Некропол от древна Аполония разкриват археолозите в Созопол. Това съобщи за Агенция “Фокус” директорът на Историческия музей в Созопол Димитър Недев, който и в момента работи на обекта. По думите му - погребението е открито в северния дял на притвора на трикорабната базилика, под нивата и на двете църкви. „Ситуацията е: две църкви, една от VІ – VІІ век, с ранен период на изграждане, друга - от Х век, съществувала до ХVІІ в. В очертанията на северния дял на притвора, в първичната пясъчна коса, сме открили началото на нивото на древна Аполония и то в съвсем ранния период. От вчера имаме разкрити два гроба и един елинистически, от ІІІ век. Открито е погребение на девойка, само с един съд за благовония, която е била бременна, най-вероятно - починала по време на бременността, обясни той.
„Днес откриваме погребение на малко дете, може би на възраст до 3 години (антропологически се води от нула до 5 години), но допускаме, че е на около три, тъй като крачетата са много малки (около 10 см). Погребението е извършено в амфора от остров Самос, която се датира в началото на третата четвърт на VІ век преди Христа. Това е същата тази хронологическа граница, която бяхме определили при съда с еротичните сцени; малко по-рано от този период. Съдовете са алабастрони, произтичат от Коринт (това е ранната фаза на къснокоринтския стил) и се датират в границите между 560 и 540 година”, обясни археологът Димитър Недев.
След 1974 г. професор Михаил Лазаров (един от известните изследователи на античния период на Аполония, на Месамврия, и на Одесос), който е бил уредник на созополския музей, за първи път имаме удоволствието да намерим гроб от архаичния период. Този гроб като дата предхожда този производствен комплекс от три металургични пещи и пещ за производство на керамика, датирани между 470 и 450 година, за които вестниците вече писаха, каза Димитър Недев.
Находката бе открита в присъствието на откривателя на мощите на Свети Йоан Кръстител проф. Казимир Попконстантинов и много се надяваме – това да повлече крак и в тази църква да намерим нещо подобно, но, засега, това е само мокър сън, каза археологът Димитър Недев.
Много съм щастлив и радостен, че присъствам на това откритие. В 40-годишната ми практика, за първи път ми се случва това, това и за Созопол е изключително приятна вест и изненада, тъй като открехва една от най-ранните страници на древна Аполония и на Созопол, това каза пред Агенция “Фокус” проф. Казимир Попконстантинов, археолог и преподавател във Великотърновския музей „Свети Свети Кирил и Методий”. За мен това е великолепен шанс и удоволствие да присъствам на това откритие каза проф. Казимир Попконстантинов.
Директорът на Националния исторически музей ст. н. с. д-р Божидар Димитров в интервю за Агенция „Фокус” по повод обвинения на археолози от Асоциация на българските археолози.
Фокус: На пресконференция археолози от Асоциация на българските археолози отправиха обвинения към Вас, че правителството Ви е отпуснало над 1.5. млн. лв. за обекти по Южното Черноморие. Как ще отговорите на критиките?
Божидар Димитров: Тъй наречените археолози от съюза на археолозите в никакъв случай не изразяват интереса на цялата гилдия, както претендират, а на някакъв тесен кръг археолози. Те просто нямат информация. Те ме обвиняват, че получавам веднъж 650 000 лв. и още веднъж 900 000 лв. от правителството за разкопки по Южното Черноморие. Вярното е единствено, че правителството отпусна тези пари, но те са отпуснати на общините, които са сключили договори с археолози. Само двама от тези археолози са от Националния исторически музей, т.е. хора, които са под пряко мое ръководство. Останалите археолози са от Национален археологически институт с музей към БАН, между които директорът и зам.-директорът на института. Именно те са определили кои обекти и какви пари. Тази пресконференция е пълна с неистини и отчайваща некомпетентност, невежество и липса на информация къде какво става по света. Поразен съм. Не очаквах, че има колеги на такова ниско равнище.
Как могат да казват, че пари се дават за малостойностни обекти? Един истински археолог не може да каже такова нещо, защото няма малостойностен обект в археологията. Всеки обект, какъвто ще да е, дори една антична кошара, каквито имаше по магистралата, дава информация за миналото и какви са били кошарите през античността, какъв е бил битът на обикновените хора. Няма малостойностни обекти, особено на Южното Черноморие, там въобще няма такива обекти.
Не е вярно, че 900 000 лв. се дават само за обекти по Южното Черноморие и с предишните 600 000 лв. ставали 1.5 млн. лв. Само с последното постановление 350 000 лв., т.е. повече от една трета от сумата, отива за гробниците в Казанлъшката долина. Част от парите отиват за крепостта Кастрици край Варна – това е Северното Черноморие. Южното Черноморие получава това, което трябва да получи, за да довърши разкопките, които по тяхната класификация, не по моята, са високостойностни обекти – градове като Созопол, Ахтопол, Акра при Черноморец. Това са градове. Как може да се каже, че един град е малостойностен обект? И пак казвам – малостойностни обекти в археологията няма. Археологията се прави не за откриване на злато, сребро, статуи, а се прави, за да се получи информация за миналото. Дори, когато на един обект няма злато и сребро, той вече носи някаква информация, че в него са живели бедни граждани.
Фокус: Как се определят средствата за обектите по Южното Черноморие и има ли прозрачност при тяхното разпределяне?
Божидар Димитров: Има прозрачност. Общините правят своите заявки. Един екип, в който най-малко влизам аз, а археолози от Национален археологически институт с музей към БАН и Националния исторически музей, определя къде колко пари трябват. Парите се изпращат на общините, които сключват договори с археолозите и по силата на законите се наблюдават. Предполагам, че така става, защото аз нямам досег до парите, а те твърдят, че имам. Моите археолози ще работят през есента, защото в Созопол не може да се работи през лятото. Тук работят едни археолози, но те са от Бургаския и Созополския музей.
Фокус: Колко средства получиха археолозите на Националния исторически музей, които работят на Южното Черноморие?
Божидар Димитров: Единият получи 90 000 лв., а другият – 40 000 лв. Това е всичко, което е получил Националният исторически музей. Една част от парите са изхарчени, но не в Созопол, а в Черноморец. Другият археолог ще започне работа през есента, защото в Созопол сега не може да се работи, заради многото туристи.
Фокус: Как ще отговорите на обвинения, че Вие стоите зад промените в
Закона за културното наследство в частта за реставрациите?
Божидар Димитров: Откровено казано и в момента не знам кой е автор на промените. Нямаме пръст в тази работа, не са ни търсили и правилно, защото археологията не е най-силната част от Националния исторически музей, т.е. не е единственото направление, в което работи. Има нещо друго, което не ми харесва, и показва тяхната пълна неинформираност и изостаналост от модерните грижи за културното и историческо наследство. Те отправят следното обвинение към мен: „Божидар Димитров е за реставрация на крепости, църкви, манастири. Това е един метод, който се е използвал в Европа през 20 в., но в момента е напълно отречен и вече никъде не се работи”. Тези хора дори под носа си не могат да видят, че италианците възстановяват Колизеума изцяло, че гърците възстановяват Партенона много усилено, много упорито и въпреки кризата, възстановяват изцяло Солунската крепост, а Турция реставрира крепостната стена на древния Константинопол, която е дълга 29 километра. Не съм виждал такава неинформираност, такава изостаналост във вижданията.
Фокус: Как ще отговорите на обвиненията, че профанизирате археологията и дават пример с вампирите?
Божидар Димитров: Не казах ли и аз още в началото, че вампири е имало на много места? Още в началото казах, че това е ординерно откритие и че много такива са намерени. Те казват същото, вероятно научавайки го от мен.
