неделя, 10 април 2011 г.

ИСТОРИЯ НА ПОНТИЙСКА АПОЛОНИЯ – СОЗОПОЛ /от основаването й до наши дни/ Константинос Папайоанидис Солун 1933 г. -ПЪРВА ГЛАВА

ИСТОРИЯ НА ПОНТИЙСКА АПОЛОНИЯ – СОЗОПОЛ
/от основаването й до наши дни/

Константинос Папайоанидис
Солун 1933 г

Вместо предговор

“Този, който извиква отново към живот забравеното минало на една нация, опитва благодатта на съзиданието, на онзи, който изследва историята на своя роден край, усеща удоволствието от изпълненият дълг към него” е казал Нейбург. Тези насърчителни слова ме подтикнаха да пристъпя към историческото изследване на моя роден край. Въпреки, че си давах сметка за пълното отсъствие на специализирана библиография по темата, освен малките тук-там публикувани в древността известия, както и за оскъдицата на средствата, които щях да заделя за тази цел, не загубих кураж пред трудностите на това дело, изпълнен винаги със сладката надежда, че може би след много дирене ще успея да повдигна макар и малко завесата, закриваща историята на моя роден край със сбор от исторически данни, които ще донеса до знанието на своите скъпи съграждани. Този исторически материал, безразборно пръснат из дневника ми, вече подредих в хронологичен ред и пристъпям към представянето на историческите данни за Аполония – Созопол.

ПЪРВА ГЛАВА

ГЕОГРАФСКО ОПИСАНИЕ НА СОЗОПОЛ

Според древните гръцки автори Созопол (Аполония) представлява северният край на намиращата се в Тракия земя, наречена още “Астика”, която се простира на юг до Перинт (Ираклия). Разположен е до входа на Бургаския залив на 42°37¢ сев.дължина и 25°25¢ изт.ширина, според М. от Париж.
В списъка на главните градове на Клавдий Птолемей, роден през 110 г.сл.Хр. е отбелязан на 41°4¢ сев.дължина и 54°3¢ изт.ширина. А Помпоний Мелас, възкачил се около 44 г. сл.Хр., разполага града в източния край на извивката на Пиргоския - Бургаския – залив, точно срещу Месембрия - Несебър, наричайки го “Велики”.
Градът е построен върху скалист, съставен от гранит полуостров, ориентиран на североизток в Черно море и заемащ площ около 130 хил.кв.м., върху който се червенеят нагъсто и без ред сгъчкани керемидените покриви на дървените, в болшинството си, двуетажни жилища.
Полуостровът се свързва откъм югоизточния край с голямата суша чрез един нисък полупясъчен провлак с дължина около 450 м. и с по-малка ширина. Той се намира под едно възвишение, наречено “Дубия”, простиращо се по цялата ширина на провлака, с височина около 38 м., с тесни изкуствени пасажи от двете страни – “Света Парашкева” и “Платидромос”. На това възвишение се виждат крилата на няколко вятърни мелници. През 1883 г. са съществували 14 такива, днес само 7. Преди няколко години откъм северната страна на града, която е и по-закътана, са съществували още 7, сега – само 2. Тези вятърни мелници са споменати от чешкия историк К.Иречек в труда му “Пътешествие из България”. Известният лекар и философ Августин Форел в писмото си от Ливорно, Швейцария, ми пише през 1924 г.: “След толкова години, макар и на възраст 75 г., още пазя жив спомена за Созопол и неговите вятърни мелници.”
В полите на това възвишение, откъм страната на града, съществува кладенец. Между града и възвишението са пръснати няколко склада и една новопостроена парна мелница. По средата на провлака избуява новопосаденият градски парк, в средата на който се издига бялата църквица на патрона на града “Св.Зосим”.
Източният пясъчен бряг “Акти”, на провлака от много години се ползва като плаж, а западният, откъм пристанището, където се намира неговият кей – за докове. Тук обикновено се чистят, осоляват, търгуват, а след което се товарят и пренасят в големи кошове или чували до търговските пристанища на България (основно в Бургас) различните видове риба, уловени през есента, а така също и уловените през пролетта чирози.
На самото възвишение -или на по-ниско ниво- и зад него се простират лозята, нивите и харманите на созополчани, обградени от гористи конусовидни хълмове -Профит Илия, Куку-Баир, Драку-Сая. Всичко това се намира под плавно издигащата се планинска верига на Странджа -Малкия Хемус, обрасла с вековни дървесни видове, представляващи богат извор на гориво и строителен дървен материал.
На Запад, точно срещу възвишението, се издига на 300 м.н.в. конусовидният хълм “Кешиш-Даг” или както тук го наричат “Бакърлъка”, на който е съществувала медна мина, от чиято мед са били сечени монетите на древните, по-близко намиращи се градове: Аполония, Дебелт, Анхиало и Месембрия.
На съседния по-нисък връх съществуват останки от древно укрепление, а в полите на възвишението се простира широка низина, засадена с лозя и ниви. На по-ниско ниво съществуват солници.
Откъм източния край на града морето е отворено към безкрайния хоризонт, към западния край на провлака се простира голям залив, с формата на подкова, а според специалистите – най-сигурният естествен пристан на Западното крайбрежие на Черно море, чиято спасителна сила е дала на Аполония новото име – Созопол. Откъм Запад заливът е затворен от отсрещния бряг, стигащ до нос “Таласакра”. В лоциите заливът е отбелязан на 40°27¢ с.ш. и 25°22¢ и.д.
От двете страни на града се простират от брега на голямо разстояние в морето, мрежите на 8-те от общо 27-те таляна за скумбрия и чироз на созополската риболовна периферия, разпъвани 2 пъти годишно – от април до май и от септември до декември.
Красива е гледката в безлунна и безветрена нощ на обикалящите рибарски лодки – аламани - със светлините и подвижните мрежи за паламуд. Откъм северната част на града и на разстояние 1300 метра, вълните на Черно море мият скалистия остров -Големия о-в, “Св.Йоан”, с новопостроен бял фар, чиито характеристики са: Бяла кула – височина 9.20 м.; местоположение: 42°26¢18² с.ш. и 27°45¢46² и.д. Две просветвания на всеки 19 сек., или 1-во просветване – 5 сек.; тъмнина – 2 сек.; 2-ро просв. – 5 сек.; тъмн. – 7 сек. Височина на светлинното тяло от морското равнище – 43,6 м., видимост 18 мили. На този остров са запазени останките на византийския манастир “Св.Йоан Продром”, а до тях голяма византийска щерна[1].
На изток от този остров е по-малкият – “Св.Петър”, зад който се виждат последните върхове на Хемус, завършващи на носа със същото име. В неговите гранитни скали се разбиват побеснелите разпенени вълни на Евксинския Понт. Единствени обитаеми на това островче са мътещите тук белокрили гларуси и водните влечуги по брега. Миди изпълват подводните места, а пагури –/морски раци-бел.прев./ - обикалят необезпокоявани из цепнатинките на този скалист бряг.
Пред пристанището и западно от града, на разстояние ок.300 м. от него се намира друго островче – Малкият остров, св.Кирик с развалините на малък манастир носещ същото име. На този малък остров, заемащ площ 37 хил.кв.м. съществуват два древни кладенеца – единият издълбан в скалата на дълбочина 17 м., а другият се намира на пясъчния бряг с дълбочина 7 м. и диаметър 1,40 м. Този остров бе свързан наскоро с града посредством здрав вълнолом. Българското правителство издигна на о-ва по средата и точно на мястото, където през древността се е издигал великолепният храм на Аполон и неговата тридесет лакти висока статуя - дело на Каламис, голяма сграда 42 х 62 и на височина 23,5 м. за рибарско училище. Народно поверие за подземен палат на това островче бе публикувано от мен в “Известия на Гръцкото Етногравско дружество” том 4, с.727.
Това са трите описани по-горе острова, разположени точно срещу входа на пристанището, изпитващи силата на вълните и брулени от североизточните ветрове.
На около 500 м.югоизточно от града успоредно с него, образувайки залив, се простира скалист нос - Клотири, върху който се забелязват ниските покриви, едни покрити с керемиди, други със слама, на гъсто застроените жилища на българските бежанци от Тракия през 1913-1914 г.
Зад него и в същата посока се намира нос Вардарах, Камба-Бурну, Колокита, както местните го наричат, върху който червенеят керемидените покриви на няколко рибарски хижи и на който се е намирал некрополът на древна Аполония.
По скалистия си и на места стръмен бряг градът е бил обграден с дебели стени (1,15 м.) от недялани камъни споени с пясък, от които стени до днес са запазени големи основи, от към страната на провлака и няколко по-високи части - Кула, Галария.
Крайбрежието на града на места е плитко, а на места достига до 15 м. дълбочина, като различните имена на тези места са следните: Топи, Катерго, Мона тривидия, Челеби-Ташит, Турла, Скамни, Плаки, Баня, Николи воли, Попчоглу, Рохи, Карели (носът на града), Каравопидима, Аясматели, Цалавута, Кангели, Фуса, Ксантана, Кукос – Параткикес, Гларомити, Молос, Деси, Петроскала, Мавропетра, Гурунотрипа, Вувалес, Карантина.
Кула, Галария и Топи са наименованията на трите Южни входа на града, чиито тесни, сенчести и виещи се нагоре-надолу и вече електрифицирани улици са притиснати от двукатни, в болшинството си, къщи, застроени в долната си част от камък, а в горната – от обработено дърво.
До централния вход -Галария се издига запустелият от 1914 г. български храм на “Св.св.Кирил и Методий”. Сградите на града наброяват около 700. На някои от тях се забелязва стилът на ХVІ-ХVІІ в. Градоустройственият план си остава същия по плана от 1911 г.
Според преброяването от 1905 г. чистото гръцко население на града наброявало 3500 жители. Чувствително намаляване на техния брой се осъществило през 1906 г., поради преселването на много семейства в Гърция и другаде. Оттогава продължило преселването на много семейства и е завършило с Ньойския договор с масово преселване в Македония.
Места край Созопол, посещавани освен от жителите му, но и от околните градове и от туристите от вътрешността на страната са:
1. Споменатото възвишение, от където погледът съзира от една страна гористата планинска верига на Странджа, от друга отсрещното отдалечено крайбрежие на градовете Анхиало и Месембрия, обградени от планината Хемус и покривите на созополските къщи на Север, а на изток нос Емине с неговия фар, и откритото море чак до хоризонта.
2. Зад гореспоменатото възвишение се намира малката наклонена на Запад долина “Св.Марина”, разделена от малък поток. Там всяка година на 17 юли се извършва религиозен събор. Съществува малка църква със същото име, а до нея – аязмо. До него има стар бряст, на чиито клони, според стар обичай, болните от треска окачват парченца от дрехите си с надеждата, че св.Марина ще ги излекува. Тази долина представлява изключителен пейзаж обградена от редици черни тополи.
Местните твърдят, че тук е имало от незапомнени времена гора от вековни дъбове, от чиито дървен материал са построени къщите в града. В по-старите къщи са запазени все още греди и подпори, чиято възраст потвърждава това твърдение.
3. Изкачвайки се оттук в източна посока се озоваваме на конусовидния гол връх “Св.(И)лия”. Тук мястото е панорамно, хоризонтът огромен, а Созопол се вижда в краката ни като малък остров. На това място се намира малък храм на Профит Илия.
4. Слизайки от този хълм в посока изток стигаме до “Каваците”, където всяка година на 20 юли се прави събор. На това място е имало чинари, сребристи тополи и черници, които недобросъвестна ръка преди десетилетие е отсякла.
5. Оттук пресичайки едно песъчливо възвишение и поемайки по пътя стигаме до едно приятно сенчесто място нар.”Курня”. Спускайки се по стръмната скала от пресечен бял камък, покрита цялата с широколистен бръшлян се озоваваме на тясна пясъчна крайбрежна ивица. Тук има изобилие от изворчета с кристална питейна вода, които са покрити с храсти, камъни и други влаголюбиви растения.
След по-горното описание споменаваме и намиращото се след провлака до Северозападното подножие на възвишението място “Нифица” или “Кассавет- баир”. Оттук до града обикновено се извършва вечерната разходка на жителите. На това място се организират всяка година на Богоявление конни надбягвания, а на празника на Св.Зосим – състезания по борба.
Градът се снабдява с вода от:
1.Намиращия се в непосредствена близост до града в края на провлака древен кладенец, обновен от основи през 1884 г. и поправен през 1911 г., отстоящ на разстояние 430 стъпки от последните къщи на града. Водата му е възсолена, не става за пиене. Извлича се от дълбочина 9 м. с помощта на геран.
2.От древна чешма, обновена наскоро в местността “Курня”, отстояща от града на ок.1,5 км. Относно тази чешма Плиний Млади отбелязва странният феномен, че дебитът и през лятото е голям, а през зимата намалява.
3.От старинна чешма (Г.Кутабеис) в местността “Каваците”, отстояща от града ок.2,5 км. с прозрачна и студена вода. От тази чешма и от други намиращи се близо до нея, най-сетне градът бе захранен с вода, както и малкия остров (св.Кирик – бел.прев.). Това стана със съдействието на българското правителство. В рамките на града съществуват още 23 кладенеца, чиято вода служи за различни домакински нужди, тъй като водата им е блудкава.
Созопол отстои по суша от крайбрежното българско село св.Никола 7 км, от Бургас – 33 км., от Анхиало – 52 км. и от Месембрия 71,5 км. По море разстоянията са следните: до Бургас – 12 мили; до Анхиало – 9 и до Месембрия 14. С тези градове се поддържа редовна параходна връзка.
Преобладаващите ветрове от март до август са: Маистрос (северен вятър-бел.прев.), Бонентис (западен вятър-бел.прев.) и/или смесени; следобедни - Сорокос (югоизточен вятър-бел.прев.). Острия (южен вятър-бел.прев.), Гарбис (между ю.и. и ю-бел.прев.) и/или смесени. От август до септември – годишните, през останалото петмесечие духат северния, западния, източния и/или смесени ветрове (Маистро-драмудана, Грео-драмудана, Грео-левантис, Левантис)
Времето от ноември до март е хладно и влажно; през април, май и юни – променливо, юли и август – топло; септември – октомври – умерено.
Силните зими тук са рядкост. Историята разказва за необичайно студената зима на 764 г. сл.Хр. В Националната библиотека в София се намира кодекс от Анхиало, в който се споменава студената зима през 1802, когато крайбрежието от Месембрия до Созопол е замръзнало. Ледът е бил толкова дебел, че това разстояние било изминато пеша от един гръцки монах.
Очевидец ни разказа, че през 1857 г. в Созопол е паднал толкова много сняг, че височината на преспите е достигала на места до 2,5-3 м. Падналият обилен сняг на 8 май 1874 г. е унищожил напълно посевите и разстенията. От една приписка върху корицата на църковна книга научаваме следното: “През 1893 г., януарий 24, замръзна пристанището в събота вечер – неделя на разсъмване и държа 9 дни и отпусна на 2 февруарий, а на 27-ми на празника на Йоан Хрисостом танцуваха върху леда.” Вестниците от това време споменават за този замръз (студ) отбелязвайки температура -10°С на морето напълно спокойно. Дебелината на леда била 0,25,5 м., разпрострял се на повече от 2500 стъпки в района на пристанището и оттатък о-в Св.Кирик.
През февруари 1929 г. созополчани станали свидетели на необичайна зимна гледка. Замръзналата от 8 февруари морска повърхност била покрита с дебел пласт сняг, така че целият Бургаски залив, от нос Емине, та чак до хоризонта, е приличал на заснежена равнина. Параходната връзка с Бургас била прекъсната и по част от морето, в близост до брега е можело безопасно да се ходи. Внезапното, обаче, удавяне на една девойка потопило в скръб целия град. В момент, в който група девойки наближили един закотвен кораб, ледът се пропукал под краката им и една от тях потънала, за да не изплува никога повече.
Валежите от дъжд са умерени, а градушките рядкост. Земята рядко се разтърсва от слаби и безопасни сеизмологични трусове. Благоприятно е за отглеждане на лозя и бостани, всички овошки, освен маслините и цитрусите.
Пшеницата отглеждана все още по метода на Хезиод, дава добив 7-10. Също благоприятно е за отглеждане, макар и в малки количества на тютюн, лен и памук.
Неподдаващи се на всякакъв патриотичен егоизъм и други всякакви предразсъдъци, можем вземайки предвид редките и неописуеми нейни красоти и здравословния й климат, да назовем Созопол “розата на България” и нейната “бъдеща Никея”.

Няма коментари: