петък, 29 април 2011 г.
Тържествена литургия за делфините... ХРИСТО ФОТЕВ
морето миришеше на престъпление.
А престъплението толкова приличаше на работа - на дело.
Как летяхме с риболовните флотилии
в най-синьото - арената -
и как танцуваха делфините.
Ти, капитане мой,
разстрелваше водача - и последния.
И стадото в кълбото на смъртта си
се изхвърляше
с крилете си несъвършени - перките -
във въздуха,
във въздуха - завинаги ще ги запомн аз - на Азия,
в часа - когато ги заграждахме със мрежите.
(В убийството прилагахме най-точна технология.)
И толкова приличаше на работа убийството.
Строители - зидари на смъртта им -
ние стреляхме
в делфините... Умираха делфините... Завинаги...
във въздуха - между морето и небето - някъде
на гларусите в скръбното арго.
О, капитане мой, не трябваше...
Не знаехме ли ний, че стреляме в приятели?
Ний не разбирахме, не вярвахме в езика им. -
те викаха!
Но те - как викаха - напразно са изричали
окървавените си думи, капитане мой.
четвъртък, 28 април 2011 г.
No comment
Tова се случва всяка година на Фарьорските острови в Дания. Обикновено, убийците са младежи, които по този начин трябва да "покажат зрялост"...
"Виж какъв мъж съм, мамо! Убих беззащитен делфин с железен ченгел!"
Варварщината там се възприема, като весел празник с много забавление. Една част от присъстващите убиват беззащитните животни, а друга ги подкрепят отстрани с радостни викове....
Трябва да отбележим, че и този тип делфини са на изчезване. Те са интелигентни и любопитни същества, които обичат да се навъртат около хората.
Те не умират мигновено. Необходимо е да получат около три разрязващи удара с кози крак. Звуците които издават напомнят силно на бебешки плач...
На диваците там изобщо не им пука, че животното страда, умирайки бавно в собствената си кръв.
Явно тези датчани предпочитат да убиват брутално уникалните със своята интелигентност животни, вместо да построят делфинариуми и да печелят от туризъм. Говорим за изключително дружелюбни животни, които не причиняват зло на хората.
Смокинята е едно от най-нетипичните овощни растения. Среща се навсякъде в страната, но най-много по Черноморието и почти в цял
Кому не е познат символът "смокинов лист"! Плодовете са богати с хранителни, лечебни и диетични вешества: свежите съдържат до 25%, а сушените - до 75% захари (90% от тях са монозахариди), имат много минерални соли -К, Са, Fe, P, Mn (0.5-1.1% в свежите и до 3% - в сушените). Богати са и на витамините А,В1, В2 и на много пектин. Смокиновите плодове са полезни за храносмилането, за сърцето, а сушените - особено благотворни за децата. Всичко това е причина широко да се използват плодове. Японски изследвания установиха ролята на млечния сок за лечение на лъчевото раково заболяване на кожата.
Смокинята се отнася към семейство Черничеви - род Ficus, където са включени над 1000 основно тропически вида. От тях само няколко листопадни растат в по-хладни райони - сред тях е и познатата ни Ficus carica.
Растението има някои архаични органи. Особеност, почти непозната при други видове, е сложната биология, устройството и развитието на «плода». Защо в кавички? Защото това, което виждаме да се появява и нараства в основата на листа, не е типичен плод, а съцветие, което по-късно става съплодие. Плодоподобието е една "торбичка" (сиконий) с малък отвор на върха. По вътрешните й стени са разположени женски, а около отвора - тичинкови цветчета - те са бъдещите сочни плодчета, достигат до 2000 на брой.
Смокинята има уникално развитие и оплождане. Тя е разделнополово растение: с мъжки "каприфики" и женски "фиги" растения. Всъщност, и двата типа имат различно устроени мъжки и женски цветчета, но само "фигите" дават сочни ядливи плодове. Мъжките служат за зимен дом на едно дребно насекомо (бластофага), което през една от фазите на своето развитие извършва пренасянето на прашец за оплождане на женските цветчета на фигите. Това насекомо е в неделима симбиоза със смокинята - то снася яйцата си само в женските цветчета на капрификите, там става оплождането на женските осички и от там те излитат, натоварени като мелничари с полепналия по тях прашец, за да оплождат съцветията на женските дървета. Зрелите "плодове" на мъжките растения са негодни за ядене, но зелените са отлична суровина за оригиналното българско сладко от зелени смокини.
Три различни типа женски сортове
Смирнски - плододават само при оплождане, без което съплодията пожълтяват и опадат.
Адриатически - раждат партенокарпно - без оплождане, но при оплождане плодовете са по-едри и по-вкусни.
Междинен тип - плодовете от първия (юлски) добив са неоплодени, а от летния (август-октомври) се развиват само ако са оплодени.
При мъжките (капрификите) има и трета (зимна) генерация плодове - в тях зимува бластофагата. Мъжките дървета се познават лесно по обилието от пролетна генерация плодове - наредени са като броеница по едногодишните клончета - цъфтят през втората половина на май - тогава се берат за преработка.
Смокинята е невзискателно южно растение. Неслучайно в Египет я сравняват с "трудолюбива селянка". Може да расте добре на различен тип почви, но предпочита по-леки, богати, слабо алкални почви. Не се плаши и от открити отвесни скали, като в района на с. Влас и Созопол, Бургаско. Не понася близки подпочвени води. Тя е топлолюбиво растение. Благоприятни за нейното развитие са районите със сухо и топло лято, с мразове до -11° -13°С. Дървета, отглеждани на бедни, сухи почви, на открити на север участъци, без резитба, без изрязване на издънките измръзват по-често. Значение има трайността на мраза и на зимните затопляния.
За Мичуринска 10 няма празна година
Издръжливостта е и сортов признак. У нас най-устойчива е Мичуринска 10. И най-разпространена. Отличава се и с това, че плододават и едногодишните издънки, затова при нея няма "празна година". Сравнително устойчиви са Ахтополска 17, Поморийска 17, Созополска 10, Финикова. Те са от адриатическата група. По Черноморието се отглеждат предимно сортове от същата група, докато в Югозападна България преобладава смирнската група - със задължително оплождане. Много стопани предпочитат сортовете с едри плодове, но това не е за препоръчване, защото при тях узрелите плодове са по-често с отвор, през който влиза оцетната муха и предизвиква ферментация. Повреждат се и от валежите.
Хваща се от резници
Дръвчета се хващат от резници с дължина 20-22см, от едногодишни клонки, събрани през март и веднага поставени за вкореняване. За предпочитане е да се засаждат през март.
Естественото развитие на смокинята е храстовидно. Правилно е да се оставят само 3-4 стъбла, а всички издънки да се изрязват през лятото - не по-късно от края на август. Короната редовно се просветлява. През юни се съкращават силните леторасти с цел разклоняване. Напролет се премахват повредените. След сурова зима обаче трябва да се изчака средата на юни - след като се появи растежът. Така се спасяват цели дървета.
За по-студените райони се препоръчва формировка "стелеща корона": през октомври се навеждат една или две издънки на 10-15 см от земята, закрепват се с дървени колчета и през ноември се загърлят с почва - 15 до 30 см. През пролетта почвата се снема. Всяка година се разреждат новите и повредените клонки. За тази формировка са подходящи сортовете Далматинска и Брунсвиг.
Обикновено при представяне на смокинята много рядко се отбелязва една твърде важна съставка - млечният сок. Съдържат го всички части на растението. Млечният сок има в състава си фицин, флавонолови и други вещества. Използва се за лечение на някои лъчеви заболявания. Според изследвания на японски учени този сок задържа растежа на раковите клетки на кожата. Млечният сок съдържа и специфични пептиди, които са виновни за появяването на болезнени "изгаряния" с обезпигментяване на кожата при непредпазливо късане на недозрели плодове и листа. В хранителната промишленост фицинът се използва за обработка на пресни меса, те стават по-лесноусвоими.
информация: Ст.н.с. I ст. к.с.н. Радка Серафимова www.gradinata.bg
10 вида риба изчезват в Черно море
„Процесите не са от днес. Преди, скумрията, паламудът и леферът бяха многочислени видове. Сега са заместени от хамсията и сафрида. Някои обясняват проблема с скумрията и с мрежите по Босфора. Тя се размножава в Мраморно море, където има сериозно замърсяване. Оттук и миграцията в Черно море намалява.
И тази година по българското Черноморие продължава проблемът с изхвърлени на брега мъртви делфини. По нашето крайбрежие се срещат три вида - обикновен, афала и морска свиня /муткур/.
Само по Южното Черноморие от началото на годината броят на мъртвите делфини е 21, съобщава началникът на отдел "Биологично разнообразие и защитени територии" към РИОСВ-Бургас Таня Манолова. Според нея основната причина за смъртта им е заплитането в рибарските мрежи.
Според Закона за биоразнообразието глобата за умишлено обезпокояване, нараняване на делфини за физически лица е от 100 до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица от 500 до 10 000 лв.
Сред по-редките причини са болести, срещани и при хората, като инфаркт, бронхопневмония. Смята се, че в по-напреднала възраст някои делфини губят ориентация и търсят човешка помощ. Това обаче все още не е доказано.
„Има и случаи на вирусни инфекции, най-често морбили", смята Константин Михайлов.
Аутопсиите на делфините се правят от Ветеринарно-медицинската служба във Варна.
„Проблемът обаче не е решен", смята още той. Според него е необходимо да се създаде курс за специалисти именно в тази област и в момента това се обмисля.
информация: Гергана Найденова www.deltanews.bg
сряда, 27 април 2011 г.
Черноморска акула
Средно достигат до 150 cm дължина, но има регистрирани случаи, в които този размер е 180—200 cm. Теглото ѝ е около 7 kg(при достигане на зрялост). Най-едрите представители могат да достигнат 14 kg.
вторник, 26 април 2011 г.
Калкан
(Scophthalmidae).
Калканът е дънна риба и рядко плава. Живее на дълбочина 40-80 м. Съществуват около 30 вида, 3 от които се срещат у нас. Обикновено достига дължина около 1 м и тегло - 4 кг. Някои видове като Rhombus maeoticus достигат тегло до 15 кг. Продължителността на живота е около 15 години. Тялото е със специфична форма - несиметрично, плоско, ромбовидно. Малките са симетрични риби, които с израстването си придобиват измененията на възрастните. Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафеви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки (подобни на копчета). Очите са разположени върху едната (горната) страна на тялото. Калканът има гръбна и анална перка.
За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета и рисунъка на тялото си по подобие на средата (пясъчна, камениста и др.), където се намират. Тази камуфлажна окраска освен, че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си е удобство за тях, когато си търсят храна.
Калканът е изключително лош хищник. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Когато го доближи риба, той "скача" и лакомо я поглъща. Основната му храна са дънни риби и ракообразни. Хапва си и парчета зарган и сафрид. По-малките се хранят с дребни ракообразни и скариди.
Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан декикатес.събота, 23 април 2011 г.
1 юли ще е официален празник на свободния дух в цяла Европа
петък, 22 април 2011 г.
Един от най-известните паметници на културата в Созопол е изключителната църква “Света Богородица”
Един от най-известните паметници на културата в Созопол е изключителната църква “Света Богородица”, намираща се в старата част на града. Тя е построена през XVII в. и е обявена за световно културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Църквата е построена наполовина под земята, поради забрана от османските завоеватели християните да изграждат свои храмове високи. Забележителна е със своя иконостас и фини дърворезби, изработени от местни майстори. Две от иконите, съхранявани в нея, представляват най-голям интерес: “Исус Христос” и “Св. Богородица”.
четвъртък, 21 април 2011 г.
Монетно съкровище е открито в Созопол
Мястото, на което е погребана, показва, че тя е аристократка, вероятно – роднина на владетеля на крепостта, каза Божидар Димитров. В християнските гробове обикновено нямат гробни дарове, тъй като разбирането на християнската етика е, че човек идва гол, без нищо на този свят, и така трябва да си отиде. Но в случая археолозите бяха приятно изненадани. На кръста си младата жена е имала кожена торбичка със съкровище от монети на латинските императори в Константинопол, сечени между 1205 и 1263 година. Изненадващо е, защо монетите са на латинските императори.
В този край по това време вървят византийски и български монети и досега такива находки не са правени. Може би става дума за видна латинка, омъжена за феодал, управляващ града. Има такива случаи, отбелязани в нашата история. Така например деспот Слав, управител на Мелник, е бил женен за белгийска принцеса, която починала при раждането и в нейна памет опечаленият български деспот поръчал две камбани, които бяха открити наскоро, и днес красят залите на Националния исторически музей, каза Божидар Димитров.
Намерени са 55 сребърни и медни монети досега, но може да станат и повече, когато гробът бъде изцяло разкопан. Действително в онази епоха са били цяло състояние, каза Божидар Димитров.
Великден (Възкресение Христово, Пасха)
сряда, 20 април 2011 г.
понеделник, 18 април 2011 г.
Международен ден на културно-историческото наследство
Час | 18 април 2011 г. · 16:30 - 19:30 |
---|---|
Място | Военен клуб - Созопол |
По случай Международния ден на културно – историческото наследство във Военен клуб – Созопол, ще се организира честване посветено на града и неговите исторически ценности, което ще протече под наслов „Созопол – древен архитектурен и археологически резерват – наше наследство и гордост”
Всяка година на 18 април света отбелязва този празник с множество културни прояви, имащи за цел да насочат общественото внимание към проблемите на опазването на културно-историческото наследство.
По предложение на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (International Council on Monuments and sites ) или ИКОМОС, 18 април е обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за Световен ден за опазване на паметниците на културата и забележителните места. Този специален ден представлява добра възможност за запознаване на обществеността с разнообразното световно културно наследство и усилията, които са необходими за неговото опазване и защита. Стремежът е на тази дата гражданите да осъзнаят колко всъщност уязвими и застрашени са тези паметници и исторически места.
В района на Созопол има множество паметници на културата с национално значение, а самият град е обявен за архитектурен и археологически резерват.
По този повод за първи път в града, тази година във Военният клуб в гр.Созопол празникът ще се чества и ще протече под наслов „Созопол – древен архитектурен и археологически резерват – наше наследство и гордост”
Организаторите от Военен клуб – Созопол, канят всички граждани на Созопол и неговите гости да се включат в честването на Международния ден на културно-историческото наследство, което ще се проведе на 18 Април от 16.30 часа.
Мероприятието се организира под патронажа на Областния управител на област Бургас Константин Гребенаров и със съдействието на проф.Божидар Димитров и доц.Кръстина Панайотова
неделя, 17 април 2011 г.
Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата
Днес празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
събота, 16 април 2011 г.
.........
Правят пълен анализ на реликвария с мощите на свети Йоан
Пълен анализ на реликвария и кутията, в която бяха открити мощите на свети Йоан се изършва в момента. Те бяха открити при разкопки на остров свети Иван край Созопол. "Заради науката продължаваме проучването", каза професор Казимир Попконстантинов , научен ръководител на разкопките на острова. Той взе участие в заключителната среща по проекта на фондация "Созопол" - "Старинен Созопол - манастир "Свети Иван Предтеча" - културата през вековете". Разкопките на манастирския комплекс на острова са част от проекта.
За първи път се прави такова комплексно проучване на открит експонат. До този момент е ясно, че мрамора, от който е направена кутията, в която бе открит реликвария с мощите е направена от мрамор, който се е добивал на островите между Гърция и Турция.
"С това откритие страната ни стана известна не само в християнския свят, но и в мюсюлманския. В джамията в Дамаск, Сирия, има част от главата на свети Йоан", обясни проф. Попконстантинов.
Със средства, отпуснати от финансовото министерство, ще продължи реставрацията и консервацията на манастирския комплекс, открит на острова.
Утре там ще бъде и финансовият министър Симеон Дянков, за да провери на място как вървят разкопките.
информация: www.chernomorie-bg.com
петък, 15 април 2011 г.
"С дъжда" Петя Дубарова
От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.
Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.
1978. Петя Дубарова