Архим. доц. д-р Павел Стефанов Той е роден в Аполония и живее при царуването на римския император Траян (98-117 г.). Вместо рибар или лозар младежът решава да стане войник – една рискована, но доходна професия, която е свързана с приключения и вълнения. По всяка вероятност семейството на Зосим не е християнско, защото в противен случай то щеше да бъде кръстен като дете. В Созопол има малък римски гарнизон, защото отношенията между града-колония и тракийската провинция не винаги са идилични.
Проблемът е, че ранното християнство отхвърля убийството, военната служба и войната като смъртни грехове. Едва през ІV век, когато църквата става държавна институция в империята, тя променя основно отношението си към армията и започва да благославя войната в името на Христос. Но в началото на ІІ век християните, под чието влияние попада Зосим, го убеждават, че не може да бъде едновременно войник и християнин. Той приема тайно кръщение и отказва да изпълнява военните си задължения. В тях влиза и принасянето на жертви пред идолите на боговете. Житието уточнява, че тогава в Созопол се намира Дометиан - управител на Антиохия Писидийска в Мала Азия. Анонимен доносник съобщава на властите, че Зосим се отказал от военната повинност. Той е арестуван и докаран пред управителя. Младежът неустрашимо заявява, че е воин на Христос, а не на императора. В Римската империя живият император е обожествяван и всеки отказ да се участва в неговия култ се смята за държавна измяна.
Житието на Зосим е изпълнено с описания на мъченията, на които е подложен. В общи линии те съвпадат с изтезанията на редица мъченици и може да се спори доколко са свързани с него или по-късните византийски редактори ги копират от други жития. Според житието го хващат четирима палачи, които го смазват от бой. След това го окачват вързан на дърво и го дерат с железни зъбци. Слагат го върху нажежено медно легло, но както при тримата отроци във Вавилон огънят се превръща в роса. Мнозина от езичниците остават смаяни и повярват в Спасителя. След това джелатите обуват на Зосим сандали с остри гвоздеи, връзват го към млади коне и така той бяга заедно с колесницата на управителя, който препуска към град Конана. Въпреки нечовешките страдания Зосим продължава дръзновено да изповядва Христос. Вбесени, мъчителите му отсичат главата. В императорския Менологий от 1034-1041 г. се съобщава, че християните погребват мощите на св. Зосим в Комана. Това сигурно е грешка на преписвача, защото Комана, където умира св. Йоан Златоуст, се намира в Абхазия, а в житието вече е споменат град Конана.
Точното време, когато е пострадал мъченикът, не е известно. Според най-добрите агиографи в света – боландистите от Бенедиктинския орден, св. Зосим е убит между 107 и 117 г. Гръцкият житиеписец св. Никодим Светогорец отнася мъченичеството му към 98 г. Повечето днешни изследователи го датират в 100 г. Но най-вероятно това става след 112 г., когато император Траян издава указ срещу християните.
Датата на паметта на св. Зосим също варира. В Синаксара (календара) на Константинополската патриаршия от Х век той се чества на 20 юни. Но в други преписи на Синаксара и в печатния гръцки Миней (Венеция, 1591) паметта му е на 19 юни. Светецът се почита също на 19 юни в грузинския календар от Х век и в Синаксара на св. Георги Светогорец (около 1042 г.), където той е свързан с апостол Тадей. През ХІІ век видният грузински книжовник Йоан Петрици, който живее в Бачковския манастир, превежда от грузински на гръцки език житието на св. Зосим.
В Типика на Великата църква (“Св. София”) от ІХ-ХІ век мъченикът се споменава на дата 19 юни, но липсва служба. Тя не е написана и до днес. В някои византийски ръкописи се срещат отделни песнопения в чест на светеца – канон на осми глас от Георги с акростих (текст, събран от първите букви на химните) “Ще възхваля носещия името Зосим с любов”; канон също на осми глас от Йосиф с акростих “На Зосим да възпеем боговдъхновената благодат. От Йосиф”; ирмос с начало “Твоят светоносен”.
В своето класическо съчинение "Княжество България" (т. 2) известният историк Константин Иречек пише за град Созопол и за мъченик Зосим: "С твърдата суша този издатък (Созополският полуостров) е свързан с нисък пясъчен провлак, около 120 крачки широк и не много повече дълъг. Между дълбокия дребен пясък се издига новата черквица "Св. Зосим", който мъченик бил тукашен гражданин и живял във времето на император Траян." Този храм представлява еднокорабна едноапсидна каменна църква, построена през 1857 г. върху развалини от по-стар храм.
С извинение на жителите и туристите в Созопол трябва да се признае, че светец с име Зосим най-вероятно никога не е живял в града. Житието споменава управител на Антиохия Писидийска и град Конана, които са в Мала Азия, а не на Балканите. В Писидия действително е съществувал град Созопол, който по времето на Селевкидите е наречен Аполония (обратно на българския град). Епископи на Созопол Писидийски участват във втория вселенски събор (381 г.) и четвъртия вселенски събор (451 г.). Около 465 г. в езическо семейство тук е роден известният монофизитски водач Север Антиохийски. Някои учени локализират развалините на Созопол в местността Сузон в днешна Турция, но разкопки не са извършвани. Несъмнено жителите на Созопол на Черно море приемат св. Зосим за свой покровител, като използват съвпадението в имената на двата града. Подобно смесване има между античния мъченик св. Терапонт Сардийски (в Мала Азия), който през късното Средновековие е дублиран в Западна България като св. Терапонт Сердикийски (Софийски). През ХVІІІ век Гложенският манастир, наричан Киевски по името на изчезнало близко селище Киеово, създава легенда, че бил основан от киевски княз. И днес в Римокатолическата църква има фиктивен епископски титул "Созополски".
информация: http://www.pravoslavie.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар