Гергьовден на 6 май е сред най-тачените у нас празници. На този ден
църквата почита св. Георги, а народът отбелязва и Деня на овчаря. От
Гергьовден започва летният цикъл на годината, който продължава до
Димитровден. Празникът отбелязва и началото на новия активен трудов
сезон. По традиция се коли първото мъжко агне, родено през годината.
След това то се прекадява и освещава. На Гергьовден за пръв път се
приготвя и сирене, но не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете.
За
празника всичко се окичва с цъфнали клонки и здравец - къщата,
животните, трапезата, за да се стимулират развитието и растежът в
природата.
Кой е този небесен воин и закрилник св. Георги, така
тачен светец от църквата и от народа? Св. великомъченик Георги
Победоносец е роден в Кападония (днешна Турция) около 275 г. Убит е на
23 април 303 г. от римския император Диоклециан като мъченик за вярата
си. Баща му загива като римски офицер, Георги също става войник. На 20
години вече му е дадена военната титла трибун. Извикан е в Никомедия да
служи в личната гвардия на император Диоклециан, който започва
преследване на християните в цялата империя.
Георги заявява, че
също е християнин. Подложен е на мъчения и после императорът нарежда да
бъде убит като предател. Копието на войник обаче се превило на две, щом
се докоснало до светията. Георги разбрал, че Господ го защитава във
вярата му. Завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни
остриета. Императорът го помислил за мъртъв, но се появил ангел,
изцерил и освободил мъченика. Видели това двама от съдиите - Анатолий и
Проталеон, и начаса приели вярата, за което били обезглавени.
После
хвърлили светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам
с молитва на уста и излязъл невредим. След поредното чудо много народ
повярвал в Господа. Диоклециан извикал магьосника Атанасий да сломи
вярата му с отрова. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието
име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът предложил на
императора, щом Георги се пише за всемогъщ с вярата си, да възкреси
някой със силата на Бога. Завели го при нов гроб и след гореща молитва
св. Георги възкресил мъртвеца. В този час множество от тълпата повярвало
и прославило Христа, за което били убити на място.
Посечени са и
възкресеният, и Атанасий, който при вида на чудото не спирал да слави
истинския Бог. Светецът бил хвърлен отново в тъмницата и хората
подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от когото черпели
благодат и изцеление. През последната нощ Христос се явил, и утешавайки и
подкрепяйки го, поставил венец на главата му с обещание да царува
заедно с него в небесното царство. На сутринта завели св. Георги да се
поклони в храма на Аполон, но статуите паднали и се разбили на земята.
Св. Георги бил посечен пред стените на Никомедия и погребан в Лида.
Християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които
извършил след смъртта си, като небесен воин и закрилник.
Защо св. Георги убива змей
Заради
едно от най-известните му чудеса, станало близо до Вирит, днешен
Бейрут. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен
змей. Той често излизал и много хора ставали негови жертви. Историята е
широко застъпена в приказния фолклор на християнския свят.
Св. Георги
видял една плачеща девойка край езеро в близост до град на езичници. От
нея разбрал, че хората там почитали като бог змей, който живеел в
езерото, затова всяка година му обричали като жертва по девойка, а тази
година дошъл редът и на самата царска дъщеря. Царят приел да се покръсти
заедно с целия си народ само ако младият воин докаже силата на своя Бог
и победи змея. Георги приседнал край езерото и задрямал в скута на
красивата девойка. Тогава езерото се разбушувало и се показал огромният
змей, който се устремил към девойката. Тя заплакала, една сълза капнала
върху лицето на момъка и го разбудила. Той скочил, грабнал оръжието си,
изрекъл молитва към своя Бог и с един удар посякъл зловонната му глава, а
после го разпорил. От туловището му излезли цели всички погълнати
по-рано девойки, които се радвали на свободата и се прегръщали със
своите плачещи родители. Царят начаса приел християнството заедно с
целия си народ и разнесъл подвига му.
източник: www.24chasa.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар