Скелетът на вампира от Созопол е включен в класацията на National
Geographic за най-популярните новинарски снимки на 2012 г. на десето
място. Според редакторите на списанието откритието доказва, че страхът
от вампири е много по-древен от романа на Брам Стоукър "Дракула". Сред
първите десет най-разглеждани фото галерии в сайта на списанието обаче
няма друга, посветена на археологията. Това прави скелетът от Созопол
най-популярната археологическа находка според читателите на National
Geographic. NG вече засне втори филм за Созопол, като след мощите на
Йоан Кръстител показаха на зрителите си и останките на прободения с
железен кол средновековен жител на града. На първо място е снимка на
новооткрит вид миниатюрен хамелеон от Мадагаскар, който е сред
най-малките влечуги на света.
При откриването на гроба на вампира проф. Божидар Димитров с
присъщото си красноречие привлече вниманието с разказа си за откритото
тяло: "Бил е лош човек. Много лош. И според вярванията в Средновековието
душата му не може да отиде на небето. Затова символично душата се убива
с остър железен предмет, но не оръжие. Освен лош е бил и много важен,
от първенците на града. Иначе нямаше да го погребат до абсидата на
църквата. Лош и важен - най-вероятен кандидат от средновековната история
на Созопол е един от неговите градоначалници - Кривич. С тъмно минало
на разбойник, пират, станал олицетворение на злото за града". И понеже
това описание не беше достатъчно за професора, той продължи: "Проявил е
некомпетентност при отбраната на града, при което генойците го превзели и
созополчани били обрани до шушка. Подобни предпазни мерки срещу
вампирясване били обичайни за 13-14 век. Обект дори на отделна наука -
демонология. Доста различна от представите, натрапени от Холивуд.
Противно на всички очаквания кучешките зъби са изключително тъпи, както и
всички останали зъби. С тъпи зъби и острие в гърдите - кариерата му на
вампир е приключила преди да е започнала".
сряда, 12 декември 2012 г.
Работи се на три археологически обекта край Созопол
инфо:www.burgasnews.com
От няколко дни се работи усилено на три археологически обекта в община Созопол. Националният исторически музей е осигурил средства за реставрация и социализация на разкрити архитектурни структури от ранновизантийската крепост "АКРА" - град Черноморец, община Созопол на стойност 90 000 лв. Предвижда се на обекта да работят около 60 души, които под ръководството на археолозите ще ускорят дейностите по реставрация и социализация на крепостта Акра, която стана известна с открития там подводен град. За неотложни консервационно-реставрационни работи по разкрити архитектурни структури на територията на археологически резерват "Античния град Аполония": правоъгълна кула от северна крепостна стена на Античния град са отпуснати 80 000 лв.
С пълна сила върви консервацията и частичната реставрация на древния град Акра близо до Черноморец, станал известен като "българския Помпей". Благодарение на задържалото се хубаво време вече са възстановени пристанищната кула и част от античния кей. Селището бе открито това лято след мощна буря. Археолозите установиха, че част от Акра е потънал в залива вследствие на повдигане на равнището на Черно море през хилядолетията. Обектът е включен в програмата "Виа Понтика" за развитието на културно историческия туризъм по нашето Черноморско крайбрежие и се спонсорира от Министерството на финансите.
200 000 лева е сумата, която е осигурена за неотложни дейности по археологичски проучвания, консервация, реставрация и социализация на разкрити архитектурни структури на територията на археологически резерват "Античния град Аполония". Те включват археологически проучвания на непроучени участъци, консервация и реставрация на крепостни зидове и кули в обхвата на площад "Хан Крум", ул. "Аполония" УПИ XXI-527 и XXII-526, кв. 27 от Застроителния план на гр. Созопол,както и археологически проучвания на непроучени участъци в средновековната църква "Св. Николай Чудотворец",където бяха открити мощите на Св. Николай Чудотворец.
От няколко дни се работи усилено на три археологически обекта в община Созопол. Националният исторически музей е осигурил средства за реставрация и социализация на разкрити архитектурни структури от ранновизантийската крепост "АКРА" - град Черноморец, община Созопол на стойност 90 000 лв. Предвижда се на обекта да работят около 60 души, които под ръководството на археолозите ще ускорят дейностите по реставрация и социализация на крепостта Акра, която стана известна с открития там подводен град. За неотложни консервационно-реставрационни работи по разкрити архитектурни структури на територията на археологически резерват "Античния град Аполония": правоъгълна кула от северна крепостна стена на Античния град са отпуснати 80 000 лв.
С пълна сила върви консервацията и частичната реставрация на древния град Акра близо до Черноморец, станал известен като "българския Помпей". Благодарение на задържалото се хубаво време вече са възстановени пристанищната кула и част от античния кей. Селището бе открито това лято след мощна буря. Археолозите установиха, че част от Акра е потънал в залива вследствие на повдигане на равнището на Черно море през хилядолетията. Обектът е включен в програмата "Виа Понтика" за развитието на културно историческия туризъм по нашето Черноморско крайбрежие и се спонсорира от Министерството на финансите.
200 000 лева е сумата, която е осигурена за неотложни дейности по археологичски проучвания, консервация, реставрация и социализация на разкрити архитектурни структури на територията на археологически резерват "Античния град Аполония". Те включват археологически проучвания на непроучени участъци, консервация и реставрация на крепостни зидове и кули в обхвата на площад "Хан Крум", ул. "Аполония" УПИ XXI-527 и XXII-526, кв. 27 от Застроителния план на гр. Созопол,както и археологически проучвания на непроучени участъци в средновековната църква "Св. Николай Чудотворец",където бяха открити мощите на Св. Николай Чудотворец.
понеделник, 10 декември 2012 г.
четвъртък, 6 декември 2012 г.
Честит Никулден !
Св. Николай е покровител на моряците и рибарите. Роден е през 3-ти век в
Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за
архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на
светеца днес се пазят в италианския град Бари. През целия си живот Св.
Николай помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със
словото на истината и вярата.
Култът към Св. Николай - като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.
Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай.
На Никулден се подрежда празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
Култът към Св. Николай - като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.
Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай.
На Никулден се подрежда празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
вторник, 4 декември 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
