петък, 29 април 2011 г.

Sinfonia de Ballenas

Тържествена литургия за делфините... ХРИСТО ФОТЕВ

Помня -

морето миришеше на престъпление.

А престъплението толкова приличаше на работа - на дело.

Как летяхме с риболовните флотилии

в най-синьото - арената -

и как танцуваха делфините.

Ти, капитане мой,

разстрелваше водача - и последния.

И стадото в кълбото на смъртта си

се изхвърляше

с крилете си несъвършени - перките -

във въздуха,

във въздуха - завинаги ще ги запомн аз - на Азия,

в часа - когато ги заграждахме със мрежите.

(В убийството прилагахме най-точна технология.)

И толкова приличаше на работа убийството.

Строители - зидари на смъртта им -

ние стреляхме

в делфините... Умираха делфините... Завинаги...

във въздуха - между морето и небето - някъде

на гларусите в скръбното арго.

О, капитане мой, не трябваше...

Не знаехме ли ний, че стреляме в приятели?

Ний не разбирахме, не вярвахме в езика им. -

те викаха!

Но те - как викаха - напразно са изричали

окървавените си думи, капитане мой.

четвъртък, 28 април 2011 г.

No comment

Това се случва, защото "цивилизованите" варвари там убиват стотици от прочутите със своята интелигентност делфини "Calderon".


Tова се случва всяка година на Фарьорските острови в Дания. Обикновено, убийците са младежи, които по този начин трябва да "покажат зрялост"...


"Виж какъв мъж съм, мамо! Убих беззащитен делфин с железен ченгел!"


Варварщината там се възприема, като весел празник с много забавление. Една част от присъстващите убиват беззащитните животни, а друга ги подкрепят отстрани с радостни викове....


Трябва да отбележим, че и този тип делфини са на изчезване. Те са интелигентни и любопитни същества, които обичат да се навъртат около хората.


Те не умират мигновено. Необходимо е да получат около три разрязващи удара с кози крак. Звуците които издават напомнят силно на бебешки плач...


На диваците там изобщо не им пука, че животното страда, умирайки бавно в собствената си кръв.


Явно тези датчани предпочитат да убиват брутално уникалните със своята интелигентност животни, вместо да построят делфинариуми и да печелят от туризъм. Говорим за изключително дружелюбни животни, които не причиняват зло на хората.




Dolphins swimming by Sozopol

Смо­ки­ня­та е ед­но от най-не­ти­пични­те овощ­ни рас­те­ния. Сре­ща се нав­ся­къ­де в стра­на­та, но най-мно­го по Чер­но­мо­ри­е­то и почти в ця­л

Смо­ки­ня­та е ед­но от най-не­ти­пични­те овощ­ни рас­те­ния. Сре­ща се нав­ся­къ­де в стра­на­та, но най-мно­го по Чер­но­мо­ри­е­то и почти в ця­ла Юж­на Бъл­га­рия. Из­вес­т­на е от­п­ре­ди 4000 го­ди­ни. Опи­са­на от Омир и Пли­ний, тачена ка­то све­ще­но рас­те­ние.

Ко­му не е поз­нат сим­во­лът "смо­ки­нов лист"! Пло­до­ве­те са бо­га­ти с хра­ни­тел­ни, лечеб­ни и ди­е­тични ве­шес­т­ва: све­жи­те съ­дър­жат до 25%, а су­ше­ни­те - до 75% за­ха­ри (90% от тях са мо­но­за­ха­ри­ди), имат мно­го ми­не­рал­ни со­ли -К, Са, Fe, P, Mn (0.5-1.1% в све­жи­те и до 3% - в су­ше­ни­те). Бо­га­ти са и на витами­ни­те А,В1, В2 и на мно­го пек­тин. Смо­ки­но­ви­те пло­до­ве са по­лез­ни за хра­нос­ми­ла­не­то, за сър­це­то, а су­ше­ни­те - осо­бе­но бла­гот­вор­ни за де­ца­та. Всичко то­ва е причина ши­ро­ко да се изпол­з­ват пло­до­ве. Япон­с­ки из­с­лед­ва­ния ус­та­но­ви­ха ро­ля­та на млечния сок за лечение на лъчево­то ра­ко­во за­бо­ля­ва­не на ко­жа­та.

Смо­ки­ня­та се от­на­ся към семейс­т­во Чер­ничеви - род Ficus, къ­дето са включени над 1000 ос­нов­но тро­пичес­ки ви­да. От тях само ня­кол­ко лис­то­пад­ни рас­тат в по-хлад­ни ра­йо­ни - сред тях е и поз­на­та­та ни Ficus carica.

Рас­те­нието има ня­кои ар­хаични ор­га­ни. Осо­бе­ност, почти не­поз­на­та при дру­ги ви­до­ве, е слож­на­та би­о­ло­гия, ус­т­ройс­т­во­то и раз­ви­ти­е­то на «пло­да». За­що в ка­вички? За­що­то то­ва, ко­е­то виж­да­ме да се по­я­вя­ва и на­рас­т­ва в ос­но­ва­та на лис­та, не е ти­пичен плод, а съц­ве­тие, ко­е­то по-къс­но ста­ва съп­ло­дие. Пло­до­по­до­бието е ед­на "тор­бичка" (си­ко­ний) с ма­лък от­вор на вър­ха. По вът­реш­ни­те й сте­ни са раз­по­ло­же­ни жен­с­ки, а око­ло от­во­ра - тичин­ко­ви цветчета - те са бъ­де­щите сочни плодчета, дос­ти­гат до 2000 на брой.

Смо­ки­ня­та има уни­кал­но раз­ви­тие и оп­лож­да­не. Тя е раздел­но­по­ло­во рас­те­ние: с мъж­ки "кап­ри­фи­ки" и жен­с­ки "фи­ги" рас­те­ния. Всъщност, и два­та ти­па имат раз­лично ус­т­ро­е­ни мъж­ки и жен­с­ки цветчета, но са­мо "фи­ги­те" да­ват сочни яд­ли­ви пло­до­ве. Мъж­ки­те слу­жат за зи­мен дом на ед­но дреб­но на­се­ко­мо (блас­то­фа­га), ко­е­то през ед­на от фа­зи­те на сво­е­то раз­ви­тие из­вър­ш­ва пре­на­ся­не­то на пра­шец за оп­лож­да­не на жен­с­ки­те цветчета на фи­ги­те. То­ва на­се­ко­мо е в не­де­ли­ма сим­би­о­за със смо­ки­ня­та - то сна­ся яй­ца­та си са­мо в жен­с­ки­те цветчета на кап­ри­фи­ки­те, там ста­ва оп­лож­да­не­то на жен­с­ки­те осички и от там те из­ли­тат, на­то­ва­ре­ни ка­то мел­ничари с по­леп­на­лия по тях пра­шец, за да оп­лождат съц­ве­ти­я­та на жен­с­ки­те дър­ве­та. Зре­ли­те "пло­до­ве" на мъж­ки­те рас­те­ния са не­год­ни за яде­не, но зе­ле­ни­те са от­лична су­ро­ви­на за ори­ги­нал­ното бъл­гарско слад­ко от зе­ле­ни смо­ки­ни.

Три раз­лични ти­па жен­с­ки сор­то­ве

Смир­н­с­ки - пло­до­да­ват са­мо при оп­лож­да­не, без ко­е­то съп­ло­ди­я­та по­жъл­тя­ват и опад­ат.

Адри­а­тичес­ки - раж­дат пар­те­но­кар­п­но - без оп­лож­да­не, но при оп­лож­да­не пло­до­ве­те са по-ед­ри и по-вкус­ни.

Меж­ди­нен тип - пло­до­ве­те от пър­вия (юл­с­ки) до­бив са не­оп­ло­де­ни, а от лет­ния (ав­густ-ок­том­в­ри) се раз­ви­ват са­мо ако са оп­ло­де­ни.

При мъж­ки­те (кап­ри­фи­ки­те) има и тре­та (зим­на) ге­не­ра­ция пло­до­ве - в тях зи­му­ва блас­то­фа­га­та. Мъж­ки­те дър­ве­та се поз­на­ват лес­но по оби­ли­е­то от про­лет­на ге­не­ра­ция пло­до­ве - на­ре­де­ни са ка­то бро­е­ни­ца по ед­но­го­диш­ни­те клончета - цъф­тят през вто­ра­та по­ло­ви­на на май - то­га­ва се бе­рат за пре­ра­бот­ка.

Смо­ки­ня­та е нев­зис­ка­тел­но юж­но рас­те­ние. Нес­лучай­но в Еги­пет я срав­ня­ват с "тру­до­лю­би­ва се­лян­ка". Мо­же да рас­те доб­ре на раз­личен тип почви, но пред­почита по-ле­ки, бо­га­ти, сла­бо ал­кал­ни почви. Не се пла­ши и от от­к­ри­ти от­вес­ни ска­ли, ка­то в ра­йо­на на с. Влас и Со­зо­пол, Бур­гас­ко. Не по­на­ся близ­ки под­почве­ни во­ди. Тя е топ­ло­лю­би­во рас­те­ние. Бла­гоп­ри­ят­ни за ней­но­то раз­ви­тие са ра­йо­ни­те със су­хо и топ­ло ля­то, с мра­зо­ве до -11° -13°С. Дър­ве­та, от­г­леж­да­ни на бед­ни, су­хи почви, на от­к­ри­ти на се­вер учас­тъ­ци, без ре­зит­ба, без из­ряз­ва­не на из­дън­ки­те из­м­ръз­ват по-чес­то. Значение има трай­ност­та на мра­за и на зим­ни­те за­топ­ля­ния.

За Мичурин­с­ка 10 ня­ма праз­на го­ди­на

Из­д­ръж­ли­вост­та е и сор­тов приз­нак. У нас най-ус­тойчива е Мичурин­с­ка 10. И най-раз­п­рос­т­ра­не­на. От­личава се и с то­ва, че пло­до­да­ват и ед­но­го­диш­ни­те из­дън­ки, за­то­ва при нея ня­ма "праз­на го­ди­на". Срав­ни­тел­но ус­тойчиви са Ах­то­пол­с­ка 17, По­мо­рийс­ка 17, Со­зо­пол­с­ка 10, Фи­ни­ко­ва. Те са от ад­ри­а­тичес­ка­та гру­па. По Чер­но­мо­ри­е­то се от­г­леж­дат пре­дим­но сор­то­ве от съ­ща­та гру­па, до­ка­то в Юго­за­падна Бъл­га­рия пре­об­ла­да­ва смир­н­с­ка­та гру­па - със за­дъл­жи­тел­но оп­лож­да­не. Мно­го сто­па­ни пред­почитат сор­то­ве­те с ед­ри пло­до­ве, но то­ва не е за пре­по­ръчва­не, за­що­то при тях уз­ре­ли­те пло­до­ве са по-чес­то с от­вор, през кой­то вли­за оцет­на­та му­ха и пре­диз­вик­ва фер­мен­та­ция. Пов­реж­дат се и от ва­ле­жи­те.

Хва­ща се от рез­ни­ци

Дръвчета се хва­щат от рез­ни­ци с дължина 20-22см, от ед­но­го­диш­ни клон­ки, съб­ра­ни през март и вед­на­га пос­та­ве­ни за вко­ре­ня­ва­не. За пред­почита­не е да се засаж­дат през март.

Ес­тес­т­ве­ното раз­ви­тие на смо­ки­ня­та е храс­то­вид­но. Пра­вил­но е да се ос­та­вят са­мо 3-4 стъб­ла, а всички из­дън­ки да се из­ряз­ват през ля­то­то - не по-къс­но от края на ав­густ. Ко­ро­на­та ре­дов­но се прос­вет­ля­ва. През юни се сък­ра­ща­ват сил­ни­те ле­то­рас­ти с цел раз­к­ло­ня­ва­не. Нап­ро­лет се пре­мах­ват пов­ре­де­ните. След су­ро­ва зи­ма обаче тряб­ва да се изчака сре­да­та на юни - след ка­то се по­яви рас­тежът. Та­ка се спа­ся­ват це­ли дър­ве­та.

За по-сту­де­ни­те ра­йо­ни се пре­по­ръчва фор­ми­ров­ка "сте­ле­ща ко­ро­на": през ок­том­в­ри се на­веж­дат ед­на или две из­дън­ки на 10-15 см от зе­мя­та, зак­реп­ват се с дър­ве­ни колчета и през но­ем­в­ри се за­гър­лят с почва - 15 до 30 см. През про­лет­та почва­та се сне­ма. Вся­ка го­ди­на се раз­реж­дат но­ви­те и пов­ре­де­ни­те клон­ки. За та­зи фор­ми­ров­ка са под­хо­дя­щи сор­то­ве­те Дал­ма­тин­с­ка и Брун­с­виг.

Обик­но­ве­но при пред­с­та­вя­не на смо­ки­ня­та мно­го ряд­ко се от­бе­ляз­ва ед­на твър­де важ­на със­тав­ка - млечни­ят сок. Съ­дър­жат го всички час­ти на рас­те­ни­е­то. Млечни­ят сок има в със­та­ва си фи­цин, фла­во­но­ло­ви и дру­ги ве­щес­т­ва. Из­пол­з­ва се за лечение на ня­кои лъчеви за­бо­ля­ва­ния. Спо­ред из­с­лед­ва­ния на япон­с­ки учени то­зи сок за­дър­жа рас­те­жа на ра­ко­ви­те клет­ки на ко­жа­та. Млечният сок съ­дър­жа и спе­ци­фични пеп­ти­ди, ко­и­то са ви­нов­ни за по­я­вя­ва­не­то на бо­лез­не­ни "из­га­ря­ния" с обез­пиг­мен­тя­ва­не на ко­жа­та при неп­ред­паз­ли­во къ­са­не на не­доз­ре­ли пло­до­ве и лис­та. В хра­ни­тел­на­та про­миш­ле­ност фи­ци­нът се из­пол­з­ва за об­ра­бот­ка на прес­ни ме­са, те ста­ват по-лес­но­ус­во­и­ми.
информация:
Ст.н.с. I ст. к.с.н. Радка Серафимова www.gradinata.bg

10 вида риба изчезват в Черно море

Над 10 вида риби са застрашени от изчезване в Черно море. Сред тях са черноморската скумрия, немската есетра, езерната трицона, шипът (вид есетра), речната змиорка (минава през Черно море на път за мястото си за размножаване), кедринката, малката бодливка, както и два вида попчета. Това обяви за НОВИНИТЕ ДНЕС н.с. Константин Михайлов от Института по рибни ресурси.

„Процесите не са от днес. Преди, скумрията, паламудът и леферът бяха многочислени видове. Сега са заместени от хамсията и сафрида. Някои обясняват проблема с скумрията и с мрежите по Босфора. Тя се размножава в Мраморно море, където има сериозно замърсяване. Оттук и миграцията в Черно море намалява.

И тази година по българското Черноморие продължава проблемът с изхвърлени на брега мъртви делфини. По нашето крайбрежие се срещат три вида - обикновен, афала и морска свиня /муткур/.

Само по Южното Черноморие от началото на годината броят на мъртвите делфини е 21, съобщава началникът на отдел "Биологично разнообразие и защитени територии" към РИОСВ-Бургас Таня Манолова. Според нея основната причина за смъртта им е заплитането в рибарските мрежи.

Според Закона за биоразнообразието глобата за умишлено обезпокояване, нараняване на делфини за физически лица е от 100 до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица от 500 до 10 000 лв.

Сред по-редките причини са болести, срещани и при хората, като инфаркт, бронхопневмония. Смята се, че в по-напреднала възраст някои делфини губят ориентация и търсят човешка помощ. Това обаче все още не е доказано.
„Има и случаи на вирусни инфекции, най-често морбили", смята Константин Михайлов.

Аутопсиите на делфините се правят от Ветеринарно-медицинската служба във Варна.

„Проблемът обаче не е решен", смята още той. Според него е необходимо да се създаде курс за специалисти именно в тази област и в момента това се обмисля.

информация: Гергана Найденова www.deltanews.bg

сряда, 27 април 2011 г.

Черноморска акула

Тялото на черноморската акула е тъмносиво на цвят, покрито с дребни люспи с шипчета, насочени към опашката, която представлява асиметрична перка (с по-голяма горна част). Има и шип, разположен на гръбната перка. Очите са издължени и следват извивката на главата. Устата е разположена в долната част на главата.

Средно достигат до 150 cm дължина, но има регистрирани случаи, в които този размер е 180—200 cm. Теглото ѝ е около 7 kg(при достигане на зрялост). Най-едрите представители могат да достигнат 14 kg.

вторник, 26 април 2011 г.

Калкан

Калканите (Psetta maxima) са вид лъчеперки от семейство Калканови

(Scophthalmidae).

Калканът е дънна риба и рядко плава. Живее на дълбочина 40-80 м. Съществуват около 30 вида, 3 от които се срещат у нас. Обикновено достига дължина около 1 м и тегло - 4 кг. Някои видове като Rhombus maeoticus достигат тегло до 15 кг. Продължителността на живота е около 15 години. Тялото е със специфична форма - несиметрично, плоско, ромбовидно. Малките са симетрични риби, които с израстването си придобиват измененията на възрастните. Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафеви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки (подобни на копчета). Очите са разположени върху едната (горната) страна на тялото. Калканът има гръбна и анална перка.

За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета и рисунъка на тялото си по подобие на средата (пясъчна, камениста и др.), където се намират. Тази камуфлажна окраска освен, че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си е удобство за тях, когато си търсят храна.

Калканът е изключително лош хищник. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Когато го доближи риба, той "скача" и лакомо я поглъща. Основната му храна са дънни риби и ракообразни. Хапва си и парчета зарган и сафрид. По-малките се хранят с дребни ракообразни и скариди.

Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан декикатес.


Морски дракон


събота, 23 април 2011 г.

1 юли ще е официален празник на свободния дух в цяла Европа

Джулая става велик ден. Уникалният празник е на път да влезе в официалния календар и като нищо да бъде обявен за неработен. Веднага след Възкресение Христово ще внеса в Министерския съвет предложение 1 юли да се почита като Ден на свободния дух, разкри за "Стандарт" националният координатор на ГЕРБ Иван Петров. информация:www.standartnews.com

петък, 22 април 2011 г.

Един от най-известните паметници на културата в Созопол е изключителната църква “Света Богородица”


Един от най-известните паметници на културата в Созопол е изключителната църква “Света Богородица”, намираща се в старата част на града. Тя е построена през XVII в. и е обявена за световно културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Църквата е построена наполовина под земята, поради забрана от османските завоеватели християните да изграждат свои храмове високи. Забележителна е със своя иконостас и фини дърворезби, изработени от местни майстори. Две от иконите, съхранявани в нея, представляват най-голям интерес: “Исус Христос” и “Св. Богородица”.

четвъртък, 21 април 2011 г.

Созопол през зимата

Монетно съкровище е открито в Созопол

Монетно съкровище е открито в Созопол, съобщи Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
Вчера археолозите, с ръководител ст.н.с. Кръстина Панайотова, които разкопават със средства, отпуснати от Министерски съвет, т.нар. Каструм Домини (Крепостта на владетеля) и църквата на императорския манастир „Свети Апостоли” на носа при Созопол, откриха гроб на млада жена, погребана до апсидата на църквата, предаде "Фокус".

Мястото, на което е погребана, показва, че тя е аристократка, вероятно – роднина на владетеля на крепостта, каза Божидар Димитров. В християнските гробове обикновено нямат гробни дарове, тъй като разбирането на християнската етика е, че човек идва гол, без нищо на този свят, и така трябва да си отиде. Но в случая археолозите бяха приятно изненадани. На кръста си младата жена е имала кожена торбичка със съкровище от монети на латинските императори в Константинопол, сечени между 1205 и 1263 година. Изненадващо е, защо монетите са на латинските императори.

В този край по това време вървят византийски и български монети и досега такива находки не са правени. Може би става дума за видна латинка, омъжена за феодал, управляващ града. Има такива случаи, отбелязани в нашата история. Така например деспот Слав, управител на Мелник, е бил женен за белгийска принцеса, която починала при раждането и в нейна памет опечаленият български деспот поръчал две камбани, които бяха открити наскоро, и днес красят залите на Националния исторически музей, каза Божидар Димитров.

Намерени са 55 сребърни и медни монети досега, но може да станат и повече, когато гробът бъде изцяло разкопан. Действително в онази епоха са били цяло състояние, каза Божидар Димитров.

Великден (Възкресение Христово, Пасха)

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е един от най-светлите празници в православния календар. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос. Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта.

понеделник, 18 април 2011 г.

Международен ден на културно-историческото наследство


Час
18 април 2011 г. · 16:30 - 19:30

Място
Военен клуб - Созопол
Допълнителна информация:

По случай Международния ден на културно – историческото наследство във Военен клуб – Созопол, ще се организира честване посветено на града и неговите исторически ценности, което ще протече под наслов „Созопол – древен архитектурен и археологически резерват – наше наследство и гордост”

Всяка година на 18 април света отбелязва този празник с множество културни прояви, имащи за цел да насочат общественото внимание към проблемите на опазването на културно-историческото наследство.

По предложение на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (International Council on Monuments and sites ) или ИКОМОС, 18 април е обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за Световен ден за опазване на паметниците на културата и забележителните места. Този специален ден представлява добра възможност за запознаване на обществеността с разнообразното световно културно наследство и усилията, които са необходими за неговото опазване и защита. Стремежът е на тази дата гражданите да осъзнаят колко всъщност уязвими и застрашени са тези паметници и исторически места.

В района на Созопол има множество паметници на културата с национално значение, а самият град е обявен за архитектурен и археологически резерват.
По този повод за първи път в града, тази година във Военният клуб в гр.Созопол празникът ще се чества и ще протече под наслов „Созопол – древен архитектурен и археологически резерват – наше наследство и гордост”

Организаторите от Военен клуб – Созопол, канят всички граждани на Созопол и неговите гости да се включат в честването на Международния ден на културно-историческото наследство, което ще се проведе на 18 Април от 16.30 часа.

Мероприятието се организира под патронажа на Областния управител на област Бургас Константин Гребенаров и със съдействието на проф.Божидар Димитров и доц.Кръстина Панайотова

неделя, 17 април 2011 г.

Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата

Празникът се отбелязва и в православната, и в католическата, и в протестантската църква една седмица преди Възкресение Христово, в неделята след Лазаровден.
Днес празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

събота, 16 април 2011 г.

.........

"...Знаете ли, през толкова голяма част от времето сме изгубени. Казваме "Моля те, Господи, кажи ни кое е правилно." А справедливост няма: богатите побеждават, бедните са безпомощни. Изморяваме се да слушаме лъжи. След време умираме... умираме по малко. Смятаме се за жертви... и се превръщаме в жертви. Ставаме... ставаме слаби. Съмняваме се в себе си, съмняваме се в убежденията си. Не вярваме на институциите. Не вярваме и в закона. Но днес вие сте законът. ВИЕ сте законът. Не книгата, не адвокатите, не мраморната статуя... или украшенията на съда. Те са само символи на нашето желание да бъдем справедливи. Те са... те са всъщност една молитва: гореща и плаха молитва. Моята религия казва, "Постъпвай сякаш имаш вяра... и вярата ще ти бъде дадена." Сякаш... За да имаме вяра в справедливостта, нужно ни е само да вярваме в себе си. И да постъпваме справедливо. Вярвам, че има справедлвост в нашите сърца...

Правят пълен анализ на реликвария с мощите на свети Йоан


Пълен анализ на реликвария и кутията, в която бяха открити мощите на свети Йоан се изършва в момента. Те бяха открити при разкопки на остров свети Иван край Созопол. "Заради науката продължаваме проучването", каза професор Казимир Попконстантинов , научен ръководител на разкопките на острова. Той взе участие в заключителната среща по проекта на фондация "Созопол" - "Старинен Созопол - манастир "Свети Иван Предтеча" - културата през вековете". Разкопките на манастирския комплекс на острова са част от проекта.

За първи път се прави такова комплексно проучване на открит експонат. До този момент е ясно, че мрамора, от който е направена кутията, в която бе открит реликвария с мощите е направена от мрамор, който се е добивал на островите между Гърция и Турция.

"С това откритие страната ни стана известна не само в християнския свят, но и в мюсюлманския. В джамията в Дамаск, Сирия, има част от главата на свети Йоан", обясни проф. Попконстантинов.

Със средства, отпуснати от финансовото министерство, ще продължи реставрацията и консервацията на манастирския комплекс, открит на острова.

Утре там ще бъде и финансовият министър Симеон Дянков, за да провери на място как вървят разкопките.
информация: www.chernomorie-bg.com

петък, 15 април 2011 г.

"ВЕСЕЛАТА СКАЛА" - РЕЗЕРВАТ РОПОТАМО














"С дъжда" Петя Дубарова


От спуканите вени на небето

потича неспокоен и студен,

съзира ме, заглежда се във мен,

с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,

треперещ като коте от вода,

ту бяла електрическа звезда

във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене

със капки черни като вишнев сок

той удря по циментовия блок

и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,

но нищо не навява самота,

защото е изкуство под дъжда

да можеш да говориш със водата.


1978. Петя Дубарова