петък, 31 май 2013 г.

Проф. Божидар Димитров: Софиянци могат да видят вампира в следващите дни, след което заминава за Созопол

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред Агенция “Фокус”.

Фокус: С проф. Йордан Йорданов днес представихте конструирания образ на скелет от Созопол, нарочен за вампир. Какви изводи е направил професорът?
Божидар Димитров: Изводите си остават същите по отношение на социалното положение на погребения. Той е бил виден гражданин на Созопол, вероятно заемащ много висока обществена позиция, иначе не би бил погребан до апсидата на олтара, в зидан гроб – право, което се полага имено на такава категория граждани. Тази практика съществува включително до ХХ, дори ХХI век. Сега макар и рядко, видни граждани се погребват по този начин. Така например, един известен архитект, мой приятел, Теофил Теофилов, беше погребан така в двора на църквата на родния си град в Трявна. Второто, което проф. Йорданов, възстановявайки образа, каза, че той бил наистина красив мъж по тогавашните и по сегашните стандарти, но с една особеност – лицето му е асиметрично – лявата страна спрямо дясната. Професорът каза, че това не е нещо необичайно – един на всеки осем жители на планетата има такова асиметрично лице и това се явява едно косвено доказателство на предположението ми, изказано още миналата година, че той е пиратът Кривич (от старобългарски означава кривия). Аз смятах, че вероятно е куцал и затова е наречен Кривич, но няма никакви изменения в костите на краката. Най-вероятно е бил наречен Кривия, поради асиметрията на лицето си.
Фокус: Имал ли е по-специфични зъби?
Божидар Димитров: Зъбите му са по-специфични, в смисъл, са силно изтрити за възрастта, която установи професорът. Той е починал от естествена смърт на около 50 години. Силно са изтрити, което означава, че е ял много твърда храна. Като пират, той би могъл да яде на корабите само сушено месо, така се е съхранявало на времето месото, някакви корени, тъй като корените са съществували като подправка. Те износвали силно зъбите не само в тази, но и в съвременната епоха.
Третото, което беше новото и неочаквано за нас е, че той е претърпял две сложни операции на черепа, наречени трепанации на черепа, като не е стигнато до мозъка, но е изгребана една част от костното вещество. Професорът смята, че това е ритуал на трепанации или може би са смятали, че по този начин лекуват някакво тежко заболяване, най-вероятно, такива леки психически разстройства. Той твърди, че подобно нещо се среща в Средновековието – тази сложна и днес операция – се практикува през Средновековието само в България и Унгария (аз го поправих, че Унгария тогава е била част от България в тази епоха), защото трепанацията на черепа се приписва, като едно достижение на прабългарите, което най-вероятно се е съхранило през цялата средновековна епоха. Факт е, че човекът се е излекувал, тъй като отново се е натрупало костно вещество в двете дупки в черепа му и най-вероятно, той не е починал от тях, нито те са причина за смъртта. Той каза, че не се забеляза никакви следи от възпалителен процес след края на трепанацията. Твърде е възможно, поне според мен, а не според професора, да е претърпял травми по главата по време на сражение, удар с боздуган да речем, след което се е налагало костите на черепа да бъдат намествани, но бъдещи изследвания ще покажат, кой от двамата е прав, защото смятам за нелогично при здрав човек да му ровят в костите на черепа, просто така – ритуално. Ако е имало някакъв сложен ритуал, той би трябвало да се обясни по някакъв начин или да направи впечатление на древните писатели българи, византийци и да го опишат. Но те не са го правили. Очевидно, това е правено с лечебна цел, вследствие на физически, а не - психически травми.
В този смисъл, аз се сетих за нещо, в детството ми, когато се обиждахме с приятели гърчета, те ни викаха „твърдоглави българи”. Аз не знаех, кое е обидното на това, но явно те го имаха като обида – твърдоглави българи. Питам се, дали тази операция на черепа, която българите сме правили, като са виждали гърците, че оздравява, поради това да са ни нарекли твърдоглави българи, тоест, че черепите са ни много дебели. Гърците не са имали тази практика.
Фокус: Какво ще се случа оттук нататък?
Божидар Димитров: Изложихме скелета и възстановката на главата, за да го видят любопитни софиянци през уикенда и следващите няколко дни. Когато завърши ремонтът на созополския музей, след седмица - две ще го пренесем в созополския музей, където вече го търсят чуждестранни туристи. Те са много недоволни, че го няма, тъй като в туристическите дестинации и на няколко големи агенции: в САЩ, Франция, Великобритания, той е в топ - 10 в туристическите дестинации. И е много неприятно, че отсъства там, къде пише, че е. И нека да го гледат и да печели пари за родния си град Созопол и за България дори и след 700 години, стига е лежал.

събота, 18 май 2013 г.

С кометите стигаме до Несебър и Созопол за половин час

От 1-ви юни кометите ще започнат да осъществяват редовни курсове между Бургас, Несебър и Созопол. Първоначално те ще тръгват от 7-мо корабно място, а след построяването на Морската гара, техните курсове ще започват от там. Това съобщи днес Диян Димов, изпълнителен директор на Пристанище Бургас. Кометите ще извършва по 4 курса на ден, а цената на билетите ще бъде по 12 лева. Те ще се продават на входа на пристанището. Местата  ще бъдат по 120, а разстоянията ще се взимат за по 30 минути. Вече и изработена система, като билетите ще бъдат използвани и като пропуск за пристанището. "Това е една стара традиция, която беше позабравена. През тази година тя ще бъде възстановена, а през следващата ще можем да използваме и корабчето, което ще плава до о-в Света Анастасия. Предвидено е то да посещава пристанището в Бургас и Морската гара", поясни Димов. 
източник: burgasnews.com

петък, 17 май 2013 г.

Почетоха загиналите моряци

Бургаските военни моряци се преклониха в знак на почит и уважение към гибелта на загиналите военни моряци.
На паметните плочи на Мемориалния комплекс във военноморска база Бургас се проведе военен ритуал и панихида в памет на всички загинали военни моряци. В своето слово командирът на Военноморска база Бургас комодор Митко Петев напомни за събитията, довели до гибелта на 12 -те военноморски миньори, загинали на 5 декември 1916 година в района на село Свети Никола /днес град Черноморец/ при обезвреждане на морска мина, на 15 -те военни моряка от торпедоносеца „Смели” загинали на 19 май 1943 година на нос Акин, на 7 - те военни моряка от торпедоносеца „Дръзки”, загинали на 15 октомври 1942 година и за старшина ІІ степен Стефан Михалев Димитров от град Созопол, загинал, спасявайки кораба от пожар и своите другари на 9 декември 1973 година. Почетени бяха и загиналите моряци по време на Балканската и Втората световна война.
Комодор Петев подчерта, че този ден ще бъде винаги ден на преклонение пред гибелта на военните моряци, отдали живота си за благото на род и родина. Заупокойна молитва и панихида отслужи  отец Стелиян от Черноморец ставрофорен иконом Борис Беров от Бургас. Гости на събитието бяха  контраадмирал Георги Мотев, областния управител Константин Гребенаров, зам. кмета на община Созопол Катя Стоянова , кмета на град Черноморец Добри Добрев, кмета на с. Атия Ренета Стоева, близки на загиналите моряци,бивши и настоящи военнослужащи от база Атия.
Тържественият ритуал започна с приемане на строя от командващия базата комодор Митко Петев и завърши със спускане на венец и цветя във морето в близост до нос Акин. Под звуците на корабна сирена състава на военноморска база Бургас и гостите почетоха загиналите моряци на  19 май 1943 година от торпедоносеца „Смели” пред  нос Акин в град Черноморец.
източник: sozopol.bg

Община Созопол награди училищни директори, детски учители и педагози в навечерието на на 24 май

Агенция "Фокус"
Трима директори, четири детски учителки и шест педагози от училищата и детските градини в община Созопол бяха наградени за висок професионализъм и постигнати отлични резултати през учебната 2012-2013 година. Това съобщиха от общината. Награждаването стана по време на традиционния бал на учителите, който община Созопол организира в навечерието на 24 май - Деня на българската писменост. Директорът на дирекция „Образование” Вяра Милчева и директорът на дирекция „Култура „Марияна Паскалева към община Созопол поздравиха учителите и откриха събитието, което се превърна в истински празник. Наградени бяха учителите Златина Дянкова от училищата в Созопол, Иванка Свиридова от Черноморец, Светлана Папаринова от училището в с. Росен, Анна Добрева от с. Равна гора, Мария Димитрова от с. Зидарово и Таня Енчева от училището в с.Крушевец. Наградени бяха и педагози от детските заведения в Созопол - Ангелина Демирева, Руска Атанасова и Мария Карабаджакова. Детските учители Надя Иванова от Черноморец и В. Трендафилова от с. Атия също бяха наградени. Грамота и „История на Созопол” получиха директорите на училището в Созопол Димитрина Щерионова, Станка Коева от училището в с. Равна гора, Димитър Тренчев от училището в с. Атия и директорката на детската градина в с.Росен - Калина Николова.

вторник, 14 май 2013 г.

Созопол е домакин на международен симпозиум за ранна металургия

Третият международен симпозиум „Ранна металургия на Балканите", организиран от Института за Архео-металургични изследвания, Лондон и Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките, се открива в Созопол.
България е избрана за домакин, тъй като няколко археологически обекта станаха особено интересни за работещите в областта на ранната металургия световни учени.
Единият от тях е Ада Тепе, където още в Късната бронзова епоха (вт. пол. на 2 хил. пр. Хр.) се е добивало злато. Научни ръководители на екипа са доц. д-р Христо Попов и доц. д-р Красимир Ников. Другият важен металургичен обект е Аклади Чеири до гр. Черноморец. Обектът се намира в голяма близост до Медни рид, откъдето е добивана медна руда още в периода на Късния халколит (вт. пол. на 5 хил. пр. Хр.) Научен ръководител на екипа е Петър Лещаков.
Голям интерес за учените представлява и находището на медна руда - Ай Бунар, в близост до гр. Стара Загора. То се цитира от години във всяка книга, имаща отношение към най-ранната металургия. Организаторите на симпозиума имат за цел да съберат основно млади учени от различни страни, които се занимават с архео-металургични изследвания, свързани с ранната металургия на балканите (Великобритания, Франция, Германия, Румъния, Сърбия, България и т.н.).
Те ще представят резултатите от досегашните си изследвания. На кръгла маса ще се обсъдят възможностите за по-ефективно сътрудничество и обмен на информация. Предходните два симпозиума са проведени във Великобритания и в Република Сърбия.
източник: dariknews.bg

петък, 10 май 2013 г.

Църква "Св. Св. Кирил и Методий"- Созопол

Църквата „Св.Св. Кирил и Методий", наричана още „Бежанската черква”, е построена от майстор Уста Генчо от Трявна през 1889 г. за нуждите на заселилите се в Созопол българи-бежанци от Одринска и Беломорска Тракия, тъй като по това време и трите градски църкви били на подчинение на Цариградската патриаршия. По времето на построяването и църквата се намира извън очертанията на града и богослужения се извършват само на големи празници.
След 1944 г. църквата е превърната първоначално в градски музей, после в склад и накрая в "музеен кът на подводната археология". След 1989 г. държавата връща храма на Светия Синод на българската православна църква.
Църквата е еднокорабна базилика с дължина 25 м., ширина 12,7 м. и височина 12 м. В близост до нея се издига и нова камбанария с височина 22,8 м. В църквата се съхранява ценен резбован иконостас от дъбово и чимширово дърво, работа на дебърски майстори от ХVII-ХVIII век, който е пренесен от разрушената през ХІХ век созополска църква "Свети Йоан Богослов".
След продължителна реконструкция, през 2011 година църквата отново отваря врати за църковни богослужения.
Църквата носи името на братята Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя - Методий и Константин Философ, създатели и разпространители на първата славянска азбука - глаголицата, въз основа на която с изменение на сложната графика се е развила кирилицата.

източник: http://bg.wikipedia.org

понеделник, 6 май 2013 г.

Три пъти убиват свети Георги, Господ все го съживява

Гергьовден на 6 май е сред най-тачените у нас празници. На този ден църквата почита св. Георги, а народът отбелязва и Деня на овчаря. От Гергьовден започва летният цикъл на годината, който продължава до Димитровден. Празникът отбелязва и началото на новия активен трудов сезон. По традиция се коли първото мъжко агне, родено през годината. След това то се прекадява и освещава. На Гергьовден за пръв път се приготвя и сирене, но не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете.
За празника всичко се окичва с цъфнали клонки и здравец - къщата, животните, трапезата, за да се стимулират развитието и растежът в природата.
Кой е този небесен воин  и закрилник св. Георги,  така тачен светец от църквата и от народа? Св. великомъченик Георги Победоносец е роден в Кападония (днешна Турция) около 275 г. Убит е на 23 април 303 г. от римския император Диоклециан като мъченик за вярата си. Баща му загива като римски офицер, Георги също става войник. На 20 години вече му е дадена военната титла трибун. Извикан е в Никомедия да служи в личната гвардия на император Диоклециан, който започва преследване на християните в цялата империя.
Георги заявява, че също е християнин. Подложен е на мъчения и после императорът нарежда да бъде убит като предател. Копието на войник обаче се превило на две, щом се докоснало до светията. Георги разбрал, че Господ го защитава във вярата му. Завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът го помислил за мъртъв, но се появил ангел, изцерил и освободил мъченика. Видели това двама от съдиите - Анатолий и Проталеон, и начаса приели вярата, за което били обезглавени.
После хвърлили светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам с молитва на уста и излязъл невредим. След поредното чудо много народ повярвал в Господа. Диоклециан извикал магьосника Атанасий да сломи вярата му с отрова. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът предложил на императора, щом Георги се пише за всемогъщ с вярата си, да възкреси някой със силата на Бога. Завели го при нов гроб и след гореща молитва св. Георги възкресил мъртвеца. В този час множество от тълпата повярвало и прославило Христа, за което били убити на място.
Посечени са и възкресеният, и Атанасий, който при вида на чудото не спирал да слави истинския Бог. Светецът бил хвърлен отново в тъмницата и хората подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от когото черпели благодат и изцеление. През последната нощ Христос се явил, и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му с обещание да царува заедно с него в небесното царство. На сутринта завели св. Георги да се поклони в храма на Аполон, но статуите паднали и се разбили на земята. Св. Георги бил посечен пред стените на Никомедия и погребан в Лида. Християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си, като небесен воин и закрилник.
Защо св. Георги убива змей
Заради едно от най-известните му чудеса, станало близо до Вирит, днешен Бейрут. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негови жертви. Историята е широко застъпена в приказния фолклор на християнския свят.
Св. Георги видял една плачеща девойка край езеро в близост до град на езичници. От нея разбрал, че хората там почитали като бог змей, който живеел в езерото, затова всяка година му обричали като жертва по девойка, а тази година дошъл редът и на самата царска дъщеря. Царят приел да се покръсти заедно с целия си народ само ако младият воин докаже силата на своя Бог и победи змея. Георги приседнал край езерото и задрямал в скута на красивата девойка. Тогава езерото се разбушувало и се показал огромният змей, който се устремил към девойката. Тя заплакала, една сълза капнала върху лицето на момъка и го разбудила. Той скочил, грабнал оръжието си, изрекъл молитва към своя Бог и с един удар посякъл зловонната му глава, а после го разпорил. От туловището му излезли цели всички погълнати по-рано девойки, които се радвали на свободата и се прегръщали със своите плачещи родители. Царят начаса приел християнството заедно с целия си народ и разнесъл подвига му.
източник: www.24chasa.bg