Във всеки един град по българското Черноморие Никулден е особено почитан ден. Традицията в Созопол обаче е без аналог в страната. Кога е започнала и кой я е наложил – никой не знае.
Оказа се, че тази традиция е по-стара от паметта на хората. За Никулден в южния ни морски град разказват Николай Дойнов и Росен Илиев.
Никулден започва в Созопол не по- различно от всеки един град на морето. Времето е малко сиво, за разлика от вчера, но без силен вятър и вълни, а точно това трябва за празника. Денят е работен, но хората намират време да се отбият в църквата Свети Георги в стария град. Защото, ако не във всяко семейство, то във всеки род е имало и има, и сега моряци и рибари.
А докато чакаме процесията да тръгне към пристанището - една история, превърнала се в местна легенда. За нея пише бургаския "Черноморски фар" през 70- те. Тодор Чапелов на 2 юни 1965 е на рейс, близо до нос добра надежда. Българският кораб, на който работи се среща с руски. Моряците празнуват заедно, но докато се опитва да мине на другия плавателен съд Тодор Чапелов пада в океана, малко след 12 през нощта. Спасен е 6 часа по-късно.
Всички събрали се на шествието знаят историята на Чапелов, знаят и стотици други морски разкази.
Притесненията че няма да позволят корабите да излязат в морето, заради времето, а и заради многото желаещи да бъдат на борда, не се сбъдват и традицията ще бъде спазена. Кога е започнала, не помни никой.
Кметът Панайот Рейзи може да бъде доволен, преборил се е моряците и рибарите да бъдат почетени и тази година, но притесненията за труда им остават.
След морските спомени, добри или тежки, след музиката на оркестър "Испания", след трапезите утре Созопол пак ще живее по старому. Но историите му остават. А за тях ще говорим пак - в края на тази седмица в "Темата на Нова".
Няма коментари:
Публикуване на коментар