Созопол е най-старият град на българското черноморско крайбрежие и е основан през 610 г. пр.н.е., като елинска колония ("полис") от милетски гърци под името Аполония Понтика. Първото селище тук възникнало в края на IV - III хил.пр.н.е. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха.
В созополския залив са открити многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II - I хил. пр. Хр. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност. Градът израстнал преди всичко като търговски и транзитнопристанищен
| център. Той поддържал активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Търговското му влияние в Тракия се основавало на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.Хр.. Самия град възниква през 610 г. пр. Хр. Свидетелство за значението на търговията и пристанището е котвата - емблема на Созопол и неизменен знак върху монетите, които Аполония сече още от края на VI в. пр.н.е. Богатият град станал център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричали Аполония Магна (Велика). През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната стена - разрушена. През IV в. Созопол отново е в подем и е известен с името Созополис - град на спасението. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на столицата Константинопол, едва в 812 г. при хан Крум - Созопол е включен за кратко в пределите на българската държава. От XVIII - XIX век са запазени църкви и множество старинни къщи създаващи неповторим архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. Особен интерес с характерната си архитектура представляват созополските възрожденски къщи. |
