Темата на НОВА разказва за първата българска подводница. През 1915г. в българските води патрулират две подводници на съюзническа Германия - УБ-17 и УБ-18.

Темата на НОВА разказва за първата българска подводница. През 1915г. в българските води патрулират две подводници на съюзническа Германия - УБ-17 и УБ-18. След влизането на България във войната те влизат в действие, за да я защитят от агресията на Русия. На 15.X.1915г. Варна е бомбардирана от руска ескадра. И именно присъствието на двете подводници намалява ефекта от бомбардировките и принуждава руските кораби да се оттеглят. Така Варна е спасена от разрушение, а жертвите са ограничени до минимум. България разбира силата на подводния флот и сключва сделка с Германия за УБ -18. През март 1916г. след българско искане германското Морско министерство решава да предостави на България една от действащите в Черно море подводници. Бойният флаг на Подводник № 18, както е заведена в българските щатове подводницата, е вдигнат на 25.V.1916г. Нейна постоянна флотска база е пристанището на двореца Евксиноград. По време на първото ѝ учебно-демонстрационно плаване из Варненския залив и потапянето ѝ, на борда присъстват князете Борис Търновски и Кирил Преславски. През 1916г. се постига договореност за предаването на българския флот на още една германска подводница - еднотипната "UB-I-7" ("UB-7"), но през септември с.г. тя загива заедно с един български подофицер, стажуващ на нея. Започва подготовката на два екипажа за българската подводница - основен и дублиращ. Едновременно с това в германската подводно-ремонтна база в Кил преминава обучение и 10-членна бригада от български технически персонал. Според германското щатно разписание екипажът на този тип подводници се състои от 14 души, но на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души, което се смята за недопустимо в германския флот. За командир на Подводник № 18 е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир - мичман I ранг Иван Вариклечков. Дублиращ командир е лейтенант Г. Славянов. Подводник № 18 има постоянни маршрути : Варна - Калиакра и обратно, Варна - Калиакра - Мангалия - Кюстенджа и обратно, Варна - Бургас - Созопол и обратно. Подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат. До края на 1916г. тя попада 8 пъти в минни полета, от които излиза с успех. На 13.XII.1916 г. с появяването си прекратява руска бомбардировка над Балчик и кара руските кораби да се оттеглят от българското крайбрежие. Краят на подводницата е загадка. След 90 години водолазите от сдружението "Блек Сий Дайв Одесос" я намират разделена на две части на 35 дълбочина в Черно море. Последвалите проучвания на военните доказват, че това е следствие от подводен взрив. Старата версия свързва края на подводницата с преминаването й във френско владение след войната и нарязването й на скраб в 1921г. в Тунис.