Каква омая
в теб има не зная,
ти завладя ме от дете
...и те обикнах от сърце.
Малките улички,
старите къщи,
дървета смокинови
бриз ги обгръща.
Калдъръмено дворче,
китна лозница,
за малко присядам
седя ненаситно.
Гларуси волно
в небето летят,
по твоите покриви
от вечност гнездят.
Белите лодки
долу на кея
рибари очакват,
море ги люлее.
Ако някак
загубя се аз,
фарът червен
е верен компас.
автор: Таня Сарандева
Няма коментари:
Публикуване на коментар