сряда, 27 февруари 2013 г.

Имало едно време море ...

Автор: Гердан Йорданов

Пиша това за всички приятели на морето, любители на екстремни преживявания и подводната флора и фауна.

Казвам се Гердан Йорданов и се гмуркам от малък и имам преки наблюдения върху промените на Черно море още от далечната 1964 година. Лятото на същата тази година ми беше първото навлизане в подводния свят. Созопол ми беше любимото място. От нея (1964) година до ден днешен (2012) не съм изпускал нито една година без да се гмуркам в нашето море.
Лятото на 1964 година, както предполагате, съм бил още дете. Дете, изпълнено с желание да опознае царството на мълчанието. Моите родители усещаха моя порив за морски приключения и ми купиха една маска за гледане под вода. Тогава излязоха едни нескопосани очила българско производство. Наричахме ги тенджера, защото приличаха на такава. Страшно неудобни, корави, нетрайни и даващи нереални образи, но дори и те си бяха ценна придобивка за мен.
С нетърпение навлязох в морето и чудото стана. Всичко беше по-хубаво дори и от това, което си бях представял. В плитчината пред мен се откри гледка от веещи се кафяви и зелени водорасли и множество шарени рибки, които тогава не знаех какви са. Бях впечатлен от всяко камъче, мидичка или скарида. Отражението на слънчевите лъчи от водата към дъното се движеше с вълшебни цветове. От гледката пред мен дори забравих, че трябва и да дишам. От този ден нататък гмуркането ми стана хоби и цел в живота. Цел, която постигнах.
В онези времена на моето детство и юношество морето не приличаше на сегашното. Беше бистро, чисто и пълно с живот. Рапанът беше непознат или малко познат. Беше атракция ако извадиш един или два. Мидените полета бяха навсякъде, а мидата както знаете е филтърът на нашето море. Сега черната мида е намаляла драстично благодарение на рапана, който се размножава взривоопасно в нашето море. Уловът му е разрешен в промишлени количества, с което до някъде се контролира ситуацията.

В детските ми години съм хващал, със саморъчно направена въдица, черноморска скумрия в големи количества. Хващал съм и рибата спари, която я имаше в изобилие. Калканът, рано на пролет, излизаше дори в плитчините на плажа със стотици. Това вече го няма. Виждал съм и риби, които никога не разбрах какви са, изобщо от кой вид са. Риби като лефер и лаврак се срещаха навсякъде по българското Черноморие. Сега си е направо късмет да видиш някоя от тях. Паламудът си беше редовен посетител на наша територия. Сега е прецедент. Всичко това си го обяснявам с бързите темпове на замърсяване на Черноморието. В моите детско-юношески години нямаше големи курортни комплекси и изобщо морският ни туризъм не беше толкова масов като сега. Лошата инфраструктура, драстичното намаляване на черната мида, тралещите плавателни съдове и изхвърлянето на битови отпадъци доведе Черно море до колапс. Да не забравяме, че морето е затворено и заобиколено от крайно бедни държави, които нехаят за екологията или просто нямат средства. Очаквам в скоро време да изчезнат като вид от нашето море дори цацата и сафридът, което ще бъде много жалко. Нещо повече – катастрофално. Рискуваме морето ни да се превърне в мъртво. Ето защо, аз лично съм решил за себе си да работя върху това, да обучавам гмуркачи и водолази като наблягам най-вече към любов и опазване на това, което все още е останало.
Стремежът ми е да показвам красотите на подводния свят и колко крехък е той. Свят, който природата е създавала милиарди години, а човечеството го унищожава с дни. Едно от най-показателните за това е нашето Черно море. Ето защо всеки един гмурнал се под вода, докоснал се до този рай, започва да си задава въпроса – Как можем да съхраним това?

Екологията и опазването на съществуващия свят е задача на цялото човечество. Задача, която може би е най-трудната поставяна изобщо някога. Непосилна ли е тя, предстои да разберем. Черно море е неразделна част от този свят. Малка брънка, която не бива да бъде пренебрегната.
За да запазим видовете в Черно море, трябва всеки от нас да се замисли, не само какво хвърля в морето, но и какво взима.
Надявам се моят кратък разказ да е повлиял поне на един от хората, които са го прочели, тогава целта на това писание е постигната.
Лондон, 28.11.2012

Sozopol - the new beach Harmanite

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Археологът Димитър Недев: Комплексът, проучван в Созопол, в който попада и банята, надмина очакванията ни

Агенция "Фокус"
Димитър Недев, директор на Историческия музей в Созопол, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Недев, открили сте късноантична баня в Созопол. С какво е интересна сградата?
Димитър Недев: Това е едно много интересно съоръжение, което включва четири помещения, с включени цистерни в контрафорс. Тя има външни пиластри. Сградата е официален градеж: хидрофобен хоросан – това е вар с чукана тухла, обмазки в опус микстум, т.е. в каменния градеж, който е много представителен. Има дялани блокове, доста широко са използвани и се редуват три реда тухлени изравнителни пояси, на места по колоните - пет. Засега са открити четири-пет цистерни, екседри вътре в тях – цистерни, които събират вода от покрива. Екседри – това са седалки вътре в тях. Помещенията са на две нива. Те са сравнително малки, като подът им е направен от големи плочи от варовит пясъчник и варовик. Плочите са много големи с над 2 метра дължина. Те са поставени върху зидани тухлени колони. Същевременно цялата тази система от цистерни е свързана с ниските нива на помещенията, с избените им части. Има облицовка от мрамор. Едно от помещенията е особено интересно, защото за под са използвани олтарни прегради от раннохристиянски базилики. Даже в случаите, когато орнаментът, релефът е сложен навътре към мазилката, релефът се отпечатва в негатив върху червената мазилка и изглежда много интересно. Стенната облицовка на сградата е също мраморна. Запазени са повече от 1400 – 1500 години железните скоби, с които облицовката се привързва към зида. Те вероятно са вторично използвани и също са част от облицовката на базилика. Повече от 300 монети са открити в сградата, която е изградена в ранното ниво. Тя е с два периода: от края на IV век, който за сега е малко спорен, но началото на V век има със сигурност. После е преустройвана през VI век, като е разрушена някъде във втората половина на VI век. Тук по Черноморието и изобщо в Тракия през този период, обичайните заподозрени са аварите. От 584-585 година, ако не се лъжа, до началото на VII век аварите плячкосват както Черноморието, така и провинция Тракия, Мизия и т.н. Така че сградата е горяла на много странно място. Всички тези цистерни, които са във външните й ъгли, имат отлив във втория й етаж от едни оловни тръби. Същевременно цялата тази система е вързана с външни канали. Най-вероятно е захранвана от някакъв страничен водоизточник - може би голяма цистерна, която е довеждала водите до самото банско помещение. Това е втората най-голяма сграда в Созопол - 18 метра на 8 метра (съвсем груби размери). Запазена е на височина до 2 метра с един перфектен градеж. Тази сграда е равностойна на базиликата, която е в близост до нея. Между нея и базиликата има олтар от V-IV век преди Н.е. също с един отходен водопровод от класическата епоха. Комплексът, който проучваме, надминава очакванията ни за тази зона в Созопол. За първи път намираме масивна постройка от този период в Созопол. Тя е много интересна като ВиК организация. Това свидетелства за развитието на архитектурата и изобщо за уменията им за изграждане на водни комуникации. В момента се проучва и повече не мога да кажа, но е особено интересна. Мисля, че няма аналог в нашите земи. Вероятно функциите са по-скоро на частна, отколкото обществена постройка, с много скъп градеж, което показва, че Созопол е имал своята роля точно в този период между V и VII век. Това за историята на Созопол е едно много важно допълнение, защото досега останалите периоди извън Античността и късното Средновековие бяха съвсем слабо застъпени. Много се надяваме и опитите ни са свързани с това целият комплекс да бъде подготвен и вкаран в туристическия оборот, да могат гостите на Созопол още през този сезон да го видят почти изцяло в завършен вид. Разбира се, това е резултат от формулираната от проф. Божидар Димитров програма „Виа Понтика”, която много умело и много добре беше финансирана от министър Дянков, в качеството му на финансов министър.
Фокус: Кога открихте банята?
Димитър Недев: Тя се разкрива в началото тази година през месеците януари и февруари и вече сме много близо до приключването на цялостното разкриване на структурата. В момента правим укрепване и след няколко дни ще предадем обекта, за да може да вървят следващите етапи от проектиране, консервация, реставрация и се надяваме до началото на туристическия сезон този великолепен комплекс, който се получи с древна металургия, с древно производство на керамични съдове, с култ от IV век до наше време, тъй като в близост е църквата “Св. Кирил и Методий”, с късноантична или ранновизантийска сграда, с няколко битови сгради от периода на класическата Древност, да стане достояние на нашата общественост и на гостите на Созопол, на туристите и да даде едно мощно начало, защото този комплекс е разположен в подстъпите към културно-историческия резерват. Също така реставрирахме и една класическа елинистическа сграда под Общинския съвет в Созопол. В момента се работи северният вход на крепостта в Созопол. Така че проектите са да се реставрира църквата на нос Скамни или да се възобновят разкопките. Созопол ще може да представи пред публиката, която се интересува от старини и от история, а не само от море, нови находки в един много добър и подходящ за този древен град вид.
Фокус: Казахте, че се надявате до лятото да е готов комплексът за туристи?
Димитър Недев: Да. Усилено върви проектиране. Може би в края на този месец ще започнат консервационно-реставрационните дейности. Мисля, че няма причини обектите да не влязат в туристическия оборот в благоустроен и в възможно цялостния си блясък още през този туристически сезон. Очакваме и посещението на вампира-екскурзиант, така че тази година в Созопол отново ще бъде интересно.
Фокус: Знаете ли, колко парични средства ще са необходими за реставрацията и консервацията на обекта?
Димитър Недев: Нямам никаква представа. Аз се занимавам заедно с колегата Цоня Дражева, директор на Бургаския музей, само с проучвателския етап. Може би не по-късно от първата 10-дневка на месец март разкопките ще бъдат приключени, следва проектиране и изпълнение на дейностите по консервация, реставрация, благоустрояване и експониране на комплекса, който се оказа много внушителен.
Фокус: Споменахте облицовка от мрамор. Къде се намира тя?
Димитър Недев: Има стенна облицовка от мрамор и на едното помещение подът се състои от вторично използвани олтарни прегради. Това е иконостасът на раннохристиянската църква, богато орнаментиране, хоросанът е розов. Изобщо силуетът на сградата е много интересен. Това е една перфектна постройка - такава, каквато до сега не е разкривана в Созопол. Същото така е внушителна и голяма, с много добра пропорция е разположена спрямо църквата, спрямо светилището. Има най-вероятно покрит двор, до който води четиристъпално масивно стълбище от огромни каменни блокове. Така че засега изглежда, че разкопките ще създадат един много добър потенциал. Сградата е много добре запазена за експонирането й в съществуваща среда.
Фокус: В какво състояние e Историческият музей в Созопол?
Димитър Недев: Музеят в момента е в цялостен ремонт - от избата до покрива. Участваме в европейски проект за интеграция и диверсификация на културното наследство, което включва реновиране на музея, създаване на достъпна среда, реставрация на тази сграда, за която ви казах - на антична сграда с олтар под общинския съвет и изграждането на филиал на Созополския музей, формулиран като „Експо Център” с експозиция в близкия Черноморец. Така че тече много интензивна работа. Месец юни ще бъдем гости на Балканския конгрес по минералогия, където участниците са повече от 400 - от Южна Африка, Америка, Австралия, цяла Европа. Това са фирми, които се занимават с добив на суровини. Миналата година открихме сезона с пилотна изложба на минерали. В началото на месец юни музеят ще бъде превърнат в конгресен център и по-нататък ще продължи с останалите свои функции.
Фокус: Кога предвиждате да е готова сградата в Черноморец?
Димитър Недев: До края на 2013 година ще бъде готова и ще се организира експозиция с находки от нос Акра, който е обект от програмата на “Виа Понтика”, с находки от нос Червенка в южния край на полуострова на Черноморец. Черноморец е не по-малко интересен като археология и като история от Созопол. Едно от най-интересните праисторически селища е съществувало от късния Неолит до ранно-бронзовата епоха - това е краят на VI – III хилядолетие. Има такива две селища, които са открити преди няколко години, когато правихме разкопки. Включително имаме органичен материал от тези селища в местността „Аклади”. Това е неолитно дърво, което е обработвано с каменни сечива, заедно с много предмети, статуетки на богинята-майка, включително и един малък каменен фалос от тази епоха, поставен в свещени ями. Този обект представя един от районите с най-древна металургия в Европа. Така че в тези насоки работим и много се надяваме усилията ни да приключат успешно.
Мария КАЛОЯНОВА

събота, 23 февруари 2013 г.

Археологът Димитър Недев: Комплексът, проучван в Созопол, в който попада и банята, надмина очакванията ни

Повече от 300 монети са открити при проучванията на античната баня, която разкриха археолозите в Созопол. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” археологът и директор на Историческия музей Димитър Недев. По думите му - сградата е с два периода – от края на IV век, който засега е малко спорен, но със сигурност я има в началото на V век. После е преустройвана през VI век, като е разрушена някъде през втората половина на века.
Установено е, че сградата е горяла. „Всички тези цистерни, които са във външните ъгли на сградата имат отлив от втория й етаж от едни оловни тръби и същевременно цялата тази система е вързана с външни канали. Най-вероятно е била захранвана от страничен водоизточник – може би голяма цистерна, която довежда водите до самото банско помещение”, обясни Димитър Недев.
По думите му - това е втората най-голяма сграда в Созопол с размери – 18 на 8 метра. Запазена е до височина 2 метра. Тя е с един перфектен градеж, каза Недев.
„Комплексът, който проучваме, надминава очакванията ни за тази зона в Созопол. За първи път намираме масивна постройка от този период в Созопол. Много е интересна като ВиК организация – свидетелства за архитектурата и уменията им в изграждане на водни комуникации. Мисля, че няма аналог в нашите земи. Вероятно е по-скоро частна, отколкото обществена постройка, с много скъп градеж. Силуетът на сградата е много интересен. Това е една перфектна постройка – такава, каквато до момента не е била разкривана в Созопол”, каза още Димитър Недев.

сряда, 20 февруари 2013 г.

Луксозна, късноантична баня откриха в Созопол

При разкопките на манастирския комплекс „Св. Николай Чудотворец” в Созопол археолозите откриха много добре запазена луксозна, късноримска баня. Според директора на Историческия музей в Созопол Димитър Недев по всяка вероятност тя е частна защото е облицована с мрамор и оловни чучури. Датирана е в края на V, началото на VІ век. Унищожена е най-вероятно при набезите на аварите. Сградата разполага със перфектна ВиК система за събиране на водата , 5 басейна и цистерни за вода. Дължината на банята е 18 метра, широка е 8 метра. Едно от помещенията е особено интересно, защото за под са използвали олтарни прегради от раннохристиянски базилики, богато орнаментирани. Банята е измазана с водоустойчив, цветен хоросан. Открит е и отлично запазен тръбопровод. При разкопките са открити части от керамика и над 200 монети, както и част от надпис върху банята на който пише „на името на”. Обектът ще бъде проучван до края на месец март, когато има вероятност да бъде открит и останалата част от надписа.
източник: www.zonaburgas.bg /VIDEO/

Sozopol

вторник, 12 февруари 2013 г.

СОЗОПОЛ - СКАЛИТЕ НА СТАРИЯ ГРАД

Археолози откриха глинен фалоз в Созопол

Намериха оловни печати при разкопки в Созопол

Старинен Созопол

Созопол, България

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Да се родиш в Созопол

Ancient Sozopol

Town of Sozopol - South Bulgarian Sea Coast

Wreck diving at Mopang in Bulgaria with Deep Blue Bulgaria

Diving in Sozopol with Aqua-Sub

Diving in Sozopol

Diving in Bulgaria