Фокус: Какво послание искате да отправите с изложбата „Антарктида – чистата земя”?
Милена Маринчева: „Антарктида – чистата земя” беше избрана като тема на изложбата, тъй като Антарктида в момента, все още е единственото, най-чисто място на Земята и все още там не е стъпвал човешки крак, с изключение на този на учените, а учените са там с цел само изучаване на природата и дивия свят. Изложбата е свързана изцяло с дивия свят, с ледниците, с цветовете на Антарктида, с красотата на този континент и всъщност посланието е да запазим този континент все още чист, да остане такъв какъвто е бил.
Фокус: Има ли в България интерес към антарктическите експедиции?
Милена Маринчева: През последната година интересът се засили, тъй като българската база на Антарктида, под ръководството на проф. Христо Пимпирев, е от национално значение. Ние сме част от 28-те държави, които принадлежат към антарктическия договор и когато този договор приключи, те ще имат думата при разпределението на ресурсите. Идеята на изложбата е всъщност да запознае хората с това, какво се случва на Антарктида, какво правят учените там. Там се реализират много проекти във връзка с климатичните промени и влиянието им върху животните. Тази година имаше 7 проекта, включително 4 с чуждестранно участие. За нас Антарктида трябва да стане една национална кауза.
Фокус: Трудно ли взехте решението да заминете с експедицията?
Милена Маринчева: Не, за мен не беше трудно. Поканата дойде през ноември миналата година. Бях запозната с рисковете, разбира се. Аз се съгласих, защото за мен целта беше първо чрез фотографията да покажа Антарктида на хората в България и второ - правим един общ проект с колега оператор Емилиан Динов. Направихме три филма. Единият ще бъде излъчен по БНТ - „Дневниците на 20-ата юбилейна експедиция на Антарктида”, вторият филм е „Звукове и цветове от Антарктида” и третият е „Психология на малките общества”. Всъщност, това беше част от този голям проект, който направихме с колегата оператор и който стана възможен благодарение на проф. Христо Пимпирев и Българския антарктически институт.
Фокус: Каква е основната тема на тези филми и на какво се набляга в тях?
Милена Маринчева: В юбилейната експедиция тази година за 20-и път до Антарктида успешно отидоха и се върнаха български учени, донесоха проби и успешно завършиха проекти. Всъщност идеята на „Дневниците” е да покаже какво правят там учените и какво са правили от ноември до март. В „Психология на малките общества” става дума за това, че всяка една експедиция на Антарктида, независимо дали е българска или не, е едно малко общество, едно семейство. От там човек не може да си тръгне веднага, заради транспорта, трудната организация и т.н. Чистотата на междучовешките отношения, там няма омраза, няма интриги, общо взето там всички работят екипно и всички са заедно и точно това е идеята на самия филм – да се покаже общата работа и общите цели. Мога да дам пример със себе си – аз там бях фотограф, но всъщност бях и много други неща – и домакин, и чистач, и строителен работник. Там всички хора правят всичко заедно. Това е идеята на „Психологията на малките общества”. Филмът „Звукове и цветове от Антарктида” е в малко по-научнопопулярна насока и цели да покаже красивите кадри, чистотата на мястото, различни местности от континента, на които сме били. Това е за по-широкия кръг публика за това какво представлява Антарктида.
Фокус: Какво Ви изненада най-много, когато отидохте на Антарктида? Имаше ли неща, за които не бяхте подготвена?
Милена Маринчева: Единственото нещо, което не очаквах, беше, че самият континент се променя ужасно бързо, климатът се променя много бързо. Установих, че цялата работа на учените зависи от метеорологичните условия, а те са изключително динамични. Ако до преди 2 минути е греело слънце, след още две минути ще се появи и студен вятър, ще дойде студен фронт и съответно времето ще се влоши, после след 10 минути пак ще стане хубаво. Динамиката за мен беше нова.
Фокус: Каква представа може да се добие за Антарктида от изложбата?
Милена Маринчева: Дивият свят, ледниците и чистотата на континента.
Фокус: Възможно ли е този континент да бъде събрана в 50 фотографии? Какво не може да бъде показано чрез тях?
Милена Маринчева: Не може да бъде показана емоцията, защото това може да го изпита човек, който е бил там. За един-два дни не може да се усети тази емоция.
Фокус: На какво най-много сте наблегнали във фотографиите?
Милена Маринчева: Животинският свят, красивите пейзажи, залезите. Наблегнах на тях, тъй като цветовете са много ярки, много истински, много различни. Даже като фотограф бих казала, че самите фотоси нямаха нужда от обработка, тъй като въздуха е толкова чист и толкова кристален, че дава абсолютно естествен вид на цветовете и не е нужна обработка.
Изложбата се открива днес от 18.30 часа в Националния природонаучния музей (бул. „Цар Освободител” №1а) и може да бъде видяна до 3 май.
Няма коментари:
Публикуване на коментар