Ако имахме малко акъл като нация, досега България можеше да е най-известната дестинация на културния туризъм в Източна Европа. Днес целият свят знае къде да намери останките от Древна Гърция, все повече започва да чува и за прекрасни културно-исторически паметници на турска територия. България, която е една от най-богатите на старини държава, изглежда няма амбициите да привлича туристи с атрактивни маршрути. България не е бедна страна, тя има огромно културно наследство, останки от няколко цивилизации от праисторически времена до днес. Но у нас само се приказва за културен туризъм - с почти единствената цел заинтересовани лица и фирми да извлекат кяр от "тая работа". Такива мисли му идват наум на човек, когато посети новата временна изложба в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, представяща находките от проучването на Аполония Понтика - шедьоври от елинската колония на територията на днешен Созопол, най-стария град-държава по Българското Черноморие. ДУМА отдавна следи разкопките на некропола на Аполония, които вече две десетилетия са под ръководството на ст.н.с. Кристина Пантайотова от НАИМ-БАН. Разположен по протежението на известния плаж Харманите, некрополът до момента е открил пред погледа на археолозите над 2300 гробни съоръжения,стотици останки от поменални практики, гробни дарове, характерни за ритуалите на древното население. Както е известно, елините не са полагали злато при погребването на мъртвите, но богато украсените съдове и различни предмети за тоалета, оръдия на труда, оръжия, бронзови накити, монети са истински прозорец към живота на елинския град преди 2500 години, казва Панайотова. Проучването на колонията започва още през 1912 г. и продължава до днес с усилията на учените от НАИМ, от Института по тракология при БАН, НИМ и от музеите в Бургас и Созопол. Мащабни проучвания се осъществяват през 1946-1949 г. под ръководството на проф. Иван Венедиков и в последния период - от 1992 г. насам. Като знае човек всичко това, като види и на място в Созопол това, което все още е останало от некропола, си представя какъв прекрасен обект за културен туризъм вече можеше да има градът днес. Уви, както цялото ни Черноморие, така и това райско до не така отдавна кътче е превърнато в бетонен ад, настъпващ неумолимо и на самия морски бряг.
В последните пет години проучването на Аполония понтика е не планово, а спасително, аварийно. Вървим буквално пред багерите, бързаме да проучим територията, преди да бъде застроена, спирахме строителството на няколко пъти, разказва археоложката. И се радва, че все пак са успели да проучат голяма част от некропола, да спасят безценни останки от древността, преди да ги унищожат машините и да ги залее бетонът. Проблемът идва от това, че терените - почти на самата плажна ивица, са върнати на собственици като "земеделска земя"! Какво точно земеделие са практикували тези хора на плажа досами морето? По всички закони това не би трябвало да е възможно - защото и ивицата е изключителна държавна собственост, и некрополът е регистриран като паметник. Но е факт. Отдавна са изчезнали табелите "Защитени дюни", защото са изчезнали и самите дюни. Престъпление. И на никого не му пука. Освен на учените. Те знаят как би изглеждал паметникът при една отговорна консервация и реставрация, с вписване в живописния природен пейзаж, с изградена към него инфраструктура, специално осветление, с рекламни материали, с подготвени гидове и пр. Защо Гърция и Италия са световно известни с паметниците си? Защото там всяко камъче е съхранено, поднесено атрактивно за погледа, опазено с мисъл за ценността на това национално богатство. Пък и за възможността да се печели от показването му. У нас, на плажа в Созопол, вече няма какво да се покаже, нито от какво да се печели. Некрополът загива, а за това, което все още може да се види, се грижат само археолозите. Безценен паметник се превръща в пясък. А върху него са се стоварили празни хотели, неонови светлини и "шезлонги срещу заплащане", оградени с мръсни въжета, ограждащи частната територия.
Колонията Аполония е основана през VII в. пр. Хр. от преселници от Милет и други йонийски центрове. Според сведения на Херодот на това място живеят траките - скирмиани и асти. Сливането на двете цивилизации ражда местна култура, чиито характерни особености добре може да се проследят по изображенията, рисувани върху керамичните съдове от онова време. Около средата на IV в. пр. Хр. градът успява да извоюва автономия и има самостоятелно управление, сече собствени монети с емблема двурога котва, разказва Кръстина Панайотова. През V в.пр. Хр. Аполония бележи рацвет, превръща се в благоустроен град, защитен от яки крепостни стени. Територията на колонията се е простирала до днешна Иниада (Салмидесос) в Турция. Стратегическото положение на града и умението на населението да използва богатите руди на Странджа го превръщат в първостепенен посредник в търговията между Елада и Тракия. Уникален керамичен водопровод с оловни скоби, изработен по рядка за времето си технология, е снабдявал града с прясна питейна вода, докарвана от изворите при известния Райски залив. От този период са и най-интересните находки, открити при проучването на некропола. В античния свят има около 30 града с име, свързано с покровителя - бог Аполон. Но единствено "българската" Аполония е наречена "Магна" (Велика). Огромна 13-метрова статуя на Аполон е бдяла над града. Известно е, че римските легиони на Марк Лукул през 72 г. на I в. пр.Хр. опожаряват и разграбват колонията, а статуята отмъкват в Рим, разказва археоложката. Възможно е там тя да е била претопена за оръжие, както се е случило с много други статуи по това време.
През лятото на 2009 година археологическият екип е проучил и островчето св. Кирик. Малко късче земя, свързано със Созопол с тесен провлак. По думите на Панайотова, не са очаквали никакви изненади. Остров Св. Кирик е бил проучван, сред първите разкопвачи е имало дори френски учени, в началото на 90-те години на ХХ век отново българо-френски екип работи там. Но, както често се случва в тази професия, неочакваното се е появило внезапно. Открихме на това място акропола на Древна Аполония - най-високата точка, сакралното място на елинския град, казва археоложката. Тук е имало храмов комплекс и мястото, за разлика от подобните комлекси в Несебър например, все още не е застроено. Още за траките това място е било свещено, тук е почитан тракийският Херос, за което свидетелстват намерените оброчни плочки с изображения на тракийския конник. Екипът е разкрил основите на 6 храма, сред които - една от най-ранните християнски базилики (датирана към края на IV в.). Още тогава тя е била обявена за епископски храм. А езически храмове вероятно е имало повече, защото са открити детайли, които не принадлежат към нито един от откритите градежи.
Лошото е, че и островчето, което преди е било използвано от военните, сега е обект на инвеститорски набези, на намерения за строеж на казина и други чалга атракции. А би могло това място да се превърне в обект на културния туризъм, да се направи музей на примоската търговия, защото този в града и без това "се пука по шевовете" от археологическите находки в Созопол, да се съхрани културната памет на населението през вековете. Радостното обаче е, че все повече българи вече имат интерес към културния туризъм, искат да опознаят миналото на българските земи, смята Кръстина Панайотова. Дано поне това малко и все още красиво парче земя на нашето Черноморие, запазило следите на древна култура, бъде опазено от набезите на безогледни предприемачи, превръщащи всичко по пътя си в грозен кич.
автор:Велиана Христова
http://www.magelanbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3062:2009-11-22-15-00-17&catid=42:2009-01-15-12-42-55&Itemid=61
Няма коментари:
Публикуване на коментар