четвъртък, 30 август 2012 г.

Некропол от древна Аполония разкриват археолозите в Созопол.

Некропол от древна Аполония разкриват археолозите в Созопол. Това съобщи за Агенция “Фокус” директорът на Историческия музей в Созопол Димитър Недев, който и в момента работи на обекта. По думите му - погребението е открито в северния дял на притвора на трикорабната базилика, под нивата и на двете църкви. „Ситуацията е: две църкви, една от VІ – VІІ век, с ранен период на изграждане, друга - от Х век, съществувала до ХVІІ в. В очертанията на северния дял на притвора, в първичната пясъчна коса, сме открили началото на нивото на древна Аполония и то в съвсем ранния период. От вчера имаме разкрити два гроба и един елинистически, от ІІІ век. Открито е погребение на девойка, само с един съд за благовония, която е била бременна, най-вероятно - починала по време на бременността, обясни той.
„Днес откриваме погребение на малко дете, може би на възраст до 3 години (антропологически се води от нула до 5 години), но допускаме, че е на около три, тъй като крачетата са много малки (около 10 см). Погребението е извършено в амфора от остров Самос, която се датира в началото на третата четвърт на VІ век преди Христа. Това е същата тази хронологическа граница, която бяхме определили при съда с еротичните сцени; малко по-рано от този период. Съдовете са алабастрони, произтичат от Коринт (това е ранната фаза на къснокоринтския стил) и се датират в границите между 560 и 540 година”, обясни археологът Димитър Недев.
След 1974 г. професор Михаил Лазаров (един от известните изследователи на античния период на Аполония, на Месамврия, и на Одесос), който е бил уредник на созополския музей, за първи път имаме удоволствието да намерим гроб от архаичния период. Този гроб като дата предхожда този производствен комплекс от три металургични пещи и пещ за производство на керамика, датирани между 470 и 450 година, за които вестниците вече писаха, каза Димитър Недев.
Находката бе открита в присъствието на откривателя на мощите на Свети Йоан Кръстител проф. Казимир Попконстантинов и много се надяваме – това да повлече крак и в тази църква да намерим нещо подобно, но, засега, това е само мокър сън, каза археологът Димитър Недев.
Много съм щастлив и радостен, че присъствам на това откритие. В 40-годишната ми практика, за първи път ми се случва това, това и за Созопол е изключително приятна вест и изненада, тъй като открехва една от най-ранните страници на древна Аполония и на Созопол, това каза пред Агенция “Фокус” проф. Казимир Попконстантинов, археолог и преподавател във Великотърновския музей „Свети Свети Кирил и Методий”. За мен това е великолепен шанс и удоволствие да присъствам на това откритие каза проф. Казимир Попконстантинов.

сряда, 22 август 2012 г.

Допълнителни 3500 лева ще бъдат отпуснати от Министерство на културата на археолозите за остров Свети Иван

Допълнителни 3500 лева ще бъдат отпуснати на археолозите за остров Свети Иван. Това съобщи за Агенция „Фокус” проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, ръководител на екипа, който извършва археологическите проучвания на остров Свети Иван край Созопол. Поради финансови причини проучването на остров Свети Иван е било прекъснато, тъй като парите, които са били отпуснати от Министерство на културата в размер на 25 000 лева за императорския и патриаршески манастир не са били достатъчни. В план-сметката, която археолозите са дали в Министерство на културата, са поискали приблизителната сума от 50 000 лева. „Ние не сме на принципа да искаме 100 000 примерно, за да получим 50 000 или да искаме 50 000, за да получим 25 000 лева. Както всеки екип, който проучва и познава много добре обекта си, така и ние правилно сме преценили, че ще бъдат необходими 50 000 лева, защото транспортът при нас е по вода. Той е достатъчно скъп и затова парите – 25 000 лева не ни стигнаха, за да осъществим това, което сме планували за този сезон”, каза проф. Попконстантинов. Въпреки всичко проф. Казимир Попконстантинов и екипът му са успели да разкрият основите на сгради, които не са били известни до този момент – сгради, които предшестват строежа на този манастир. Т.е. които предхождат базиликата, в която е открита частица от мощите на Свети Йоан през 2010 г. През този сезон са разкрити основите на сгради, които са на дълбочина 3 метра и предшестват манастирските сгради от 4 век. Археологическият материал – монети и керамика от 3-4 век преди Христа подсказва, че тук е имало население през този период, население, което не живяло в землянки, а в масивни сгради. „Особено откриването на кула с дебелина 2 метра ни подсказва, че тук е имало и монументални сгради най-вероятно с култов характер и не сме далеч от мисълта, че като казвам култов характер именно тук са основите от светилище, което е посветено на Бог Аполон”, каза проф. Попконстантинов. Редом с това за първи път в продължение на толкова години е открит оловен печат, който е съпровождал кореспонденцията от Константинопол към остров Свети Иван. Оловният печат е от 11 век и това показва за пореден път трайния интерес на Константинопол към своя императорски и патриаршески манастир на този остров. „За съжаление тази сума не ни достигна и аз отправих като ръководител на екипа коректна молба към Министерство на културата в лицето на г-н министъра Вежди Рашидов, който бе в Созопол, да ни подпомогне, за да можем да довършим работата си и най-вече да запазим през зимата тези основи, защото не бива да бъдат затрупани, защото ще бъдат експонирани – т.е. пари, сума, която ние необходима за аварийна консервация. Сумата, макар и скромна – от 3500 лева ще бъде достатъчна”, каза още проф. Казимир Попконстантинов. Той и екипът му благодарят за жеста, който показва, че въпреки всичко трябва да се доверят на археолозите, когато преценяват план-сметките – те са реални, а не пренатегнати или както се казва на жаргон – напомпани. През този сезон всеки ден остров Свети Иван е посещаван от 100-150 души, сред които руснаци, румънци, гърци и много българи. Това показва трайния неувяхващ интерес към манастира и към острова. Това е показателно и затова общинската управа в лицето на кмета Панайот Рейзи трябва да обърне внимание на съхраняването на този манастир. За това вече има и готов проект, който е минал всички инстанции и вече е в Министерство на културата. Това е проект за реставрация и консервация на двата храма и двете църкви и прилежащи сгради. Това експониране ще бъде изключително привлекателно както за българските поклонници, така и за чуждестранните, тъй като интересът е явен, допълни проф. Казимир Попконстантинов.

Pascal Bernabe in Bulgaria-shipwreck Rodina 2010

Shipwreck Rodina