
Авлията се крепи от 5, а някъде и от повече палузи, но най-много до 7, като се разполагат в една редица. Свързват се с дебело въже- енгьоз, което с единия си край е здраво закрепено за брега, а с другия- за "майката", който е последният, откъм морето на авлията, който същевременно е и основния палуз на "къщата". Броят на нейните опорни палузи също варира , но не надвишава 12 . Те се нареждат в два срещуположни реда, които могат да бъдат напречни или надлъжни на авлията. Всеки палуз има определено наименование: "бащата" е срещуположният на "майката"; капакови- държащи капака и торбата; кефаломати- крайните палузи. Всички те се свързват с въжета, които минават на 1-2 колача над водната повърхност, като тези, които свързват надлъжните редове се наричат "паратии", а напречните "карашлъци".
Така ,че като се движи по крайбрежието рибата, стига до авлията, следва нейната посока влиза в "къщата", по чиито стени се озовава в торбата, където се затваря от спускащия се след нея капак.
В зависимост от начина на постройка, разположение на палузите и броя на торбите, таляните биват няколко вида..... Таляните са също летни и есенни.
инмормация: Studia Pontica 2
ТРАДИЦИОННА МОРСКА КУЛТУРА ПО БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ
Илия Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов
БАН
Няма коментари:
Публикуване на коментар