ИСТОРИЯ НА ПОНТИЙСКА АПОЛОНИЯ – СОЗОПОЛ /от основаването й до наши дни/ Константинос Папайоанидис Солун 1933 г.-СЕДМА ГЛАВА

СЕДМА ГЛАВА

РАЗКОПКИ И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЯХ

Случайните находки, през различно време и археологически разкопки са извадили на бял свят много останки от личния и обществения живот на древните жители на Аполония, от които по-значимите са били открити в древни гробове. Обаче е известно, че за тези, които са ги разкопали, движени единствено от паричен интерес, намерените в тях различни предмети нямащи за тях никаква (историческа –б.п.) стойност, вандалски са ги разрушили, части от които са продали на безценица на разните посещаващи града чужденци.
От случайните находки и от археологическите разкопки извършени преди около четиридесет години от ал.Пандзирис от Цариград и от тогавашния консулски агент на Гърция в Бургас П.Гофас; а също и от френския археолог G.Seur, под егидата на френския консул в Пловдив Al.Degrand, извършени през 1904 г.; и през същата година извършените такива от руския консул в Бургас принц В.Саховски и вицеконсула на Англия Ал.Такела, ни позволяват да направим заключения относно начина и мястото, на което древните жители на Аполония са погребвали мъртвите си съграждани.

1. Гробове
На първо място откриваме много гробове на скалистия бряг “Колокита” (Вардарах) на изток от Аполония, повечето от които са изкопани в пореста бяла скала, и които несъмнено ни сочат некропола на Аполония. Второ – гробове откриваме в подножието на намиращия се край града хълм “Думбия”, в необработваеми каменисти земи, наричани от древните “фелис” (което в превод озн.”камениста земя” –б.п.), както и на малкия остров край града.
Що се отнася до формата и градежа на тези гробове наблюдаваме голямо разнообразие, тъй като намираме следните видове:
1) под купчина пръст и камъни (тимвос) много от които са на различни места около Аполония;
2) В скали изкопани саркофази;
3) Некротики (ковчези) от порест камък или гранит, или макар и рядко мраморни, от четири плочи, които покривали с един или два, но най-често с един голям камък (плоча –б.п.). Освен древните гробове (урни) срещаме често и такива от по-късна епоха направени от плочи от печена пръст, съдържащи различни глинени или медни съдове с прах от изгорени кости. Много пъти и в остродънни глинени амфори са били намирани останки от изгорени кости. Намирани са били и глинени съдове, на чиито гърла са били нанизвани пръстени от печена пръст, на които са били издълбавани имена като:

ΕΥΑΡΧΩ
ΑΘΗΝΑΑ
ΝΑΥΣΙΚΑΑ

Разположението на гробовете сочи предимно ориентацията от изток на запад, но не винаги в една определена точка. Това може би е зависело от годишния сезон, през който се е извършвало погребението, сменяйки тази точка от лятното до зимното слънцестоене. Намират се, обаче, и гробове, обикновено в порести скали, обърнати от юг на север.
Толкова относно местонахождението и конструкцията на древните гробове в Аполония. Сега остава да разкажем за различните най-често срещани находки в тях.
А на първо място и най-важни зарад големия си брой и значимост са различните съдове, лекити и амфори, дакридохи (съд за събиране сълзите на оплаквачките –б.п.) и светилници (рисувани милетски съдове), които нито по размера си, нито по многобройната си и (рисуваните) по тях сцени могат да се сравняват с повечето открити в гробове в същинска Елада. От друга страна имат голямо значение различните глинени съдове в Аполония, тъй като не само за търговските връзки между нея и другите гръцки страни от тях можем да съдим, но най-вече сме подпомогнати да разясним трудния въпрос относно произхода на тези съдове, сравнявайки ги с други такива в централните музеи.
Освен глинените съдове намираме и такива от алабастър, в гробовете от печена пръст, и стъкло; останки от оръжия и венци, украшения от мед,позлатени, огърлици и от мед кост, или глина различни дребни предмети. Между разните находки не са рядкост и монети – и автономни (собствени - б.п.) на Аполония (480-415 г.пр.Хр.) и императорски (81 – 224 сл.Хр.).
Това е основното, което успяхме да заключим от изследванията на досега проучените гробове в Аполония. От по-късните грижи, които ще положи Българското Археологическо Дружество в София за изследване древността на Аполония, надяваме се, че в близко бъдеще археологическите разкопки ще покажат на бял свят повече материал за проучване.

2. Монети

При автономността си Аполония е сякла множество сребърни и медни монети, върху някои от които са изписани различни собствени имена. Онези оттях, които са в родителен падеж сочат имена на архонти (владетели – б.п.), пред които стои представката ЕПІ (в превод “на” – б.п.), а онези в именителен падеж – отговорните за монетосеченето лица. Вероятно, обаче, и тези в именителен падеж да показват владетеля, но в този случай самият той е бил отговорен за евентуалните примеси в сплавта на издадените монети.
Монетите от Аполония можем по мнението на български нумизматолог Н.А.Мушмов, италианеца Д.Такела, и на Echnel да разделим на две главни групи по хронологичен принцип:
Автономни (собствени – б.п.), между годините 430-400 пр.Хр.
Императорски, между годините 81-224 сл.Хр.
Както следва:…………………………………………….

……………………………..
Относно монетите на автономната Аполония английския нумизматолог Βarclay Head ни информира, че в Аполония е бил почитан Бог Аполон под символа на лъва, както и в Милет и смята няколкото сребърни монети със символ рак за принадлежащи на града във Витиния[3] със същото име (Астакос – в превод – рак – б.п.). Но тези монети нищо общо нямат с монетите на Аполония, освен емблемата на рака. Вероятно, обаче, и градът със същото име (Астакос) да има за символ рака и следователно несправедливо италианският археолог Д.Такела обвинява англйския номизматолог, че се е заблудил, приписвайки монети от Понтийска Аполония на гр.Астакос в Витиния[4].
Според английския номизматолог сребърните монети на Понтийска Аполония имат следните характеристики:
- аверс: емблема лъвска глава в анфас
- реверс: 1) четириъгълна вдлъбнатина, разделена на четири, във всяка четвъртинка - малки плочки, на които (има надпис) – АП и 2 звезди. Тегло 73 части;
- 2) надпис – АПОΛ в четири четвъртинки на длъбнат четириъгълник, тегло 24 части половиндрахма;
- 3) вдлъбнат четириъгълник съдържащ украение под формата на меандърски кръст, тегло 4 части половин обол, и определя, че са били сечени около 430-400 г. пр.Хр.
Не смятам за нужно да отбележа, че гореизложените монети нямат никаква прилика с тези често откривани в Аполония, по-скоро са изцяло подобни на тези от Понтийска Аполония, приписвани от Имхоф – Blumer на Аполония в Рондак и които са датирани между 450-283 г.пр.Хр.
Но относно тези двамата италиянският археолог Д.Такела, базирайки се на проучвания на място и на лични наблюдения пише, че много лесно и двамата номизматолози са се заблудили да припишат от една страна Barclay Head монетите от Понтийска Аполония на гр.Астакос във Витиния, а от друга Імхоф-Blumer на Аполония в Рондак.
Според Muller съществуват и александрийски сребърни монети от Аполония, класифицирани към тези на Лизимах и сечени от него в името на крушението на Александър Велики.
Осем сребърни и 13 медни монети от Аполония се съхраняват в Археологическия музей в Пловдив.

3. Надписи

1. ΑΙΣΧΡΙΟΝΟΣ ΠΟΣΕΙΔΙΠΠΟΥ

Открит в рамките на града през 1860 г.; преместен в манастира “Св.Анастасия”, а оттам в градината (парка) на френския консул Йосиф Бонал в Бургас, от когото бе изпратен на Епиграфския музей в Париж.

2. ΛΕΑΝΔΙΟ ΝΗ
Ο ΚΙΜΩΤΑΤΟΣ ΑСΤΟ ΚΕ
ΗΑΜΩΜΗΤΟΝ ΝΟСΛΑ
Ω ΑΝ ΠΟ ΗΡΚ

От археолозите в Националния Археологически Музей в София бе разпознат като почетна стела на някой си Александър. На фотография от Музея, която притежавам, никакъв надпис не се вижда на това място. Освен това атинският вестник “Неологос” в брой 10, през август 1897 г. публикува съобщението, че е била открита в Делфи римска надгробна стела на Александър от Понтийска Аполония.

3. ΑΥΤΟΚΡΑΤΟΡΙΙΙΙС
ΥΙΩΜΠΑΛΑΤΟΔ
ΣΙΑΣΤΟΙΙΑΥΤΟΚΡ
ΟΔ
Открит през 1911 г. вграден в северното предверие на Митрополитския храм “Св.Георги”, където се намира и досега.

4. ΟΙΜΑΝΑΡΟΔ
На мраморен постамент седи голобрад мъж, подпирайки краката си на каменно стъпало, а под него е изсечен надписът. Открит е до мястото “Гурунотрипа” през 1915 г.

5. /ΚΛΑΔΙΟΝ ΚΑΙCΑΡΑ CΕΒΑ
CΤΟΝΓΕΡΜΑΝΙΚΟΝΑΡΧΙΕΡΕΑ
ΜΕ/ΓΙΣΤΟΝΔΗΜΑΡΧΙΑ
ΚΗCΕΞΟΥ/CΙ/ΑCΑVΤΟΚ/ΡΑ
ΤΟΡΑΤΟΝΥΠΑΤΟΝΤ/WΝΥ
ΠΑΤΟΝΗΒΟΥΛ/Η ΚΑΙ ΟΔΗ
MOCOAΠΟΛΛWΝΙ
ATWNENΠΟΝΤΩ

Мраморна колона открита в двора на частен дом случайно през 1916 г. – вис.0,48 м., диам.0,50 м. Под последния стих има изсечени три линии. От двете страни колоната е разрушена. Лежи там където и бе открита. Един надпис на дорийската, някога силна, колония Калатис (Мангалия), открит в село Кемекджи-дере в Епархия Преслав и включен в археологическата колекция на някогашния български Преславски и Варненски митрополит Симеон, съдържа споразумението между нейните стратези и първенци с приятелската йонийска колония Аполония да се издигне стела в тамошния храм на Аполон в чест на съгражданина им, отличил се като изпратен в една от войните в скитските земи. Надписът е на плоча с вис. 0,60 м. и на тесни стихове на 40 реда и на дорийски диалект. Намира се в ІІ в.пр.Хр. Началото и краят на надписа са изтрити.

4. Фрагменти

1. ΘΙΙ Ε/ ΕΠΕΙΔΙ
ΚΤΗΡΩΝ ΤΑΣ ΕΚΠΡΟ
ΗΚΕΝ ΕΝ ΚΑΙΡΟΙΣΑΝΑΓ
ΙΣΤΑΜΕΝΟΣΤ

Част от бял камък отчупен от всики страни, 0,14 м. х 0,17 м. х 0,04 м., открита през 1900 г. до намиращия се в града параклис “Христос”.

2. [Α]ΓΑΘΑΙΤΥΧΑΙΕΔΟΞΕΤΑΙ
[ΒΟ]ΥΛΑΙΚΑΙΤΩΙΔΑΜΩΙΕΠΕΙΔΗ
[ΑΡI (или) НФАІ]ΣΤΙΩΝΣΩΣΙΑΑΠΟΛΛΩΝ
ΑΣΚΑΛΟΣΚΑΙΑΓΑΘΟΣ
ΕΩΝ ΔΙΑΤΕΛΕΠΕΡΓ
ΚΑΙ ΠΟΛΛΟΙΣ ΤΩΝ
ΓΙΑΣΠΑΡΕΙΣΧΗ
ΑΙΒΟΥΛΑΙΚΑ Ι Ι

Върху мрамор 0,38 х 0,30; открит през юни 1900 г. вграден в кладенеца на един частен дом. Днес се намира в Пловдивския музей.

3. ΝΙL
0,16 м. ΓΔΟΞΕ 0,20 м.
ΙΚΑΤΑФ
0,12 м.
Върху бял мрамор открит през юни 1907 г. в купчина строителен камък.

4. ΣΞΤΟΔΗΝΩΙ ΟΤΝΓΜΩΜΗ
ΕΙΔΛ ΚΟΥ Ο ΗΙΩΚΟΥΥΟΣΕΞΗ
ΤΑΛΕΜΥΡΟΙUΥ ΤΑΜΟΣΜΚΟΜΗ
ΡΕΝ ΓΗΕΓΟΝWΤΗΣΙV
MW H HEMKN THΠ
ΟΗΜΚΜ ΡΟΝ

5. ΤΩΝ ΠΟΛΙΤΩΝ ΚΑΙ
Η]ΥΔΟΚΙΜΗΚΕΝΤΗΜΕΑΝΑ
ΟΧΗΜ ΑΣΠΕΠΟΙΗΤΑΙΚΑ Η
Τ]ΗΣ ΠΑΤΡΙΔΟΣ ΚΑΤΑΞΙΑΝΤΗΣΤΙΙΜΗΣ
ΤΗΣ ΠΟ]ΛΕΩΣ ΣΠΑΡΑΠΑΣ

Открит на Малкия остров на 5 декември 1924 г. изкопан от земята при полагане основите на Риболовното училище. Размери 0,20 х 0,10 х 0,025;
Размер на буквите 0,01.

4. Благодарствени (надписи)

1. ΑΠΟΛΛΩ]ΝΙΙΗΡ[ΩΙΥΠΕΡ
ΤΗ]Σ ΡΟΙΜ[ΗΤΑΛΚΟΥ
ΒΑΣΙΛ[ΕΩΣΚΟ
Τ]ΥΟΣ ΚΑ[ΙΒΑΣΙ
ΛΕΩΣ ΡΟ[ΙΜΗ
ΤΑΛ]ΚΟΥΥΙ[ΩΝΟΥ
ΚΑ]Ι ΠΥΘΟ[ΔΩΡΙ
ΔΟΣ] ΒΛΣ ΕΩ[ΣΡΟΙ
ΜΗΤΑΛΚΟΥ[ΚΑΙ ΒΑ
ΣΙΛΕΩ]Σ ΓΟΛ[ΕΜΟ
ΝΟΣ] ΘΥΓΑΤ[ΡΙΔΟΥΣ
ΥΓ]ΕΙΑΣ ΚΑΙΣ Σ[ΩΤΗΡΙ
ΑΣ]ΕΥΞΑΜΕΝΟΣ
Λ]ΟΥΚΙΟΣ[ΜΟΥ
ΡΗΝΩΝ

Мраморната колона открита през 1896 г. в двора на частен дом, на две части. Намира се на същото място. Този надпис се отнася до царя на Тракия Роймиталк 37-46 сл.Хр. Муринон се нарича зам-стратегът на Лукул мобилизиран по Черноморето.


2. ΛΕΩΝΤΩ
ΑΠ[ΠΟ]ΛΛΩΝΙΟΥ
ΖΤΡΑΤΗΓΟΥΣΥ
ΩΣΑΥΛΟΥΖΕΝΕ
ΩΣΔΕΘΥΓΑΤΗΡ
ΔΙΙΠΑΤΡΟΩΙΕΥΞΑ
ΜΕΝΗΚΑΙΕΠΙΤΥ
ΧΟΥΣΑΧΑΡΙΣΤΗ
ΡΙΟΝ
Мраморна колона с вис.1 м. и диаметър 0,40 м. открита през 1900 г. в разрушената църквица на малкия остров «Св.Троица», пренесена и положена в новопостроената църквица «Св.Марина». Името ΑΥΛΟΣ се среща и върху барелеф на тракийски конник – херой, пазен в Археологическия музей в Пловдив.

6.Възпоменателни (надписи)

1. MHTOKOCTAPOYΛOYФYCIΔE
ΔΕΚΜΟΥΚΤΙСАСТΗΝΠΟΛΙΝ
ΜΕΤΑ ΤΗΝ ΕΚΠΤΩСІΝ ΚΑΙ Ε
ΠΙССΚΕΥΑСΑСΤΟΤΡΙΠΥΛΟΝ
ΚΑΙ ΤΗΝ ΒΑΡΙΝΑΠΟΛΛΩΝΙΗΤΡ

Името Митокос е чисто тракийско. Под името Митокос се споменава един цар на Тракия от Ксенофонт. Под името Митокос са известни много тракийски медни монети. Имената Тарулос и Декмос са римски. Надписът върху твърд бял камък 1,25 х 0,24 бе открит случайно през 1879 г. на мястото “Гурунотрипа”, откъдето бе преместен и вграден в южната част на нартиката на Митрополитския храм “Св.Георги”, където е запазен и до днес. Първи за него писа чешкият историк Иречек и го публикува австриецът Калинка. По формата на буквите този надпис, според специалистите, не може да се датира по-рано от ІІ в.сл.Хр.

2. ΚΑ
ΑΠΟΛΛΩΝΙΙ
ΗΤΡΑ
Открит на Малкия остров през 1924 г. при изкопните работи за полагане основите на Риболовното училище.

3. ΜΕΝΑΚΛΗΣ
ΔΙΟΣΚΟΡΙΔΕΩ
Височина от върха – 0,46 м.
Височина до фронтона – 0,35 м.
Ширина горе - 0,275 м.
Ширина долу - 0,28 м.
Дебелина - 0,12 м.
Открит на 10 май 1926 г. на мястото “Платидромос”, заедно с две напълно запазени глинени амфори.

6. Надгробни (надписи)


1. ΚΡΙΝΟΜΕΝΗΣ
ΟΙΝΟΠΙΛΕΩ
ΔΗΜΗ
ΑΡΙΣΤΟΚΛΕΙΟΥΣ
ΑΜФΙΠΟΛΙΤΙΣ
ΚΡΙΝΟΜΕΝΟΥΣ
ΓΥΝΗ
Намира се вграден до дясната колона на вратата на храма “Св.Зосим”.

2. ΑΔΑ
ΗФΑΙΣ
ΓΥΝΗ
Върху мек бях камък 0,50 х 0,25 х 0,12, намира се вградена в пода на входа на частен дом.

3.ΑΜ[Ф]ΙΛΟΧΟΣ
ΕΥ[ΡΥΒΑ]ΤΟ[Υ

Върху чист бял мрамор, вградена в пода до красивата порта на храма “Успение Богородично”.

4. ΙΩΝ
ΠΟ
Намира се вградена в пода на същия храм.

5. ΛΕΩ
ΑΡΞ
Датира се между V и ІV в.пр.Хр.

6. ΒΡΙΘΑΓΟΡΗ
ΠΥΘΑΓΟΡΕΩ
Намира се в Националния Археологически Музей в София. Принадлежи към V или ІV в.пр.Хр.

7. ФΙΛΤΑΤΗ
ΑΠΟΛΛΩΝΙΔΕΩ
Появи се след силен дъжд през август 1880 г. в полите на възвишението “Думбиа” край града. За него споменава К.Иречек (“Пътуване из България” стр.770).

8. ΑΠΟΛΛΩΝΙΣ
ΔΗΜΕΙΟ
ΓΥΝΗ
Върху мраморнаплоча 0,60 х 0,20 х 0,17. Датира се към V в.пр.Хр. През 1881 г. открит при изкопните работи за полагане основите на частен дом; заедно с други археологически предмети.

9. ΛΑΜΠΡΗ
ΤΕΛΕΣΙΠΟΡ
ΓΥΝΗΟΣ
Върху камък 0,575 х 0,33 х 0,29. Датира се от V в.пр.Хр. Открит при разкопки през 1882 г. на мястото “Мисариес”. Сега се намира в Музея в София.

10. ΙΑΡΜΙΣ Ο
ΜΗΤΡΟΔΩΡ
Открит през същата година; размери 0,535 х 0,25 х 0,125. Датира се от V или ІV в.пр.Хр. Намира се в Музея в София.

11. ΑΡΚΕΣΙΛΕΩΣ
ΜΝΗΣΙΝΟ
Открит през юли 1882 г. Датировка – V или ІV в.пр.Хр.

12.ΕΙΡΗΝΑΙΟΣ
ΑΘΗΝΑΙΟ
Открит през 1883 г. Датировка – V или ІV в.пр.Хр.

13. ΝΝ
ΑΝΘΕΣΤΗΡΙΟΣ
ΑΡΤΕΜΙΔΩΡΟ
Открит през 1883 г. Датировка – същата като № 12. Сега се намира в Музея в София.
14. ΠΛΕΙΣ
ΑΠΟΛΛ Δ ΡΟΥ
Открит при разкопките от 1883 г.
15. ΕΚΑΤΑΙΟΣ
ΔΙΟΜΗΔΕΟΣ
Открит при разкопките от 1883 г. Датировка – същата като № 13.
16. ΤΙΒΕΙΟΣ
ΑΓΛΑΡΧΟΥ
Открит при разкопките през 1883 г.
17. ΗΓΟΥΣ
ΚΡΕΣФΟΝΤ
Открит при разкопките през 1883 г. Датировка – същата като № 15. Сега се намира в Музея в София.
18. ΑΗΜΗΤΡΙΟΣ
ΕΚΑΤ ΝΥΜΟΣ
Размери – 0,62 х 0,45 х 0,29, открит при разкопките през 1883 г. на мястото “Мисариес”, от V в.пр.Хр.; сега се намира в Музея в София.
19. ΚΑΛΛΙΑΣ
ΚΡΑΤΙΠΠΟΥ
Върху мек бял камък, размери – 0,52 х 0,29 х 0,22, открит през юли 1883 г.
20. ΛΥΣΙΜΑΧΟΣ
Върху твърд бял камък, открит през юли 1883 г.
21. ΑΝΑΞΑΓΟ
ΠΗΣΤΗΣΑ
ΟΗΝΑΓΟΡ
Ε
Върху бял мек камък, размери – 0,57 х 0,28 х 0,10, открит случайно през 1901 г. в местността “Мисариес”
22. ΑΝΤΗΝ Ρ
ΑΡΙΣΤΟΜΗΔΟΥΣ
ΕΡΜΙΑΝΑΞ
ΑΝΤΗΝΟΡΟΣ
Открит през 1902 г. в местността “Мапес”, сега се намира в двора на частен дом.
23. ΓΑΝΥ Ν
ΟΑΡΣΑΓΟΠΕ
Върху твърд бял камък, размери – 0,59 х 0,31 х 0,14; открит през 1903 г. в местността “Мапес”; запазен е в двора на частен дом
24.
а) ΤΣ
б) ΑΣΑΝ
в) ΚΛΕ
Горепосоченият надпис е съставен от три плочи (а,б,в) от изпечена пръст (глина) и заедно с други отломки съставляват гроб; открити са в местността “Мапес” през 1903 г.; размери:
а) 0,50 х 0,36 х 0,05
б) 0,48 х 0,35 х 0,06
в) 0,47 х 0,36 х 0,05
Буквите върху плочи “а” и “в” са положени с печат
25. ΟΡΙΙΣ
ΟΔΡΟΜΟΥ
Върху бял камък; намира се вграден в пода на входа до западнатапорта на храма “Св.Йоан Теолог”
26. ΔΙΟΝΥΣΙ
ΟΣΕΟΗΝ
Ο
Върху бял камък; размер – 0,21 х 0,39; размер на буквите – 0,025; открит случай но през 1915 г. в местността “Думбия”.
27. ΜΕΝ Ν
ΓΕΛ ΝΟΣ
Върху бял камък, размери 0,41 х 0,26 х 0,20; размер на буквите – 0,03 – 0,035; открит през 1914 г.
28. ΚΑΒΙΡΙСΑΡΤΕΜΙΠΥΟΕΙΑ
Написан е върху черен лекит от печена глина с остър инструмент.

8. Разни
1. ΟΝ ΛΙΚΑ ΝΗ
ΜΝΗΜΗ
ΝΕСΟΙΠΤΙΡΙΓΑФ
ΟΝΝΜΗΙΣΙ ΡΓΗ
ΝΓΑΕΡΑΓΙΑΣ
ΤΑΣΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑΣ
ΤΟΥΤΟΥΣ
ΚΑΞ ΣΠΡΟΓΕΓΡΑΠΤΑΙ
Открит случайно след силен дъжд, през 1890 г. на североизточната страна на Малкия остров.
2. ΗΞΙΚΗΤ ΝΑΓΙ ΝΠΡΟΚΛΟΥΠΡΟΒΟΥΚΑΙΤΑΡΑΧΟΥ
Открит през 1896 г. в двора на частен дом, където се намира и благодарствен надпис под № 1.
3. ΣΙΓΗΣΧΞΟΝΙΑΣ
ΜΕΓΑΡΟΝ
Върху бял камък, размери – 0,50 х 0,22 х 0,07; открит през 1898 г. в града при изкопните работи за полагането на основите на частен дом.
4. ΑΠΟΛΛ Ν
Върху част от глинен диск. Открит през август 1904 г. при разкопките провеждани от Al.Degrand на Малкия остров.
5. ΕΝΕФΙ
Върху парче мрамор, открито случайно през 1905 г. на Малкия остров.
6. ΞΕΝ Ν
ΠΟΛΕΟ Σ
Върху бял камък, размери: дъл. – 0,57, шир.горе – 0,205, шир.долу – 0,23, дебелина – 0,08. Открит извън греда през 1908 г.
При работата по издълбаването на морското дъно между града и Малкия остров, с цел пристанището да стане по-дълбоко, през 1925-28 г. изкопната машина извлече от дъното близо до брега, на дълбочина 2-3 метра различни археологически находки – амфори за вино, лекити и други рисувани и не глинени съдове, както и плочи с надписи, които поместваме тук:

1. ΚΥΡΣΑΣΠΟΛΥΑΝΑ
ΚΤΟΣ
ΥΒΡΕΙΣΞΕΡΞΟΥ
ΚΥΡΣΑΓΥΝΗ
ΚΥΡΣΑΣΠΟΛΥΑΝΑΚΤ
ΟΣ
Върху бял камък с фронтон с дъл.1,20, шир. 0,40 (в основата – 0,45), дебелина 0,10. Името Кирсас се среща често върху монети от древния Одесос (Варна). Имената в трети стих (ред) не са обичайни за гръцките надписи.
2.ΟΔΗΜΟΣΝΥΜФΟΔ ΡΟΝ
ΝΥΜФΟΔ ΡΟΥΕΥΕΡΓΕΤΗΝΕΑΥΤΟΥ
ΓΕΓΟΝΟΤΑ
Над надписа – изсечени три венеца от лаврови листа
3. ΕΡΓΙΝΟΥ
ΣΗΙΣΑΠΣΑΕΔ
ΜΝΗΜΑΤΟ
Надписът е бустрофидон. Чете се: ΜΝΗΜΑ ΤΟΔΕ ΑΣΠΑΖΙΗΣ ΕΡΓΙΝΟΥ.
4. ΟΡ
Върху всеки един от стълбовете от обикновен необработен бял камък, с формата на четиристранна призма е изсечен този надпис с големи букви, който ако се допълни: ΟΡΟΣ (= синор, межда, граница)

9. Статуи
Преди да пристъпим към описанието на движимите археологически ценности на Аполония считаме, че е редно да кажем няколко думи за колоса на Аполон, за който споменават древни и по-нови автори. Тази колосална статуя била висока тридесет лакти и се извисявала на най-високата точка в центъра на Малкия остров, откъдето през 1883 г. бе преместен нейния постамент, състоящ се от четири големи бели каменни блока, използвани за основа на портата на издигнатия на същия остров тогава фар от Международната Европейска Комисия по фаровете.
Наскоро при изкопните работи за полагане основите на издигнатото Практическо Риболовно училище бе открит на същото място на дълбочина 0,98-1,20 м.широк под постлан с бели четвъртити каменни плочи всред които и фрагменти с надписи, за които стана вече дума. Тази медна статуя, дело на атинския скулптор Каламис, известен още от 460 г.пр.Хр., украси след падането на Аполония (720 г.пр.Хр.) триумфа на римския пълководец, стратега Марк Лукул и бе изложена на Капитолия. Съдбата й по-късно остава неизвестна. Предполага се, обаче, че била разрушена при нападението на готите в Италия през 409 г.сл.Хр.
Други статуи, открити и станали известни нам по различно време са:
1. мраморна статуя на Ерос
2. медна глава на жена
3. два мраморни наколенника от коляното до глезените, вис.0,23 м., обиколка на нагръдника 0,32 м., около петите – 0,23 м.
4. меден конник, вис.0,28 м.
5. глинена статуя на Селен, седнал, носещ малка фригийска шапчица; горните и долните крайници липсват.
6. Върху пиедестал от бял камък, счупен в горния си край, седнал мъж голобрад, сложил краката си върху стъпало от същия камък, с надпис в краката ΟΙΜΑΝΑΡΟΔ

10. Барелефи

1). Мраморен барелеф дълги години стоящ вграден във външната стена на храма “Св.Георги”, сега в гинекона му (женското отделение), смятан от обикновените хора за св.Георги, а от археолозите причислен към Тракийския конник. Този барелеф, чиято горна част е отчупена има вис.1,02 м., шир. 0,44 м., дебелина 0,12 м. Има и надпис, който не се чете.
2). През 1895 г. бе открит край западните крепостни стени на града барелеф на благодетеля на града Анаксандър. Относно този барелеф тогавашния Директор на Археологическия музей в София, където е бил преместен, съобщава пред Немския институт, че този барелеф може да се смята за един от най-ценните образци на гръцкото изкуство, и значително превъзхожда такива образци от първите етапи на развитието на гръцкото скулптурно изкуство. Тази изящна рядка находка е изработена от бял мрамор. На преден план изпъква във внушителен ръст тялото на Анаксандър, който е изправен, носещ мантия, и е обърнат надясно, а в лявата си ръка пред гърдите си държи жезъл. С първите пръсти на дясната си ръка сочи на кучето си краката на животно. Кучето пред него скача към посоченото животно. Главата на мъжа е наведена надолу с радостно изражение на лицето. Неговите коси падат вълнообразно надолу към сцената с кучето. Името на представеното лице е засвидетелствано с надпис до главата му – ΑΝΑΞΑΝΔΡΟΣ . Бил е един от първенците на Аполония. (Копие на барелефа било изпратено на Немския археологически институ в Атина).
3). Атинския вестник “Неологос” (бр.10 от август 1897 г.) съобщава, че е била открита в Делфи римска надгробна стела на Александър от Аполония Понтийска. Този барелеф нито сме го видели, нито прочетохме нещо за него. На нашето запитване директорът на археологическия музей в Делфи г-н Александрос Контолеон ни отговори, че такъв барелеф не съществува в ръководения от него музей.
4). Запазен е фрагмент от мраморен барелеф, изобразяващ паун. Счупен е по диагонал, размери – дъл.0,95 м., шир.0,48 м., дебелина – 0,12 м.

11.Съдове
1). Глинени амфори с надписи по гърловината
2). Лекити от тъй наречените “за черпене” с ловни сцени върху лъскав черен фон. (разкопки на Саховски)
3). Лекит “за черпене” с две рисувани сцени:
а) върху лъскав черен фон с червена боя се виждат мъжка фигура с брада със златна диадема и мантия, изправила ръце към небето. Пред нея жертвеник, а срещу него женска фигура също със златна диадема и
б) от другата страна на върха на златна стълба стои фигура с крила, държаща в дясната си ръка златен венец; ниско долу, пред стълбата стои мъж с брада, кимащ с глава надолу и с коса закриваща лицето му (разкопки на Александър Панджирис)
4). Гърловина на лекит с надпис около него (направен с остър инструмент) –
ΚΑΒΙΡΙСΑΡΤΕΜΙΘΕΙΑ
5). Фрагмент от лекит с женски фигури върху лъскав черен фон.
6). Дакридохи с различни размери, рисувани и не.
7). Лекити от алабастър (разкопки на Alex.Degrand)
8). Глинени светилници

12. Други разни предмети
1). Медни остриета на стрели
2). Игли от слонова кост
3). Стъклени топчета и тежести за измерване дълбочината на морското дъно
4). Глинени тежести за риболов
5). Гравирани бели пръстени от камък
6). Глинени пръстени
7). Фрагмент от меден калъп за монети, открит до храма на Аполон. От тази находка и от безброй пръснатите медни отломки по цялата площ на острова можем да заключим, че тук се е намирала работилницата на града за сечене на монети, имайки предвид, че най-древните монети са се секли в храмовете и под прякото наблюдение на свещенослужителите.

13. Е п и л о г

Междувременно, обстоятелствата захвърлиха в Созопол и други бежанци от Турция-Арменци от Редесто и гърци от Чили и Арецо. И те намериха убежище в града, работещи като рибари на аламаните.
От 16 септември 1923 г., когато посети Созопол тричленната Смесена Комисия по Гръцкобългарската Емиграция, започнаха да се подават многобройни молби от гърци, по произход созополчани, за емигриране. След създаването на досие за всеки един в София биваха настанявани от Комисията български емигранти от Македония по Установяването на Бежанците в Созопол, съставена от македонски българи (назначени за общински служители) в домовете на подалите молби, притеснявайки собствениците. Същото обикновено ставаше и със земеделските имоти. Не само засетите ниви се предаваха на новите домакини, но и обработените, напръскани и нагласени лозя безогледно се раздаваха на емигрантите.
През същата година, на 3 юни, след подаването на оставка на гръцкия кмет г-н Леонидас Хаджикирияку поради невъзможност да положи възпрепятстване на тези грабителства, които се извършваха, най-вече със съдействието на самите официални власти, бе избран от Общинския Съвет за първи път българин кмет на Созопол, от редиците на общинските съветници, българския учител от Четиридесет Църкви Иван Читаков.
Прибирането на земеделската продукция, както следваше създалата се ситуация, се извършваше от новите собственици, въпреки уговорките на Ньойския договор и така созополчани, нямащи други доходи, бяха лишени и от хляба си дори. Намиращи се в такова лошо икономическо положение те емигрираха в Гърция на две вълни.
Първата група емигрира на 28 август 1925 г. с параход в Солун, а втората на 27 ноември с.г. И бяха транспортирани всички в Харманкьой, където бяха наблъскани в дървени колиби заедно с арменците и други емигранти.
След няколко месеца престой тук, през който потърсили подходящо за установяване място, заминаха всички заедно, с изключение на няколко семейства, в Топсин, където имало земи, според мнението на специалистите, подходящи за лозарство. Тук също живееха в дървени колиби, но пребиваването им се проточи повече от година, тъй като предоставената площ за изграждане на селище била неподходяща, а посочената от тях не се предоставяла, защото принадлежала към нивите на някой си Папагеоргиу. След превратното завземане на тази местност, на 4 юли 1927 г., обаче, компетентните (власти) се принудиха да разгледат въпроса и да отстъпят. Тогава започна забавеното за няколко месеца построяване на селището и пренасянето на семействата от колибите в новите жилища.
От ноември 1928 г. започнаха да се изплащат определените оскъдни неустойки за преселниците от Созопол, от които Е.А.П (Гръцка Агенция за Бежанците) задържа дължимите й разходи. Те бяха ощетени в голяма степен от оценителите, оценяващи лозята като ниви, а къщите им като парцели, и не получиха друго освен дребни суми, които тъкмо им стигнаха да се разплатят за дълговете си към частниците. Още от началото на установяването си в Топсин се отдадоха с традиционната си работливост на обработването на предоставените им земи. Без да могат и досега да се изправят на крака, тъй като сеят, а не жънат; тъй като копаят, подрязват, пръскат и торят без да събират плодове и така ги виждаме обеднели, а на всеки въпрос, който някой би им отправил, получава стереотипния отговор “бедност и глад”, което напълно се покрива с истината.
Това е съдбата на наследниците на милетската колония Аполония. Преди 2500 г. обстоятелствата наложили едно победоносно разпростиране на процъфтяващата митрополия. И колонизираха аполонияните тази част на Черно море и написаха светли страници в историята. Лоша съдба, обаче, им наложи, чрез Ньойския договор, да се преселят, което и доведе до катастрофални последици за тях.
Малкото останали сънародници (гърци) в Созопол са заплашени да бъдат побългарени.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ИСТОРИЯ НА ГРЪЦКИТЕ УЧИЛИЩА И ЦЪРКВИ В СОЗОПОЛ

Извършеното набързо изследване относно училищата и църквите в Созопол е било предназначено за сп.”Тракика”. Считайки го, обаче, за неделима част от подготвяната за печат “История на Созопол” смятаме за нужно да го публикуваме като приложение към настоящата книга.

1.Мъжки училища
От биографите на монаха-книжовник Пахомий Русанос (К.Сатан и М.Гедеон) става ясно, че същият е преподавал през 1521 г. в намиращия се до Созопол, на остров издигнатия в прекрасна форма от византийския архистратег Михаил Глава Тарханиот, манастир “Св.Йоан Предтеча” или в созополското училище, което много вероятно да е съществувало тогава, тъй като не малко, известни книжовници от потъналия тогава византийски кораб не искайки да се отдалечават много от любимата си родина посетиха Созопол, а след ужасния вторник – 29 май на 1453 г. се установиха постоянно в него, макар и лишени от всичко. Според едно писмо на секретаря на Патриаршията Теодосий Зигомалас до Мартин Крусиос, уреждащо начина, по който да добиват средствата си за препитание. “(Да) прибират царските такси, служейки като митничари и да прибират различните годишни такси, или да търгуват, или да извършват (различни) дейности, за да не се лишават от нужните им (средства) да не занемаряват, обаче, и книжовните си занимания, въпреки лошите обстоятелства за Нацията през онзи период на мрак и неграмотност, преподавайки или в училищната сграда, или в Митрополитския дом, или в (някоя) църковна килия, или в манастира на Продром”. Оттогава не ни се предоставя никакво писмено сведение за образователната дейност в Созопол конкретно, освен (последното) споменаващо разрушаването (през 1629 г.) от турската флота на горепосочения манастир, като по този начин вече престана да съществува това средище на книжовността и образователен пътеводител не само за Созопол, но и за околните гръцки градове Анхиало и Месембрия.
Това дълго мълчание, относно образователното дело в града продължава до началото на миналия (18 в. – б.пр.) век, но въпреки това не бива да се съмняваме, че образованието е продължавало или в църковна килия, или в специално оборудван за целта дом, или в училищна сграда, тъй като от едно запазено завещание от 10 август 1812 г. научаваме, че Геро-Георгицис оставя на градското училище 10 000 гроша и на други благотворителни организации различни суми.
По-късно научаваме, че Самуил Киприос (Кипърец) който през 1820 г. е бил директор на Патриаршеската Академия, а през 1835 г. е назначен за Митрополит на Несебър е бил изпратен от преподавателите си, Григорий Сарафис и Вениамин Лесвиос (Лесвиец-б.пр.), като учител в “тукашното училище”, което, както се осведомяваме от едно писмо на Патриарх Кирил VІ издадено през декември 1817 г., е било създадено тогава по начало от Теофил Ватопединос (Ватопедски-б.пр.), игумен на манастира “Ракетош” в Румъния, отивайки там от Созопол.
Монахът Теофил посветил, давайки в заем на касата на родния си град, с лихва 15 %, 10 000 гроша (равни на франковете тогава), като от лихвите на главницата да се издържа училището “избран – казва Патриаршеското писмо – на мястото на горепосочения учител Самуил, привличайки преблаженния кир Даниил” (созополчанин завършил училището в Кидония) (Кидония = Айвали, дн.Айвалък, на “турското” малоазийско крайбрежие – б.пр.), който поел вътрешното управление на училището, възстановявайки тази нужда, а също така изпълняващ службата поддидаскал.
След горепосочения Даниил са преподавали един след друг в общински сгради или частни домове йеромонасите Мелетий и Теофил, по време на Гръцкото Въстание, созополския йеромонах Йеротей Давидоглус, йеромонахът Хрисант, Стаматакис Нерис, от о. Андрос, Георгиес Парисис от с.Макриница на Пилион, свещениците Григориос и Дионисиос Андриос, Анастасиос Константас от Константинопол през 1850 – 51 г., созополчанинът Йоанис Костас (книжовник учил в Кидония и преподавал във Варна, Анхиало и Четиридесетчеркви), произхождащите от Созопол Тома ХаджиАсланис, а преди него Антониос Терпандрос до 1859 г., когато е построена новата училищна сграда с родолюбивото съдействие на созополчани и други сънародници, както ще видим по-нататък.
Родолюбивият ватопедски монах Теофил, дал, освен другото, в полза на училището и 3 000 гроша от негово и от името на роднините му. Неизвестно остава дали с тези пари е било построено изгореното от турците през руско-турската война от 1828 г., или според други по време на Гръцкото въстание, училище или то е съществувало преди това дарение. Споменатото училище е било двуетажно, построено на същото място, където и по-новото, и според един митрополитски документ от 1819 г. в него е имало “ксенотрофио” (общежитие – б.пр.), чието богатство в заемни облигации е възлизало тогава на 7 500 гроша.
Съдбата на тези пари, както и на дарението на родолюбивия Ватопедски монах, което не е било предназначено за издигане на училищна сграда, а само за издръжка на училището остава неизвестна. Може би от горепосочените парични средства е произлязло свещеното задължение касата на светите църкви да изплаща редовно, до последните години, на общинските училища годишна дотация в размер на 6 000 гроша.
От писмено сведение предадено ми през май 1906 г. от намерилият спокойствие и тишина в Атон бивш Митрополит на Созопол и Агатопол (Ахтопол – б.пр.) г-н Константинос Микрулис, научаваме, че монахът от Созопол Теофил, построил из основи във Ватофедския манастир красив параклис наречен на името на “Светия Пояс на Богородица” над чийто вход на нартика стои следния надпис:
“Този светъл храм бе издигнат, чужденецо,
в името на божия “Пояс на Божата Майка”
с мои средства и с моя труд
(1794)
Теофил, първенец някога (бил) в родния град Созопол на Черно море”.

Документи и бележки негови или за него не са известни в манастира. Имената на много Теофиловци се срещат в различни документи, но не съществува нищо конкретно за дейността на нашия в манастира. Но както и да стои въпросът, или от Теофиловото дарение бе построена (отново) опожарената от турците училищна сграда, или тя е съществувала и преди него, сигурното е, че и след неговото опожаряване е имало общо училище в Созопол, щом като от една сметка на таляна “Скомболитрос” от 1836 г. става ясно, че тогавашните му петима собственици дарили от дохода си 100 гроша на училището.
За новата училищна сграда за първи път става дума през 1847 г., за което се осведомяваме от един общински документ от 2 май на с.г.
Според документа, който е в ръцете ми, се взима общо и неоспоримо решение за изграждането на общо алилодидактическо (взаимоучително-б.пр.) училище.
Подтикът към това решение, предполагаме, че е дал друг един родолюбив созополчанин монахът Порфирий Антонакоглус Агиотафитис (Божигробец-б.пр.), депозирал паричен капитал за изплащане на възнаграждението на учителя по гръцки език, за което съдим от разменените писма между него и Преблаженния Патриарх на Йерусалим.
“Преблаженни, Божи и поклонни ми Деспоте,
Православните Християни в скромния ми, роден Созопол, полагащи голямо усърдие в образованието, но поради общата бедност средствата им за поддържане на Гръцко Училище са оскъдни; и поради това щото оставят децата си в неграмотност, опечалени изказаха и пред мен, като техен земляк, своята дълбока тъга за липсата на постоянни доходи за организиране на Гръцко училище. Тъй като станах свидетел, преди няколко години, на бедността на съгражданите ми и подбуден от чувството на свят дълг към родния град, и от всичко най-богуугодно смятам, че е съпричастието към образованието, реших да допринеса и аз, раба, някакъв постоянен доход за Гръцкото училище в родния ми град и да депозирам в Одеската Руска Императорска Банка капитал от пет хиляди сребърни рубли, носещ годишна лихва рубли сребърни двеста; и този доход да посветя на споменатото училище с цел възнаграждение на учителя.
Но виждайки смутните времена и желаейки да определя настойник и управител на това посвещение (дарение), който да бъде с чувство за дълг, сметнах за уместно да положа под закрилата на Патриаршески Трон на Ваше Блаженство употребата, за целта ми, на този годишен доход, убеден, че като общ отец и закрилник на всички православни навсякъде, Ваше Блаженство ще благоволи да поеме това настойничество и да възложи на Патриаршеския Си Трон грижата за събирането годишно на двестате сребърни рубли и предаването им на училището в родния ми град. Заради това и депозирането на капитала става единствено на мое име, а годишната лихва се нарежда да бъде давана на Блажения Патриарх на Йерусалим. Несъмнявайки се, че и Негово Пребожие Бащинство ще благослови това деяние смея да оповестя всичко това на божем Негово Височество, да го помоля смирено, щото да благоволи първом да издаде и изпрати на раба си Патриаршеското Си писмо като света реликва да се пази в училището в Созопол и по силата на същото да получават настоятелите му всяка година чрез касата на Пресветия Гроб споменатите двеста сребърни рубли от капитали възлизащ на пет хиляди рубли. И понеже намерението на скромния Му раб се състои в това, щото да не послужи този годишен (доход –б.п.) за други, според случая нужди на родния ми град, а само за възнаграждение на учителя по гръцки, моля да се нареди изрично в издаденото Патриаршеско писмо, че този годишен доход ще се дава на настоятелите на Гръцкото училище в Созопол, (след като) представят доказателство от своя страна и заверено от Архийерея, че наистина съществува Гръцко училище и (в него) продължава да има учител (преподаващ) уроците на Гръцки. А когато и да е, и под каквито и да е обстоятелства прекъсне за определено време преподаването на уроците на гръцки език, тогава годишните начисления върху капитала да се депозират отново в Императорската Банка, прибавяни към (основния) капитал от пет хиляди рубли, отново в полза на Гръцкото училище; а в случай на друга (някаква) нужда на родния ми град никога да не се дават (тези средства), и за това и бъдниците Патриарси на Йерусалим да имат правото като настойници на това дарение, да разследват състоянието и доходите на училището и да поправят случилите се в него нередности.
Получавайки аз това Ваше Патриаршеско писмо, което ще се пази от настоятелите на Гръцкото училище в родния ми град, ще изпратя на Ваше Преблаженство, авизото на Императорската каса, за вечно пазене; и така е свършено делото по дарението, а скромните ми съграждани имайки честта да приемат настойничеството на Вашия Патриаршески Трон, признават чрез мен вечната благодат на Ваше Блаженство като закрилник на обществено полезните дела и като промишлец на просветлението на благоуважаваните.
И така, приемайки заедно с бащинския Ви отговор и Патриаршеското Ви писмо, прегръщам смирено благотворящата Ви десница и служа на вашето триждиуважавано Преблаженство.

Константинопол нищожний в (името на) Христа син и
9 септември 1846 смирений раб Порфирий

Патриаршеско Потвърждение

Наша скромност чрез настоящето си Патриаршеско доказателствено писмо заявява, че произхождащия от Созопол и от младшата си възраст причислен към Братството на Божи гроб свещенокнижовник Геронт г-н Порфирий депозира на собствено име своите собствени пари в Одеската Императорска Банка неделимият капитал за вечни времена от пет хиляди рубли (цифром 5 000), а годишната им лихва възлизаща на рубли сребърни двеста, или цифром 200, посвети на намиращото се в Созопол, родния му град, Гръцко училище.
По негова молба обещаваме следното:
А) Ние, нашето обкръжение искаме да поемем грижата да получаваме от споменатата Императорска Руска Банка в Одеса годишната лихва, която носят гореспоменатите пет хиляди сребърни рубли и да я предаваме чрез обмяна в ръцете на настоятелите на училището в Созопол след редовно представяне на разписка доказваща получаването от самите настоятели и уверение от същите, че тази лихва по никакъв начин не биха изразходили за друга цел, освен единствено като възнаграждение на служещия в Созопол гръцки учител, като това тяхно уверение трябва да бъде заверено и от тамошния, по това време, (служещ) в Созопол Архийерей.
В допълнение това тяхно уверение трябва да потвърждава напредъка на учениците осъществяван от старателността и надзора на учителя.
Б) Ако някога обстоятелствата, (дано не стане), наложат прекъсване или продължително спиране на обучението в приемащото (дарението) гръцко училище, или се наложи това училище да се лиши от подходящ гръцки учител, то тогава лихвата от преспоменатите рубли в условията на спиране на училвището или липса на учител ще бъде депозирана неделимо в споменатата Императорска Руска Банка, с цел да се прибави към капиталът от петте хиляди рубли. А, ако някога отново започне работа училището и бъде назначен подходящ гръцки учител, тогава отново ще получават лихвата от споменатата Банка, сиреч от споменатите пет хиляди сребърни рубли и от прибавените към тях лихви, ще я отброим на гореспоменатите настоятели на училището.
Така като жест и в уверение на посвещението на разпоредителя и на нашите ангажименти поети към него, бе издадено настоящето наше Патриаршеско доказателствено писмо, което бе изпратено на разпоредителя. Светейшия Геронт г-н Порфирий в Константинопол, служещ в тамошния наш Бжигробски Метох, за да изпрати негово Светейшество същото на настоятелите на споменатото гръцко училище в Созопол за пазене и да предприемат действията съответстващи му.

В Светия град Йерусалим, ноември 25, 1846
Кирил Йерусалимски решава

Патриаршеско Потвърждение

Светейши Геронт Г-н Порфирий, сине Христов любим и въжделен на наша скромност. Благославяме Бащински светейшеството в (името) Господне и пожелаваме в (името) на Светаго Духа. Получихме изпратеното до нас от ваша синовност на 5-и миналия (месец) май (писмо) заедно с придружаващата полица Издадена от Одеската Императорска Банка със стойността на пет хиляди сребърни рубли, които светейшеството ви депозира в тази банка в полза на училището в Созопол под попечителството на Патриаршеския трон в Йерусалим, пожелавайки ви от нас благодобито здраве и (пожелавайки) добро благосъстояние и вечна полза на онези, чиито са отпуснати, с намесата божия. Тази полица постъпи, заедно с другите такива, в общата каса.
Съобщаваме това на светейшеството ви за ваше успокоение, като пожелаваме вашите години да са много и изпълнени с радост.

В Светия град Йерусалим, юни 11, 1847
Йерусалимски и в (името) Христово благопожелател.

Допълнителна Бележка
От горепосочената главница сребърни рубли пет хиляди, депозирани от Блажения Порфирий в Императорската Банка на 17 март 1847 година под номер 1152 отработените лихви за трите години до 17 март 1850 г. сумирани в рубли сребърни шестотин двадесет и четири (цифром 624) се добавиха към началната главница от 5 000 рубли тъй като училището не бе открито.
Затуй и въпросната главница от 17 март 1850 г. на парите посветени на училището в Созопол се сборуват на рубли сребърни пет хил. И шестотин двадесет и четири (цифром 5624), като годшната им лихва (възлизаща) на рубли двеста двадесет и пет ще бъдат предавани на училвището, като за целта ще бъдат изплащани от общата (каса) на Пресветия (Божи) Гроб след представянето на уверение от почитаемите настоятели за две години или от 17 март 1850 г. до 16 март 1852 г. и така ще следва по-нататък. По този повод бе съставена тази допълнителна бележка.

В Константинопол, февруари 8, 1852 г.
Кирил Йерусалимски решава

Последвалото решение, от гореспоменатото дарение, за издигането на училищна сграда съдим по следния документ:
“Всички ние долуподписаните първенци и други родолюбци на Созопол, които сме се събрали днес на това място и разисквам (по въпроса) за намиране начин да се издигне общо взаимоучителско училище в родния ни град, решихме с общо и непроменимо (съгласие) мнение, да се продадат всички църковни места (имоти), които се намират в ралисите (на владение) на града ни(и), които се (стопанисват) държат от някои като неизначална (тяхна) придобивка, като парите от тях ще се употребят за издигане на училището. Следователно назначаваме по общо мнение (решение) Г-н Анагностис Асланис, църковен настоятел, като достоен и съвестен да поеме този надзор и да продаде споменатите църковни места (имоти), заедно с г-н Хаджи Георгиос, и да предадат парите на настоятелите на училището. За тази цел и в знак на доверие им даваме настоящето наше доказателствено (писмо) и се подписваме:
В Созопол, на 2 май 1847 г.
Димитракис Хрисоскулу
Георгиос Теодосиу
Сфеткос Теодосиу
Николаос Христодулу
Анагностис Сгрумалис
Йоанис Атанасиу
Илиас Конста Давидоглу
Клонис Георгиу
Костантис Христидис
Атанасакис Христодулис
Теофанис Варудиас
Антониос Хаджи Терпандрос

Местата (имотите) са следните:

В (имота) на Ралоглу – Аналипсис (Възнесение-б.пр.)
-“І -“- Пипоглу – Панагия .Богородица-б.пр.)
-“- -“- Петкена -
(см.жената на Петко) - Св.Николаос
-“- -“- Антонаки- Св.Галини (Агалина-б.пр.)
-“- -“- г-н Андреас - Панагия
-“- -“- Теодосис – Панагия
-“- -“- Калекас - Метаморфосис (Преображение-б.пр.)
-“- -“- Параскевоглу - Зоодохос пиги (Живот.извор-б.пр.)
-“- -“- Терпандрос - църковен имот
-“- -“- Ярим дуняс - Св.Димитриос
-“- -“- П.Кукоглу - Св.Димитриос
-“- -“- Алексакис Хрусоглу – църковен имот
-“- -“- Продром - църковен имот
-“- -“- Пигицоглу - Св.Параскева
-“- -“- г-н Танасакис - Христос
-“- -“- г-н Анагностис - Св.Кирияки
-“- -“- Клонис - Св.Константинос
-“- -“- Янкоглу - Св.Марини (Марина)

в(имота) на Мастровасилис - имот даренен
-“- -“- Диамантоглу - Св.Атанасиос
-“- -“- Туфексис - Св.Георгиос
старата митрополия на св.атанасиос”
Въпреки, обаче, общото решение взето, според гореизложения документ, през 1847 г. от първенците и другите родолюбци в Созопол, никакви действия, не са предприети, поради пречките създадени от Кримската война, до 1856 г., когато нов тласък за изпълнението на горното решение, даде дарението в полза на училищата направено от друг един родолюбец архийерейският свещенослужител Митрополит Доротей Схоларий, заделяйки дванадесет хиляди гроша от дохода на нивите на манастира “Св.Йоан”.
Това дарение, заедно с по-новото(направено) през 1856 г., възлизащо на две хиляди драхми, от установилият се в Атина созополчанин Панайотис Кардаматис, а също и дарението от десет хиляди гроша, дадени от родолюбивия созополчанин Йоанис Дракидис, живеещ в Молдавия, през май 1856 г., предизвикаха на 17 с.м. ново, и заключително вече, общинско решение за изграждането на училища-мъжко и девическо, възложено под надзора на Йоанис Атанасиу, Хаджи Теофанис Варулиас, Анагностис Челебоглу, и Леонидас Кардамидис.
С цел изграждането на училищата бяха намерени още дарители на свиканото на 1 юни с.г. общо събрание на гражданите в св.Митрополия, под председателството на Митрополита, и бяха вписани в кодекса по следния ред:
Маждрах – паша (или по-известен като Машар-паша – б.а.) (бел. на автора – той е бил английският благородник Сър Стефен Лакеман (Стивън Лейкман? – б.п.) Мажрах паша дал за изграждането на училищата
Грошове 5 000
General Kartener -“- 650
Атанасиос Куфопулос -“- 500
Константинос Коронеос -“- 1 000
И други бяха вписани с по-малки суми.
Под тези благоприятни знамения започна изграждането на новото училище върху развалините на старото и до развалините на Императорския Византийски Манастир на “Светите Апостоли”, чиито градеж можем да считаме, че е наченат преди 1859, щом през предходна година бяха вписани в кондака на светата Митрополия различните разходи възлизащи общо на 53 947 гроша; то беше едноетажна постройка върху 604 кв.м. с двор 550 кв.м.
Сградата се състояла от 2 големи зали (коридор и зала за взаимоучителското училище, преустроявана според случая на зала за тържества и театър) и седем (7) по-малки зали, използвани за провеждане на учебни занятия, в една от които през 1876 г. бе настанена “Петриниос (Петриниевата –б.п.) библиотека” съставляваща около две хиляди печатни и ръкописни тома.
Над главния вход на училището съществувал следният, с главни букви, надпис:

“ΦΟΤΟΣ ΤΡΟΠΑΙΟΝ ΚΑΤΑ ΤΟΥ ΣΚΟΤΟΥΣ”
(Триумф на светлината над тъмнината” – б.пр.)

Според гореизложеното от 1859 започнало дейността си училището в новата постройка и бил поканен първият учител, по препоръка на лекаря в Константинопол Ирахлис Васиядис, а именно неговият брат – евстратиос.
При започване на учебните занятия в новата общинска сграда (8 февр. 1859 г.), тогава за трети път изпълняващия свещенническа служба Митрополит Прокопий дарил в полза на училището десет хиляди гроша.
Училището действувало редовно, понякога с 2, а понякога и с 3-ма учители до март 1877 г., когато поради избухването на Руско-турската война били прекъснати учебните занимания до 27 ноември 1879 г.
През изтеклия двадесетгодишен период 1859-1879 г. и понеше освен гимназиално е действувало и начално училище по взаимоучителския метод и като последствие нужните средства за възнаграждение на учителите и разходите за други нужди не са били покривани от наследството на Порфирий и от другите оскъдни приходи, се реши първо през 1874 г., а после и през 1875 г. да се отпускат на училищата според първото решение по една туска лира от всеки талян, а според второто – по10 пари на всеки 100 гроша върху дохода. А през 1883 г. и – 5 % върху (от) общия улов на риба от таляните и аламаните.
Отново по взаимно (общо) решение на гражданите бе поканен по препоръка на адвоката в Константинопол Милтиадис Каравокирис началният учител от Арюпол в Кинурия Михаил Гитакос, който заедно с помощника си, созополчанина Василакис Папазоглу, поднови учебните занятия в Началното училище, по синдидактическия метод, на 7 ноември 1879 г., като тържеството бе ръководено от тогавашния Митрополит на Созопол и Агатопол, г-н Теофил.
Училището действувало без прекъсване до юли на ужасната за гърците в България година 1906, когато с прилагането на чл.10 на Закона за задължителното образование в България по нареждане свише бе затворено и запечатано до 19 август 1912 г. През тази година било разрешено действуването на Гръцките образователни институти в България и новоизбраното училищно Настоятелство (Ефория) с хъс пристъпило не само да поправи и двете училища в града, но и по взаимно съгласие да назначи подходящ персонал и да ги въведе веднага в действие. Но разгорялата се през тази година Балканска война осуети отново дейността им. На 22 август 1913 г. Началникът на пограничния гарнизон Сотиров, със сила взе Мъжката гимназия и настани в нея 75 войници в запечатаната от Кметството зала на библиотеката, която се превърнала в склад за храна, а книгите в нея послужили за обвивка на войнишките дажби захар, чай, сол, лемонтузу и др. По достоверни сведения в полунощ на 8 срещу 9 декември 1913 г. 2 войници, 2 българотраки бежанци и прислужникът в българското училище Г.Палазов пренесли от гимназията в българското училище различни учебни пособия и мебели. Различните зали се превърнали в складове за боеприпаси, а подземията в обори за рогат добитък, коне и свине. През април на 1920 г. втората пристройка на сградата вече представлявала купчина руини.
По-късно вече цялата сграда се използвала за казарма.

Преподавали в новата сграда от 1859 г. до 1906 г.:
Евстратиос Васиадис от Делнинаки, Епир през 3 периода – години 9
Д.Папайоанидис от Епир, род. в Месолонги - години 2
Люнидас Челебоглу от Созопол - години 2
Михаил Номикос от о.Аморгос за 2 периода – години 5
Власиос Д.Биицидис от Созопол за 2 периода - години 8
Хаджи Николакис Давидоглус от Созопол, и йеропсалт - година 1
Василакис Папазоглус от Созопол, и йеропсалт, за 3 периода - години 13
Михаил Гитакос от ареопол, Кинурия години 5
Йоанис Евангелидис от Литохоро, Македония години 2
Потитос Николаидис от о.Калимнос - година 1
Георгиос Икономидис от Епир - година 1
Периклис Номисматидис от Хрисуполи, Константинопол години 6
Николаос Стипианидис, македонец години 2
К.Папайоанидис от Созопол за 3 периода години 32
Илиас К. Зисимопулос от Делвинаки, Епир години 2
Анастасиос Сотириадис от Хаскьой, Източна Румелия години 2
Георгиос Папазоглу от Василико, Тракия година 1
Теодорос Несторидис от Константинопол години 3
Анастасиос Палангиас от Филипупол (Пловдив) години 3
Христос Ставридис от Филипупол (Пловдив) година 1
Д.Калогерович от Созопол години 3
Д.Пинтиев от Адрианопол (Одрин) на български година 1
Д.Вафиадис от Константинопол, и йеропсалт година 1
Пантелис Хаджопослос от Константинопол година 1
Атанасиос Янев от Аетос (Айтос), Изт.Румелия на български година 1
Христос Гиокас от Анхиало (Поморие), Изт.Румелия година 1
Атанасиос Ипсилантис от Станимака (асеновград), Изт.Румелия
години 2
Анастасиос Мегас от Сиатиста, Македония година 1
Николаос Христодулу от Варна и йеропсалт години 2
Дионисиос Виталис от Константинопол години 5
Георгиос Зафиропулос от Варна, сега депутат година 1
Панайотис Леунис от Редесто година 1
Георгиос Димитриадис, македонец години 2
Дим.Хаджи Алексиадис от Созопол, на български година 1
Милтиадис Баложев от Пиргос (Бургас), Източна Румелия на
Български година 1
Стилианос Евстратиадис от Имврос години 2
Дим.Георгиадис от Филипуполи (Пловдив), и на български години 5
Николаос Капидалис от Созопол, и на български години 4
Келаидис Зотиадис от Месембрия (Несебър), Изт.Румелия година 1
Теодосиос Продрому от Созопол година 1
Христос Г.Христодулос от Созопол години 2; починал на 27 юли 1904 г.

За него четем в местния по онова време гръцки вестник “Идисис ту Ему” (“Хемуски Новини”) следното:
“Като светкавица премина ужасната новина, по-миналата седмица, през нашия град, че уважаваният и любим на всички директор на Гръцките Училища в Созопол г-н Христос Г.Христодулос зла съдба го грабна от този преходен свят, потапяйки в скръб родители, роднини, приятели и цялата общност в Созопол.
Незабравимия Христос, отроче на уважавано семейство, завършвайки следването си във Великата Родова Школа (в Константинопол) отиде в Атина за усъвършенстване на образованието си и се записа в нашия Национален Университет и преди да завърши обучението си в него дойде в София (България) и постъпи във Висшата Българска школа, която завърши и бе назначен за преподавател в правителствените (държавните –б.п.) Български Гимназии и служи като такъв няколко години в Хаскьой и Шумла спечелвайки много пъти с усърдието си справедливите похвали на Инспекторите и на самия Министър на Общественото Образование. Но всичко това докато националността на Христо скоро не привлече острия фанатичен поглед на българите и след няколко години бе уволнен от поста си; тогава завръщайки се в любимия си роден град Дирекцията му възложи неговите Училища. Не можейки да се задоволи обаче, незабравимият, само с учителствуването в Училището пожела да стане съвършен учител на обществото, за което ден и нощ работел и никой не може да отрече труда му в полза на духовното просветление и развитие на съгражданите му, за постигането на което основа с други приятели, които споделяли идеите му “Филантропското Земеделско Братство “Деметра”, което и издигна в нечуван блясък. А чрез благостта и благородството на характера си стана известен и обичан в Созопол, което с благоговение бе изказано на погребението му, което бе почетено от цялата общност в Созопол. В църквата речта произнесе младия Асклипиадис А.Параскевопулос, едва удържайки сълзите си, с треперещ глас. При изнасянето на мъртвеца целия азар в знак на скръб бе затворен, а знамето на Братството, чиито основател и Председател бе той, беше обвито с траурен плат. Този прекрасен човек, заради истинските си Гръцки и Христиански качества погреба по-миналата седмица град Созопол, усещайки, че неговата смърт оставя голяма празнота в него. Никаква суетност, никакво позьорство, никакви задни мисли не съществуваха в този общтраур, а всички сякаш тласнати от едно болезнено чувство участваха в траура и придружиха непрежалимия до последното му земно жилище. Онзи ден беше ден на истински траур за Созопол. Напусна ни член на това общество напълно здрав, пример за благородство и приятел сърдечен, който рядко се среща.
Оставайки и ние върху гроба на незабравимия горчива сълза пожелаваме на домашните му утеха свише, а на него лека му пръст”.

В Филипуполи; 16 август 1904 г.
А.Ксен”.

Николаос Коракас от Македония година 1
Аргириос Коракас от Ксанти, Тракия година 1
Теодорос Г.Цонис от Филипуполи година 1
Димитриос Папатеофилу година 1
Анестис Константинидис от Скепасто, Тракия година 1
Николаос Хаджи Асланис от Созопол година 1
Креон Трианда Филидис от Созопол година 1

Всички те от 1859 г. до ужасната в паметта на гърците в България година 1906 г. служиха учители в Созопол.

2. Девически училища

Преди издигането на общинското Девическо Училище момичетата в Созопол не са останали неучастващи в някаква малка степен на обучение. Посещавали са училища организирани в домашни условия, обучавани от местни, доколкото са били грамотни, госпожи и госпожици.
Първите учителки са били двете дъщери на учителя от Константинопол Анастасиос Константас 1850-1851 г. Местни учителки от Созопол са били: Касандра Л.Кардамиду, Софица Лату, Калиопи Капетан Танаси Милингоци, Крустало Мастротанаси, Коконица Тодор. (Гиаракина), Баласица, Папа йоаниду до 1874 г., когато започнало дейността си Доротейското Девическо Училище.
Негов основател бил родолюбивият Митрополит на Созопол и Агатопол Доротей Схоларий, посредством паричния си депозит за издръжката му възлизащ на 500 отомански лири. За изграждането му общината дала през 1872 г. църковен парцел от 100 кв.м. до източни бряг на града. То имало 2 големи зали и 2 по-малки за учебните занятия и двор от 76 кв.м. Към него през 1888 г. бе открита и Забавачница по Фребелиановата система.
Дейността на Девическото Училище бе прекъсната за две години, заради Руско-турската война, откогато заработи редовно до 1906 г., когато поради обстоятелствата бе затворено. През 1912 г. бе ремонтирано, но работата му бе осуетена от Балканската война. На 8 септември 1913 г. в него бяха настанени български бежанци от Тракия; сега се използва като филиал на Българското училище.

Учителки в Доротейското Девическо Училище
В него учителствуваха от първата година на откриването му следните учителки:
Елисавет Станоп от Константинопол 1 година
Аглаиа Визвизи от Атина 3 години
Коконица Атанасиаду от Созопол 2 години
Афродити Кардамиду от Созопол 2 години
Аглаиа Кардамиду от Созопол 2 години
София Тиафи от Атина 3 години
Василики Тиафи от Атина 3 години
Аглаиа Кавакопулу от Константинопол 3 години
Евридики Ковакопулу от Константинопол 3 години
Тарси Гиока от Анхиало, Изт.Румелия 1 година
Калиопи Гер.Монтесанту от Константинопол 1 година
Роксани Паламиду от Константинопол, за 2 пер. 7 години
Анна Николаиду от Константинопол 3 години
Анна Кампити от Варна 1 година
Мария Атанасиу Ипсиланти от Станимака (Изт.Р.) 2 години
Тюпемпти Макриду от Филипуполи 3 години
Агатоники Мавромати от Анхиало (Изт.Р.) 1 година
Пинелопи Неофиту от Василико, Тракия 1 година
Пинелопи Пападопулу от Константинопол 2 години
Матилди Пападопулу от Константинопол 2 години
Атина Т.Куртеси от Созопол (Изт.Р.) 4 години
Клеопатра Пасхалиду от Анхиало 1 година
Мария Бали от Адрианопол 1 година
Евтимия Макриду от Филипуполи (Изт.Р.) 1 година
Аспасия Хаджи Атанасиу от Созопол 5 години
Зафириса М.Ласкариду от Созопол 1 година
Смарагда М. Йоаниду от Созопол 3 години
Мелпомени Г.Катехи от Созопол 3 години
Хрисопиги М.Флориду от Созопол 1 година
Екатерина Ксенофонтос от Филипополи 2 години
Зои Велиадеру от Татар-Пазарджик (Изт.Р.) 1 година
Евтихия Кириаку от Созопол 3 години
Ангелики Михаилиду от Константинопол 2 години
Аспасия Стаматиаду от Пиргос (Изт.Р.) 1 година
Хриси Герасиму Велианити от Месембрия 1 година
Олимпия Герасиму Велианити от Месембрия 1 година

Като настоятели на Мъжката Гимназия до учебната 1874-75 година са служели настоятелите на светите Църкви под Председателството на Митрополита на Созопол и Агатопол.
След започване дейността на Доротейската Девическа Гимназия са били назначени с препоръката на нейния основател,бившият Ларисейски (Митрополит) Доротей Схоларий, чрез Тракийското Образователно Дружество в Константинопол, за период от две години: а) 26 април 1873 – 25 април 1875 г. – Антониос Терпандрос (със свещенически сан), Анагностис Челебоглус, Теодосиос Андреадис и Йоанис Теодосиадис са изпълнявали длъжността настоятели (ефори), според обстоятелствата и до 6 юни 1879 г. До това време от 1 август 1873 г. настоятели на Мъжката Гимназия са били Николис Серагиотоглус и Дракон Анагностопулос. От този период нататък се слели двете настоятелства (ефории) в едно, назначавано официано от Митрополита, който го е председателствувал. Като такива (настоятели) са вписани до 1883 г. следните: Михаил Продромос, Н.Дукас, Емануил Маргариту, Антониос Теотокакис (лекар), и Атанасиос Зифрас (също лекар).
От 1883 г., обаче, настоятелството (ефория) и за двете училища се е избирало чрез общо гласуване на всички граждани и като такива до 1906 г. са били: Хаджи Костакис, Теофанидис, Г.Христодулу, Л.Челебоглу, Й.Теодосиадис, Христодулос Г.Балис, Хаджикириякос ХаджиГеоргиу, Михаил Кунтурис, Хрисос Триандафилу, Георгиос Кардаматис, Власиос Биицидис, Димитракис андреадис, Михаил Флоридис, Михаил Николау, Дракон ХаджиАлексиу, Георгиос Гунчоглус, Томас Хрису Теодосиадис, Георгиос Атанасиу Куртидис, Пефтицис Куртесис, Хрисос Костас, Николаос Дукас, Леонидас Кардаматис, Хрисос Атанасиадис, Елеантис Терпандрос, Константинос Папайоанидис, Дукас Хаджи Алексиадис, Аристидис Сарагиотидис, Андреас Куртесис, Дим.Георгиадис, Костакис Фарлалис и Н.Хаджи Георгиу.
През 1912 г. бяха избрани за настоятели: Кон.Папайоанидис, Певтицис Куртесис, Дукас Н. Дукас, Дим.Хаджи алексиадис, Ник.ХаджиАсланис, Иоаннис Хр. Кардаматис. Но на 5 октомври с.г. при обявяването на Балканската война училищата бяха превърнати в казарми. За доста години до 1906 г. като секретар на настоятелството, без възнаграждение, служи пишещия тези редове. С възнаграждение са били Георгиос Кардаматис и Флорос М. Флоридис.

ИМОТНО СЪСТОЯНИЕ НА ГРЪЦКАТА РЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ В СОЗОПОЛ

Митрополитския Храм на “Св.Великомъченик Георги” е бил обновен от основи през 1697 г. на площ 427 кв.м. На иконостаса на храма е било написано при ремонта и вътрешното боядисване следния надпис с главни византийски златни букви: “Изгради се отново из основи този пресвят храм на “Свети Великомъченик Георги” в година 1697 при архийерейството на Калиник; обновен бе в година 1833 (при архийерей Константин) и доукрасен в година 1863 (при Прокопий). И последно за сметка на Пангарий в година 1911 бе обновено оцветяването в красота и хармония, както сега се вижда. Завършено бе на 10 август, в слава Богу Вседържец и с помощта на неговите раби. Амин”. Този надпис бе наскоро замазан с боя от властите и бе заличен напълно. До храма светата Митрополия бе попристегнала през 1867 г. заградената градинка с площ 224 кв.м. и двора с площ 608 кв.м.
Кабинет в Кметството с площ 64 кв.м. и свободен двор с площ 14 кв.м.
Кафене “Пещерата на Калипсо” на площ 14 кв.м.
Две “еснафски” работилници на площ 88 кв.м. и свободен двор с площ 22 кв.м. В тях сега се помещава Българската четалня.
Три склада на площ 150 кв.м.
Всичко гореизброено се намира в рамките на Църковното каре с площ 1650 кв.м.
Извън това каре се намират в града и следните (имоти):
Храмът “Йоан Теолог” на площ 188 кв.м. и ограден двор с площ 153 кв.м. с една килия, и св.храм “богоридица Епискептрия” на площ 208 кв.м. и ограден двор с площ 150 кв.м. и малка къщичка.
От един документ на Патриарх Дионисий от 1482 г. става ясно, че тогава Митрополитския храм на Созопол бил разрушен и че Митрополитът пребивавал в църквата на “Свети Йоан” в града. Понеже тази църква принадлежала на манастира “Свети Йоан” на острова, който по онова време бил обновен от разрушението с усилията на Игумена Гервасий, Митрополитът дал в замяна на монасите намиращата се в града църквица “Богородица Епискептрия4 (Посетителка – б.п.)” и Патриархът заверил тази размяна. На входа на града е църквата “Св.Зосим” с площ 172 кв.м. и двор 4950 кв.м., използван е до 1890 г. като гробище, а вече превърнат в общински парк. Запазен е документът за изграждането на този храм, който гласи следното: “Договор между Дим.Н.Куртоглу, Антониос Галиас, Н.Георгиу, Александрос Георгиу и Михаил Василику, от една страна, и Павлос Христу и Христос Петру, строители от друга за изграждането на църквата на “Свети Зосим”, с четириъгълна форма; с дължина 14 лакти и ширина осем (8) с 5 хатила 2 пармака повече от обикновеното с курасан отвътре и отвън и с гевгир санджаци, с 7 големи прозореца и 2 малки, изработени от бял камък, както и кьошетата и големите порти, стасидите до иконостаса и до Деспотския (трон – б.п.), пангър и проскинитар и 2 аналога; подът с плочи, текелиден таван; и да се предаде ключът срещу 3250 гроша.
Майсторите Павлос Христу и Христос Петру
В Созопол, 25 май 1858 г.

Църковните Настоятели:
Н.Куртоглус
Антомакис Галиас
Николаос Георгиу
Александрис Георгиу
МихалисВасилику”
Други общински имоти в града били двете училища – мъжкото и девическото, и долуизброените:
Две “бакалски” работилници, първата с площ 59 кв.м. произхождаща от дарение за църквата на “Св.Георги” на Христодулос Г.Кокиноглу от 12 юли 1811 г. Другата с площ 174 кв.м. и тя на централния градски пазар, произхождаща от дарение на Баласица Калекена, също за църквата на “Св.Георги” от 16 февруари 1853 г. Зад тях 2 склада с площ 104 кв.м. и намиращото се до тях кафене с площ 36 кв.м.
Едно крайбрежно кафене с името “Карантина” и до него офисът на Здравната (служба –б.п.) и 2 склада с кланицата на града. Всичко това на площ 124 кв.м. и свободна площ от 325 кв.м., в които наскоро бяха настанени от Българското Правителство, след обновяване, пристанищните власти.
Пет “еснафски” работилници на централния градски пазар на площ 72 кв.м. Параклиси 18 на площ 175 кв.м. със свободни дворни места с площ 2079 кв.м. Извънградски параклиси 7 на площ 10 кв.м. със свободни (неоградени – б.п.) дворни места с площ 400 кв.м.
Парцел със срутена къща на големия обществен благодетел Георгиос Петринос, дарен от него на Гръцките Училища, с площ 64 кв.м.
Парцел с площ 318 кв.м. дарен на Доротейската Девическа Гимназия от благодетеля на общината Йоанис Теодосиадис на 13 януари 1888 г.
Парцел с площ 268 кв.м., дарен на църквата “Св.Георги” от Леонидас Григориадис на 20 септември 1874 г.
Парцел с площ 68 кв.м. на градското крайбрежно место “Агиасматели”.

Земеделски Имоти

Две големи ниви до село Св.Никола (сег.Черноморец –б.п.) от 766 декара. Тези ниви някога са били собственост на Византийския Манастир “Йоан Продром” на големия остров. След разрушаването му (1626 г.) преминали под владение и собственост на Светите Църкви в Созопол, чиито настоятели разрешавали на служещите тук Митрополити на Созопол и Агатопол да стопанисват тези ниви отдаващи ги срещу наем до 1855 г., когато при Архийерейството на Митрополит Доротей Схоларий с протокол в Кодекса на Светата Митрополия носещ дата 15 юли с.г. били преотстъпени, от същия Митрополит, доходите от тях, заедно с дванадесет хил.гроша (12 000) в полза на Гръцките училища на общината, подготвяща изграждането на Мъжката гимназия. През последните години, обаче,понеже българските жители на близкото село отбягвали да наемат нивите, Българското Правителство ги (нивите –б.п.) обложило с тежки данъци. По тази причина настоятелството на Училищата пристъпило на 2 април 1904 г. към продажбата им на селяните срещу 5900 златни франка, от които четири хиляди (4 000) депозирало в Национална Банка на Гърция с лихва 4 % на 2 части. Първата с дебитна разписка номер 22255 с дата 12 ноември 1904 г., а другата с дебитна разписка номер 23696 с дата 16 септември 1905 г. на името на Гръцките Училища в Созопол.
Други ниви 11 (бр.) от 50 декара
Две лозя, едното в местността “Мапес” от 4 декара от дарение на Николаки Дукоглу в църквата “Св.Георги”, а другото в Хаджали Дере състоящо се от 1000 корена лозя, дарение на Смарагда Пейчена (Пейчева?-б.п.) за църквата “Св.Георги” през октомври 1886 г.

Части от таляни
1 ½ от 40 от таляна за скумбрия “Гата” и още толкова от таляна за чироз “Света Параскева” от дарение на Леонидас Григориадис на църквата “Св.Георги” през 1874 година.
2 ½ от 40 отталянда за скумбрия “Гата” и други от таляна за чироз “Света Параскева” чрез изкупуването им от училищата.
8 от 40 от таляна за скумбрия “Скомбролитрос”
1 ½ от 40 от таляна за чироз “Малатру” от дарение за Доротейската Девическа Гимназия от Йоанис Теодосиадис през 1888 г.
2 от 40 от таляна за чироз “Христос” от дарение за църквата “Св.Георги” от Баласица Т.Калекоглу през 1856 г.
Талянът е съставлявал 40 части, които на местния език са се наричали “Меридиа петрас” (“каменни части” –б.п.). Освен от преждеопределените деветнадесет и половина части (19 ½) са били дарени по нареждане на Вселенската Патриаршия на училищата в града за покриване на разходите по тях от Светия Ставропигиален Манастир в Черноморе "С“.Анастасия" ”дн. о.Болшевик - –.п.), чието задължение било да плаща годишно наГръцките училища в града 20 лири. За отмяна на това задължение за вечни времена Вселенската Патриаршия дарила на Гръцките Училища в града през 1904 г. 6 от 40 (части –б.п.) от таляна за чироз “Елиа” и 1 от 40 (части) от таляна за скумбрия “Милос” принадлежащи на споменатия манастир, чието имущество били отнели българите на 2 юли 1901 г.
Така, че всичките общински части възлизали на двадесет и шест и половина (26 ½ от 40).
Цялата горепосочена общинска собственост бе оценена от оценителната комисия (колкото) “за паница леща”. Поради невежество от созополчаните в Топсин бе направено непълно заявление на имотите, а направената като допълнение бе отхвълена поради изтичане на срока за подаване.

Парични Депозити

1) Пет хил. (5000) сребърни рубли на Божигробския Монах Порфирий Антонакоглус в Одеската Руска Импер. Банка от 17 март 1847 г., чиито лихви получавани от Патриаршията в Йерусалим били своевременно превеждани на Настоятелството на Гръцките Училища.
2) 2) Петстотин (500) отомански лири на бившия Митрополит на Созопол и Агатопол Доротей Схоларий и бивш Ларисейски. Те били депозирани в Тракийското Дружество в Константинопол преобразувани по-късно в 33 облигации на Гръцкия Заем от 12 000 000 през 1881 г. От тези облигации десет (10) били продадени за 3235 драхми, депозирани на 14 януари 1904 г. в Национална Банка на Гърция с лихва 4 % срещу дебитна разписка ном.: 22030. Двадесет и три под ном. 26020, 41057, 99694, 130991, 130992, 130993 – 131020 били депозирани на (отговорно – б.п.) позене в Национална Банка (на Гърция – б.п.) с разписка ном.12013 с дата 12 януари 1904 г. на името на Доротейската девическа Гимназия в Созопол.
3) Четири хиляди драхми (4 000) произхождащи от продажбата на манастирските ниви депозирани в Национална Банка (на Гърция – б.п.) срещу дебитни разписки ном. 22255 от 12 ноември 1904 г. и ном.23696 от 16 септември 1905 г. на името на Гръцките Училища в Созопол.
4) Хиляда петстотин и двадесет (1520) драхми златни с дебитни разписки ном.: 23626 от 21 март 1905; 24620 от 17 февруари 1906 г. и 24886 от 6 май 1906 г. депозирани от Общинския Съвет на името на Светите Църкви и други хиляда срещу дебитна разписка ном.24987 от 7 юли 1906 г. депозирани от Църковното Настоятелство на името на Светите Църкви.
5) Осемстотин драхми златни (800) срещу дебитна разписка ном.23953 от 23 юни 1905 г. на името на Земеделско-Благотворително Братство “Деметра” в Созопол депозирани от изпълняващия тогава длъжността касиер на Братството К.Папайоанидис.
6) Хиляда петстотин четиридесет и седем и половина (1547,50) драхми депозирани през 1912 г. посредством тогавашния Гръцки Консул във Варна г-н М.Франгистас.

Дарители и Благодетели

Порфирий Монах Божигробски и съдбата на завещаното от него

Той се е родил в Созопол около 1790 г. от баща Антонаки Сулоглу и майка от Анхиало (Поморие – б.п.) – Маркулеса, наричала се по мъж и сестра на Патриарха на Йерусалим от 1808 до 1827 г. Поликарп, със светското име Панайотис.
Първите си уроци получил в родния си град, който млад напуснал поради крамолата си с един отомански правителствен служител. Д една нощ напуснал родния си град и на кон стигнал до Константинопол при вуйчо си Поликарп, който по това време пребивавал в Константинополския Божигробски Метох. Тук приел монашенски сан от вуйчо си и се преименувал Порфирий и бил изпратен през 1819 г. от божигробското Братство като Игумен на манастира в Джетаджуия в Молдавия.
По време на Гръцкото Въстани е избягал в Бесарабия, където същият манастир имал имоти. През 1834 г. го виждаме в Букурещ председателствуващ една Божигробска комисия изпратена от тогавашния Патриарх и негов приятел, Кирил с цел защита на интересите на Божигробските Метоси в румъния, тъй като първо румънското правителство хвърлило хищно око на всички гръцки манастири в страната. През 1840 г. дошъл в родния си град приятен в дома на племенника си, по сетра, Антонаки Николаидис, откъдето след товаотишъл в Константинопол, където поел длъжността Представител на Пресветия Гроб в Божигробския Метох до смъртта си през 1850 г. Той бил погребан в Светия Манастир "Свети Георги" на о.Халки, близо до пет новозасадени кипариса.
Освен дарението за скъпия си роден град определил стипендия от петнадесет хил. Рубли сребърни, като от лихвите им да се изучат всяка година по двама Божигробски ученици или по двама от завършилите Теологическата Школа на о.Халки.
Годишният доход от дарението му в полза на училището в Созопол, възлизащ на 225 рубли, сребърни бил получаван редовно до учебната 1905-1906 година.

Доротей Схоларий
Произхождащ от с.Вендиста, в епархия Стагон, роден на 12 март 1812 г. от баща Стергий, Йерей, и майка Ксанти Иконому, а кръщелното му име било Димакис. Заел службата Митрополит на Созопол и Агатопол на 12 март 1852 г., водел епархията си до 23 ноември 1858 г. Книжовник и родолюбив свещенник дарил на 15 юли 1855 г., 12 хил.гроша за изграждането на Мъжката Гимназия и доброволно се отказал в нейна полза от правото да стопанисва манастирските ниви, депозирайки и в касата на Константинополското Образователно Тракийско Дружество през 1873 г. в полза на носещата неговото име Девическа Гимназия в Созопол петстотин отомански лири, като от лихвите им да се плаща на учителката.
През 1877 г. издал “Дела и дни” – сборник с писма и негови трудове, и “Ключ към Патрологията” полезен пътеводител, макар и непълен из Патрологията и “Най-ценното от Патрологията”, което е полезен за всеки студент по Теология и всички Православни.
Той е починал в Атина на 29 юни 1888 г. завещавайки целото си богатство с богатата си библиотека на Атинския Университет. Членове на комисията по неговото наследство били определени – тогавашния Ректор на Националния Университет Ан.Д.Кириякос, К.Н.Костис, Алк.Красас, и Н.Димарас.
Името му като бивш Ларисейски (Митрополит – б.п.) е изписано на мраморна почетна колона в Университета.

Прокопий Балджоглу

Произхождащ от Терапия, Константинопол, водел Епархията Созопол и Агатопол за 3 периода: 1834-1836; 1842-1852 и 1858-1872 г. През последния период, и по-точно на 8 февруари 1859 г. дарил в полза на училищата 10 000 гроша, а за строящия се храм “Свети Зосим” – 1600 гроша.
Пребивавал в Созопол до 1864 г., когато назначил за свой заместник тук бившия си протосингел Епископ Неофит. Той, обаче, подавайки предварително оставката си се усамотил на о.Халки, където останал до смъртта си.
В Созопол се родил племенникът му, от страна на брат му Антонаки, Георгиос Мелидис – известният фокусник, наречен от френската преса “Крал на Магьосниците на Изтока”. Първите уроци на тайнственото си изкуство получил в Солун. Той дарил през 1889 г. в полза на гръцките училища в родния си град 1 000 български лева и за българското училище – 100 лева.

Георгиос Петринос
Роден в Созопол през 1800 г. от баща Петрос и майка Тимица, от многобройното семейство на Морохлидис в Созопол. Първото си образование получил в училището в родния си град. Посещавал и уроци при една калугерка за изучаване на църковна музика. След това отишъл в Константинопол и се отдал на изучаването на рисуването на чембери (забрадки). През 1821 г. се върнал в родния си град. Тук приютил братята, бягащи от Самоков, Теодорос и Константинос Ксенократис, после отишъл и той и се отдал на обработването на забрадки за тукашните чорбаджийки, наричани “домни”, изпълнявайки и службата йеропсалт в различни гръцки църкви в Букурещ.
Когато братята Ксенократис поели, наемайки прибирането на митническите такси в Букурещ, възложили на Георгиос Петринос службата апотикарий (склададжия) и оценител. Това място заемал за цели 40 години.
Георгиос Петринос се сгодил в Букурещ с Теодорица от Адрианопол (Одрин –б.п.), от която се сдоби с 9 деца, от които само Ираклис оживял и се сгодил за Томаида Кириаку Панакирович от Търново, но починали и двама без да имат деца; тя през 1893 г., а той през 1900 г.
Георгиос Петринос имал сестра на име Фросини, чийто мъж станал учителят от Макриница (Тесалия) в Созопол Георгиос Парисис, чиито деца били Янкос Димитракис, капитан в Гръцката армия, и Тимица, съпруга на Мастроникологлу. Той имал и друга сестра, чийто съпруг бил капитан Янис Лалехос от Идра. Георгиос Петринос, през 1865 г., изпратил в полза на храма “Св.Георгиос” ½ турски лири извадени от имуществото на починалия в Букурещ Мартинос Николау и извезаната малко преди смъртта му със злато йерейска дреха. Предложил и бащината си къща в родния си град в полза на училищата.
Но най-важното благодеяние, което извършил за града било основаването на носещата неговото име библиотека, чиито първи книги изпратил чрез приходящия в Букурещ търговец на чироз от Созопол Н.Дживелекис през 1860 г. за получаване от тогавашния настоятел на училищата Анагностис Челебоглу. Той продължавал да обогатява библиотеката до самата си смърт в Букурещ на 16 юли 1893 г.
До 1906 г. библиотеката, наброявала хиляда деветстотин деветдесет и три тома (1993), заедно с поредица на Мараслис и други дарения от Гръцкото Филологическо Дружество в Константинопол; на йерея в Созопол Антониос Терпандрос предоставил многотомната си библиотека; на преподавателя в Атина Йоанс Номикос дарявайки на Созопол богатата библиотека на покойния си баща Михаил Номикос. Ръкописите в библиотеката възлизали на 57 сред които 5 на основателя и 15 саморъчно написани музикални на созополския музикант Антоний Терпандрос, а останалите от различни самодейни библиографи. Всички книги на Петриниевата библиотека носели на първата си корица печат с името на основателя на френски, а на гръцки, печат на биллиотеката – “Петриниева библиотека в Созопол 1882”
За дълги години библиотекар в нея бил пишещият тези редове. Освен книгите в тази библиотека, до 29 май 1914 г. в св.Митрополитски храм “Св.Георги” е имало и други 84 църковни книги.
Сред тези книги имало и два ръкописа “Аколутия” на Свети Зосим, единият от ръката на Дим.А. Ласкаридис, а другия – от Аристидис Николау Ралидис от 1875 г. На базата на последния ръкопис Зиновий Г. Зурмалидис пуликувал през 1910 г. химна на светията.


Други дарения за църквата и училищата
1789 г. – парцел за църквата от Зоица Георгиу.
1789 г. – къща от Зоица Панайоту за църквата “Св.Йоан” продадена на 1 ноември 1853 г. на Сава Георгиу (фурнаджия) срещу 6 000 гроша.
1803 г. – къща за църквата “Богородица” от Хистодулос Куртоглу.
1858 г., юни 27 – на църквата “Св.Зосим” от Теодосий З.Афентулоглу и брат му Антонаки един чагир 4 кила.
1858 г. юли 2 – от Доксица Пападимитракоглу ½ къща
1856 г., април 6 – Згурмалис Анагностис със съпругата си, Перзес Андреас и Анна Бала (даряват) дохода от ½ от 1 част от таляна за чироз “Кодрос”. Дарителите, произхождащи от Созопол, се преселили в Русия и се установили в Ялта през 1828 г. Доходът от споменатата част възлиза на 18 000 гроша, а стойността на тази част – 50 турски лири.
1868, август 26 – Хаджи Султана Коста за църквата “Св.Георги” 10 (десет) турски лири.
1871 г. март 24 – Куртис Диамантис и съпругата му Елени за църквата “Св.Георги” 1 турска лира.
1880 г. – Дракон Хрисоскулу за църквата “Св.Георги” 10 (десет) турски лири.
1885г., юли 17 – Хрисолиги Теодосиу Андреаду за църквата “св.Георги” 10 турски лири.
Водачът на епархията от 1875 – до 1881 г. Теофилос от Мегарово, Македония давал годишно в полза на училищата в общината 500 гроша, а князът на България Фердинанд дарил, на две части, 1250 лева.
През последната учебна година 1905-1906 г. дейността на гръцките училища в Созопол, в Мъжката гимназия се обучавали 201 ученици в 5 паралелки (класа) с 4 учители, а в 4 паралелки на Доротейската Девическа гимназия, заедно със Забавачницата със 4 учителки – 296 ученички и деца.
През следващата 1906-1907 г. се записали – в Мъжката гимназия 155, в Девическата гимназия и в Забавачницата 41 изгонени от полицейските власти на 18 септември 1906 г.
Созополчани учили в гр.Кидониос (Айвали)
1. Даниил, който по-късно поема поста директор на училището в Созопол.
2. Василакис, чийто баща Баласис Сфеткос бе обесен в Анхиало през 1821 г.
3. Григориос ХаджиАсланоглус
4. Николаос Прикеос, брат на Митрополита Созополски Паисий.
5. Георгиос Транулоглус, преподавал в Месембрия (Несебър) за 7 години и чийто син Атанасиос бе награден от Руското Правителство, тъй като под командването на гръцкия полковник в Месембрия Аристидис Хрисовергис, заедно с още 25 гърци воювал при Сулина срещу отряд от 700 души на английската войска, когато англичанинът Доенд обявил на 8 юли 1854 г. в официален доклад до английското правителство, че “силен руски отряд осуети десанта на английската войска”.
6. Иоанис Коста, преподавал в Созопол и Анхиало (Поморие) под псевдонима Сумелис от 40 църкви за периода 1836-1837 г. и във Варна под псевдонима Калпакаис. В Петриниевата библиотека се пазела ръкописна негова граматика носеща на корицата следната бележка: “Настоящото писание бе написано от Йоанис, созополчанин, за употреба от гръцката младеж и преписано от Стефанос Теодору, наричан Калканджис, от Търново, Тракия в 40 църкви, год.1826, месец януари"”
През 1808 г. изглежда е пребивавал в Кидония и созополския йеродякон Антим, абонирал се за издадената същата година “География” на Гаспир и за хронологическото приложение към “Общата история” на Ламброс Антониадис.
Созополчани учили в школата на Атон
Теофилас Ватопедски
Йоасаф Димитриу ХаджиЙоану, йеромонах. В Петриниевата библиотека имало том от 112 страници, 24 х 17, съдържащ “Химн при полагането на Четния Пояс на Богородица”. На предната корица стояла средната бележка: “Настоящата книга бе съставена от г-н Йоасаф Димитриу Хаджи Йоану, йеромонах низший, и бе посветена на Църквата на Пресветата Господарка наша Богородица и Дева Мария, и който посмее да я открадне, подтикнат от корист да има проклятието на Вси Светий, да бъде отлъчен и анатемосан и след смъртта неспасен и от Господ отлъчен и нечеркуван за цял живот.
23 април 1849 г. Йоанис Стефану Теодосопулос

На предпоследната страница е отбелязано от друга ръка “Приемете благопочитаеми Християни Светата икона на Богородица както този неин свят пояс, подобно и настоящите химни и хвалебствия към него, четете ги благодарейки и на потрудилия се за всичко това брат наш г-н Йоасаф и се молете горе що за спасенията ни”.
А отзад “Подобрена бе настоящата книга със съдействието и спомоществувателството на един монах книжний г-н Йоасаф Димитриу Хаджи Йоану, созополчанин и бе посветена на родината му за спасение на неговата душа и на родителите му, щото е собственост наделима, а пожелалият да я придобие да е проклет и да понесе наказанието на чудотворния Свети пояс през всичките дни от живота си”.
1806, месец ни 9
Созополчани учителствували далеч от родния град.
Теодорос Сталидис в Станимака 1844-1846 г.
Николаос В. Гунаропулос във Варна, и учител по музика.
Христофорос Ант.Терпандрос в Гиок-теле, Изт.Тракия, 1843-1845 г.
Афродити Л.Кардамиду в Констанца, Румъния
Янакис Д.Бояджис в Соуджуки, Варненско
Власиос Биицидис в Пиргос, България 1876-1878 г.
Йоанис М.Номикос, преподавател в Атина
Теодосиос Продрому в Пиргос, България и преподавател в Атина
Антониос Продрому в Комотини
Султана З.Зурмалиду в Солун
Николаос Г.Капидалис в Пиргос и Стафтохори, България, и в Евксинуполи, Тесалия.
Конст.Папайоанидис в Халкидики 1926-1929 г.
Анагностие Г.Челебоглус в Кино
Николаос Хаджи Асланис в Константинопол

Учителствували още:
Михаил П.Сангас, преподавател в Лицея “Хаджи Христу” в Константинопол, Атина и сега в Букурещ.
Петрос Тр.Петру, преподавател в Атина
Асласия З.Зурмалиду в Геница, а сега в Солун.
Креон П.Триандафилидис в Константинопол
Еврипидис В.Пападопулос в Тракия, а сега в Македония
Николаос Хр.Ралидис в Констанца

Лекари
Панайотис Ант.Терпандрос в Румъния и България
Григориу Георгиос в Епипет и боец при Маратоне
Д.Калогеропулос в Созопол, България
Пасхалис л.Пасхалидис в Франция
Георгиос Ст.Папазоглу в Франция, роден в Василико Тракия, отгледан в Созопол
Ипократис Ат.Зифрас в Гениц

[1] От няколко документа, принадлежащи на владетели на Молдавия, копия от които по моя молба ми бяха изпратени от професор Н. Йорга-бивш премиер на Румъния, става ясно, че този манастир е построил и някакъв храм в Ясиф, владението върху който е прехвърлено на манастира на о. Халки, където бяха преместени и светите икони и светата утвар след след разрушаването на намиращияя се на острова срещу Созопол манастир на св. Йоан Продром. А от един гръцки ръкопис, открит в Русия, става ясно, че през 1597 г. е живял там (в Русия) произхождащият от Созопол на Черно море монах Порфирий, издигнал се бързо в сан проигумен на този манастир, а за периода 1612 – 1620г. и до митрополит на Никея.
[2] Описание на храма на Аполон Дидимей бе публикувано някога в сб. “Панатинеа”,т. ХI, стр. 22-23.
3 През 1878 турският пазач, охраняващ реката, напускайки поста си, прекъснал брода, който бил отнесен от течението в морето, правейки невъзможно преминаването на реката от башибозушки отряд, който, разрушавайки намиращото се край Анхиало с. Евстатохорион, напредвал към Созопол и околните български села, които благодарение на храбрия жест на пазача бяха спасени от сигурно опустошение.
4 В местността “яло Геро Ралоглу”
4 Според местното предание същият воден към Константинопол, починал насред път, където благочестиви християни от тракийски Самоков, пренебрегвайки всякакви опасности, завили светите му тленни останки в една рогозка и ги погребали на едно закътано място в гората.
5 През същата година –1861 градът погреба завърналият се от Атина созополчанин поета Константинос Талидис. А годината 1870 ни припомня роденият в Атина, но с корени в Созопол първороден син на преди години преселилия се в Атина известен созополчанин Панайотис Кардаматис, Николаос, който през същата година, щом избухна Френско-немската война, побърза да се запише доброволец в легеона на гръцките доброволци и завърнал се в Атина след края на войната.