информация: www.dnevnik.bg Калина Тельянова снимка: Мартин Митов
Не ми се е случвало да пътувам по южното черноморско крайбрежие, без мислите ми да се насочат към едно романтично и обвито в много тайнственост място.
Там, в залива Алепу, на юг от Созопол се намира остров Свети Тома, наречен така заради построения някога там параклис на името на светеца.
Защо точно на апостол Тома е бил посветен този параклис? Защо не са го нарекли на името на св. Николай, защитник на моряците и рибарите? Защо носи името на един от дванайсетте апостоли? Какви надежди са възлагали на светеца хората по тези места? Колкото и да търсих, не намерих отговор на тези въпроси...
В своята "История на Аполония Понтийска - Созопол" созополчанинът Константинос Папайоанидис съобщава, че освен храм на св. Тома на острова е съществувал и друг, посветен на Светата Троица.
Царството на змиите
Сред местното население остров Свети Тома е известен повече с името Змийския остров. Спомням си, че като дете питах моята баба защо е змийски. А тя ми отговаряше, че там живеят царят и царицата на змиите, откъдето управляват своето царство. Значи това е тяхната столица, уточнявах аз, удовлетворена от отговора.
Островът е с площ от 12 декара, а височината му е 13 метра. Скалист, тревист и безводен.
На него към естествените условия за живот са се приспособили разсадени преди повече от 60 години кактуси, предимно от вида опунция, пренесени, както сочат източници, от ботаническата градина в Братислава от цар Борис III.
През месец юни кактусите цъфтят с едри цветове, а през август-септември дават и плодове. Те са с големина на синя слива и аромат на ягода.
На остров Св. Тома има колония от гюнтерова полевка - рядък бозайник от семейството на гризачите, гнездят много птици. Островът е обиталище и на сиви водни змии, които се хранят с риба.
Редица легенди се носят за това място. Най-популярната е, че след нападенията си над кораби, преминаващи наблизо, морски пирати са крили в неговите подводни пещери ограбените съкровища. Точно тази легенда разпалва страстите на иманярите и те нанасят непоправими щети на историята - всичко е пребродено, преплувано и това, което е намерено, е изнесено от мястото, където би имало най-голяма стойност.
Резерват "Ропотамо"
Змийският остров е част от големия комплексен резерват "Ропотамо", обхващащ площ от около 1000 хектара. В комплекса има 257 вида птици, като 71 от тях присъстват в Червената книга на България, а 8 са записани в Червената книга на застрашените от изчезване видове по цял свят. В него се намира и най-голямото в България находище на морски пелин.
Освен това комплексът е уникален със своите мочурища, блата, скални феномени, най-известният сред които Лъвската глава. През 1992 г. поради нарушаване на екологичния баланс вследствие на нерегулиран туризъм и засилено строителство резерватът е обявен за територия със строг режим на защита.
Другите забележителности, които влизат в комплексния резерват "Ропотамо", са едноименната река, блатата Алепу, Стамополу, Аркутино, Маслен нос. Всяко от тези кътчета е с неповторими природни характеристики.
Солената река
Река Ропотамо, извираща от околностите на Босна, преминава през изключително красиви лонгозни гори, обвити с лиани и диви лози, които придават тропически вид на пейзажа. В своето начало тя е малка и сладководна, а по-надолу, където в нея се вливат Росенска и Церовска река, освен че придобива вид на плавателна, поради смесването й с морска вода тя става и солена. По тази причина рибата, която се среща в нея, е морска - кефал, илария, попчета и други.
Реката и районът около устието й са обявени за защитена местност още през 1940 г., а през 1962 г. статутът му е сменен и той става Народен парк.
Блатото Алепу се намира южно от Созопол, в землището на Равадиново, до залива Алепу. То представлява лагуна, отделена от морето с плажна ивица с дюнни образувания, и се обитава от десетки видове водни животни - ракообразни, в него има над сто вида водорасли. Впечатляват с разнообразието си и пернатите - голям и малък гмурец, червена чапла, ням лебед, малък воден бик, зеленоглава патица, сива патица, белоока потапница, морски орел, малък креслив орел и др.
Любопитна подробност е фактът, че на гръцки думата алепу означава лисица. До този момент обаче в резервата не е забелязван нито един екземпляр от този вид. А лисицата заедно с чакала, дивата свиня и вълка са едни от най-разпространените диви обитатели на Странджа. Откъм Приморско блатото Алепу граничи с друго, не по-малко интересно като биоразнообразие - Стамополу.
Мечото блато
Аркутино е блато-лагуна, в което растат тръстика, папур и бяла водна лилия. Предполага се, че тези места някога са били обитавани от мечки. Като едно от доказателствата за това се приема името на блатото - на гръцки аркуда означава мечка.
За Маслен нос, най-източната част на Странджа, легенда разказва, че в острите му скали са намерили гибелта си много кораби, пренасящи амфори със зехтин. Оттук и името - Еля (гр.), Зейтин борун (тур.), Маслен нос. Друга легенда сочи, че названието му идва от маслиновата гора, расла някога върху неговата територия. Открити някога руини се приемат за свидетелство, че на Маслен нос се е издигала крепост и е имало удобно пристанище. Легендите понякога са много близо до историята, но дали случаят е такъв, ще кажат историците.
През 1998 г. край острова е открит първият у нас подводен музей, разположен на дълбочина 4 - 8 метра с площ 250 - 300 квадратни метра. Сред експонатите са римски котви от II - III век, останки от потънали преди хилядолетия дървени кораби, амфори, древно оръдие и др., събирани в акваторията на нос Калиакра и Шабла. Първият посетител на този музей е Стефан фон Ромел от Минден - Вестфалия.
Цялото великолепие на тази уникална природа, от която е част и остров Св.Тома, предизвиква възхищението на всеки, който се е докоснал до нея.
Не случайно много легенди разказват, че Змийският остров е дори част от рая.
Островите:
В Черно море има малко на брой острови. Пет от тях с намират по българското крайбрежие:
Змийски остров
Свети Иван
Свети Кирик
Свети Петър
Света Анастасия
Флора и фауна
Интересна особеност на Черно море е наличието на сероводород в концентрация 11-14 ml/l на дълбочина от 120-150 m до дъното, което прави невъзможно съществуването на живи същества с изключение на някои анаеробни бактерии под тази граница. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в 90% от обема на Черно море (на 150-200 метра дълбочина) няма кислород, оттам и живот. Спорен е въпросът дали слоят, наситен с кислород, все по-вече се стеснява.
В Черно море има около 180 вида риба (26 от тях имат търговска стойност) и три вида делфини. Тук живее и застрашеният тюлен монах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар