ТРЕТА ГЛАВА
АПОЛОНИЯ – ОТ ОСНОВАВАНЕТО Й ДО ХРИСТОС
1.Животът на колонията до македонското владичество
Историята не споменава нищо за живота на Аполония от основаването й до похода на Дарий срещу скитите.
През 514 г.пр.Хр., когато Дарий поел срещу скитите, Аполония по всяка вероятност е приютила съставеният от 600 кораба персийски флот, който воден от йонийците и най-вече от известния милетец Истией, ще да е контактувал с нашия град, щом като са го населявали негови съграждани, преселили се от Милет преди около 60 години. Тази флотилия, плавайки по западното крайбржие на Черно море е стигнала р.Дунав, в земите на скитите оттатък Дунава, където пехотната войска, съставена от 700 хил.(души), подчинена на стратега Мегабаз, премина на запад от Аполония, рез прохода “Железни врата” на Хемус, до Карнобат, “наемайки мнго войници и от (редиците на) траките и от граничещите с тях гърци” според Диодор Сикелиот, “щом като Скирмиадите и нипсеите без бой себе си предадоха на Дарий”, както пише Херодот.
От този поход на Дарий Аполония не е била повлияна или поне незначително и след скорошния му неуспех и завръщането на персите в Азия, тя продължила мирния си живот (макар, че част от източна и южна Тракия вече била под властта на Мегабаз) и постигнала голям възход.
Но тогава възникнала осезателната заплаха от всекидневно увеличаващата се сила на одриските траки, докато (най-накрая) техният цар Ситалк, който бил съюзник на атиняните в Пелопонеската война, “вдигна на поход в Пердика Александър, Македонския цар … ….от одрисите произхождащ, първо (покори) траките в планините Хемус и Родопа(а после) колкото (успя да) покори до морето, и на Евкиния понт, и на Елиспонта. И настъпи властта на одрисите, по море разпростряна от град Абдера, по Евксински понт до река Истър. …. И данък вземал от всички варвари, както и от гръцките градове”, казва Тукидид.
И владяха одрисите морското царство за 79 години. Така, че Аполония заедно с останалите гръцки градове по западното крайбрежие на Евкинския понт, ако не друго, то поне данъчно е бил задължен на Ситалк и неговия приемник Севт, което станало около 425 г.пр.Хр. Не знаем дали и при неговите приемници е продължило това задължение.
Животът в селището е бил разтърсван от вътрешни размирици за което споменават сенатът и местната управа в различни декрети, открити по различно време. Аристотел споменава за две размирици в историята на Аполония. Едната при приемането на нови преселници:”…. И аполонийците на Евксинския понт се разбунтуваха срещу доведените преселници” (превод от старогръцки – бел.прев.). От гореизложеното се информираме, че до времето, в което Аристотел е написал (трактата си) “за Политиката” (за Гражданското Управлене) аполонийците са приели преселници, но не отбелязва техния произход. И ние поради липсата на съответни писмени източници не можем да определим произхода на новите съграждани. Дали са споменатите от Стефан Византийски родосци или са произхождали от Хераклия Понтийска, както знаем от преданието? Раждането в Аполония на съмишленика, ученик и приемник на големия ритор Исократ, произхождащият от Хераклия Понтийска философ Амикла, потвърждава второто мнение, което е и най-близко до местното предание. Що се отнася до родосците можем само да предположим, че са участвали в основаването на града заедно с милетците. Причините обаче за втория бунт в Аполония не са ласкателни за предшествениците на днешните созополчани, но неподкупната история не мълчи. Казва, значи, Аристотел в трета глава на трактата си “за Гражданското управление” отнасяща се за олигархията: “Понякога се опитваха да създадат брожение, понякога крадяха от общото,(а) когато срещу тях се надигаха, или същите, или срещу тях борещите се (също) крадяха; това се случва в Аполония Понтийска” (преводът от старогръцки мой – бел.прев.)
От гореизложеният от Аристотел откъс научаваме, че управлението на Аполония било в това положение олигархично.
2.Македонско владичество
През 342 г.пр.Хр. по време на третия поход на царя на Македония Филип В Тракия Аполония, заедно с другите гръцки градове до Варна, с радост се отърсва от одрисите(и) се съюзиха с него през 339 г.пр.Хр. Историята даже споменава и посредничеството осъществено от аполонийците през 335 г. между техния съюзник Филип и приятелят им старият цар на скитите Атей. Поданиците на скитския цар, населяващи днешна Добруджа били притеснявани от друго варварско племе – гетите. Срещу тях, чрез посредничеството на аполонийците, се опълчил Филип. Но преди той да пристигне, Атей сключил заговорнически мир с враговете си и обърнал оръжието си срещу него. Бе наказан обаче от Филип, победен от него за винаги. От това посредничество на аполонийците в полза на варварския цар се подразбира, че те са използвали с търговска цел плодородната земя на Добруджа, ползвайки, може би, от страна на Атей и търговски облекчения.
Но и при управлението на Александър Велики аполонийците са продължили да бъдат в приятелски отношения с македонците и са управлявали автономно селището си, запазвайки независимостта си. След неговата смърт, обаче, настъпила във Вавилон през май 323 г. вподелената между диадохите световна империя, Аполония, с голяма част от Тракия, се паднала в частта на стратега Лизимах, който отнел автономията на гръцките градове, разполагайки в тях македонски гарнизони.
Тук, значи, завършва първият период на автономията не само на нашият град, но и на другите крайбрежни (такива), които по време на автономността си сключили съюз и образували известното в Понта Петградие. Аполония, Месембрия, Одесос (Варна), Томи (Констанца) и Калатис (сега Мангалия) съставляват, според един надпис открит в Месембрия, този съюз.
В описът за отхвърляне на македонския гнет осъществен от Петградието през 313 г. изглежда е взела участие и Аполония. Водач на този бунт бил Калатис, който обграден за дълго време от Лизимах, бил принуден да се предаде. Немският историограф Дройсен твърди, че Петградието никога не се е предало на властта на Лизимах. Но това не съответства на сведенията на Диодор Сикелиот, че Одесос, Томи и Истрос вдигнаха въстание, заедно с Калатис, срещу Лизимах и, че “той обсада разположи срещу Осесос, бързо обсадените уплаши и по взаимно съгласие получи града. След това по подобен начин истърците вразуми и право при калатисците отиде, които успя да укроти, след дълга обсада, с помоща на глада”. (преводът от старогръцки мой – бел.прев.)
Макар, че за Аполония нищо конкретно не се споменава тук, факт е, че Аполония е поддържала винаги всякакви по естество връзки с Калатис, на Истър, и с другите градове по крайбрежието на Понта, което се доказва от надписи, в един от които става дума за “съвместна война” и за искрените намерения на управа на аполонийци за спасението на Калатис. А от друг, намерен в същия град, научаваме за уговорката “на техните стратези и консули” с приятелската йонийска колония Аполония да поставят колона (стела) в чест на техен съгражданин, отличил се в една война в скитската земя.
Името на Лизимах е свързано със Созопол с привлекателното предание, че тук се намира неговата съкровищница (хазна). Това предание се поддържа и от следния пасаж на Страбон: “Месембрия, колония от мегарци; поле Анхиало, градче на аполонийци; после Аполония…. На това крайбрежие има нос Тиризис, селце пусто, и където някога Лизимах създал (направил) съкровищница.” Преводът от старогръцки мой – бел.прев.). Според нашето мнение това укрепено скалисто място е днешната “Атия” (може би и “Антион” на Плиний). “Пустото” селце на Страбон е крайбрежен скалист и винок хълм, на чийто връх има камнни блокове от разрушен постройка, към която води стълба от бял камък, наричана днес “Макроскала”. Подтикнати от съблазнителното предание ловците на съкровища от Созопол не престанаха да чоплят околностите, търсейки съкровищата или гроба на Лизимах, незнаейки, че неговият гроб се намира в Лизимахия, а съкровищата бяха пренесени, докато бе жив, в Ломпсах, а след това попаднаха в ръцете на противника му Селевк.
Други, обаче, автори разполагат хазната на Лизимах на нос Тетрисиада, между Варна и Калатис, където спред Мелетий съществувал град Сарпидония и може би ще да е нос Калиакра, където според местното предание имало оптически телеграф (слънчев телеграф) за предаване на съобщения с гр.Хераклия Понтийска – родният град на първата съпруга на Лизимах. След неговата смърт, господар на създаденото от него станал Селевк, но той бил убит от Птолемей Керавнос, който царувал в Тракия и Македония.
Скоро (през 279 г.пр.Хр.) нахлули в Тракия под водачеството на Вренон галатците, поразили силата на македонците и основават тази земя царството Тили (дн.Тулово, до каменния мост над Тунджа, с 200 българо-турски семейства). Гръцките градове по крайбрежието на Евксинския Понт успяха, макар и трудно, да запазят свободата си.
Оттогава Аполония изглежда пак е продължавала да бъде автономна и независима. Когато, обаче, римляните нахлули в Тракия, жителите на Аполония ги посрещнали враждебно. Стратегът на римляните Марк Лукул чрез обсада завладя града и строго наказа жителите му, разрушавайки до основи града. “После с набези както из понта, така и срещу много от градовете из него Аполония, която и разруши Калатис, Партенополис, Томи, Истрос, и Бурзиаони" казва Евтропий.
Появата на римските легиони в Тракия съвпада с 681 г. от основаването на Рим, или около 72 г.пр.Хр., когато и Аполония попада под властта на римляните. Аполония е покорена според българина Гавр.Кацаров през 78 г.пр.Хр., според варненеца И.Николау през 86 г. и според чешкия историк Иречек, с когото сме съгласни през 72 г. Тогава и колосът на Аполон, тридесет лакти високата статуя на бога, дело на атинския скулптор Каламис (450 г.пр.Хр.) като величествен трофей бе пренесена в Рим и поставена в Капитолия. “Аполония, колония на милетци, чиято по-голяма част от постройките й са изградени на един остров, където (има) светилище на Аполон, откъдето Марк Лукул задигна и постави на Капитолия, принадлежащ на Аполон колосът, бе дело на Каламис” казва Страбон.
В своя възход Аполония основа две колонии. Едната Анхиало на отсрещният й бряг с плодородна равнина, чието основаване определя преди 400 г.пр.Хр.приятелят (ми) лекар от Анхиало г-н Т.Параскевопулос, основавайки мнението си на сведенията на Скилакс Кариандевс, а другата до Салмидесос, в страната на тините, за бреговете на която Есхил в
“Прометей” казва: “Каменистата паст на Салмидесия Понтийска”, наричали Тиниада, отбелязвана, благодарение на малкото си естествено пристанище, в италианските карти от 14 и 15 в. с италианското име Statigiada” и “Stagnata”. Градът служел за отправна точка на плаващите на близо гръцки кораби, докато не бил разрушен при готските набези (257-268 г.пр.Хр.). Но и двата града приятелят от Месембрия г-н Маргаритис Константинидис посочва като основани от Аполония след завземането й от римляните (72 г.пр.Хр.) След около двадесет години (градът) бе покорен и от гетите на Буребиста, както споменава Дион Хрисостомос в речта си “за Бористенитида”: “Гетите завзеха и този (град) (Бористенитида) и другите по левия бряг на Понта градове до Аполония"”(стр.гр.прев.мой бъл.прев.). Изглежда обаче, че не са могли да се задържат за дълго време в нея, прогонени от Римиталк, цар на Траките, на чието име бе открита в града медна монета с образа (главата) на кесаря Севаст и надписа "“полония на Понта"”(стрг.) и благодарствена мраморна колона, посветена от някой си римлянин Мурикон, както (и) такава благодарствена колона бе открита и близо до Визия, дарена от някой си Юлий Рок.
Градът за дълго време не е могъл да се съвземе от поредицата нещастия. Относно обновяването му, казва чешкия историк Иречек, споменава един надпис вграден в стената на църквата “Св.Георги”. На него е записано, че Миток Тарул, мъж с чисто тракийско име, обновил града след падението (му), ремонтирал крепостните стени с три кули и палата и го посветил “на “Аполон лечителя”.
Тук нека ни се позволи да признаем като тракийско само първото име от надписа, тъй като това бащино име Тарул пород Декм, както сочи по-долу надписа, е чисто римско. Според всичко това, значи, трябва да предположим, че от брака на някой си римлянин Тарул, от рода Декли и жена от Тракия се е родил Миток, носещ чисто тракийското име на дядо си по майчина линия.
Но както и да стои този въпрос, сигурното е, че към деня на раждането на Христос Аполония е робувала на римляните. Тук завършва историята на Аполония в епохата на политеизма. Нейният бурен живот от първите християнски векове до наши дни ще разкажем в последвалите страници на тази книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар