисопулос бе подарък за участниците в благотворителния бал. На търга е откупена и една от картините на майстора. Други три картини на созополската художничка Ани Недин също бяха разиграни на търг за благотворителната кауза. Много предмети бяха предоставен на търга и от самите членове на Ротари клуб Созопол, чието наддаване спомогна да бъде набрана една доста солидна сума.
източник: www.focus-news.net

сряда, 14 декември 2011 г.

Подготовката на Созопол ясна по дни, тимът привлича максимум четирима

Ясна и точна по дни и часове е програмата за подготовка на третодивизионния Созопол, обяви пред burgassport.bg старши треньорът и менъджър на отбора Румен Димов. Специалистът е раздал на всички свои футболисти индивидуални тренировъчни програми, които да позволят на играчите да започнат подготовката за пролетния полусезон в добро физическо състояние.

Професионалната работа в тима за пореден път показва как трябва да се развива една футболна структура, независимо в кое ниво играе отборът. Още от сега момчетата на Димов знаят с кого и къде ще премерят сили в периода преди първия си официален мач за 2012-та. Напускащите Созопол на този етап са двама – вратарят Свилен Нотев, който отива в Мастер и централният бранител Димитър Белчев, сложил край на кариерата си.

В тима със сигурност ще заиграят защитниците Наско Заимов и Борислав Джарналиев. Първият е роден през 1992 г. и идва от кипърски тим, а вторият е роден през 1989 г. и е играл в Дунав (Русе). Петима играчи от юношите старша възраст също ще започнат подготовка с тима, а към двама от тях – Жулиян Иванов и Мелин Сабриев, има дори интерес от професионални клубове. От щаба на третите в ЮИ „В” група са твърдо против взимането на футболисти на проби. Новите в Созопол ще са максимум четирима.

Първото занимание за годината е насрочено за 10.00 часа на 09.01.2012 г. на Градския стадион в Созопол. Между 19 – 27 януари созополии ще са на лагер, като вариантите са едноименния град край морето и Казанлък. В дните преди Нова година пък Румен Димов планира работно посещение в структурите на гранд от съседска държава.

Ето и всички контроли на отбора по дати:

18.01 – Черноморец (Бс) – Созопол („гнездо на акули”)

28.01 – Нефтохимик – Созопол (Долно езерово или Ветрен)

01.02 – Несебър – Созопол (Несебър)

04.02 – Черноморец (Пом) – Созопол (Поморие)

08.02 – Созопол – Верея (Стара Загора) (Созопол)

11.02 – Мастер – Созопол (Българово)

15.02 – Созопол – Черноморец (Пом) (Созопол)

22.02 – Созопол – Нефтохимик (Созопол)
източник: http://burgassport.bg

вторник, 13 декември 2011 г.

Созопол поиска държавен имот за нов църковно-исторически музей

Община Созопол иска от държавата да й предостави безвъзмездно имот, който да бъде използван за изграждането на нов църковно-исторически музей, съобщи БТА.

По идея музеят трябва да е на мястото на бившата данъчна служба, която от години не се използва и се руши. Двуетажната сграда е претърпяла и пожар.

Ръководството на община Созопол отдавна има идея там да бъде създадена иконна зала, в която да бъдат събрани най-ценните созополски икони, много от които в момента са изложени в различни музеи. Новият проект е по-мащабен и предвижда както изграждането на църковен музей, така и облагородявяне на дворното пространство към имота и площадното пространство около бившата данъчна служба.

За реализиране на музея община Созопол ще получи подкрепа от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Негова е идеята за иконна зала в църковно-историческия музей.

Бургаското крайбрежие започва да се превръща в българския Ерусалим, заяви преди време бившият министър без портфейл, който отговаряше за българите в чужбина. Димитров е от Созопол и докато беше министър, правителството на няколко пъти отпускаше целеви субсидии за различни обекти в града.

През март кабинетът даде 100 хил. лв. за модернизация на пристанище Созопол. Преди това за родния град на ексминистъра без портфейл бяха предоставени 1 млн. лв. като едно от 10-те чудеса на България. В началото на януари бяха отпуснати 250 хиляди лв. за манастира "Св. Апостоли" и
крепостта "Каструм домини". Други 100 хил. лв. се насочиха към созополския храм "Св. св. Кирил и Методий", след като през август 2010 г. кабинетът спешно му осигури 420 хил. лв. През декември и църквата "Свети Георги" в Созопол получи 25 хил. лв.

В началото на август 2010 г. Министерският съвет реши да даде 420 хил. лв. за ремонта на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Созопол, в която ще се съхраняват намерените мощи на остров Св. Иван, за които министър Божидар Димитров обяви, че са на св. Йоан Кръстител.
източник: www.dnevnik.bg

Никулден, Кратки истории от Созопол

неделя, 11 декември 2011 г.

Созопол и Тунджа не си вкараха

Созопол и Тунджа не си отбелязаха гол и завършиха наравно 0:0 в отложен мач от 19-ия кръг на Югоизточната "В" група. След този мач Созопол се намира на 3-та позиция с актив от 34 точки, докато Тунджа остава втори с 37.

събота, 10 декември 2011 г.

Никулден в Созопол

Темата на Нова (епизод 21) Кратки истории от Созопол.

VIDEO

Традиция без аналог в Созопол

Във всеки един град по българското Черноморие Никулден е особено почитан ден. Традицията в Созопол обаче е без аналог в страната. Кога е започнала и кой я е наложил – никой не знае.

Оказа се, че тази традиция е по-стара от паметта на хората. За Никулден в южния ни морски град разказват Николай Дойнов и Росен Илиев.

Никулден започва в Созопол не по- различно от всеки един град на морето. Времето е малко сиво, за разлика от вчера, но без силен вятър и вълни, а точно това трябва за празника. Денят е работен, но хората намират време да се отбият в църквата Свети Георги в стария град. Защото, ако не във всяко семейство, то във всеки род е имало и има, и сега моряци и рибари.

А докато чакаме процесията да тръгне към пристанището - една история, превърнала се в местна легенда. За нея пише бургаския "Черноморски фар" през 70- те. Тодор Чапелов на 2 юни 1965 е на рейс, близо до нос добра надежда. Българският кораб, на който работи се среща с руски. Моряците празнуват заедно, но докато се опитва да мине на другия плавателен съд Тодор Чапелов пада в океана, малко след 12 през нощта. Спасен е 6 часа по-късно.

Всички събрали се на шествието знаят историята на Чапелов, знаят и стотици други морски разкази.

Притесненията че няма да позволят корабите да излязат в морето, заради времето, а и заради многото желаещи да бъдат на борда, не се сбъдват и традицията ще бъде спазена. Кога е започнала, не помни никой.

Кметът Панайот Рейзи може да бъде доволен, преборил се е моряците и рибарите да бъдат почетени и тази година, но притесненията за труда им остават.

След морските спомени, добри или тежки, след музиката на оркестър "Испания", след трапезите утре Созопол пак ще живее по старому. Но историите му остават. А за тях ще говорим пак - в края на тази седмица в "Темата на Нова".

Търсят 13-метров Аполон в Созопол

Откривателят на мощите на св. Йоан Предтеча край Созопол проф. Казимир Попконстантинов ще търси през следващото лято мястото, на което е бил издигнат 13-метровият Аполон.

Статуята според него е била на о-в "Св. Иван", а не на близкия "Св. Кирик", тъй като от острова с мощите статуята се е виждала от открито море. Според данните от последните проучвания от това лято 13-метровият Аполон е бил на една от най-високите точки на острова. Според историческите факти той е бил пренасян по море от римляните и при корабокрушение е потънал на незнайно място.

Археологът проф. Попконстантинов, заедно с колегата си гл. асистент д-р Олег Александров, са се натъкнали и на огромно фортификационно съоръжение на острова. Според проучванията от това лято през целия остров е минавала масивна стена, дълга около 700 метра, която е ограждала около 80 дка пространство. Зад стената е бил именно фарът, който е бил висок поне три етажа, съдейки по основата му, за която се предполага, че е разкрита през това лято.
източник: www.standartnews.com
от Иван Иванов

петък, 9 декември 2011 г.

Оловен печат на Стефан Созополски подсказва името на средновековната църква, открита край Созопол

Оловен печат от ХІ век, скрепяващ дарителна грамота от пергамент, е бил намерен в църквата пред входната порта на Созопол. Това съобщи за Агенция “Фокус” Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. „Грамотата естествено е изтляла от времето, но печатът и надписът върху него свидетелстват, че някой си Стефан Созополски е дарил, неизвестно с какво, средновековната църква пред входната порта на града. Кой е този Стефан Созополски? Обстоятелството, че има правото на печат, подсказва, че или е висше духовно лице, може би - митрополитът на града (не случайно определението е Созополски), или просто - знатен богат гражданин, който е направил дарение на църквата”, каза Божидар Димитров.
Според Божидар Димитров - по този начин косвено можем да определим неизвестното, за сега, име на църквата. „Обикновено дарителят дарява църква или манастир, които носят неговото първо име, така че с голяма степен на сигурност може да се твърди, че църквата се е наричала „Св. Стефан”, смята Божидар Димитров.

сряда, 7 декември 2011 г.

Sozopol

Заустването на отпадни водни в Равда и Созопол ще започне през лятото

Най-късно през лятото на 2012 г. е планирано да започне реализацията на проектите за дълбоководното заустване на отпадните води на Варна, Равда и Созопол. Това каза министърът на регионалното развитие е благоустройството Лиляна Павлова по време на конференция за състоянието и предизвикателствата при изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в България, предаде Медиапул. До 1 декември трите морски общини е трябвало да представят своите искания за съфинансиране за заустването на отпадните води. До крайния срок община Варна не е представила своя проект. На 9 декември министър Павлова е поканила представители на трите общини, за да обсъдят дейностите по заустването. Средствата за проектите ще бъдат осигурени от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Според Павлова, строителството няма да пречи на плажуващите. Няма замърсяване на морето, което да не позволява къпане или да има зарази, каза още тя като се позова на лабораторни замервания. Дълбокото заустване е първата стъпка за решаването на проблема с отпадните води от курортите, които се изливат в морето. След това трябва да се изградят пречиствателните станции. България ще се нуждае най-малко от 2,5 млрд. евро за довършването на всички приоритетни пречиствателни съоръжения, стана ясно още по време на конференцията. В момента финансирането по проектите става по оперативна програма "Околна среда" като предвиденият бюджет в сектор "Води" е 2,5 млрд. лв. От тях до момента са договорени 1,3 млн. лв., от които са разплатени 296 млн. лв.
източник: www.burgasnews.com

вторник, 6 декември 2011 г.

На 6 декември почитаме Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Празникът е известен още като Никулден.

На 6 декември почитаме Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Празникът е известен още като Никулден. Честват го всички рибари, моряци, пътешественици и банкери.

събота, 3 декември 2011 г.

Никулден в Созопол

Само три дни след като бе открит източният вход на крепоста Созопол, археолозите се натъкнаха на древна църква. Това съобщи БНТ.

Само три дни след като бе открит източният вход на крепоста Созопол, археолозите се натъкнаха на древна църква. Това съобщи БНТ.

Северната стена и абсидата на православен храм от периода 12-14 век са разположени на метри от крепостните кули, а за неговото съществуване досега няма известни писмени сведения.

Стената на средновековната църква е дълга близо 12 метра, дебелината и около 70 см, предполагаемата височина около 3-4 м. С това откритие практически коренно се променя пространството вляво от църквата Св. Св. Кирил и Методий, която през това лято съхраняваше мощите на Св. Йоан Кръстител.

Директорът на НИМ Божидар Димитров пристигна в Созопол часове след неочакваното откритие и само ден след завръщането си от Париж, където е договорил участие на френски археолози в разкопките в Созопол през следващия сезон.

Божидар Димитров: "Созопол винаги поднася изненади и тази църква, която сега се открива, пред крепостните стени... Разкопките в Созопол всъщност, научни и археологически разкопки са започнати не български, не някакви други археолози, а френски археолози, и то от Лувъра. Лувъра е започнал разкопки тука през 1904 година, археолога е Жорж Сьор."

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Директорът на Историческия музей в Бургас Цоня Дражева е носител на тазгодишната награда на областния управител Константин Гребенаров.

източник: www.chernomorskifar.com Весела ГОРАНОВА
Директорът на Историческия музей в Бургас Цоня Дражева е носител на тазгодишната награда на областния управител Константин Гребенаров. Наградата се присъжда вече втора година от губернатора за заслуги в обществено-икономическото развитие на Бургас.

Цоня Дражева заслужи високото отличие заради всеотдайната си работа в областта на археологията и ценните исторически открития, направени под нейно ръководство, последното от които преобръща изцяло досегашната история на Созопол.

„Дълго време Бургас беше в сянката на Варна, но сега вече всички ме поздравяват за Бургас. Това е моята мисия. А най-новата находка от вчера в Созопол – монета на Иван Шишман, доказва, че Созопол не е бил византийски град, а български“, каза развълнувално Цоня Дражева.

Ценната находка е намерена в новооткритата църква пред входа на Средновековната крепост, която пък бе открита преди дни на мястото на незаконни временни обекти. След като ги отстраниха и разровиха, излязоха ценните находки. Общо три са монетите с монограма на Иван Шишман, които археолозите са открили в новата църква на Созопол.

Монетата е била намерена заедно с уникална керамика и други монети, датиращи от 4 в. до 14 в. Монетата е медна, със сребърно покритие. Сечена е в централната монетарница на старопрестолния град, съобщи още директорът на Бургаския регионален музей- Цоня Дражева.

На едната страна е монограмът на последния български цар, а от другата страна има християнски кръст и надпис. „Откритието ни позволява да направим извода, че през 14 в. земите от Созопол до Ахтопол са били българска територия, а хората там са участвали активно в битките срещу Османската империя”, допълни още Дражева.

Находката обаче е особено ценна, защото монетата е добре запазена и с ясни надписи. Археолозите са я намерили в централната зала на южния кораб на църквата в изгорял земен пласт. Под мястото вече е намерен некропол. Оказва се, че новата църква припокрива съществувало вече християнско гробище.

Созопол, България - лято 2011 част 1

Созопол, България - лято 2011 част 2