В Созопол е имало митница

Вече два месеца се извършват археологически проучвания на църквата ‘Свети Стефан“ и на крепостната стена на голям участък в Созопол, който се намира от Южната страна на провлака с обща площ около 6 дка. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Бургас Цоня Дражева, директор на РИМ- Бургас и археолог. По думите й проучванията в тази част дават много данни за историята на самия град Созопол от 6 до средата на 16 в.“ Това означава, че тя е свързана с укрепяването на Созопол с две крепостни стени и с един изключително интересен вход с много добра запазеност, с крепостна стена, която е поддържана до края на съществуването на крепостта Созопол като една важна стратегическа единица в българската държава през края на 14 век и в крайна сметка до един християнски център, създаден в началото пред портата на Созопол, но вече при разширяването на средновековния Созопол през 10 век вероятно е станал и част от града, защото там откриваме данни за три преустройства на християнската църква, вероятно свързани с тежки години на опожаряване и разрушаване по време на войните в тази част на България“, разказа Дражева. След като църквата е престанала да бъде храм за богослужение в края на 14 век, е била използвана за гробница на християните. Находките са много- над 300 монети, изключително интересна керамика, рисувана и битова и която е свързан със стопанската дейност около нея. „Откриваме ковачница и друг център, който е свързан с изработването на графитокерамика през 13-14 век т.е. икономическо развитие в тази част на града, което доказва мястото на Созопол в епохата на средновековието и най-вече между 10 и 15 век“, каза още археологът. До сега са открити 8 печата, които са свързани с богослужебни или частни лица вероятно търговци или някакви други, които са вързани с византийската администрация. “ В това число и един владетелски печат на императрица Теодора, която е от средата на 11 век. Открихме и търговски оловни пломби, които са свързани с дейността на контролния или митнически пункт. Това е втората митница в Бургаски регион, която се открива. Едната е в Дебелт по време на археологическите проучвания през 1982-83 година и сега имаме категоричните данни за втория пункт, който потвърждава историческите факти, че още по времето преди хан Крум вече след това има създадени отношения между българските владетели и византийски императори ,а и по-късно в най-сериозните и тежки времена между 11 и 14 век тук се поддържа администрация, която контролира търговията, производството и дава много модерни икономически отношения“, разказа още Дражева. Когато се установи кои са най-ценните находки, когато се реставрират, ще бъде направена изложба с находките в РИМ-Бургас, Националния исторически музей, във фондовете на Созополския археологически музей. Открити са още 67 основни погребения и от костницата има повече от 120 индивида, препогребани в костницата, която е създадена в олтарната част от църквата, след като тя е престанала да бъде за богослужение. В момента археолозите зазимяват разкопките.