Археолозите в Созопол работят по разкриването на два антични храма, като
за единия се предполага, че е посветен на бог Посейдон, а другия – на
бог Приап. Това съобщи в интервю за Агенция „Фокус” Божидар
Димитров, директор на Националния исторически музей. По думите му - в
Созопол продължават археологическите разкопки пред крепостната стена на
града, където през лятото беше открит входът на града, с голям фрагмент
от крепостните стени, две бойни кули и манастирът „Св. Николай
Чудотворец”.
„В ляво от манастира сега археолозите откриват антични храмове, запазени
на около 2 метра височина. Единият от тях очевидно е на бог Посейдон,
за това свидетелстват намерена вотивна каменна плоча с изображение на
Посейдон. От втория храм е запазен великолепно, до последното камъче,
неговият олтар, изграден от добре обработени квадри от бял варовик,
споени с железни скоби и олово. Една неочаквана находка разкри на кой
бог е посветен този храм – на бога на плодородието и чувствените наслади
– Приап. Приап е бил известен с това, че е имал много голям полов член и
той е бил в непрекъснато възбудено състояние. Именно това откриха
археолозите – един керамичен, отлично изработен мъжки полов член, с
надпис на старогръцки език – „на Приап”. Това очевидно е също вотивен
дар на древен грък, който вероятно е страдал от някакви полови смущения.
В такива случаи, се е отивало до храма на бога Приап, и е оставян мотив
с формата на болния член, с надежда, че човекът ще оздравее. Да се
надяваме, че точно така е станало”, каза Божидар Димитров.
Продължават и възстановителните работи по разкопаната през лятото
северна кула на града, кацнала на най-високото място по северния бряг
на Созопол. Кулата ще се вижда много добре от плаващите кораби по морето
и вероятно ще стане един от символите на града в близко време, каза още
Божидар Димитров.
събота, 29 декември 2012 г.
четвъртък, 27 декември 2012 г.
Петя Чапевова: Началото на изграждането на пречиствателна станция в Созопол е един от сериозните успехи през годината
Подписаният договор с Министерство на околната среда и водите за
започване изграждането на пречиствателна станция в Созопол е един от
сериозните успехи на общината през тази година. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас
зам.-кметът на община Созопол Петя Чапевова. Паралелно с това предстои
изграждането на сериозни водни и канализационни обекти, както в Созопол,
така и в Черноморец, които са част от този проект. „Това е един
мегапроект и сериозен успех на общината, защото определено ще реши
екологичните проблеми на хората в нашия регион. Основният поминък на
хората е туризма. В това отношение също имахме успешна година.
Непрекъснато археолозите правеха нови и нови открития. Обнадеждени сме и
се радваме, че държавата насочи толкова много средства за проучвания.
Благодарение на средствата, отделени от община Созопол, и благодарение
на европейските пари, тъй като работим по проект на ОП „Регионално
развитие” за туристическата инфраструктура - тези открития стават
достъпни за туристите. Така разширяваме кръга на хората, които посещават
Созопол. Вече градът не е в техните представи само слънце и море, а е и
много история”, каза Чапевова. Тя допълни, че туристическият сезон е
бил успешен, а направените открития спомагат за развитието на
религиозния и поклоннически туризъм.
Голям плюс за общината е, че разполага с модерна и съвременна туристическа база. Целта на общината е да запълнят базата и извън активния туристически сезон и за това се насочват да развиват конгресен туризъм. Созопол успя да се пребори с градове като Белград и Истанбул, за да домакинства балканския конгрес на минералозите, което е сериозна заявка и предизвикателство пред общината. Убедена съм, че ще се справим с това предизвикателство и от тук нататък ще дадем сериозна заявка за превръщането на Созопол в успешен конгресен център”, посочи Чапевова. В село Равна гора благодарение на спечелени европейски средства се изгражда водопровод и канализация и се довършва пречиствателната станция.
„Това е сериозен паричен ресурс, който в тези времена общината трудно би си позволила да реализира с бюджетни средства”, каза Чапевова и допълни, че се потвърждават думите на кмета Панайот Рейзи, че изпращат една динамична и успешна година и ще продължат да работят още по-усилено и през следващата в същата посока.
Голям плюс за общината е, че разполага с модерна и съвременна туристическа база. Целта на общината е да запълнят базата и извън активния туристически сезон и за това се насочват да развиват конгресен туризъм. Созопол успя да се пребори с градове като Белград и Истанбул, за да домакинства балканския конгрес на минералозите, което е сериозна заявка и предизвикателство пред общината. Убедена съм, че ще се справим с това предизвикателство и от тук нататък ще дадем сериозна заявка за превръщането на Созопол в успешен конгресен център”, посочи Чапевова. В село Равна гора благодарение на спечелени европейски средства се изгражда водопровод и канализация и се довършва пречиствателната станция.
„Това е сериозен паричен ресурс, който в тези времена общината трудно би си позволила да реализира с бюджетни средства”, каза Чапевова и допълни, че се потвърждават думите на кмета Панайот Рейзи, че изпращат една динамична и успешна година и ще продължат да работят още по-усилено и през следващата в същата посока.
четвъртък, 20 декември 2012 г.
събота, 15 декември 2012 г.
Димитър Недев: Откритото светилище в Созопол е храм на Посейдон, според работна хипотеза
Димитър Недев, директор на Историческия музей в Созопол, в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-н Недев, разкажете повече за проучванията на голямата сграда край крепостната стена в Созопол.
Димитър Недев: В момента дори и в тези малко по-тежки условия продължаваме проекта, свързан с разкопките с цел експониране на манастирския комплекс, крепостните стени и прилежащи археологически структури. На този етап се проучват нови 270 кв. м., непосредствено граничещи с площад Хан Крум. Бяха направени геофизични изследвания, които показаха висок потенциал. Точно по тази причина разкопките продължиха. В момента освен некропола, който продължава доста интензивно да се развива – проучили сме 46 гроба от различни нива, които бяхме проучили през предходните проучвания в средата на църквата и около нея. Става въпрос за късносредновековен некропол между XV-ти и XVII-ти век, когато все още църквата е функционирала предимно като крипта. Разкрити са няколко гробни съоръжения, които имат повече от пет погребения. Разкрихме елементи от сградите на манастира. По най-категоричен начин можем да твърдим, че там е функционирал манастир в този период. Има няколко детайла от сграда, за които предполагаме, че са свързани с първата църква, която е съществувала от края на VI-началото на VII век до към X век. В олтара й бяха открити мощите на Св. Никола, така че некрополът потвърждава наблюденията, които имахме по време на разкопките в предишния етап. Също така от късния манастир, освен две стопански помещения и една отделна сграда, която е пред църквата, разкрихме много интересна пещ – вероятно това е магерницата на манастира, с правоъгълна форма и с две деления, покрити с керамична скара, има типично оребряване с моделирани ребра. Този некропол нарушава по-ранни археологически пластове и той е копан в обема на една голяма късноантична сграда. От нея сме разкрили три помещения. Сградата е запазена много добре, на височина между 1,50 и 1,20 метра. Изградена е от розов хоросан, вероятно тази сграда е свързана с функциите по отбраната на крепостта на късноантичния и ранновизантийски Созопол. Сградата е украсена с мраморни детайли. Тя има два периода – първият е от края на V-ти до началото на VI-ти век, вторият период е през втората половина на VI-ти век. Има много монети, керамика, находки, които много добре датират това съоръжение. Сградата продължава да се развива на запад, в следващия етап леко ще навлезем в улицата, за да можем да я разкрием максимално. Тя ще бъде експонирана на място, тъй като е едно забележително съоръжение - архитектурен паметник от епохата. Предполагаме, че става въпрос за казарма, която е в системата на отбраняване на крепостта. Откриваме повече от 60 монети в отделните й нива. Вероятно е прекъснала да съществува в ранния X-ти век. В близост до сградата открихме олтар с част от сграда, в която се е помещавал - най-вероятно светилище. Светилището е датирано с многобройни материали, монети и няколко запазени съда - в края на IV-ти, началото на III-ти век преди Христа. Олтарът е монументален, много добре изграден от добре оформени варовикови блокове, свързани с оловни скоби. Тази сглобка е антична, характерна е за късно класическия и елинстически период, характерна е за строителството през античността. Олтарът е много добре запазен, в три реда, запазен на височина повече от 1,20 метра. Проучванията продължават. Много се надяваме на конкретен епиграфски паметник или някакъв мотив, който да ни насочи към божеството, на който е посветен този храм.
Фокус: Споделяте ли тезата на Божидар Димитров, че храмът е бил посветен на Посейдон и защо?
Димитър Недев: Зоната е между двете пристанища на Аполония. Изнесена е напред. В този участък през 2001 г. открихме храм на Хеката – това е в периферията на античния град, в близост до некропола. Хеката е божество, което покровителства пътниците. Там намерихме епиграфски паметник. Засега още сме в процес на проучване. Разкрит е олтарът, достатъчно материали, с които да датираме светилището или храм – все още нямаме пълната архитектура, частично е нарушен. Много се надяваме да открием някакъв мотив, графит или епиграфски паметник от епохата, който да конкретизира божеството, на което е посветен този храм. Категорични можем да бъдем само при епиграфско свидетелство или нещо, което е свързано с култ към определено божество. Това може да бъде мотив, оброчна плочка или някакъв епиграфски паметник. Но позицията, в която е разположен този храм – в близост до манастир, посветен на Свети Никола, между двете пристанища на Аполония, засега прави възможна една работна хипотеза този олтар, това светилище да бъде посветено на едно божество, свързано с морето, каквото е Посейдон. Символът на Аполония, който го има на всички нумизматични паметници – монетите, строителна керамика – е котвата. Хипотезата засега е работна и е твърде вероятна, тъй като има приемственост в раннохристиянската епоха, както християнските храмове се изграждат на места, свещени за езичниците, на мястото на по-стари езически храмове и категорично с писмени източници най-вероятно това е храм, посветен на Свети Никола. Засега основанията са спрямо местоположението и че там наблизо около 1300 години има християнска традиция – два храма един върху друг, посветени на Свети Никола. Работната хипотеза, която е вариативна, е, че е логичнo това да бъде храм на Посейдон.
Фокус: Какво се случва с разкопките на църквата „Св. Николай Чудотворец”?
Димитър Недев: Църквата вече е проучена в голямата си част. Сега работим западно от нея, където бяха открити тази късно антична и ранно византийска сграда и късно класическия, ранно елинистически храм. Разкопките продължават. Много се надяваме през следващия туристически сезон архитектурните останки да бъдат реставрирани и гостите на Созопол да могат да се потопят, още преди да влязат в резервата, в атмосферата на античния полис и средновековната крепост в Созопол. Работят се усилено проекти за консервация и реставрация и в същото време продължават археологическите разкопки, за да можем през юни или началото на юли да представим в един подходящ вид резултатите от тези проучвания пред най-широка публика.
Фокус: По какви други археологическиобекти в Созопол работите в момента и ще работите догодина?
Димитър Недев: Прави се реализация на консервационно-реставрационни дейности на проучените през лятото обекти. В момента по проект и по програмата „Виа Понтика” се консервира старогръцка сграда, подготвя се за експониране, прави се реставрация на известната поморийска гробница и продължават дейностите по консервация и реставрация на манастирския комплекс и крепостната система в южната част на Созопол. Сега се изготвят проектите за консервация, реставрация и експониране. Надявам се дейността по реализацията им да започне в един подходящ период, за да могат посетителите на Созопол да видят резултатите от тези проучвания и да усетят на атмосферата на античния град.
Фокус: Ще има ли достатъчно средства за реализацията на тези проекти?
Димитър Недев: Засега с постановление на Министерски съвет са отпуснати първоначални средства, с които се работи в момента както по проектиране, така и по аварийна консервация на обектите Акра в Черноморец. Изготвят се проекти за Южна крепостна стена с вход при манастирски комплекс „Свети Никола”.
Фокус: Голяма ли беше посещаемостта на некропола, където бяха открити погребения с ритуали срещу вампири през това лято?
Димитър Недев: Да, имаше невероятен интерес. Включително група испански журналисти правиха някакъв филм там - гости на МРРБ, доколкото разбрах. Само преди две седмици те посетиха Созопол. Иначе през лятото на ден идваха повече от 2000 души, включително и в по-късните часове на денонощието. Обектът беше сравнително добре благоустроен, осветен, имаше посещения и интерес. Най-вероятно прословутият вампир догодина ще се завърне за сезона и може би завинаги той ще бъде експониран в този лапидарен комплекс, който ще е свързан с останките от двете църкви. Там ще има зала за камерни концерти, малка музейна експозиция. Такива са проектите на този етап и много се надявам да бъдат реализирани своевременно. Затова се опитваме във възможно подходящ срок да завършим разкопките, за да може целият комплекс да се обхване от проектантите в неговата цялост и да могат да направят добри проекти. Много се надяваме, че за началото на туристическия сезон – юни или юли, проектите ще бъдат факт. Останалото е въпрос на средства, организация и усилия на изпълнителите.
Фокус: Г-н Недев, разкажете повече за проучванията на голямата сграда край крепостната стена в Созопол.
Димитър Недев: В момента дори и в тези малко по-тежки условия продължаваме проекта, свързан с разкопките с цел експониране на манастирския комплекс, крепостните стени и прилежащи археологически структури. На този етап се проучват нови 270 кв. м., непосредствено граничещи с площад Хан Крум. Бяха направени геофизични изследвания, които показаха висок потенциал. Точно по тази причина разкопките продължиха. В момента освен некропола, който продължава доста интензивно да се развива – проучили сме 46 гроба от различни нива, които бяхме проучили през предходните проучвания в средата на църквата и около нея. Става въпрос за късносредновековен некропол между XV-ти и XVII-ти век, когато все още църквата е функционирала предимно като крипта. Разкрити са няколко гробни съоръжения, които имат повече от пет погребения. Разкрихме елементи от сградите на манастира. По най-категоричен начин можем да твърдим, че там е функционирал манастир в този период. Има няколко детайла от сграда, за които предполагаме, че са свързани с първата църква, която е съществувала от края на VI-началото на VII век до към X век. В олтара й бяха открити мощите на Св. Никола, така че некрополът потвърждава наблюденията, които имахме по време на разкопките в предишния етап. Също така от късния манастир, освен две стопански помещения и една отделна сграда, която е пред църквата, разкрихме много интересна пещ – вероятно това е магерницата на манастира, с правоъгълна форма и с две деления, покрити с керамична скара, има типично оребряване с моделирани ребра. Този некропол нарушава по-ранни археологически пластове и той е копан в обема на една голяма късноантична сграда. От нея сме разкрили три помещения. Сградата е запазена много добре, на височина между 1,50 и 1,20 метра. Изградена е от розов хоросан, вероятно тази сграда е свързана с функциите по отбраната на крепостта на късноантичния и ранновизантийски Созопол. Сградата е украсена с мраморни детайли. Тя има два периода – първият е от края на V-ти до началото на VI-ти век, вторият период е през втората половина на VI-ти век. Има много монети, керамика, находки, които много добре датират това съоръжение. Сградата продължава да се развива на запад, в следващия етап леко ще навлезем в улицата, за да можем да я разкрием максимално. Тя ще бъде експонирана на място, тъй като е едно забележително съоръжение - архитектурен паметник от епохата. Предполагаме, че става въпрос за казарма, която е в системата на отбраняване на крепостта. Откриваме повече от 60 монети в отделните й нива. Вероятно е прекъснала да съществува в ранния X-ти век. В близост до сградата открихме олтар с част от сграда, в която се е помещавал - най-вероятно светилище. Светилището е датирано с многобройни материали, монети и няколко запазени съда - в края на IV-ти, началото на III-ти век преди Христа. Олтарът е монументален, много добре изграден от добре оформени варовикови блокове, свързани с оловни скоби. Тази сглобка е антична, характерна е за късно класическия и елинстически период, характерна е за строителството през античността. Олтарът е много добре запазен, в три реда, запазен на височина повече от 1,20 метра. Проучванията продължават. Много се надяваме на конкретен епиграфски паметник или някакъв мотив, който да ни насочи към божеството, на който е посветен този храм.
Фокус: Споделяте ли тезата на Божидар Димитров, че храмът е бил посветен на Посейдон и защо?
Димитър Недев: Зоната е между двете пристанища на Аполония. Изнесена е напред. В този участък през 2001 г. открихме храм на Хеката – това е в периферията на античния град, в близост до некропола. Хеката е божество, което покровителства пътниците. Там намерихме епиграфски паметник. Засега още сме в процес на проучване. Разкрит е олтарът, достатъчно материали, с които да датираме светилището или храм – все още нямаме пълната архитектура, частично е нарушен. Много се надяваме да открием някакъв мотив, графит или епиграфски паметник от епохата, който да конкретизира божеството, на което е посветен този храм. Категорични можем да бъдем само при епиграфско свидетелство или нещо, което е свързано с култ към определено божество. Това може да бъде мотив, оброчна плочка или някакъв епиграфски паметник. Но позицията, в която е разположен този храм – в близост до манастир, посветен на Свети Никола, между двете пристанища на Аполония, засега прави възможна една работна хипотеза този олтар, това светилище да бъде посветено на едно божество, свързано с морето, каквото е Посейдон. Символът на Аполония, който го има на всички нумизматични паметници – монетите, строителна керамика – е котвата. Хипотезата засега е работна и е твърде вероятна, тъй като има приемственост в раннохристиянската епоха, както християнските храмове се изграждат на места, свещени за езичниците, на мястото на по-стари езически храмове и категорично с писмени източници най-вероятно това е храм, посветен на Свети Никола. Засега основанията са спрямо местоположението и че там наблизо около 1300 години има християнска традиция – два храма един върху друг, посветени на Свети Никола. Работната хипотеза, която е вариативна, е, че е логичнo това да бъде храм на Посейдон.
Фокус: Какво се случва с разкопките на църквата „Св. Николай Чудотворец”?
Димитър Недев: Църквата вече е проучена в голямата си част. Сега работим западно от нея, където бяха открити тази късно антична и ранно византийска сграда и късно класическия, ранно елинистически храм. Разкопките продължават. Много се надяваме през следващия туристически сезон архитектурните останки да бъдат реставрирани и гостите на Созопол да могат да се потопят, още преди да влязат в резервата, в атмосферата на античния полис и средновековната крепост в Созопол. Работят се усилено проекти за консервация и реставрация и в същото време продължават археологическите разкопки, за да можем през юни или началото на юли да представим в един подходящ вид резултатите от тези проучвания пред най-широка публика.
Фокус: По какви други археологическиобекти в Созопол работите в момента и ще работите догодина?
Димитър Недев: Прави се реализация на консервационно-реставрационни дейности на проучените през лятото обекти. В момента по проект и по програмата „Виа Понтика” се консервира старогръцка сграда, подготвя се за експониране, прави се реставрация на известната поморийска гробница и продължават дейностите по консервация и реставрация на манастирския комплекс и крепостната система в южната част на Созопол. Сега се изготвят проектите за консервация, реставрация и експониране. Надявам се дейността по реализацията им да започне в един подходящ период, за да могат посетителите на Созопол да видят резултатите от тези проучвания и да усетят на атмосферата на античния град.
Фокус: Ще има ли достатъчно средства за реализацията на тези проекти?
Димитър Недев: Засега с постановление на Министерски съвет са отпуснати първоначални средства, с които се работи в момента както по проектиране, така и по аварийна консервация на обектите Акра в Черноморец. Изготвят се проекти за Южна крепостна стена с вход при манастирски комплекс „Свети Никола”.
Фокус: Голяма ли беше посещаемостта на некропола, където бяха открити погребения с ритуали срещу вампири през това лято?
Димитър Недев: Да, имаше невероятен интерес. Включително група испански журналисти правиха някакъв филм там - гости на МРРБ, доколкото разбрах. Само преди две седмици те посетиха Созопол. Иначе през лятото на ден идваха повече от 2000 души, включително и в по-късните часове на денонощието. Обектът беше сравнително добре благоустроен, осветен, имаше посещения и интерес. Най-вероятно прословутият вампир догодина ще се завърне за сезона и може би завинаги той ще бъде експониран в този лапидарен комплекс, който ще е свързан с останките от двете църкви. Там ще има зала за камерни концерти, малка музейна експозиция. Такива са проектите на този етап и много се надявам да бъдат реализирани своевременно. Затова се опитваме във възможно подходящ срок да завършим разкопките, за да може целият комплекс да се обхване от проектантите в неговата цялост и да могат да направят добри проекти. Много се надяваме, че за началото на туристическия сезон – юни или юли, проектите ще бъдат факт. Останалото е въпрос на средства, организация и усилия на изпълнителите.
Фондация „Созопол” стана член на Комитета за връзка на ЮНЕСКО с неправителствени организации от цял свят
Агенция "Фокус"
Фондация „Созопол” стана член на Комитета за връзка на ЮНЕСКО с неправителствени организации от цял свят, съобщиха от фондацията. Фондация „Созопол” беше избрана за член на Комитета за връзка, който ръководи и координира дейността на неправителствените организации към ЮНЕСКО. Това стана на годишната сесия на Международната конференция на неправителствените организации към ЮНЕСКО, на тема „Култура и Култури – универсалност и многообразие”, която се състоя от 12 до 14 декември в централата на ЮНЕСКО в Париж. Целта на тази конференция, която обединява всички неправителствени организации - официални партньори на ЮНЕСКО, беше да обсъди състоянието на сътрудничеството с ЮНЕСКО, да проведе колективна консултация за основните насоки на бъдещата програма на ЮНЕСКО и да даде тласък на сътрудничеството между отделните неправителствени организации в името на общите цели и интереси.
Членовете на Комитета за връзка, натоварен с ръководство и координиране на дейността на неправителствените организации в периода между две сесии на Конференцията, е ограничен на 10.
Този пореден успех на екипа на Фондация „Созопол” е плод на сътрудничеството с българското правителство, с областните и общински власти, с всички партньори и приятели на Фондацията. Благодарим на всички за съдействието и дружеската подкрепа.
Фондация „Созопол” ще продължи и в бъдеще да работи за издигане на международния авторитет на България в средите на ЮНЕСКО и нейните неправителствени организации, за утвърждаване на страната като желано място за отдих туризъм в полза на развитието.
Към настоящия момент Фондация „Созопол” е първата и единствена българска неправителствена организация в партньорски отношения с Организацията на Обединените Нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
Фондация „Созопол” стана член на Комитета за връзка на ЮНЕСКО с неправителствени организации от цял свят, съобщиха от фондацията. Фондация „Созопол” беше избрана за член на Комитета за връзка, който ръководи и координира дейността на неправителствените организации към ЮНЕСКО. Това стана на годишната сесия на Международната конференция на неправителствените организации към ЮНЕСКО, на тема „Култура и Култури – универсалност и многообразие”, която се състоя от 12 до 14 декември в централата на ЮНЕСКО в Париж. Целта на тази конференция, която обединява всички неправителствени организации - официални партньори на ЮНЕСКО, беше да обсъди състоянието на сътрудничеството с ЮНЕСКО, да проведе колективна консултация за основните насоки на бъдещата програма на ЮНЕСКО и да даде тласък на сътрудничеството между отделните неправителствени организации в името на общите цели и интереси.
Членовете на Комитета за връзка, натоварен с ръководство и координиране на дейността на неправителствените организации в периода между две сесии на Конференцията, е ограничен на 10.
Този пореден успех на екипа на Фондация „Созопол” е плод на сътрудничеството с българското правителство, с областните и общински власти, с всички партньори и приятели на Фондацията. Благодарим на всички за съдействието и дружеската подкрепа.
Фондация „Созопол” ще продължи и в бъдеще да работи за издигане на международния авторитет на България в средите на ЮНЕСКО и нейните неправителствени организации, за утвърждаване на страната като желано място за отдих туризъм в полза на развитието.
Към настоящия момент Фондация „Созопол” е първата и единствена българска неправителствена организация в партньорски отношения с Организацията на Обединените Нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
Проучванията на една от сградите в Созопол дават основание да се твърди, че тя е била античен храм, разкри директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров
Проучванията на една от сградите в Созопол дават основание да се твърди,
че тя е била античен храм, разкри директорът на Националния исторически
музей (НИМ) Божидар Димитров, цитиран от Агенция "Фокус" в петък.
"Днес стана ясно, че голямата сграда, открита пред входа на средновековната крепостна стена на Созопол, която разкопава археологът Димитър Недев, директор на созополския музей, със средства на НИМ, на свой ред получил парите по програмата "Виа Понтика” на Симеон Дянков, е античен храм", казва Димитров, отдавайки заслуженото на финансовия министър, станал известен с щедростта си към археологията в созополския край.
По думите на Божидар Димитров - открит е голям и сравнително добре запазен олтар на античното божество, на което е бил посветен храмът.
"Многобройните мраморни парчета свидетелстват, че при обявяването на християнството за единствена позволена религия в 330 г., и тук е била изпълнена заповедта на император Константин – всички антични светилища да бъдат натрошени, а на тяхно място, или в близост до тях, да бъдат изградени храмове, посветени на светци, с функции и иконография, близки до тези на античното божество", продължава обясненията си историкът Димитров.
"Созопол вече имаше пример как храм на тракийския конник, разположен в центъра на стария град, е бил превърнат в църква, посветена на Свети Георги. Както е известно, иконографията на античното божество и средновековният светец съвпадат почти напълно. Макар че все още не е открит епиграфски паметник, който да ни подскаже или направо да ни каже на кой античен бог е бил посветен античният храм, почти със 100-процентова сигурност, като се има в предвид тази новохристиянска практика, може да се каже, че храмът е бил посветен на бог Посейдон – покровител на рибарите и моряците. Защото в близко съседство, буквално на 2-3 метра от него, е изградена по същото време, когато храмът е бил разрушен църквата "Св.Николай Чудотворец”, който също е покровите на рибарите и моряците", навързва историческата последователност на градежите в родния си град Божидар Димитров.
"Созопол се сдоби най-сетне с останките на античен храм, който частично може да бъде възстановен, и заедно с църквата "Свети Николай Чудотворец” да бъде използван за целите на културно-историческия туризъм като музей на открито", завършва разказа си Димитров.
"Днес стана ясно, че голямата сграда, открита пред входа на средновековната крепостна стена на Созопол, която разкопава археологът Димитър Недев, директор на созополския музей, със средства на НИМ, на свой ред получил парите по програмата "Виа Понтика” на Симеон Дянков, е античен храм", казва Димитров, отдавайки заслуженото на финансовия министър, станал известен с щедростта си към археологията в созополския край.
По думите на Божидар Димитров - открит е голям и сравнително добре запазен олтар на античното божество, на което е бил посветен храмът.
"Многобройните мраморни парчета свидетелстват, че при обявяването на християнството за единствена позволена религия в 330 г., и тук е била изпълнена заповедта на император Константин – всички антични светилища да бъдат натрошени, а на тяхно място, или в близост до тях, да бъдат изградени храмове, посветени на светци, с функции и иконография, близки до тези на античното божество", продължава обясненията си историкът Димитров.
"Созопол вече имаше пример как храм на тракийския конник, разположен в центъра на стария град, е бил превърнат в църква, посветена на Свети Георги. Както е известно, иконографията на античното божество и средновековният светец съвпадат почти напълно. Макар че все още не е открит епиграфски паметник, който да ни подскаже или направо да ни каже на кой античен бог е бил посветен античният храм, почти със 100-процентова сигурност, като се има в предвид тази новохристиянска практика, може да се каже, че храмът е бил посветен на бог Посейдон – покровител на рибарите и моряците. Защото в близко съседство, буквално на 2-3 метра от него, е изградена по същото време, когато храмът е бил разрушен църквата "Св.Николай Чудотворец”, който също е покровите на рибарите и моряците", навързва историческата последователност на градежите в родния си град Божидар Димитров.
"Созопол се сдоби най-сетне с останките на античен храм, който частично може да бъде възстановен, и заедно с църквата "Свети Николай Чудотворец” да бъде използван за целите на културно-историческия туризъм като музей на открито", завършва разказа си Димитров.
Световни лидери на форум в Созопол
Мощите на св. Йоан Кръстител пребориха Синята джамия в Истанбул като атракция за делегатите
Созопол ще посрещне бизнес лидери от цял свят през юни 2013 г., когато в
крайморското градче ще се проведе XV Юбилеен балкански конгрес на
минното дело и металургията. През юни курортът ще приюти стотици
представители на лидерите в бизнеса, висши училища, академии, научни
институти и браншови организации. Сред учените, които вече са заявили
участие, има такива от Русия, Китай, Австралия и Индия. Туроператори от
региона са засипани със запитвания за възможностите за настаняване на
участниците във форума. Местният бизнес е категоричен, че събитието ще
даде още една перспектива пред развитието на Созопол като туристическа
дестинация. Домакинството е спечелено в битка с Белград и Истанбул на
световния форум на бранша в Индия. Родният град е избран, след като
делегатите са изгледали 10-минутен филм за историята на Созопол и
възможностите за конгресен туризъм. Сред аргументите са натежали и
последните археологически разкрития край Созопол. Откриването на мощите
на св. Йоан Кръстител е затъмнило кандидатурата дори на световен
конгресен център като Истамбул със Синята Джамия и стените на
Константинопол, със задоволство говорят в Созопол. Металургичният бранш
бил впечатлен и от факта, че Созопол е най-старият град по родното
Черноморие и от дълбока древност е бил център на минното дело.
източник:www.standartnews.com
сряда, 12 декември 2012 г.
Вампирът от Созопол в топ 10 на National Geographic
Скелетът на вампира от Созопол е включен в класацията на National
Geographic за най-популярните новинарски снимки на 2012 г. на десето
място. Според редакторите на списанието откритието доказва, че страхът
от вампири е много по-древен от романа на Брам Стоукър "Дракула". Сред
първите десет най-разглеждани фото галерии в сайта на списанието обаче
няма друга, посветена на археологията. Това прави скелетът от Созопол
най-популярната археологическа находка според читателите на National
Geographic. NG вече засне втори филм за Созопол, като след мощите на
Йоан Кръстител показаха на зрителите си и останките на прободения с
железен кол средновековен жител на града. На първо място е снимка на
новооткрит вид миниатюрен хамелеон от Мадагаскар, който е сред
най-малките влечуги на света.
При откриването на гроба на вампира проф. Божидар Димитров с присъщото си красноречие привлече вниманието с разказа си за откритото тяло: "Бил е лош човек. Много лош. И според вярванията в Средновековието душата му не може да отиде на небето. Затова символично душата се убива с остър железен предмет, но не оръжие. Освен лош е бил и много важен, от първенците на града. Иначе нямаше да го погребат до абсидата на църквата. Лош и важен - най-вероятен кандидат от средновековната история на Созопол е един от неговите градоначалници - Кривич. С тъмно минало на разбойник, пират, станал олицетворение на злото за града". И понеже това описание не беше достатъчно за професора, той продължи: "Проявил е некомпетентност при отбраната на града, при което генойците го превзели и созополчани били обрани до шушка. Подобни предпазни мерки срещу вампирясване били обичайни за 13-14 век. Обект дори на отделна наука - демонология. Доста различна от представите, натрапени от Холивуд. Противно на всички очаквания кучешките зъби са изключително тъпи, както и всички останали зъби. С тъпи зъби и острие в гърдите - кариерата му на вампир е приключила преди да е започнала".
При откриването на гроба на вампира проф. Божидар Димитров с присъщото си красноречие привлече вниманието с разказа си за откритото тяло: "Бил е лош човек. Много лош. И според вярванията в Средновековието душата му не може да отиде на небето. Затова символично душата се убива с остър железен предмет, но не оръжие. Освен лош е бил и много важен, от първенците на града. Иначе нямаше да го погребат до абсидата на църквата. Лош и важен - най-вероятен кандидат от средновековната история на Созопол е един от неговите градоначалници - Кривич. С тъмно минало на разбойник, пират, станал олицетворение на злото за града". И понеже това описание не беше достатъчно за професора, той продължи: "Проявил е некомпетентност при отбраната на града, при което генойците го превзели и созополчани били обрани до шушка. Подобни предпазни мерки срещу вампирясване били обичайни за 13-14 век. Обект дори на отделна наука - демонология. Доста различна от представите, натрапени от Холивуд. Противно на всички очаквания кучешките зъби са изключително тъпи, както и всички останали зъби. С тъпи зъби и острие в гърдите - кариерата му на вампир е приключила преди да е започнала".
Работи се на три археологически обекта край Созопол
инфо:www.burgasnews.com
От няколко дни се работи усилено на три археологически обекта в община Созопол. Националният исторически музей е осигурил средства за реставрация и социализация на разкрити архитектурни структури от ранновизантийската крепост "АКРА" - град Черноморец, община Созопол на стойност 90 000 лв. Предвижда се на обекта да работят около 60 души, които под ръководството на археолозите ще ускорят дейностите по реставрация и социализация на крепостта Акра, която стана известна с открития там подводен град. За неотложни консервационно-реставрационни работи по разкрити архитектурни структури на територията на археологически резерват "Античния град Аполония": правоъгълна кула от северна крепостна стена на Античния град са отпуснати 80 000 лв.
С пълна сила върви консервацията и частичната реставрация на древния град Акра близо до Черноморец, станал известен като "българския Помпей". Благодарение на задържалото се хубаво време вече са възстановени пристанищната кула и част от античния кей. Селището бе открито това лято след мощна буря. Археолозите установиха, че част от Акра е потънал в залива вследствие на повдигане на равнището на Черно море през хилядолетията. Обектът е включен в програмата "Виа Понтика" за развитието на културно историческия туризъм по нашето Черноморско крайбрежие и се спонсорира от Министерството на финансите.
200 000 лева е сумата, която е осигурена за неотложни дейности по археологичски проучвания, консервация, реставрация и социализация на разкрити архитектурни структури на територията на археологически резерват "Античния град Аполония". Те включват археологически проучвания на непроучени участъци, консервация и реставрация на крепостни зидове и кули в обхвата на площад "Хан Крум", ул. "Аполония" УПИ XXI-527 и XXII-526, кв. 27 от Застроителния план на гр. Созопол,както и археологически проучвания на непроучени участъци в средновековната църква "Св. Николай Чудотворец",където бяха открити мощите на Св. Николай Чудотворец.
От няколко дни се работи усилено на три археологически обекта в община Созопол. Националният исторически музей е осигурил средства за реставрация и социализация на разкрити архитектурни структури от ранновизантийската крепост "АКРА" - град Черноморец, община Созопол на стойност 90 000 лв. Предвижда се на обекта да работят около 60 души, които под ръководството на археолозите ще ускорят дейностите по реставрация и социализация на крепостта Акра, която стана известна с открития там подводен град. За неотложни консервационно-реставрационни работи по разкрити архитектурни структури на територията на археологически резерват "Античния град Аполония": правоъгълна кула от северна крепостна стена на Античния град са отпуснати 80 000 лв.
С пълна сила върви консервацията и частичната реставрация на древния град Акра близо до Черноморец, станал известен като "българския Помпей". Благодарение на задържалото се хубаво време вече са възстановени пристанищната кула и част от античния кей. Селището бе открито това лято след мощна буря. Археолозите установиха, че част от Акра е потънал в залива вследствие на повдигане на равнището на Черно море през хилядолетията. Обектът е включен в програмата "Виа Понтика" за развитието на културно историческия туризъм по нашето Черноморско крайбрежие и се спонсорира от Министерството на финансите.
200 000 лева е сумата, която е осигурена за неотложни дейности по археологичски проучвания, консервация, реставрация и социализация на разкрити архитектурни структури на територията на археологически резерват "Античния град Аполония". Те включват археологически проучвания на непроучени участъци, консервация и реставрация на крепостни зидове и кули в обхвата на площад "Хан Крум", ул. "Аполония" УПИ XXI-527 и XXII-526, кв. 27 от Застроителния план на гр. Созопол,както и археологически проучвания на непроучени участъци в средновековната църква "Св. Николай Чудотворец",където бяха открити мощите на Св. Николай Чудотворец.
понеделник, 10 декември 2012 г.
четвъртък, 6 декември 2012 г.
Честит Никулден !
Св. Николай е покровител на моряците и рибарите. Роден е през 3-ти век в
Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за
архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на
светеца днес се пазят в италианския град Бари. През целия си живот Св.
Николай помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със
словото на истината и вярата.
Култът към Св. Николай - като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.
Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай.
На Никулден се подрежда празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
Култът към Св. Николай - като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.
Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай.
На Никулден се подрежда празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
вторник, 4 декември 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)