вторник, 5 април 2011 г.

Черноморски риби

Черморски сафрид, Mediterranean horse mackarel (Trachurus mediterraneus ponticus)

Сафрида е стадна пасажна риба. Сребриста, с тъмнозеленикав синеещ се гръб. Голяма глава с уста с мощна челюст със ситни зъбки. На дължина най-често до 20 см и тегло 100 грама.
Различава се от средиземноморския сафрид по: по-големия брой и по-малките по размери костни шипчета покриващи страничната линия; по-късата странична линия, по-късите гръдни перки.
Разпространение: в Черно, Мраморно и Азовско море. Биология: морска, топлолюбива, пелагична, стадна риба. Живее до 15 години. Съзрява полово на 2 години.
По-ситните се хранят със зоопланктон, а едрите с рибки – хамсийки, ува, цаца.

Сафридът е любим обект за любителски морски риболов.
Най-атрактивен начин за улов на сафрид е на чепаре , като типичните сезони за това са май - юни и август – октомври.
Приготовлението на чепаре за сафрид е трудоемко занимание, за това по-вече от рибарите предпочитат да си купят от специализираните магазини, където разнообразието е наистина голямо. Но не трябва да се забравя, че най-резултатно е чепарето направено с мерак .
За съжаление в последните години сафрида рядко доближават брега, което прави улова от крайбрежните кейове и буни труден и колеблив, така че ако имате възможност се качвайте на лодката и търсете пасажите.
Сафрида не оставя следи в морето, затова за да го намерите трябва да сте въоръжени с търпение, по възможност фишфайндер и разбира се шесто чувство.
Пресният сафрид е истински деликатес. Както и да го приготвите – на скара, печен или пържен, ще оберете овациите на кулинарите.

Черноморски калкан, Turbot (Psetta maxima maeotica)

Един от най-атрактивните обитатели на нашето черноморие
Дължина на тялото - до 50 - 60 см, тегло до 10 кг - 15 кг. Тялото е с ромбовидна форма с конични костни образувания.
Образува зимни струпвания на дълбочина 70 - 90 м. През лятото може да се срещне на дълбочина 40 - 60 м. През пролетта за размножаване и през есента за отхранване се приближава до брега на дълбочина 1 - 30 м. Съзрява полово на 3 - 5 г.
Размноважа се през април - май. Живее до 10 - 12 години. Храни се предимно с попчета, сафрид, ракообразни и мекотели.
Минимален допустим размер за улов според закона у нас - 45 см.

Калканът е обект както на спинингов така и на подводен риболов.

При спинингов риболов такъма се състои от основното влакно 0.35.
олово към 35-40гр, 25-30см над него кука с повод към 6-10см, куката ,№1,или 1-2 нули.
Стръвта е разнообразна – пресен или осолен сафрид, цаца, хамсия.
Не забравяйте, че калканът може да достигне значителни размери така че се подсигурете със здрав връх и мощна макара.

При подводен риболов срещата с калкан е незабравимо преживяване. Може да го намерите добре прикрит в пясъка или каменисто дъно. Майстор е на маскировката, така че съвсем спокойно можете да минете над него и да не го забележите.
А когато ви се усмихне щастието да го откриете не бързайте да го пронизвате. Може спокойно да го отделите от дъното, да прецените размера и това дали ще си определите нова среща или да го запознаете с кукана.

И колеги не забравяйте, че калканът е калкан когато достигне тегло от минимум 1,5 – 2 кг. Ако имате слука да хванете по-малък екземпляр, пуснете го за да се радвате на среща с него и другата година.

Зарган, морска бекаса, Garpike

Зарган (на латински: Belone belone) е морска, стадна риба със силно източено и змиевидно тяло и сребриста окраска. Челюстите са силно издължени напред и приличат на човка. По цялата дължина на устата могат да се забележат ситните и остри зъби.
Дължина на тялото до 70 см., тегло до 700 г. Черноморският зарган е с размери около 35-55 сантиметра.
Расте бързо. Живее 5-9 години и съзрява полово на 1-2 години. Има дълъг размножителен период, който започва от април и свършва през септември.
Зарганът обитава чистите и дълбоки морски води и избягва зоните около устията на реки, тъй като не понася колебания в солеността.
Най-често се среща около скалисти заливи.
Храни се предимно с малки риби и насекоми попаднали във водата. Предпочитана за него храна е дребният сафрид и хамсия.

Използва се плаваща или потъваща бомбарда 25-35 гр. и влакно (за предпочитане флоуркарбон) с дължина 1 – 1,2 м. в самия край на което се монтирала кука №12 - №14. За стръв се използва морски (блатен) червей, които се пристисква в областта на главичката и се пронизва в самия край, като се оставя да виси. Замята се и плавно се притегля.
Ако имате риболовен късмет и постигнете необходимата техника може да се насладите на незабравими преживявания в лова на зарган и да се похвалите с улов като този :).



Попчета, Gobies (Gobidae)

Най-разпространения обитател по нашето Черноморско крайбрежие, като са представени от 10 рода с 21 вида.
Обитават скалистите, пясъчни и затревени дъна и се хранят предимно с миди, малки рибки, скариди и др. Хранителни субстанции от дъното.
Тялото е удължено, закръглено, с люспи или голо.
Дължината на попчетата достига до 30см, а теглото им до 300гр
Размоножават се през топлата част на годината (май – юни), когато риболовът им е забранен.
Поради широкото си разпространение в нашите води и поради голямата си лакомия, попчетата са най-достъпният риболовен обект.
Такъма се състои от основното влакно 0.30 , олово към 35-40гр, над него на около сантиметър се монтира кука №6 (спокойно може да се избере и по-голяма - №4, №5) с повод 0,20 и дължина 15 - 18 см.
Стръвта е разнообразна – скарида, мида, осолена рибка, понякога и прясно агнешко, пилешко или друго месо.

Попчетата са и обект на подводен риболов както за начинаещи така и за запалени харпунджии. Лесно достъпни и понякога любопитни до наивност, попчетата се превръщат в лесен обект за харпуна или хавайското копие.
Едно от малките изисквания за да имате успех е плавно приближаване и без резки движения.

Барабуня, Султанка, Red mulled (Mullus barbatus ponticus)


Крайбрежна морска риба на дължина на тялото до 20 см, тегло до 130 г.

На възраст около 1,5 месеца преминават към дънен начин на живот Размножават се от юни до септември. Mалките се хранят със зоопланктон а възрастните - с дънни безгръбначни и дребни риби. Живее около 10 - 12 години. Извършва размножителни и зимувални миграции. Зимува около Босфора като на пролет мигрира на север към българското крайбрежие за размножаване и угояване. На есен се връща обратно.


Барбунята не е сред най-честите обекти на риболов.

Такъма за барбуня представлява 1 или 2 куки №4 до №8 с бидем 0.20 и основно влакно 0.25 -0.30, като в долния край на което се монтира олово около 30 гр.

Стръвта е основно морски (блатен) червей, като се нанизва по цялото протежение на куката като в края се оставя да виси.

Барбунята не е капризна и ако сте намерили пасажа ще се насладите на активен риболов.

Карагьоз, Дунавска скумрия, Shad (Alosa pontica)

Карагьозът, или дунавската скумрия, е представител на семейство селдови

Дължина - до 38 см, тегло до 700 г. Тялото е удължено, ниско, странично сплеснато, със силно изразен коремен кил от шиповидни люспи. Челюстите са еднакво дълги, със зъби. По хрилните капачета се наблюдават ясно изразени радиални бразди. Разпространение: в Черно и Азовско море. Карагьоза е типична проходна риба. Зимува в Черно море, а за размножаване навлиза в река Дунав.

Образува две форми различаващи се по своята биология: едра и дребна. Едрата расте по-бързо, достига по-големи размери, по-студенолюбива е и навлиза по-рано в реките. Съзрява полово на 3 - 4 години. Наблюдава се край българските брегове около март – април и септември - октомври. Храни се главно с риба и висши ракообразни.

Карагьоза се лови най-често на чепаре, но излиза и на малки – №0 – №1, въртящи се блесни. Рибата се задържа в повърхностните пластове, там се подава чепарето или се води блесната.

Месото на карагьоза се цени високо, то е мазно и с вкус на типична морска риба.

Лихнус (Mesogobius Batrachocephalus)

Лихнусът е вид проходна риба от семейство Попчета срещаща се в Черно и Азовско море. На дължина достига до 35–40 см, а на тегло до 600 грама. Живее до 8 години. Полово съзрява на третата година. Размножава се веднъж годишно от Февруари до Май, като полага хайвера си под и между камъните. Отличава се от другите попчета по сравнително големия му размер и леко сплесканата отгоре глава с големи бузи. Лихнусът предпочита пясъчно-каменистото дъно, но в близост до мидените полета. В реките навлиза много рядко. Основно се храни с миди, охлюви и дребни ракообразни, но размерът на устата му е достатъчен и за дребни рибки – атерини, хамсии, попчета, барбуни.

Риболовът на лихнус е динамичен и атрактивен. Лихнусът е пословичен със своята лакомия и атакува почти всякаква стръв - морски червей, скарида, месо от мида, рапан или парченце филе от вече хваната риба.
Разбира се и той си има предпочитания, така че експериментирайте и му поднасяйте стръв в зависимост от дневните му предпочитания.
Такъма се състои от основното влакно 0.30 , олово към 35-40гр, над него на около сантиметър се монтира кука №6 (спокойно може да се избере и по-голяма - №4, №5) с повод 0,20 и дължина 15 - 18 см. За предпочитане е куката да е с дълго рамо, тъй като лихнуса нагълтва стръвта на дълбоко и се откача трудно.
Разбира се освен дънния риболов за да сложите лихнус на трапезата можете да се възползвате от услугите на хавайското копие или харпуна за попчета.
Лихнуса се е самоопределил като властелина на дъното и тази му самонадеяност го прави лесен за обстрел.
Вкусовите му качества са като тези на каята.

Морски дракон - Trachinus draco

Морски дракон е една от малкото отровни риби в нашето черноморие.
Убождане от дракон не е смъртоносно, но винаги е болезнено и е възможно да доведе и до парализа. Затова разпознаването му е задължително тъй като има опасност е да се сгреши със сафрид или попче и прибързано да се хване с ръка.


Главата е сплескана странично, а муцуната е заоблена. Очите са големи и са разположени доста високо на челото, а не отстрани на главата. Окраската е зеленикаво-кафява или дори бледооранжева. Опасни са късата лъчиста гръбна перка и хрилното капаче, на което има остър шип. Те са свързани с отровни жлези, които предизвикват възпаление и силни болки при убождане.

Рибата е дънна. Тя се зарива в пясъка и само очите и част от муцуната є са навън. Така напада от засада дребните рибки.

Ако сте се срещнали с морското страшилище и все пак сте го задържали в живарника можете да се насладите на бяло, вкусно месо, но внимавайте при отстраняване на шиповете. Дори и след няколко часа престой в кофата убождането е болезнено.

Морска котка, Common stingray (Dasyatis pastinaca)

Тялото ѝ е ромбовидно,голо и гладко. Опашката е нишковидна, притежава назъбен опашен шип.На долната му страна има надлъжни шлебове с отровни жлези.При убождане се предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. Морската котка е хищник; храни се с по-дребни риби и безгръбначни.Гръбната му страна е леко изпъкнала,а коремната-плоска. .Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 см, но най-често се ловят индивиди, дълги 30-60 см с тегло 6-10 кг.

• Максимална измерена дължина на женски индивид: 60 см
• Дължина на опашката : 35 см
• Среща се на дълбочина : 20 до 80m
Някои таксономии я определят като разред Myliobatiformes.

Морската котка се среща в Атлантическия океан и моретата,които се свързват с него.Тъй като е дънна риба тя живее на дълбочина от 20до 80m.През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.

Морската котка е живородна и се размножава през юли-август месец.Оплодените яйца започват от 4 и стигат до 8.Те се съдържат в яйцепроводите.Между майчиния организъм и зародишите се образува своебразна плацента.Тя служи за приемането на хранителни вещества от майката към зародишите.Инкубацията продължава за период от четири месеца.

Морската котка има 27 000 вкусови рецептора. Храна за морските котки са висшите ракообразни,мекотели и дребни рибки.

Морска лисица, Thornback ray (Raja clavata)

Морската лисица е плоска акулова риба. Тялото й е сплеснато гръбнокоремно. Има форма на четериъгълен диск. По гръбната и коремната страна се виждат отделни костни плочки с остър връх. Устата е разположена коремно. Опашката е тънка с два реда от шипчета. При мъжките индивиди коремните перки са видоизменени в копулационен орган и имат доста големи размери. Окраската е променлива, но най-често гърбът е сивокафяв с големи или по-малки черни или светли петна. Коремът е бял с розововиолетов оттенък. На дължина може да достигне до 125 см, но по нашето крайбрежие се ловят обикновено екземпляри с размери до 70-90 см и тегло-5-6 кг.

Морската лисица се среща край европейските брегове на Атлантически океан, Средиземно, Мраморно и Черно море. Тя е дънна риба. Образува малки стада, които обитават дъната с дълбочина 80-90 м. През пролетта се приближава до брега във връзка с размножаването. Оплождането е вътрешно. Яйцата се отлагат поеденично по подводната растителност на дълбочина 10-40 м. Те са обгърнати от четириъгълни хитинови капсули. Краищата им имат дълги израдтъци, с помоща на които яйцата се прикрепят по подводния субстрат. Морската лисица се храни с дънни организми-ракообразни, мекотели, червеи, дънни риби и др. Особено значение имат висшите ракообразни, които състабляват до 72% от храната й. Черният дроб на морската лисица е богат на мазнини и се използвба за добиване на витамин А и Д.
информация: http://varnafishing.com/

Няма коментари: