Директорът на Националния исторически музей ст. н. с. д-р Божидар Димитров в интервю за Агенция „Фокус” по повод обвинения на археолози от Асоциация на българските археолози.
Фокус: На пресконференция археолози от Асоциация на българските археолози отправиха обвинения към Вас, че правителството Ви е отпуснало над 1.5. млн. лв. за обекти по Южното Черноморие. Как ще отговорите на критиките?
Божидар Димитров: Тъй наречените археолози от съюза на археолозите в никакъв случай не изразяват интереса на цялата гилдия, както претендират, а на някакъв тесен кръг археолози. Те просто нямат информация. Те ме обвиняват, че получавам веднъж 650 000 лв. и още веднъж 900 000 лв. от правителството за разкопки по Южното Черноморие. Вярното е единствено, че правителството отпусна тези пари, но те са отпуснати на общините, които са сключили договори с археолози. Само двама от тези археолози са от Националния исторически музей, т.е. хора, които са под пряко мое ръководство. Останалите археолози са от Национален археологически институт с музей към БАН, между които директорът и зам.-директорът на института. Именно те са определили кои обекти и какви пари. Тази пресконференция е пълна с неистини и отчайваща некомпетентност, невежество и липса на информация къде какво става по света. Поразен съм. Не очаквах, че има колеги на такова ниско равнище.
Как могат да казват, че пари се дават за малостойностни обекти? Един истински археолог не може да каже такова нещо, защото няма малостойностен обект в археологията. Всеки обект, какъвто ще да е, дори една антична кошара, каквито имаше по магистралата, дава информация за миналото и какви са били кошарите през античността, какъв е бил битът на обикновените хора. Няма малостойностни обекти, особено на Южното Черноморие, там въобще няма такива обекти.
Не е вярно, че 900 000 лв. се дават само за обекти по Южното Черноморие и с предишните 600 000 лв. ставали 1.5 млн. лв. Само с последното постановление 350 000 лв., т.е. повече от една трета от сумата, отива за гробниците в Казанлъшката долина. Част от парите отиват за крепостта Кастрици край Варна – това е Северното Черноморие. Южното Черноморие получава това, което трябва да получи, за да довърши разкопките, които по тяхната класификация, не по моята, са високостойностни обекти – градове като Созопол, Ахтопол, Акра при Черноморец. Това са градове. Как може да се каже, че един град е малостойностен обект? И пак казвам – малостойностни обекти в археологията няма. Археологията се прави не за откриване на злато, сребро, статуи, а се прави, за да се получи информация за миналото. Дори, когато на един обект няма злато и сребро, той вече носи някаква информация, че в него са живели бедни граждани.
Фокус: Как се определят средствата за обектите по Южното Черноморие и има ли прозрачност при тяхното разпределяне?
Божидар Димитров: Има прозрачност. Общините правят своите заявки. Един екип, в който най-малко влизам аз, а археолози от Национален археологически институт с музей към БАН и Националния исторически музей, определя къде колко пари трябват. Парите се изпращат на общините, които сключват договори с археолозите и по силата на законите се наблюдават. Предполагам, че така става, защото аз нямам досег до парите, а те твърдят, че имам. Моите археолози ще работят през есента, защото в Созопол не може да се работи през лятото. Тук работят едни археолози, но те са от Бургаския и Созополския музей.
Фокус: Колко средства получиха археолозите на Националния исторически музей, които работят на Южното Черноморие?
Божидар Димитров: Единият получи 90 000 лв., а другият – 40 000 лв. Това е всичко, което е получил Националният исторически музей. Една част от парите са изхарчени, но не в Созопол, а в Черноморец. Другият археолог ще започне работа през есента, защото в Созопол сега не може да се работи, заради многото туристи.
Фокус: Как ще отговорите на обвинения, че Вие стоите зад промените в
Закона за културното наследство в частта за реставрациите?
Божидар Димитров: Откровено казано и в момента не знам кой е автор на промените. Нямаме пръст в тази работа, не са ни търсили и правилно, защото археологията не е най-силната част от Националния исторически музей, т.е. не е единственото направление, в което работи. Има нещо друго, което не ми харесва, и показва тяхната пълна неинформираност и изостаналост от модерните грижи за културното и историческо наследство. Те отправят следното обвинение към мен: „Божидар Димитров е за реставрация на крепости, църкви, манастири. Това е един метод, който се е използвал в Европа през 20 в., но в момента е напълно отречен и вече никъде не се работи”. Тези хора дори под носа си не могат да видят, че италианците възстановяват Колизеума изцяло, че гърците възстановяват Партенона много усилено, много упорито и въпреки кризата, възстановяват изцяло Солунската крепост, а Турция реставрира крепостната стена на древния Константинопол, която е дълга 29 километра. Не съм виждал такава неинформираност, такава изостаналост във вижданията.
Фокус: Как ще отговорите на обвиненията, че профанизирате археологията и дават пример с вампирите?
Божидар Димитров: Не казах ли и аз още в началото, че вампири е имало на много места? Още в началото казах, че това е ординерно откритие и че много такива са намерени. Те казват същото, вероятно научавайки го от мен.
Фокус: На пресконференция археолози от Асоциация на българските археолози отправиха обвинения към Вас, че правителството Ви е отпуснало над 1.5. млн. лв. за обекти по Южното Черноморие. Как ще отговорите на критиките?
Божидар Димитров: Тъй наречените археолози от съюза на археолозите в никакъв случай не изразяват интереса на цялата гилдия, както претендират, а на някакъв тесен кръг археолози. Те просто нямат информация. Те ме обвиняват, че получавам веднъж 650 000 лв. и още веднъж 900 000 лв. от правителството за разкопки по Южното Черноморие. Вярното е единствено, че правителството отпусна тези пари, но те са отпуснати на общините, които са сключили договори с археолози. Само двама от тези археолози са от Националния исторически музей, т.е. хора, които са под пряко мое ръководство. Останалите археолози са от Национален археологически институт с музей към БАН, между които директорът и зам.-директорът на института. Именно те са определили кои обекти и какви пари. Тази пресконференция е пълна с неистини и отчайваща некомпетентност, невежество и липса на информация къде какво става по света. Поразен съм. Не очаквах, че има колеги на такова ниско равнище.
Как могат да казват, че пари се дават за малостойностни обекти? Един истински археолог не може да каже такова нещо, защото няма малостойностен обект в археологията. Всеки обект, какъвто ще да е, дори една антична кошара, каквито имаше по магистралата, дава информация за миналото и какви са били кошарите през античността, какъв е бил битът на обикновените хора. Няма малостойностни обекти, особено на Южното Черноморие, там въобще няма такива обекти.
Не е вярно, че 900 000 лв. се дават само за обекти по Южното Черноморие и с предишните 600 000 лв. ставали 1.5 млн. лв. Само с последното постановление 350 000 лв., т.е. повече от една трета от сумата, отива за гробниците в Казанлъшката долина. Част от парите отиват за крепостта Кастрици край Варна – това е Северното Черноморие. Южното Черноморие получава това, което трябва да получи, за да довърши разкопките, които по тяхната класификация, не по моята, са високостойностни обекти – градове като Созопол, Ахтопол, Акра при Черноморец. Това са градове. Как може да се каже, че един град е малостойностен обект? И пак казвам – малостойностни обекти в археологията няма. Археологията се прави не за откриване на злато, сребро, статуи, а се прави, за да се получи информация за миналото. Дори, когато на един обект няма злато и сребро, той вече носи някаква информация, че в него са живели бедни граждани.
Фокус: Как се определят средствата за обектите по Южното Черноморие и има ли прозрачност при тяхното разпределяне?
Божидар Димитров: Има прозрачност. Общините правят своите заявки. Един екип, в който най-малко влизам аз, а археолози от Национален археологически институт с музей към БАН и Националния исторически музей, определя къде колко пари трябват. Парите се изпращат на общините, които сключват договори с археолозите и по силата на законите се наблюдават. Предполагам, че така става, защото аз нямам досег до парите, а те твърдят, че имам. Моите археолози ще работят през есента, защото в Созопол не може да се работи през лятото. Тук работят едни археолози, но те са от Бургаския и Созополския музей.
Фокус: Колко средства получиха археолозите на Националния исторически музей, които работят на Южното Черноморие?
Божидар Димитров: Единият получи 90 000 лв., а другият – 40 000 лв. Това е всичко, което е получил Националният исторически музей. Една част от парите са изхарчени, но не в Созопол, а в Черноморец. Другият археолог ще започне работа през есента, защото в Созопол сега не може да се работи, заради многото туристи.
Фокус: Как ще отговорите на обвинения, че Вие стоите зад промените в
Закона за културното наследство в частта за реставрациите?
Божидар Димитров: Откровено казано и в момента не знам кой е автор на промените. Нямаме пръст в тази работа, не са ни търсили и правилно, защото археологията не е най-силната част от Националния исторически музей, т.е. не е единственото направление, в което работи. Има нещо друго, което не ми харесва, и показва тяхната пълна неинформираност и изостаналост от модерните грижи за културното и историческо наследство. Те отправят следното обвинение към мен: „Божидар Димитров е за реставрация на крепости, църкви, манастири. Това е един метод, който се е използвал в Европа през 20 в., но в момента е напълно отречен и вече никъде не се работи”. Тези хора дори под носа си не могат да видят, че италианците възстановяват Колизеума изцяло, че гърците възстановяват Партенона много усилено, много упорито и въпреки кризата, възстановяват изцяло Солунската крепост, а Турция реставрира крепостната стена на древния Константинопол, която е дълга 29 километра. Не съм виждал такава неинформираност, такава изостаналост във вижданията.
Фокус: Как ще отговорите на обвиненията, че профанизирате археологията и дават пример с вампирите?
Божидар Димитров: Не казах ли и аз още в началото, че вампири е имало на много места? Още в началото казах, че това е ординерно откритие и че много такива са намерени. Те казват същото, вероятно научавайки го от мен.
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
Няма коментари:
Публикуване на коментар