За резултатите от този археологически сезон Радио „Фокус” – Бургас разговаря с Кръстина Панайотова, ръководител на дейности на няколко обекта в Созопол.
Фокус: Г-жо Панайотова, къде района на Созопол работихте това лято и какви са резултатите от археологическото лято?
Кръстина Панайотова: За пръв път от много години вече съм приключила теренната работа. Лятото беше много успешно и както винаги в този район-много благодатно. По традиция извършвахме спасителни проучвания на територията на Некропола на Аполония. Тази година работихме в охранителната зона, но и там имахме приятни изненади. Открихме останки от антични насаждения, предполагаме, че става въпрос за лозя, изхождайки от формата на ямите и от природните условия в района. Там традицията е и до ден днешен да се отглеждат лозови насаждения. След четиригодишно прекъсване продължиха проучванията на н. Скамни, където се намира светилището на Деметра и Персефона, както и средновековна базилика и параклис. В този свещен участък ние допроучихме част от средновековния некропол и се надяваме в най-скоро време да се извърши теренна консервация, за да може този много интересен паметник да посрещне зимните месеци защитен. Работихме и на о. Свети Кирик на два етапа. Първият етап беше през месец юли със съдействието на доброволци, организирани от Фондация „Балканско наследство”, които от няколко години проучват североизточния сектор на разкопаната вече площ. В края на август и септември работихме с финансиране от Министерството на културата и открихме много интересна структура от архаичната епоха, която е изградена от големи керпичи във формата на сърце, по-скоро – бръшлянов лист, което ще ни даде ключа към загатката какво по-точно представлява това съоръжение. Възможно е да е посветено на бог Дионис, но засега все още всичко е в процес на осмисляне и проучване в литературата, търсене на паралели. Все още остава неизвестно. Имаше много интересни движими находки, част от които вече са постъпили в музея в Созопол, а някои все още са на реставрация. По традиция, през месец август се проведоха българо-френските проучвания в местността „Мисарите”, където заедно с колегата Александър Баралис от музея „Лувър”, проучваме селищна структура и Некропол. Много изненади и въпроси излизат в този обект, което много ни радва, независимо, че се налага работата да се увеличава. Там тази година проучихме още едно помещение и общо осем гробни съоръжения. За човек, който толкова години проучва Некропола на Аполония, беше много приятна изненада, за пръв път открихме керамичен саркофаг на място.
Фокус: Ще ни разкажете ли малко по-подробно за този саркофаг?
Кръстина Панайотова: Формата е като вана, бил е покрит със специално изготвени плочи. Интересното е, че наистина много рядко се срещат в Некропола на Аполония. От близо 3000 проучени досега гробни съоръжения, това е третият, който аз познавам и първият, който откривам и виждам на място, на терена. Погребаният в него беше увенчан с погребален венец от бронзови листенца и керамични плодове с позлата. До него пък имаше саркофаг от варовик. Това също е рядка практика. Досега от Некропола на Аполония досега има само един мраморен саркофаг и това е вторият такъв. Останките от погребвания в местността „Мисарите” попълват едни празнини, които досега имаше в гробните съоръжение от Некропола на Аполония. Тези погребения са извършвани след като сградите, които са съществували на това място са били напуснати, почнали да се саморазрушават и в техните руини са извършени тези погребвания в първата половина на трети век пр. Хр.
Фокус: Ще продължи ли сътрудничеството ви по българо-френския проект и през следващата година?
Кръстина Панайотова: Действително ние работим с френските колеги от 2002 година. Вече са изпълнени два договора. Тази година изтече вторият проект. Но имаме увереността, че ще продължим и през следващата година. По време на работата ни през тази година дойдоха представители от Лувър, Франсоаз Готие, която завежда департамента за изследвания на гръцка, римска и етруска култура, и се надяваме до края на годината да бъде подписан нов договор, вече с Лувър като партньор. Надявам се да продължим да изследваме този много интересен обект, защото за първи път така мащабно се проучва крайградско имение от територията на гръцка колония в България, именно на територията на Аполония Понтийска.
Виолета ТАСЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар