неделя, 10 април 2011 г.

ИСТОРИЯ НА ПОНТИЙСКА АПОЛОНИЯ – СОЗОПОЛ /от основаването й до наши дни/ Константинос Папайоанидис Солун 1933 г.-ВТОРА ГЛАВА

ВТОРА ГЛАВА

ИСТОРИЯ НА СОЗОПОЛ – АПОЛОНИЯ
1.Въведение
Преди да изследваме през вековете историята на това малко късче от елинизма, е нужно да обходим периода преди основаването на тази колония, а именно епохата, когато историята се е сливала с митологията.
Според тези митове, Йон, син на Аполон, пристигнал от Мала Азия в Атика, която заварил раздирана от вътрешни противоборства, а нейните жители въоръжени с медни оръжия, воюващи с намиращия се на о-в Евбея град Халкида. Йон покорил тази държава наместо Ерехтейците, посветил Атинания в почитта към Аполон. Всички гръцки градове, от които се е запазило за нас голямо богатство от митове и предания, свързват идването на Йон с по-голямо развитие на обществения живот. Появата на Аполон е нов ден на Съзиданието в историята на духовното развитие на гърците. С годините на пристигането на Йон в Атика и появата на Аполон е свързано с полагането на първите пътища, изготвят се градоустройствени планове, укрепват се акрополите, разделят се светилищата от обикновените сгради, основават се първите музеи, престават братоубийствените войни, тежащи като проклятие над цели поколения. Вече лавроносецът бог от М.Азия раздава, чрез покаянието, душевен мир на последователите си.
Тогава започнали преселенията в Гърция и всички нейни градове от Македония до Тенар се разклониха. Така поради настъпилите обществени промени настанилите се от векове в Атика и по други места малоазийци тръгнали едновременно и по същия път се завърнали на онази земя, от която преди време тръгнали. Така се осъществило второто преселение на йонийците, когато цар на юдеите бил Давид (1055 г.пр.Хр.)
Така откриваме в началото на историческия период по егейското крайбрежие на М.Азия три области с гръцки колонии: Еопската, Дорийската и Йонийската.
Между първите две се настанили наследниците на Йон, основаващи Съюзът на Дванадесетте Йонийски града. Фокея, Клазомене, Хиос, Еритре(я), Тюс, Леведос, Колофион, Ефес, Самос, Приини, Миус и Милет били създадени от йонийците. Тези йонийски градове били свързани помежду си чрез общо светилище – Панийонийския Оракул на Аполон Дидимей[2].
Най-велик измежду всички тези градове станал Милет, управляван от династията на Нилидите, наследници на атинския цар Кодър, чийто син Нилей основал тази йонийска колония в Милет. Този град имал четири пристанища и внушителна морска флотилия, представляваща за 18 години най-голямата морска сила за онова време, не отстъпваща първенството си, единствено само на Кархидон.
Милет развивал основно търговията с финни платове. Изработването на разнообразни килими и многоцветни одежди занимавало голям брой работна ръка.
В никой друг град земеделието не останало толкова на заден план за сметка на занаятчийството, търговията и морското дело, както в Милет. Толкова много градът просперирал и толкова много любов изпитвали милетци към морето, че било основано братство на “аинавтите” (вечните моряци-бел.прев.), които живеели постоянно на корабите и даже техните граждански събрания били провеждани на кораби в открито море, както споменава нашият историк К.Папаригопулос.
Но през VІ в.пр.Хр., две поколения преди Персийските войни, Милет бил сполетян от бедствие. Милетци се обърнали за помощ към жителите на о-в Парос. Последните били ревностни поклонници на култа към богинята Деметра. Поради справедливостта си били на особена почит. На тях милетците възложили спасението на града.
Пратениците от о-в Парос, пристигайки в Милет поискали да обиколят околностите на града и където откривали сред землището на разбунилият се град добре поддържани ниви си отбелязвали името на собственика им. Подир привиквайки гражданите на събрание, дали им само един съвет – да възложат управлението на града на онези мъже, чиито имена са си отбелязали. Така, казват, градът се успокоил. Историята на този голям йонийски град не останала ограничена в рамките на крепостните му стени. Защото, от една страна, нито по море, нито по цялото Средиземноморие е останало достатъчно място за експанзия, от друга – поради увеличаващият се, с всеки изминал ден натиск от страна на Персия, което накарало Милетците, както навремето финикийците, да вдигнат котвите на корабите си в търсене на нови поселища и нови земи. Първо завладели намиращият се в Дарданелите гр.Абдера, който станал междинна спирка на морските им пътешествия от Юг на Север. В Мраморно море основали градовете Кизик и Кион.
Древните гърци нарекли това море Пропонтида, считайки го по някакъв начин, за порта, през която навлизали в Понта (Черно море). Това морско пространство, наречено от Софокъл “Аксенос и Апоксенос” понт, вдъхвал страх у гръцките мореплаватели, принудени да плават по крайбрежието и то само денем, поради което никой не се осмелявал да навлезе в него, без преди това при напускането на Босфора, да отдаде на Зевс почит и жертвоприношение, тъй като считал, че от това място нататък напуска родината си и навлиза в един нов и чужд свят. Един древногръцки писател казва: “Неподходящо за плаване е това море и е наречено “аксенон”, заради лошите условия и поради свирепостта на живеещите край него племена, най-вече скитските, принасящи в жертва чужденците……., по-късно бе наречено “евксейнон” от Йонците, които построиха по крайбрежието му градове”.
Древногръцкият писател Ксенофон в “Анабазиса” също описва живо грабителският начин на живот на покрайбрежните траки, живеещи край хълмовете на Странджа – “Те се отдаваха на ограбване на гръцките кораби претърпели крушение, а по бреговете бяха поставили стълбове, определящи местата, в рамките на които всяко тракийско племе имаше право да граби”. Според Диодор Сикелиот същият този Ксенофон събирайки пет хиляди войници “навлязъл в техните земи, победил ги в битка, а повечето техни села изгорил”.
Наистина освен враждебното отношение на варварските народи населяващи крайбрежието на Черно море и небето му, в сравнение с това над Егейско море, е мрачно и мъгливо, въздухът гъст и тежък, а ветровете буйни. От тук произхождат гъстите мъгли забулващи ту една, ту друга крайбрежна част. Зимите са тежки (сурови), а (тогава) реките, понякога и морето, се покриват с дебели пластове лед. Това е изрично засвидетелствано от историка Теофан, който казва следното: “От началото на октомври месец на 764 г. заледената морска повърхност се простирала от река Бористен(?) чак до Мидия, на дълбочина тридесет лакътя. Допълнително падналият и натрупал се върху леда сняг увеличил още двадесет лакти дебелината на ледената кора. В резултат на всичко това морето се сляло със сушата и станало проходимо от хора и диви и питомни животни. Когато наближила пролетта ледът се пропукал и се раздробил на многобройни парчета, някои от които с огромни размери – приличащи на планини, които тласкани от вятъра и теченията достигнали Босфора, а през пролива – до Бизантион и Пропонтида чак до Елиспонт и изпълнили цялото крайбрежие, на което сме станали свидетели и ние, качвайки се на едно от тях, заедно с още тридесет връстници и играейки върху него. На него имаше диви и умрели питомни животни. Приблизително същото разказва и Патриархът на Константинопол Никифор. Жителите по тези земи, особено Скитските, за да се предпазят от студа се обличат в кожи от животни, покриващи и главата до лицето. Там не се развива разстителност и не виреят овошки, обичайни за тогавашния живот и традиционни порядки на гърците. Така всеки може да си представи каква неохота обземала гръцките моряци, свикнали с чистото и безоблачно небе на Йония, когато навлизали за първи път в тази морска пустош, чиято брегова ивица надвишава 600 мили, осеяна със скалисти и опасни брегове, която сега правилно наричаме Черно море, или заради мрачното и в повечето случаи заоблачено небе или честите морски бури, заради които, както сполучливо е казал Г.Визиинос, "безброй майки плакаха и булки черно облякоха"” Първото пътешествие в Черно море осъществиха, както е известно артонавтите с единствена загуба кърмата на "Арго”. Известна е причина за този митичен поход. Основният обаче подтик тласнал милетци към рисковани пътувания по Черно море на гъстите ята паламуд, които навлизали от това море в Пропонтида и предизвикали любопитството им в стремеж да открият извора на това богатство. Пристъпили така към първите си проучвателни пътувания по Черно море в източна посока, които показали, че ятата паламуди идват откъм Азофско море и следвайки източните и южните брегове на Черно море навлизат през Босфора до залива Кератион изпълвайки Пропонтида. Това по-късно признава и Страбон.
Така милетци, в стремежа си да открият извора на това морско богатство се преселили първо в гр.Синоп около 790 г.пр.Хр., където с цел да наблюдават преминаването на пасажите с паламуд поставили според Страбон “постове, караули и наблюдателници” (днешните даляни). На специално пригодени за целта морски съдове рибата се осолявала, а след това се сушала близо до брега и се транспортирала там (Синоп), за да се продаде в Малоазйските и сирийските градове, където повечето население се изхранвало с риба от Черно море. След преодоляването на първите трудности земята и реките в онези нови земи ограждащи от юг Черно море привлекли вниманието на новите заселници, защото в тях откривали нещо, което липсвало в родината им. Вместо сухи земи тук имало необятни равнини пресечени от реки годни за плаване и житоносни (плодородни) поля (ниви), които никога досега не били видени от гръцки очи.
От вътрешността към крайбрежието се насочвало нейното население със стадата си, от които новодошлите гърци вземали вълна и кожи, давайки в замяна гръцки вина и зехтин. Необятни девствени гори покриват бреговете. От тях са били строени от гръцките моряци първите плавателни съдове в Черно море. Войнстващите племена от Кавказ довеждали (водели) към крайбрежието пленени местни жители, които продавали на гърците. Товари с жито били пренесени с гръцки кораби до островите на Егейско море и по бреговете на Мала Азия. Търсени продукти от земите край Черно море били восъкът, меда, ленът и катранът.
Неочаквано прогресивно се развила търговията по Черно море, когато гърците, които заели северното крайбрежие, намерили у местните жители първите златни украшения и открили, че планините разположени на север от морето съдържали злато в изобилие.
Град Синоп станал първата милетска изходна точка на гръцката колонизация на Черно море и се развил с такава скорост, че след 35 години от основаването му успял да построи гр.Трапезунд. Тези две милетски колонии били основани по южните брегове на Черно море, като първата с цел улов на паламуд, от другата, за да послужи като междинна станция за гръцката търговия към северните страни. Тази търговия се простирала до руската река Танаид, в устието на която бе построен от гърците градът Танаис. Чрез този търговски път за кратко време гърците завладели източното, северното и южното крайбрежие на Черно море. Но и по западното крайбрежие милетци потърсили и открили подходящо място за нова йонийска колония, чрез която господствали и по тези брегове. Така по указание на първите мореплаватели, финикийците, избрали на западното крайбрежие, в Пиргоския залив, скалист остров, където построили храм на Аполон, около който бил изграден град Аполония. Преди обаче да изложим нещата свързани с неговото основаване, ще опишем накратко начина, по който се основавали колониите.
Където и да са пристъпяли към полагането основите на колония новите ктитори донасяли със себе си “вечен огън”, запален в ректората на родния им град и малки изображения на богове. Свещенослужители и оракули съпътстват преселяващите се граждани. Боговете-закрилници на града се призовават да участват в основаването на новата колония, чиито акропол, храмове, площади и други обществени сгради, биват построявани по плана на митрополията. Не земята, върху която бива построен новият град, а хората съставляват новия град. Така, че където се преселвали милетци там бил един Милет. Затова и новият град (получавал) взимал името на митрополията, както и Анхиало, колония на Аполония, бе наречено и той “Аполония анхиалос”, сиреч близо до морето, обратно на своята митрополия наричана “амфиалос”, сиреч заобиколена от морето. С течение на времето, и за да се различават по-лесно на първият се наложило името Анхиало, а на митрополията – Аполония. На други колонии или е било давано името на някое селище в родната земя, от което произхождали голяма(та) част от преселниците, или името на колонизатора, като на Филип (е наречен) Филипополис, или на бог, под чиито закрила и напътствие е бил построяван града, както 25-те града наречени на Аполон, изброени от Стефан Византийски, един от които бил и Аполония Понтийска, с чиято история ще се занимаем по-късно.
За основаването на една колония на първо място били нужни допитване до оракул и напътствията на боговете “и ако не са се допитали до боговете или не са спазили напътствията на оракула (колонизаторите – бел.прев.) не би понесли отговорността (за създаването тази колония – бел.прев.), тъй като (това – бел.прев.) би било погрешно” както казва Херодот.
Най-значимият оракул за цялата гръцка общност бил, както е известно, този на Аполон в Делфи и бил запитван за мнение от гърците винаги, когато са основавали колония. Но Милет имал свой оракул, този на Аполон Дидимей и от него получили прорицание милетци за основаването на Аполония.
За съжаление не мога с моето перо да опиша сцената, която се е развила през онзи исторически за Аполония ден, през който под опеката на Аполон и под предводителството на философа Алексимандър (автора има предвид Анаксимандър.-бел.прев.) носещ на ръце свещеният огън от ректората на родината си. Милетци стъпили за първи път на нова земя облечени в яркочервени (порферни) хитони. Времето на основаване на аполония не е точно определено.
Първи бащата на историята Херодот описвайки походът на Дарий срещу скитите в Тракия, споменава Аполония, но за съжаление не определя времето на основаването му(й). Двадесет години по-младият от Херодот Скилакс Кариандевс, изявил се в Пелопонеската война и плавал из Евкиния Понт, определя основаването на града “петдесет години преди царуването на Кир”. Това време съответства на 609 г.пр.Хр. С това се съгласява и Скимнос Хиоски, който се изявява около едно столетие пр.Хр. Написал е описание на света в стихове, които прочел пред царя на Витиния Никомид.
Исторически сведения, изложени от Елиан (Юлиян –бел.прев.) около 220 г. пр.Хр. оспорват горепосоченото, тъй като посочват, че философът Анаксимандър, който е роден през 610 г. пр.Хр. е бил водач на милетската колония, която построила Аполония. “Анаксимандър довел милетската колония в Аполония”. От гореизложеното имаме две противоречащи сведения, от които първото посочва като година на изграждане на Аполония 609 г.пр.Хр., а другото, че градът е бил построен от Анаксимандър, който е роден точно една година преди посочената датировка.
Тези противоборстващи си съобщения на античните автори създадоха разделение в мненията на най-новите, и така докато австриецът Иречек датира основаването му през 610 г.пр.Хр., Французинът Раул Роже го поставя в по-ново време, или 38 г. по-късно, а немецът Ернст Курт определя като година на основаване 600 г.пр.Хр., а другото, че градът е бил построен от Анаксимандър, който е роден точно една година преди посочената датировка.
Тези противоборстващи си съобщения на античните автори създадоха разделение в мненията на най-новите, и така докато австриецът Иречек датира основаването му през 610 г.пр.Хр., Французинът Раул Роже го поставя в по-ново време, или 38 г. по-късно, а немецът Ернст Курт определя като година на основаване 600 г.
Ласкаещо, обаче, за жителите на Аполония е да приемем мнението на французина Роже и за да бъдем справедливи, на г-н Маргарит Константинидис от Месембрия (Несебър – бел.прев.), посочващ годината 570. И само тогава ще пасне историческата бележка на Елиан – “и Алексимандър довел в Аполония милетската колония”. Следователно трябва да поставим нейното изграждане между 1-та и 3-та година на 51-та олимпиада, сиреч 571 г.пр.Хр., когато и Анаксимадър бил имал нужната възраст, за да поеме ръководството на колонията.
Анаксимандър е роден в Милет и негов учител е бил съгражданинът му Талес – един от седемте мъдреци на древна Гърция. Живял е заедно с тиранина на о-в Самос Поликрат, както с медическия поет Анакреон и философа Питагор, чиито учител е бил за кратко време. Анаксимандър смятал, че Земята е цилиндрично тяло, център на всичко и чрез философски теории доказал, че светът е божие създание. Признавал за висше някакво Същество, за което казвал: “всичко съдържащо и всичко управляващо – това е божественото и безсмъртно, и неразрушимо. Първи Анаксимандър начертал географска карта върху медна плоча, която била показана на спартанския цар Клеомен през 500 г.пр.Хр. от съгражданина на Анаксимандър Аристагор. Анаксимандър първи поставил слънчев часовник и разделил деня на дванадесет часа.
Такъв бил основателят на тази милетска колония в Аполония.
Повод за тази нова колонизация на милетци от една страна било ограниченото родно пространство, а от друга всекидневно увеличаващата се сила на персите. Главното, обаче, тази колонизация предизвикала онази част (от населението – бел.прев.) на Милет, които не понасяли деспотството на тиранина на о-в Самоа Поликрат Евдемон, както и опълчилите се срещу него, тъй като завладявайки Милет, осъдил на каторжен труд жителите на о-в Лесбос, които помагали на отбраняващите се милетци (Херодот, гл.3, стр.31).
Това е що се отнася до времето и причините за основаването на Аполония. По въпроса за произхода на жителите й, както и нейното местоположение са съгласни всички пишещи за нея, освен римския физик и археолог Плиний, който бърка гр.Антион с Аполония, както и Стефан Византийски, който бърка гр.Антион с Аполония, както и Стефан Византийски, който смята за основатели на града милетци, но добавя, обаче и жители на о-в Родос.
Първи географът Скилакс Кариандевс определя разстоянието между Анхиало и Аполония на 180 стадия, т.е. 42 мили. Това, обаче, се има предвид ако проплаваме Пиргоския (Бургаския – бел.прев.) залив от Анхиало до Аполония, тъй като древните, пътувайки следват бреговата ивица и пише: “От Хемус до Месембрия града стадии деведесет. Този град Месембрия в полите на т.нар.Хемус се намира и граничи както с Тракия, така и с Гетската земя. Обитаваха го и халкидонци и Мегарайци, когато Дарий тръгна на поход срещу скитите. А от Месембрия до анхиало града, имащ и пристанище откъмм следобедните ветрове, стадии седемдесет. А от Анхиало до Аполония града, имащ и пристанища, големи две, стадии 180”. С това е съгласен и Скимнос Хиоски. А най-старият от тях историк Херодот описвайки похода на Дарий срещу скитите пише: “Преди да се пресели на Истър, първо завладя Гетите безсмъртни, тъй защото Салмидисон притежават траките и обитават (земите – бел.прев.) над Аполония и Месембрия града, наричани и скирмиади и нипсеи, те без бой себе си предадоха на Дарий”(превод от старогръцки –бел.прев.) И определя на два дни (път –бел.прев.) разстоянието от изворите на реката в Тракия Теар до Аполония.
Птолемей Клавдий, географът, роден 110 г.сл.Хр., в каталога на официалните градове поставя Аполония на 41°и 4¢с.ш. и 54°и 3¢ и.д.
В географията на Мелетий, митрополит Атински, починал през 1714 г. четем: “Аполония, която бе наречена от Помпей (Помпоний) може би – бел.автора) велика, недалеч от Перонтийския (?), намираща се в залив обширен; от нея взе Лукул, когато из основи я разкопа, статията на Аполон, която постави в Каптолия. След Аполония на около 23 мили е Анхиало,почетено с митрополитски престол”.
В издаденият на френски през 1819 г. “Речник по география” се отбелязва следното: “Созопол, малък турски град в Ромелия, върху един полуостров, образуван от Черно море, в най-хубавия залив, Бургоския. Военните кораби хвърлят котва. Тук се товарят вина и дървен материал. Обитава се от малко на брой гърци. И.д.25° 25¢ , с.ш. 42 °37¢.
Така също и Ариан Флавий, от Никомидия в Витания, произхождащ от род на роби, издигнал се около 1 в.сл.Хр. и избран за сенатор в Рим, а след това и управител на Кападокия, отбелязва разстоянието от Анхиало до Аполония на 180 стадии в едно свое писмо до автократор Траян, добавяйки, че “всички градове от Емос до Аполония са гръцки”.
Но най-ясно от всички определя местоположение на Аполония Помпоний Мелас в своята Втора книга за земеописание – “… навлизам в залива; Месембрия, Анхиало; а където Понтът завършва другата извивка, в големия ъгъл се намира великата Аполония”.
Това е накратко що се отнася до нейното местоположение, което се определя и от находките на досега извършените археологични разкопки. А така също и свидетелствата на Страбон – “повечето й постройки са на остров един” и на Стефан Византийски – “на остров” не ни оставят място за съмнение, че мястото на античната Аполония е вече определено, а именно, че безспорно е разположена върху остров. Но не отбягваме обаче да отбележим, че от гореизложените сведения произхожда следното съмнение: Бил ли е тогава полуостровът на сегашния Созопол остров и на него (са били разположени) “повечето постройки” на Аполония, или градът е бил построен, в по-голямата си част, на Малкият остров, където се е намирал и храмът на Аполон? Да изкаже категорично мнение по по-горното някой е доста смело. Но вземайки предвид извършените досега археологични изследвания или случайни находки бе открит в околностите на Созопол некрополът на Аполонияните и разпръснати доста антични куполни гробове, но не бяха открити никъде следи от антично селище или обществена сграда, за което може да се признае до откриването на доказаващо противното, че Аполония, за която говори Страбон, от където може би черпи знания и Стефан Византийски се намира точно там, където днес е Созопол, разположила повече следи от антично селище. Този остров трябва да се счита за първа спирка на милетци, на който първо са слезли и са построили храма на Аполон, около който се е заселил градът Аполония. Както разбрахме по-горе, всички автори от древността, занимавали се с нашия град, са го наричали Аполония. Казахме и кога е бил наречен Аполония, но не е точно определено колко време е носел това име. За последен път Аполония е отбелязана с античното си име от Амиан Маркелин, писал по времето на Юстианиан (527-565 г.сл.Хр.). През последващите христиански времена, обаче е бил преименуван Созопол, име, което се среща за първи път през 325 г. в протоколите на Първия Вселенски Събор в Никея, където е съподписано: “Петрос, епископ Созополски”, както и през 431 г. в протоколите на Трети Вселенски Събор в гр.Ефес по времето на (патриарх) Нестор, където е поставен личният подпис “Атанасий, епископ на Дебелтска и Созополска Църква, се подписах”. И други градове носещи името на Аполон са били преименувани, след установяването на християнството, в градове на спасението.
Но за нашия град са съществували и други причини да се преименува на Созопол – първо заради спасителната възможност на неговото пристанище, призната още от древни времена и второ, тъй като е убежище на околното население при различните вражески набези, което виждаме да се случва и в по-ново време.
Тъждеството на Аполония със Созопол се доказва не само от определените дистанции от известните вече нам автори, но и изрично е упоменато в “Периплус на Евксински Понт” (лоция) от анонимен автор – “От Анхиало до Аполония – сегашният Созопол, (както) казва и географът Нубей, имаща и пристанища големи две, стадии 180, мили 24”.
През 13-ти и 14-ти век, когато от ново се развила търговията по Черно море в италианските карти и търговски книги, запазени в библиотеката във Венеция е записано Сизопол и Сиксопол, вероятно по замяна на “з” с “кс”.
Според горепосоченото не е възможен вече никакъв коментар по отношение на това тъждество на Аполония със Созопол.
Сега остава да разнищим друг трудноразрешим проблем: площта и населението както на античния, така и на по-новия град. Що се отнася до размерите на града не притежаваме никакви писмени сведения. Не бихме могли обаче без мъка да признаем, че градът се е простирал отвъд естествените си граници, т.е. днешният провлак.
От една страна Помпоний Мелас, който черпи сведенията си от по-стари гръцки книги, дава на Аполония прозвището “Маgna”, сиреч (велика), за да се отличава от другите, от друга считането тогава за големи градове не са имали периметър на крепостните стени по-голям от 40-50 стадии, или 10 километра.
Що се отнася до населението невъзможно е да определим (с точност) броя на жителите му, тъй като ще се позовем единствено на подходящите откъси от византийските автори, които са писали не за Аполония, а (вече) за Созопол. Василевсът Йоан Контакузин нарича в мемоарите си Созопол “многолюден и голям град”, а другаде – “красив и пълен с всякакви блага”. А неговият съвременник Никифор Григорас, поддържа това мнение, говорейки за “пребогат и многолюден град”.
В по-ранна обаче византийска епоха по-рядко се споменава Созопол, освен като градът, където при управлението на Комнините са били заточавани различни западнали величия, един от които размирният и безразсъден митрополит на Халкидон Леон, както споменава Ана Комнина, заточен от баща й Алексий през 1087, а по-късно и подгласникът за автократорския трон сенатор Йоан Соломон. Но през 13-ти и 14-ти век, когато отново се развила търговията по Черно море Созопол пак се издигнал като град богат и значим и следователно за това време се отнасят изреченото от двамата споменати по-горе византийски автори. От дотук изложеното можем да обобщим, че:
1. Аполония е колония на милетски, а от части и на родоски, според Стефан Византийски, преселници.
2. Снована е под предводителството на философа Анаксимандър около 570 г.пр.Хр.първоначално на остров.
3. Намира се на мястото на днешния Созопол.
4. През християнската епоха е приел новото си име.

Няма коментари: