Директорът на Археологическия музей в Созопол, Димитър Недев: Много отдавна иманярите търсят съкровището на Вълчан войвода

Община Созопол, градът и близките околности, въпреки активните археологически проучвания през последните години също са обект на иманярски намеси. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев. Той допълни, че в последните 25 години се работи доста интензивно от учените в града и околностите. Това е свързано с широко медийно отразяване, което пък насочва и иманярите, които са „едни хора с много богата фантазия, търсачи на съкровища”, каза Недев. Той допълни, че усилията на археолозите, и техните наблюдения, са съсредоточени в града и близките околности и поради засилените строителни дейности, на които се провеждат спасителни проучвания. Археолозите са установили иманярска намеса на няколко места, предимно могили. „Имаме регистрирани няколко могили, на които явно си личи, че не са откроили некрополни структури, гробници и ли такива съоръжения. Основно е в зоната на „Тумбатеровата къшла”, една могила в близост до Черноморец и в местността „Мапите”. Даже при едно кратко преследване в едни от случаите открихме кирки, лопати, така че те бяха си заминали малко преди нас. Такива намеси има в митичното Вълчаново кале или Лъвската глава, където иманярите от много отдавна търсят съкровището на Вълчан войвода, но няма зони, като Арчар и като райони в Родопите, където цели археологически обекти почти се унищожават изцяло и работят по много хора. Обхождайки близките околности на Созопол основно иманярски намеси са свързани с така наречените „машинкаджии” - търсачи на монети. Такова действие наскоро засвидетелствахме в района на Черноморец на проучваната през лятото от нас крепост Акра и в района на местността „Червенка”. Вече е писмо до директорите на Археологическия институт и до Националния музей, за да бъдат предприети мерки за своевременно проучване на паметниците и своевременна намеса от наша страна”, каза Димитър Недев. Той допълни, че през последните години учените в Созопол успяват да тушират строителната намеса. В последните 25 години там където се строят хотелите, зоните са със съответна защита и преди самото строителство задължително се извършват археологически разкопки. Такива спасителни разкопки се правят и в момента при изграждането на воден цикъл на Созопол при полагането на ВиК инфраструктурата и строителството на пречиствателните станции. По думите на археолога, в близката среда на Созопол, където има музей, бързи ответни действия и рефлекторност на държавата няма драстични иманярски посегателства. Недев допълни, че има и известни на местните хора иманяри ,които са разкрити. „В близката крайморска Странджа на юг имаше едно голямо дело, свързано с Павлинка, иманярката от Китен. Нейните неща бяха конфискувани и в момента се пазят в Археологическия музей в Бургас. Там намесата беше насочена по скоро в могилите, могилните некрополи около Веселие, Ясна поляна, село Изгерв около Царево и в този район”, каза Недев. Археологът допълни, че много добре работя с община Созопол, която финансира спасителни проучвания.