Уникална голяма пещ от Архаичната епоха в края на 6-ти – 5-ти век пр. Хр. за изработване на фина керамика е открита при продължаващите археологически спасителни разкопки на Южната крепостна стена в Созопол, разказа за Радио „Фокус” - Бургас техният ръководител Цоня Дражева. Пещта е на 2 метра ширина на скарата за изпичане. „Тя е много добре запазена, към нея проявиха интерес учени от други европейски институти и дойдоха да ни помогнат колегите от френската експедиция, която работи през последните години в Созопол. Един от най-добрите представители на френската школа от Френската академия и ръководител на лаборатория за експериментална керамика беше тук, той е извън френската експедиция и дори участва пряко в разчистването на пещта. Българи и французи се обединиха, защото това сигурно е единствената пещ на север от о. Тасос, Гърция, където е известна пещ от този период”, каза още тя. „При проучването се установи, че в един момент в ранното християнство са я пробили с християнски гробове. Дори са се опитали да я използват като една своеобразна гробница – защото вътре открихме и две погребения, които се датират в пети век, но те категорично са нарушили целостта на скарата”, каза още Дражева. От шести януари археолозите работят по спасителните разкопки, които започнаха в края на миналата година през месец ноември. Екипът е научен ръководител Цоня Дражева и зам.-ръководител Димитър Недев. С този екип Дражева работи вече 20 години и проучва крепостта Созопол. „Продължаваме открития, които са свързани с Некропола край християнската църква и с църквата на манастира „Свети Николай Чудотворец”. Може да се каже, че имаме над 200 погребални структури, които най-общо са от 5-ти век, т.е. от началото на християнството до началото на 17 век. Вероятно ще има и още, но засега в петното, в което е ограничен теренът за проучване. Според нея пет хоризонта са достатъчни, за да се каже, че става въпрос за едно свещено място, свързано с християнските символи на Созопол. Най-интересното е, че заедно с християнския некропол, който е вкопан в по-ранния античен план на Аполония Понтийска, откриваме и информация, свързана с активен икономически живот на този град и безспорно това е много важно за представителите за времето 7-6 в. Пр. Хр. - данните за преди 2600 години са много мъгляви, защото досега не е имало проучвания, не само в Аполония. Тя е най-старият град на територията на източната част на Балканския полуостров и Западното Черноморско крайбрежие. Тук доказахме още през миналия археологически сезон едно много активно производство на полуфабрикатни продукти, свързани с добива на мед, медна руда, правенето на бронз, а също и желязо. Но очевидно полиметалните рудни залежи на медния рид на Странджа са били още по-богати тогава и това производство е насочено именно към търговията, защото откриваме търговски форми, наричани екрити, които са товарели на корабите. Още две пещи в този участък и вече стават осем само на територията на Южна крепостна стена”, разказа археологът. „Спасителните разкопки продължават и те имат за главна цел да завършат всички архитектурни елементи на крепостната, на входа и църквата, защото в началото на седмицата идва проектантски екип от архитекти, които да подготвят концепцията, това е много важно, тъй като е център на пешеходната зона и посещаван от туристите, така че трябва поне за предстоящия сезон след май месец, да направим аварийна консервация и реставрация, която едновременно да дава и шанс на посетителите, без да влизат вътре, да могат да резгледат културно-историческото наследство”, обясни Дражева. Ще се направят площадки и дъсчени пътеки, от които да се наблюдават уникалните археологически паметници.
Виолета ДИМОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар