ПЕТА ГЛАВА
СТОПАНСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЖИВОТ НА АПОЛОНИЯ – СОЗОПОЛ
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Относно търговията на Аполония-Созопол изворите, от които можем да черпим информация са рядкост. От друга страна се смята за сигурно, че аполонийците осъществявали оживени търговски контакти с поданиците на скитския цар, Атей, който се намирал във възход през 335 г.пр.Хр. използвал приятните си аполонийци като посредници за сближаването му с македонския цар Филип ІІ. Разменяните между двете страни търговски продукти били дървен материал и вино, разменяни обикновено за жито и други продукти от северните страни. А встъпването на Аполония, около това време, в Понтийското Петградие е имало не само политически, но и търговски цели.
Множество монети от Анхиало и Месемврия – автономни, Одесос, Александрия и Томи – автономни и императорски, открити тук, свидетелстват за търговските връзки, които е имала с горепосочените градове. След пълното разпадане на Тракийската Държава на Лизимах, келтите основали в Тракия царството Тили със столица Тули. Обаче, гръцките крайбрежни градове от Елиспонта до Дунав запазили (все) пак свободата си и като последица от оживената търговия, която осъществявали помежду си, станали по-силни.
За търговията по Черно море през последвалите години много рядко споменавали нещо авторите. Константин Багренородни споменава, че през Х и ХІ в. пристанището на Созопол посещавали и руски лодки – еднодръвки пренасящи в Константинопол различни стоки. Това сведение, обаче, на византийския император не се отнася определено за местната търговия на града, а просто ни напомня факт, който виждаме и днес да се случва, сиреч, да посещават често неговото пристанище чужди кораби, заради спасителната сила на залива. Италиански ръкописи, обаче, разказват за търговските връзки на италианските мореплаватели с тези търговски пунктове на Черно море, хвърлящи не малко светлина върху търговията на града.
Според тези ръкописи оживена изглежда е била търговията на Созопол през ХІІ и ХІІІ в. и относно това специално се обръща внимание в официални документи в Женева, в които се упоменава Созопол като място, често посещавано от генуезките търговци.
При царуването на Светослав, когато Созопол вече от няколко години бил подчинен на българите, бе издадено от 8-те мъдреци на Генуа в годината 1316 нареждане забраняващо на генуезците да посещават областта Загора (Загора се наричала тогава България отсам Хемус, а според други така се наричал Дебелт, близо до Бургас), а според един специален декрет и Созопол, относно който в Ogicii de Gazarie (Хазария се наричал Кримския п-ов, който бил база на графово Хазария, чиито правомощия се разпростирали над всички търгуващи в Черно море генуезци) стр.385 се споменава, че през пролетта на 1316 г. било заповядано от Генуа нейните поданици в рамките на 40 дни да напуснат българските земи под заплахата от глоба 500 либри и 7 метри върху всеки хиперпирон (златна византийска монета) от стойността на стоките, внесени в България. След този декрет последвал друг, според който също под заплахата от глоба 500 либри се забранявало акостирането в Созопол на всеки генуезец, или с галера, или с кораба, или с лодка. И това защото някакви поданици на Светослав ограбили през 1314 г. стоката на едни генуезци при Маврокастро (крайбрежно село край Варна, сег.Маврос) От всички тези документи се извежда заключението, че генуезците още от времето, когато Созопол се намирал в ръцете на византийците, са го превърнали в голямо товарно пристанище за житото на Тракия. За да направят генуезките търговци Созопол база на търговските и военните си операции в Черно море, подпомогнали не само оживените търговски връзки на града с всички гръцки колонии, изникнали изведнъж чак до делтата на р.Дунав, от една страна, и от друга до Елиспонта, но и сигурността на пристанището, защитените крепостни стени, и (добро)съседството му със северните страни на Черноморието, което спомагало за бързото изпращане на помощи срещу толкова опасните за Латинците на Кримския п-ов вражески нападения на татарските орди.
Търговските отношения на Созопол, както по-горе казахме, се разпростирали вече далеч от Константинопол. Още от 1292 г. Франдзес ни говори за търговската дейност на гърците от Егейско море със Созопол. В хрисовула издаден от византийския император Андроник Палеолог в полза на град Монемвасия в Пелопонес, изрично е упоменат Созопол като крепост с (прилежащ) кокомерции (търговска база –б.п.) Така, че напълно естествено Созопол, с такива търговски контакти е наречен от Никифор Григора и от император Йоан Кантакузин “велик, пребогат, многолюден, хубав и пълен с всякакви блага”.
Созопол се издигнал в оживен център на търговията в Тракия през ХІV в., поради участието на генуезците в търгуването на житото на Тракия. В ръцете на генуезците той представлявал износно пристанище на всичкото жито. Както казва флорентинския търговски служител Пеолоти, който писал в началото на ХІV в., че житото на Созопол по отношение на качеството и цената се равнявало на изнасяното от Варна (Pegolotti Dalba Mercatura, стр.25).
Генуезците, както и венецианските търговци внасяли предмети ръчна изработка, платове и бакалски стоки от Италия и Германия, изнасяйки жита, основно ечемик, дървен материал и малки количества вино. За годините след падането под турско робство нямали никакво писмено свидетелство относно търговската дейност на града. Но е сигурно, че през годините предхождащи нашата епоха от пристанището му са се товарели значителни количества, както и днес, дървесина, дървени въглища, вина и риба към различните пристанища на Отоманската империя, Влахия, Егейско море, а по суша цели кервани пренасяли осолени и изсушена риба до Одрин и Букурещ.
Пристанището на Созопол посещавали от 1600 г. често и корабите от о.Хиос, ползващи освобождаване от митнически такси.
Още от древността Аполония се отличавала с неизчерпаемото си богатство от своите гори – за огрев и строителен материал, и с митичното изобилие на преминаващите край бреговете й ежегодно пасажи паламуд, скумбрия, кефал и чироз, но доколко са се възползвали е неизвестно. Страбон говорейки за Аполония не споменава нищо за рибарство, макар, че отделя почти цяла глава за паламудите и таляните по южното крайбрежие на Черно море. Чак през ХІІ в.получаваме сведения за риболова на чироза в Созопол от един ръкопис намиращ се във Виенската Императорска библиотека. В този ръкопис различните видове риба са представени със същите имена, които използваме ние днес и в допълнение ни се посочва името на един собственик или наемател на талян, на чието име наскоро бе открит документ с оловен печат.
Хайверът произвеждан в Созопол е с прекрасен вкус и е много търсен деликатес. Приготвян по различен начин от този във Византия, и за който с похвални слова се произнася през 968 г. пратеникът на владетеля на Западната империя Отон, епископът на Кремона Луитпранд.
Риболовът се осъществява основно по два метода: с таляни и с аламани. Чрез първия се лови чироз, скумбрия и друга по-малка сезонна риба, а чрез втория – главно паламуд, лансерда и калкан. Таляните се делят на две категории – за скумбрия и за чироз. Първите, които се разпъват през зимния период (ноември-декември) са 15 на брой, следните: Атия, Цукаля, Акра, Ативолос, Св.Никола, Таласакра, Милос, Гата, Св.Йоан, Цалавута, Каламици, Колокита, Скомболитрос, Кентинари и Ватирихи. Таляните за чироз, които се разполагат през пролетта (април-май) са следните 12: Св.Петър, Христос, Св.Стефан, Св.Галина (Агалина –б.п.), Св.Параскева, Малатру, Еля, Палиургия, Плака, Контрес, Цехру и Зунарита.
В един речник, издаден на френски през 1819 г. Созопол се отбелязва (като) малък град с пристанище, в което хвърлят котва военни морски съдове и от което се товарят вина и дървесина.
В една “География” от 1859 г. жителите му се характеризират като изкусни мореплаватели и капитани. А ние, неподдаващи се на никакъв патриотичен егоизъм и всякаква друга преднамереност, добавяме, че мнозинството от тях са работливи лозари, изкусни рибари и безстрашни моряци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар