ТАЛЯН

Таляните се изграждат на местата, които трасират движението на рибата- обикновено на носовете. Талянът представлява мрежа, състояща се от авлия и "къща" (колиба), която се крепи от отвесно разположени в морето палузи (дървени стълбове). Авлията започва от брега и се насочва перпендикулярно навътре в морето, като нейната дължина зависи от дълбочината на водата. В края на авлията се намира "входът" към "къщата", който винаги трябва да е насочен срещу движението на рибата. Мрежите са разположени под формата на квадрат или правоъгълник и завършват с торба, която в долния си край има катастима (дюшаме) с мрежесто дъно, а отворът й се затваря с мрежест капак- 'ципа". Цялата мрежеста конструкция се държи от палузите, закрепени отвесно посредством привързване към спуснати на дъното тежки каменни блокове, при което разтоянието между тях е 25 колача.
Авлията се крепи от 5, а някъде и от повече палузи, но най-много до 7, като се разполагат в една редица. Свързват се с дебело въже- енгьоз, което с единия си край е здраво закрепено за брега, а с другия- за "майката", който е последният, откъм морето на авлията, който същевременно е и основния палуз на "къщата". Броят на нейните опорни палузи също варира , но не надвишава 12 . Те се нареждат в два срещуположни реда, които могат да бъдат напречни или надлъжни на авлията. Всеки палуз има определено наименование: "бащата" е срещуположният на "майката"; капакови- държащи капака и торбата; кефаломати- крайните палузи. Всички те се свързват с въжета, които минават на 1-2 колача над водната повърхност, като тези, които свързват надлъжните редове се наричат "паратии", а напречните "карашлъци".
Така ,че като се движи по крайбрежието рибата, стига до авлията, следва нейната посока влиза в "къщата", по чиито стени се озовава в торбата, където се затваря от спускащия се след нея капак.
В зависимост от начина на постройка, разположение на палузите и броя на торбите, таляните биват няколко вида..... Таляните са също летни и есенни.

инмормация: Studia Pontica 2
ТРАДИЦИОННА МОРСКА КУЛТУРА ПО БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ
Илия Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов
БАН