Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред Агенция “Фокус”.
Фокус: С проф. Йордан Йорданов днес представихте конструирания
образ на скелет от Созопол, нарочен за вампир. Какви изводи е направил
професорът?
Божидар Димитров: Изводите си остават същите по отношение на
социалното положение на погребения. Той е бил виден гражданин на
Созопол, вероятно заемащ много висока обществена позиция, иначе не би
бил погребан до апсидата на олтара, в зидан гроб – право, което се
полага имено на такава категория граждани. Тази практика съществува
включително до ХХ, дори ХХI век. Сега макар и рядко, видни граждани се
погребват по този начин. Така например, един известен архитект, мой
приятел, Теофил Теофилов, беше погребан така в двора на църквата на
родния си град в Трявна. Второто, което проф. Йорданов, възстановявайки
образа, каза, че той бил наистина красив мъж по тогавашните и по
сегашните стандарти, но с една особеност – лицето му е асиметрично –
лявата страна спрямо дясната. Професорът каза, че това не е нещо
необичайно – един на всеки осем жители на планетата има такова
асиметрично лице и това се явява едно косвено доказателство на
предположението ми, изказано още миналата година, че той е пиратът
Кривич (от старобългарски означава кривия). Аз смятах, че вероятно е
куцал и затова е наречен Кривич, но няма никакви изменения в костите на
краката. Най-вероятно е бил наречен Кривия, поради асиметрията на лицето
си.
Фокус: Имал ли е по-специфични зъби?
Божидар Димитров: Зъбите му са по-специфични, в смисъл, са силно
изтрити за възрастта, която установи професорът. Той е починал от
естествена смърт на около 50 години. Силно са изтрити, което означава,
че е ял много твърда храна. Като пират, той би могъл да яде на корабите
само сушено месо, така се е съхранявало на времето месото, някакви
корени, тъй като корените са съществували като подправка. Те износвали
силно зъбите не само в тази, но и в съвременната епоха.
Третото, което беше новото и неочаквано за нас е, че той е претърпял две
сложни операции на черепа, наречени трепанации на черепа, като не е
стигнато до мозъка, но е изгребана една част от костното вещество.
Професорът смята, че това е ритуал на трепанации или може би са смятали,
че по този начин лекуват някакво тежко заболяване, най-вероятно, такива
леки психически разстройства. Той твърди, че подобно нещо се среща в
Средновековието – тази сложна и днес операция – се практикува през
Средновековието само в България и Унгария (аз го поправих, че Унгария
тогава е била част от България в тази епоха), защото трепанацията на
черепа се приписва, като едно достижение на прабългарите, което
най-вероятно се е съхранило през цялата средновековна епоха. Факт е, че
човекът се е излекувал, тъй като отново се е натрупало костно вещество в
двете дупки в черепа му и най-вероятно, той не е починал от тях, нито
те са причина за смъртта. Той каза, че не се забеляза никакви следи от
възпалителен процес след края на трепанацията. Твърде е възможно, поне
според мен, а не според професора, да е претърпял травми по главата по
време на сражение, удар с боздуган да речем, след което се е налагало
костите на черепа да бъдат намествани, но бъдещи изследвания ще покажат,
кой от двамата е прав, защото смятам за нелогично при здрав човек да му
ровят в костите на черепа, просто така – ритуално. Ако е имало някакъв
сложен ритуал, той би трябвало да се обясни по някакъв начин или да
направи впечатление на древните писатели българи, византийци и да го
опишат. Но те не са го правили. Очевидно, това е правено с лечебна цел,
вследствие на физически, а не - психически травми.
В този смисъл, аз се сетих за нещо, в детството ми, когато се обиждахме с
приятели гърчета, те ни викаха „твърдоглави българи”. Аз не знаех, кое е
обидното на това, но явно те го имаха като обида – твърдоглави българи.
Питам се, дали тази операция на черепа, която българите сме правили,
като са виждали гърците, че оздравява, поради това да са ни нарекли
твърдоглави българи, тоест, че черепите са ни много дебели. Гърците не
са имали тази практика.
Фокус: Какво ще се случа оттук нататък?
Божидар Димитров: Изложихме скелета и възстановката на главата,
за да го видят любопитни софиянци през уикенда и следващите няколко дни.
Когато завърши ремонтът на созополския музей, след седмица - две ще го
пренесем в созополския музей, където вече го търсят чуждестранни
туристи. Те са много недоволни, че го няма, тъй като в туристическите
дестинации и на няколко големи агенции: в САЩ, Франция, Великобритания,
той е в топ - 10 в туристическите дестинации. И е много неприятно, че
отсъства там, къде пише, че е. И нека да го гледат и да печели пари за
родния си град Созопол и за България дори и след 700 години, стига е
лежал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар