ИСТОРИЯ НА ПОНТИЙСКА АПОЛОНИЯ – СОЗОПОЛ /от основаването й до наши дни/ Константинос Папайоанидис Солун 1933 г.-ШЕСТА ГЛАВА

ШЕСТА ГЛАВА

КРЕПОСТИТЕ НА СОЗОПОЛ

За крепостните стени на града стана вече дума в първата глава на тази книга, а сега пристъпяме към краткото им описание.
Градът от античността до 1372 г. е бил заобиколен от здрави стени, чиято издържливост изпитаха и самите турци. Техните следи се намират сега откъм страната на провлака, от море до море, със запазени основи на кули, чиито са били доста високи. Обграждащите крайбрежието основи се издигат на много места до равнището на земята на града и отсъстват изцяло в западната му част. Гледайки в тази посока внимателният наблюдател ще забележи в морето на разстояние 10-12 метра от брега скривалище от големи дялани камъни, върху които някога гордо са се издигали крепостните стени от тази страна на града. Местни старци разказват (но разказите им се отнасят за далечното минало), че от тази страна на града имало крайбрежна улица, през която са можели да се разминат две коли.
Близо до северозападния ъгъл, до който се събират стените на западния бряг и тези на провлака, съществува вход на подземна улица,влизаща под града, в посока изток, около 8,80 м.навътре (по-нататък по-късно е преградено) и от местното население се нарича “Гурунотрипа” (в превод – свинската дупка –б.п.) Входът й в основата си има ширина 0,71 м. и височина 1,20 м.Зидана е от основата до височина 0,50 м. от бял дялан камък, а сводът е от тухли (размери: 0,35 м. х 0,35 м. х 0,05 м.) между които се подават отворите на глинени тръби с диаметър 0,25 м. Относно този подземен вход се носи народното предание, че чрез него са били свързани в древността царските покои с пристанището.
Пълното описание на това предание изпратихме на покойния професор Николаос Г.Политие за публикуване в трети том на “Предания”, който не бе издаден.
Относно крепостните стени на Созопол Формалеон, споменава, че местното население ги нарича “cetirizi”, но смятаме тези сведения за погрешни, приемайки, по-скоро, наименованието “метиризи”, от турски, заради запазените върху една (от) кулите, докъм 1882 бойници.
Ученият Broguard посещавайки града през 1786 г. пише, че намерил останки от стара генуезка стена. Според нас считаната за генуезка от него стена са просто по-нови, може би и извършени от генуезците, ремонти на античните стени на “Трикулието”, както е споменато в един античен надпис.
Един поглед върху запазените основи е достатъчен да се убедим, че те са отпреди много повече векове отколкото твърди той. Като потвърждение на това имаме писмено свидетелство: намерената през 1878 г. в самите стени древен мраморен надпис,според който Миток Тарул “ремонтира Трипилон-а” и го “посветил” на “Аполон лечител”, хрисовулът на император Андроник от 1292 г. и изричните сведения на писателя император Йоан Кантакузин, който отдава превземането на града от генуезците през 1352 г. отчасти и на пропуска на гражданите да ремонтират крепостните стени на града.
Но изграждането на тези огромни стени не трябва да се приписва единствено на работата на жителите на Аполония, тъй като знаем, че строителството на крепостни стени в последвалите епохи и най-вече при византийците е било общо задължение на подчинените жители. Тъй като всяко укрепление било във време на война убежището на всички жители на периферията, и те са се задължавали да строят, ремонтират и поддържат укрепленията в периферията .областта).
Византийското законодателство относно “кастроктисия”-та предвижда, “където крепост или кула бъде разрушена да се поправят от гражданите”. Една идея за тази практика ни дава византийския император Кантакузин, описвайки начина, по който бил обновен градът Верия (Ледин) в ( гръцка –б.п.) Македония. Около древния акропол бе издигната нова крепостна стена с една голяма и три малки кули. Извън града били струпани в лагер 10 хил.работници. Един български хрисовулспоменава изграждането на крепостта на гр.Месембрия (Несебър – б.пр.)