Гледам залива с водата тиха
полегнала върху брега
в тази нежност препокрита
...виждам сякаш две тела.
Как вълната толкоз мека
напред и върната назад
твори и ласка и утеха
че има ни на този свят.
Така и две души човешки
привлечени незнайно как
в стремеж и истински надежди
с ръце подобни на вълна.
Един безкраен необят
вода и бряг
и две тела
едното мъж - едно жена.
Дали от свян или от дълг
бързо се прибра денят
небето пусна тъмен креп
и тайнство сътвори човек.
автор: Таня Сарандева
Няма коментари:
Публикуване на коментар