понеделник, 28 декември 2015 г.
Приключи голямото археологическо проучване в Черно море
източник: http://faragency.bg/
Морският археологически проект „Черно море“ , един от най-големите международни морски археологически проекти, приключи своята първа експедиция на терен.
Проучването започна от 13 септември 2015 година. Изследваната територия е с площ 1000 км2 , като проучването е осъществено в пълно съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г. за опазване на подводното културно наследство, ратифицирана от България през 2003 г.
В експедицията участваха научноизследователските кораби „Aegaeo“ и „Номад“.
Данните, събрани по време на експедицията, ще бъдат анализирани през зимата на 2015 – 2016 г., а резултатите ще бъдат представени през пролетта на 2016 г. на сесиите на годишните археологически отчети на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Дълбоководните данни вече са предоставени на Центъра за подводна археология, гр. Созопол, в качеството му на представител на българското правителство.
Проектът е първото интегрирано археологическо проучване на българската акватория от подобен мащаб, което има за цел да проучи подводното културно наследство на България и да документира въздействието на човешката дейност през праисторическата и историческата епоха върху околната среда в региона.
Тригодишният проект, финансиран от фондация „Експедиции и образование“ (Expedition and Education Foundation), е първото съвместно начинание на Центъра за морска археология към Университет Саутхемптън и Центъра за подводна археология, България, като се реализира със съдействието на Националния археологически институт с музей към БАН, Университет Кънектикът, САЩ, Университета в Шодерторн, Швеция, и Гръцкия център за морски изследвания.
Макар и с основен фокус върху подводната археология, „Черно море“ е междудисциплинарен проект, по който различни учени от авторитетни организации не само работят съвместно на борда на изследователските кораби, но и си сътрудничат в анализа и интерпретацията на събраните данни и в изготвянето на публикации по темата.
Черно море е считано за една от най-добрите подводни лаборатории в целия свят заради своите аноксидни (безкислородни) води, в които артефактите се запазват по-добре, отколкото в която и да е друга среда. Районът като цяло е от основно значение за историята на човешкото развитие и за разселването на праисторическите хора от Ранния палеолит насам.
През втората година фокусът ще бъде върху събиране и обработване на проби и по-подробно изследване на данните, получени през първата година на проекта. През третата година екипът ще проведе проучвания в избрани райони, като ще използва най-модерна техника, включително различни типове подводни апарати.
Морският археологически проект „Черно море“ , един от най-големите международни морски археологически проекти, приключи своята първа експедиция на терен.
Проучването започна от 13 септември 2015 година. Изследваната територия е с площ 1000 км2 , като проучването е осъществено в пълно съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г. за опазване на подводното културно наследство, ратифицирана от България през 2003 г.
В експедицията участваха научноизследователските кораби „Aegaeo“ и „Номад“.
Данните, събрани по време на експедицията, ще бъдат анализирани през зимата на 2015 – 2016 г., а резултатите ще бъдат представени през пролетта на 2016 г. на сесиите на годишните археологически отчети на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Дълбоководните данни вече са предоставени на Центъра за подводна археология, гр. Созопол, в качеството му на представител на българското правителство.
Проектът е първото интегрирано археологическо проучване на българската акватория от подобен мащаб, което има за цел да проучи подводното културно наследство на България и да документира въздействието на човешката дейност през праисторическата и историческата епоха върху околната среда в региона.
Тригодишният проект, финансиран от фондация „Експедиции и образование“ (Expedition and Education Foundation), е първото съвместно начинание на Центъра за морска археология към Университет Саутхемптън и Центъра за подводна археология, България, като се реализира със съдействието на Националния археологически институт с музей към БАН, Университет Кънектикът, САЩ, Университета в Шодерторн, Швеция, и Гръцкия център за морски изследвания.
Макар и с основен фокус върху подводната археология, „Черно море“ е междудисциплинарен проект, по който различни учени от авторитетни организации не само работят съвместно на борда на изследователските кораби, но и си сътрудничат в анализа и интерпретацията на събраните данни и в изготвянето на публикации по темата.
Черно море е считано за една от най-добрите подводни лаборатории в целия свят заради своите аноксидни (безкислородни) води, в които артефактите се запазват по-добре, отколкото в която и да е друга среда. Районът като цяло е от основно значение за историята на човешкото развитие и за разселването на праисторическите хора от Ранния палеолит насам.
През втората година фокусът ще бъде върху събиране и обработване на проби и по-подробно изследване на данните, получени през първата година на проекта. През третата година екипът ще проведе проучвания в избрани райони, като ще използва най-модерна техника, включително различни типове подводни апарати.
сряда, 16 декември 2015 г.
събота, 12 декември 2015 г.
петък, 11 декември 2015 г.
Румен Димов: Какъв "Лазур", какъв Разград? Созопол има най-добрия стадион!
Главният мениджър на Созопол говори разпалено по време на пресконференцията след мача с ЦСКА от четвъртфиналите на турнира за Купата на България (0:3) на стадион „Българска армия”. Димов съобщи, че Созопол ще подаде жалба срещу съдията Георги Игнатов.
„С този съдия имаме закачка, достатъчно мачове и то на най-високо ниво в Б група ни е свирил, патили сме си от него. Съдийството в този мач - без коментар. Вие тук повечето обичате ЦСКА и е нормално да гледате от друг ъгъл, ние също гледаме от друг ъгъл, особено в началото”, каза Димов.
„Всички си мислят, че като имаме член на изпълкома, ни помагат. Напротив – най-ощетени сме”, добави той. Както е известно, член на изпълкома на БФС е кметът на Созопол Панайот Рейзи. Димов продължи с призив медиите да посетят стадиона в морското градче, като беше категоричен, че Созопол разполага с може би най-добрата база в България.
„Заслужена победа на ЦСКА, ние си имахме моментите, когато ако бяхме вкарали, щеше да ги видя ЦСКА. Вие знаете ли модела Созопол, стадиона, начина, по който сме създали този клуб? Ние сме професионален клуб с най-малък град. Този клуб го създадохме 2008 г., всичко е по желание на кмета и моя пътека. Аз съм разработил стратегията и благодарение на това, което следваме, ние сме тук. Преди 5-6 години Созопол играеше със селата.”
„Влизали ли сте в съблекалнята на гостите тук на стадион „Българска армия”? Срамота! Счупена печка, страх ни е да я пипнем, че ще се запалим. Ние имаме най-добрата база, какъв Лазур, какъв Стара Загора, какъв Разград. Ние имаме най-добрия стадион с най-добрата организация. Не сте дошли да видите. ЦСКА като дойде, казват, че такова чудо и срещу Базел и Ливърпул не е имало. Градът е 3500 души, 1500 идват на стадиона. Всички говорят за академиите на Ловеч, на Разград. Елате да видите какво имаме ние. Елате, вижте и снимайте. Динамо Москва се обаждат, искат 4 седмици в Созопол. Много руски отбори искат да дойдат заради ситуацията с Турция. И това без една стотинка от европейки средства, всичко от общината и спонсори. Всичкото го правим за децата. Това е по-важното от днешния мач.”
„Не знаете Панайот Рейзи какъв човек е. Той изобщо не се интересува от съдийство. Ако някой кмет ви каже, че не стигат парите за спорт, да си хваща чантичката и да си заминава. До 5 години ви гарантирам, че ще влезем и в „А” група и когато влезем, не искаме да сме като асансьор с влизане и излизане. В момента не сме готови. Ние сме здраво стъпили на земята. Може да паднеш и с 0:5, но сме паднали с високо вдигната глава. А ако ЦСКА имаше нашата база? ЦСКА трябва да играе в Европа! А ние ще развиваме футболистите, защото всеки един ще бъде наблюдаван”, завърши Димов.
четвъртък, 10 декември 2015 г.
Дом за стари хора "Св.Василий Велики"
Адрес гр. Кула, ул. Георги Градинаров №33 общ.Кула, обл. Видин
/телефон 0938/3-22-66; 3- 22-59
понеделник, 7 декември 2015 г.
събота, 5 декември 2015 г.
Д-р Найден Прахов - археолог, Център за подводна археология, Созопол: Находки от дъното на морето служат за украса в кръчми
Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА /http://www.faragency.bg/
- Г-н Прахов, кои са най-интересните открития, направени наскоро от изследователите на Центъра за подводна археология в Созопол?
- Едно от най-интересните открития беше направено по време на предварителните археологически проучвания, реализирани във връзка с разширяването на рибарското пристанище в гр. Черноморец. Там намерихме останки от дървен кораб, върху които лежеше част от неговия товар – куп от над 2000 огнеупорни тухли. Това лято разкопахме кораба, за да установим кога е потънал и какъв е неговият произход. Оказа се, че е построен през 19 век и то не по черноморското крайбрежие, а в Западното Средиземноморие, в района на гр. Триест, тогава в Австроунгарската империя.
В момента изследваме акваторията на Северното пристанище на Несебър. Ръководители на проекта са Драгомир Гърбов и директорът на Центъра за подводна археология Христина Ангелова. Там, на този етап с дистанционни методи, проучваме останките от масивна крепостна стена под водата. Последните две години проучихме няколко обширни акватории по Българското Черноморие: трасето на планирания газопровод „Южен поток“ пред Паша дере, залива на плажа „Градина” при Созопол, акватории край град Черноморец, град Поморие и др. Те сами по себе си са интересни от археологична гладна точка, защото дават информация за промяната на бреговата линия, за геоморфологията на района и за потънали ландшафти, които някога са били суша и са били населени.
- Разкажете повече за потъналите праисторически селища, които изследвате?
- По българското черноморско крайбрежие са известни над двадесет такива обекта – в морето и в крайбрежните езера. Те някога са били селища на сушата, но са потънали вследствие на покачването на морското ниво и потъването на тектонските плочи. Във Варненските езера например има над 15 потънали селища от късната каменно-медна (халколитна епоха) и от ранната бронзова епоха. За съжаление повечето от тях са унищожени при изкопни и драгажни работи. Малко от тях са били частично проучени и не е известно какво се е съхранило. Интересното е, че там предстои строителство на няколко пристанища и в предвидените за изграждането им площи са ни известни такива селища. Така че предстоящата работа на Центъра за подводна археология е да направи проучвания – първоначално геофизични, а вероятно и археологически разкопки на тези толкова интересни и важни обекти, които досега са били неглижирани. Потънали селища има и по Южното Черноморие – при нос Атия, в пристанищата на Созопол и Китен, при устието на р. Ропотамо. Интересното е, че всички те са изключително добре запазени – дървените конструкции на сградите са съхранени в анаеробната среда под седиментите и тинята и това дава огромен потенциал за изследвания. Позволява и тяхното датиране – от третото и петото хилядолетие преди нашата ера.
- Каква е възможността, след като бъдат проучени, те да бъдат експонирани, за да могат да бъдат разглеждани?
- Винаги, когато проучваме такива обекти, си задаваме този въпрос, защото всички тези селища са изключително интересни – „Дали е възможно те да бъдат експонирани и запазени на морското дъно, така че да бъдат посещавани?” Това е изключително трудно, защото те се намират в една активна зона, на места с интензивна седиментна дейност, на вълнова активност, на отлагане и отнемане на пясъци. Засега е непосилно те да се експонират и да се поддържат в състояние, което позволява да бъдат посещавани от водолази.
- Каква е съдбата на тези селища, след като бъдат открити и проучени?
- Най-добре е те да бъдат запазени на дъното, покрити с пясъци и седименти, за да продължи естествената дейност на морето. Ако бъдат оставени при естествените им условия, те ще се съхранят хиляди години. Затова една от политиките на съвременната археология е тези обекти да бъдат проучени с недеструктивни методи, доколкото това е възможно, или с ограничени по площ разкопки, така че да се придобие необходимата информация, без да бъдат унищожени. Проблемът е, че тези обекти често влизат в конфликт с предстоящи човешки дейности – изграждане на вълноломи, на пристанища, на пътища, драгиране и т.н., което е причина за тяхното унищожаване. Много от тях се намират в зоната на пристанища, които често са изключително замърсени, а това се отразява върху естественото им консервиране и съхраняване.
- Случва ли се да се сблъсквате по време на Вашата работа с подводни иманяри?
- По време на нашата работа рядко срещаме иманяри. Когато ние работим някъде, това е известно на местното население. Рядко се правят археологически проучвания и това обикновено е събитие. Но ние се натъкваме на следите от иманярска дейност. За съжаление най-често това са ценни артефакти в частни колекции. Научаваме за иманярски находки от местното население. Хората споделят къде какво е намерено и извадено от морето, какво е унищожено. За съжаление вследствие на активната водолазна дейност през последните години – рапанджийство, ваденето на части от метални кораби, а и заради това, че този спорт вече е много достъпен, много артефакти, които са били на морското дъно, вече са отнесени. Виждаме такива предмети навсякъде по Черноморието: в дворовете на къщите, в кръчми или в малки сбирки в хотели и къщи за гости. Най-често това са цели или фрагментирани амфори, железни или каменни котви, оловни щокове и т.н.
- Какво бихте казали на онези хора, които откриват находки под водата, в музея ли трябва да ги предадат?
- Ще им кажа само, че един предмет на морското дъно носи много научна информация. Ако се извади от любители, а не от археолози, той губи голяма част от тази информация. Освен това с изваждането на всеки предмет започва много бърз процес на самоунищожение, заради промяната на досегашната му среда. Това важи за керамиката, метални и дървени предмети. Затова е много важно предметът да бъде бързо предаден на археолозите и да им бъде съобщено къде точно е намерен. Най-добре е, ако той не е застрашен от иманярска или друга дейност, да не бъде ваден от водата. Консервацията на всеки един предмет е изключително скъпа и отнема много време. Понякога е по-добре да го оставим на дъното на морето, да го покрием и картираме. Често, ако го извадим, а нямаме възможност за консервация, на практика го унищожаваме. За съжаление такава е съдбата на стотици железни котви например. Ако не се консервират, само за няколко години те се разпадат.
- Има много легенди, че на дъното на Черно море лежат неоткрити несметни богатства. Каква доза истина може да има в тези истории?
- Има толкова много обекти в Черно море. От научна гледна точка всеки един от тях представлява съкровище. От научно-популярна гледна точка вероятно на всеки един потънал кораб могат да бъдат открити артефакти, които да определим като съкровища. Какви ценности ще бъдат тепърва откривани, надявам се всички ние да разберем, а това ще стане, ако те бъдат намерени при археологически проучвания. За съжаление находките, които са откривани от иманяри, рапанджии и водолази, обикновено остават скрити за обществеността и за научните среди и попадат в частни колекции, продавани са и са изнасяни от България. По този начин те губят голяма част от научната си стойност. Но както един безценен предмет може да загуби своята стойност за науката, така една незначителна наглед находка, може да има огромно значение, ако бъде правилно проучена.
- Г-н Прахов, кои са най-интересните открития, направени наскоро от изследователите на Центъра за подводна археология в Созопол?
- Едно от най-интересните открития беше направено по време на предварителните археологически проучвания, реализирани във връзка с разширяването на рибарското пристанище в гр. Черноморец. Там намерихме останки от дървен кораб, върху които лежеше част от неговия товар – куп от над 2000 огнеупорни тухли. Това лято разкопахме кораба, за да установим кога е потънал и какъв е неговият произход. Оказа се, че е построен през 19 век и то не по черноморското крайбрежие, а в Западното Средиземноморие, в района на гр. Триест, тогава в Австроунгарската империя.
В момента изследваме акваторията на Северното пристанище на Несебър. Ръководители на проекта са Драгомир Гърбов и директорът на Центъра за подводна археология Христина Ангелова. Там, на този етап с дистанционни методи, проучваме останките от масивна крепостна стена под водата. Последните две години проучихме няколко обширни акватории по Българското Черноморие: трасето на планирания газопровод „Южен поток“ пред Паша дере, залива на плажа „Градина” при Созопол, акватории край град Черноморец, град Поморие и др. Те сами по себе си са интересни от археологична гладна точка, защото дават информация за промяната на бреговата линия, за геоморфологията на района и за потънали ландшафти, които някога са били суша и са били населени.
- Разкажете повече за потъналите праисторически селища, които изследвате?
- По българското черноморско крайбрежие са известни над двадесет такива обекта – в морето и в крайбрежните езера. Те някога са били селища на сушата, но са потънали вследствие на покачването на морското ниво и потъването на тектонските плочи. Във Варненските езера например има над 15 потънали селища от късната каменно-медна (халколитна епоха) и от ранната бронзова епоха. За съжаление повечето от тях са унищожени при изкопни и драгажни работи. Малко от тях са били частично проучени и не е известно какво се е съхранило. Интересното е, че там предстои строителство на няколко пристанища и в предвидените за изграждането им площи са ни известни такива селища. Така че предстоящата работа на Центъра за подводна археология е да направи проучвания – първоначално геофизични, а вероятно и археологически разкопки на тези толкова интересни и важни обекти, които досега са били неглижирани. Потънали селища има и по Южното Черноморие – при нос Атия, в пристанищата на Созопол и Китен, при устието на р. Ропотамо. Интересното е, че всички те са изключително добре запазени – дървените конструкции на сградите са съхранени в анаеробната среда под седиментите и тинята и това дава огромен потенциал за изследвания. Позволява и тяхното датиране – от третото и петото хилядолетие преди нашата ера.
- Каква е възможността, след като бъдат проучени, те да бъдат експонирани, за да могат да бъдат разглеждани?
- Винаги, когато проучваме такива обекти, си задаваме този въпрос, защото всички тези селища са изключително интересни – „Дали е възможно те да бъдат експонирани и запазени на морското дъно, така че да бъдат посещавани?” Това е изключително трудно, защото те се намират в една активна зона, на места с интензивна седиментна дейност, на вълнова активност, на отлагане и отнемане на пясъци. Засега е непосилно те да се експонират и да се поддържат в състояние, което позволява да бъдат посещавани от водолази.
- Каква е съдбата на тези селища, след като бъдат открити и проучени?
- Най-добре е те да бъдат запазени на дъното, покрити с пясъци и седименти, за да продължи естествената дейност на морето. Ако бъдат оставени при естествените им условия, те ще се съхранят хиляди години. Затова една от политиките на съвременната археология е тези обекти да бъдат проучени с недеструктивни методи, доколкото това е възможно, или с ограничени по площ разкопки, така че да се придобие необходимата информация, без да бъдат унищожени. Проблемът е, че тези обекти често влизат в конфликт с предстоящи човешки дейности – изграждане на вълноломи, на пристанища, на пътища, драгиране и т.н., което е причина за тяхното унищожаване. Много от тях се намират в зоната на пристанища, които често са изключително замърсени, а това се отразява върху естественото им консервиране и съхраняване.
- Случва ли се да се сблъсквате по време на Вашата работа с подводни иманяри?
- По време на нашата работа рядко срещаме иманяри. Когато ние работим някъде, това е известно на местното население. Рядко се правят археологически проучвания и това обикновено е събитие. Но ние се натъкваме на следите от иманярска дейност. За съжаление най-често това са ценни артефакти в частни колекции. Научаваме за иманярски находки от местното население. Хората споделят къде какво е намерено и извадено от морето, какво е унищожено. За съжаление вследствие на активната водолазна дейност през последните години – рапанджийство, ваденето на части от метални кораби, а и заради това, че този спорт вече е много достъпен, много артефакти, които са били на морското дъно, вече са отнесени. Виждаме такива предмети навсякъде по Черноморието: в дворовете на къщите, в кръчми или в малки сбирки в хотели и къщи за гости. Най-често това са цели или фрагментирани амфори, железни или каменни котви, оловни щокове и т.н.
- Какво бихте казали на онези хора, които откриват находки под водата, в музея ли трябва да ги предадат?
- Ще им кажа само, че един предмет на морското дъно носи много научна информация. Ако се извади от любители, а не от археолози, той губи голяма част от тази информация. Освен това с изваждането на всеки предмет започва много бърз процес на самоунищожение, заради промяната на досегашната му среда. Това важи за керамиката, метални и дървени предмети. Затова е много важно предметът да бъде бързо предаден на археолозите и да им бъде съобщено къде точно е намерен. Най-добре е, ако той не е застрашен от иманярска или друга дейност, да не бъде ваден от водата. Консервацията на всеки един предмет е изключително скъпа и отнема много време. Понякога е по-добре да го оставим на дъното на морето, да го покрием и картираме. Често, ако го извадим, а нямаме възможност за консервация, на практика го унищожаваме. За съжаление такава е съдбата на стотици железни котви например. Ако не се консервират, само за няколко години те се разпадат.
- Има много легенди, че на дъното на Черно море лежат неоткрити несметни богатства. Каква доза истина може да има в тези истории?
- Има толкова много обекти в Черно море. От научна гледна точка всеки един от тях представлява съкровище. От научно-популярна гледна точка вероятно на всеки един потънал кораб могат да бъдат открити артефакти, които да определим като съкровища. Какви ценности ще бъдат тепърва откривани, надявам се всички ние да разберем, а това ще стане, ако те бъдат намерени при археологически проучвания. За съжаление находките, които са откривани от иманяри, рапанджии и водолази, обикновено остават скрити за обществеността и за научните среди и попадат в частни колекции, продавани са и са изнасяни от България. По този начин те губят голяма част от научната си стойност. Но както един безценен предмет може да загуби своята стойност за науката, така една незначителна наглед находка, може да има огромно значение, ако бъде правилно проучена.
Димитър Недев: Археологическите дейности в Созопол и близката околност протичат в две направления
Археологическите дейности в Созопол и близката околност протичат в две направления. Това каза за Радио „Фокус”- Бургас Димитър Недев, директор на Археологическите експозиции в Созопол и Черноморец. По неговите думи, това са провеждане на спасителни разкопки във връзка със строителната политика на общината и изграждането на инфраструктурата на територията на Созопол.”Повече от 20 години се провежда перманентна археологическа програма, в която участват Археологическият институт към БАН, Бургаският регионален музей, Националният исторически музей, Историческият музей в Созопол, както и Великотърновският университет, представляван от проф. Казимир Попконстантинов“, уточни той.
Подводна и надземна археология се правят в няколко центрични ядра – остров „Свети Иван“ и остров „Свети Кирик и Юлита“, старата част на Созопол, както и две ранновизантийски крепости на територията на Черноморец, обясни Недев. Той допълни, че се работи и по сътрудничество с френска страна. През годината са проучени повече от 10 археологически обекти. „Настоящият период е краят на сезона - проучваме два малки обекта, свързани с изграждането на жилищни сгради. Резултати има само при единия. Открита е ранновизантийска сграда с няколко интересни находки. Предвижда се разкопките да приключат около 15-ти декември“, допълни Недев.
Тази година отново е проучван Античният некропол на Аполония, където са намерени и проучени няколко десетки гроба с интересни гробни дарове. Археологът обясни, че в колекцията на музея вече има съдове за благовония и такива за пиене на вино, но те не могат да се отличат с особени художествени качества.
Тази година на територията на остров „Свети Иван“е открита късноантична гробница, където е засвидетелстван ритуал с жертвено животно. Проведени са мероприятия, свързани с укрепване на разкритите структури. „Този гроб вече много ясно и конкретно датира църквата, свързана с мощите на Св. Йоан, която някъде в първата половина на 6-ти век вече е съществувала. Така че още един термин хронологически чрез тази гробница придобихме“, каза Недев.
Той обясни, че втора година се работи в района на Черноморската крепост „Хрисосотира“ . Там са изяснени параметрите на укрепителната стена с много интересни находки, които добре датират периода на изграждането на крепостта. Археологът уточни, че са потвърдени данните, че на това място преди е имало селище, може би укрепено пристанище, от времето на късноархаична Аполония, т.е. втората половина от 6-ти в. пр. Хр. По думите му, вече е ясно трасето на крепостната стена, разкрити са няколко кули, намерени са 40 предмета, които са собственост на Националния исторически музей. Разкопките ще бъдат включени в експозицията на музея „Св. Никола“ в Черноморец, допълни Недев. Находките са реставрирани и вече са в Археологически музей Созопол и в началото на следващата година ще бъде обновен музейният модул.
Няколко обекта са проучени и на територията на архитектурно-историческия резерват „Старинен Созопол“, допълни той. Недев посочи, че там е намерена голяма сграда от втората половина на 4-ти до 2-ри век със следи от стенописи и много интересни находки. Той уточни,че се работи също в областта на южната крепостна стена, където по проект се изгражда информационен център. „Там най-забележителната находка е един малък фрагмент от етруска керамика, която вероятно е достигнала до Созопол“, каза Недев. Според него това е станало чрез посредническата търговия на Милет.
По думите на Недев, в момента се работят два археологически обекта с неголяма площ. „Това са спасителни разкопки на западния бряг на Созополския полуостров. Единият е без резултат. В другия и в момента върви почистването на ранновизантийска сграда, частично разрушена от по-късни строителни вмешателства през Средновековието“, обясни археологът. Хронологическият обхват на обекта е от 6 в. пр. Хр. до 17 в.
Виолета ТАСЕВА http://www.focus-news.net/
Подводна и надземна археология се правят в няколко центрични ядра – остров „Свети Иван“ и остров „Свети Кирик и Юлита“, старата част на Созопол, както и две ранновизантийски крепости на територията на Черноморец, обясни Недев. Той допълни, че се работи и по сътрудничество с френска страна. През годината са проучени повече от 10 археологически обекти. „Настоящият период е краят на сезона - проучваме два малки обекта, свързани с изграждането на жилищни сгради. Резултати има само при единия. Открита е ранновизантийска сграда с няколко интересни находки. Предвижда се разкопките да приключат около 15-ти декември“, допълни Недев.
Тази година отново е проучван Античният некропол на Аполония, където са намерени и проучени няколко десетки гроба с интересни гробни дарове. Археологът обясни, че в колекцията на музея вече има съдове за благовония и такива за пиене на вино, но те не могат да се отличат с особени художествени качества.
Тази година на територията на остров „Свети Иван“е открита късноантична гробница, където е засвидетелстван ритуал с жертвено животно. Проведени са мероприятия, свързани с укрепване на разкритите структури. „Този гроб вече много ясно и конкретно датира църквата, свързана с мощите на Св. Йоан, която някъде в първата половина на 6-ти век вече е съществувала. Така че още един термин хронологически чрез тази гробница придобихме“, каза Недев.
Той обясни, че втора година се работи в района на Черноморската крепост „Хрисосотира“ . Там са изяснени параметрите на укрепителната стена с много интересни находки, които добре датират периода на изграждането на крепостта. Археологът уточни, че са потвърдени данните, че на това място преди е имало селище, може би укрепено пристанище, от времето на късноархаична Аполония, т.е. втората половина от 6-ти в. пр. Хр. По думите му, вече е ясно трасето на крепостната стена, разкрити са няколко кули, намерени са 40 предмета, които са собственост на Националния исторически музей. Разкопките ще бъдат включени в експозицията на музея „Св. Никола“ в Черноморец, допълни Недев. Находките са реставрирани и вече са в Археологически музей Созопол и в началото на следващата година ще бъде обновен музейният модул.
Няколко обекта са проучени и на територията на архитектурно-историческия резерват „Старинен Созопол“, допълни той. Недев посочи, че там е намерена голяма сграда от втората половина на 4-ти до 2-ри век със следи от стенописи и много интересни находки. Той уточни,че се работи също в областта на южната крепостна стена, където по проект се изгражда информационен център. „Там най-забележителната находка е един малък фрагмент от етруска керамика, която вероятно е достигнала до Созопол“, каза Недев. Според него това е станало чрез посредническата търговия на Милет.
По думите на Недев, в момента се работят два археологически обекта с неголяма площ. „Това са спасителни разкопки на западния бряг на Созополския полуостров. Единият е без резултат. В другия и в момента върви почистването на ранновизантийска сграда, частично разрушена от по-късни строителни вмешателства през Средновековието“, обясни археологът. Хронологическият обхват на обекта е от 6 в. пр. Хр. до 17 в.
Виолета ТАСЕВА http://www.focus-news.net/
Абонамент за:
Публикации (Atom)